Dinka

Представи си...

2012-01-30T04:10:00.000-08:00

Представи си свят в който не можеш да гледаш виеоклип на любима банда в интернет, само защото не са уредени неговите авторски права в твоята страна.

Представи си свят, в който може да те задържат като "абсолютен престъпник" само защото на плеъра ти има песен с неуредени авторски права. (Тази песен дори може да ти е подарена от нейния автор, но ти няма как да докажеш това!)

Представи си свят, в който Google не намира това, което е намирал до вчера.

Представи си свят, в който понятията "безплатен софтуер" и "open source software" не съществуват.

Представи си свят, в който всяко твое влизане в интернет се следи под лупа. Първо от доставчика ти и след това от силовите държавни структури.

Представи си свят, в който фармацефтичната индустрия е спряла своето развитие и незнайно защо - всичко се лекува с аспирин. При това неуспешно.

Всъщност, това са малка част от нещата, които ACTA "ще защитава". А ние с теб сме много близо до това прекрасно и светло бъдеще, защото само преди няколко дни, докато медиите в България се забавляваха с поредния случай на "полицейско насилие" и ужаса от предстоящите студове, в далечно Токио представителите на България и още 21 страни подписаха слепешката това споразумение.

Anti-Counterfeiting Trade Agreement/Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) е още по-страшна международна спогодба от това, което се канеха да приемат в Америка под абревиатурите SOPA и PIPA.

Или, описано в картинки - международната спогодба, която на 26 януари 2012 г. България подписа, изглежда так:

А сега си представи какво точно се крие под противните черни линии:

Единствената причина, поради която можеш да прочетеш този пост е факта, че го пиша преди ACTA да е в сила. Пиша го и няколко дни след като докладчикът Kader Arif подаде оставка и обоснова достойно постъпката си, наричайки ACTA "маскарад", в който той не иска да участва повече.

Кратък урок по астрономия

2012-01-10T06:09:00.000-08:00

Колкото и смешно да звучи, за този пост е виновна Андреа и снимката ѝ, на която всичкото ѝ предимство, дадено от Бога (и не само от него), е разпнато на кръст.

Почти съм сигурна, че за тази снимка Ангреа е гледала от т. нар. "The Bright Side of Life".

И така, в шеги и закачки, ми изскочи един чудесен музикално-образователен урок по астрономия, който съм сигурна, че ще се хареса и на авторът на този блог.

Google Music: A New Hope

2011-11-17T02:43:00.000-08:00

Слуховете за появата на Google Music вече не са само слухове. Преди повече от половин година започна да се говори на по-висок глас за плановете на Google да влезе в нишата на iTunes. Нещо повече - след направената вчера презентация - Google се целят още по-високо.

Реално, в интернет, услуги, като тези предалагани от Jamendo и SliceThePie, от години са алтернатива за пробиващите банди, устремени да предложат на по-широк кръг потребители своето творчество.

Сега, Google Music ще събере в едно възможността всеки изпълнител да предлага музиката си директно на потребителите, като единствения посредник ще е платформата на Google, а инвестицията от страна на бандата ще е само 25$ еднократно. Това е и причината големи музикални компании, като Warner Music Group, например, да не са част от тази платформа.

Освен това ще има 20 000 песни напълно безплатно за всеки потребител!

Всичко изброено до тук може да се превърне в кайъгълен камък за бъдещето на музикалния пазар, който от своя страна, от години търси нови и нови начини да се запази във вида, в който е днес - незадоволителен както за музикантите, така и за феновете им.

За съжаление, Google Music в момента е пуснат само в Америка, при това в тестова бета версия. Дали политиката им спрямо пазари като нашия ще е по-либерална от тази на iTunes предстои да разберем в близко бъдеще.

Музиката, която върна душата в тялото ми!

2011-10-06T08:28:00.000-07:00

От много отдавна не ми се е случвало за толкова кратък период от време да попадна на толкова приятна музика.

Често, когато попадна на банда, в която се влюбвам от първо слушане си казвам:
Това е музиката, която отново върна душата в тялото ми.

Преди време това ми причиниха Beirut и разни африканци.

След това, в продължение на цяла една година слушах The Zimmers, Mayer Hawthorne и кръщелницата на Amy Winehouse - Dionne Bromfield. После дойдоха Miss Platnum и Zdob şi Zdub.

Сега, новите ми музикални изгори са от Нова Зеландия и Австралия, както и един изключителен международен проект от, основно, улични музиканти.

Предлагам ви ги и на вас.

Kimbra - Settle Down (Нова Зеландия)

Gotye- Somebody That I Used To Know (Белгия, Австралия)

Playing For Change - Higher Ground (един от най-яките международни проекти, на които съм попадала!)

Джипси=Ром; Нига=Циганин, Катун=Катуница. Или няколко думи за лицемерната ни интеграция.

2011-10-03T06:35:00.000-07:00

Точно в седмицата, в която си взех почивка и се наслаждавах безкрайно на природата в нашата страна, в същата нея, в родна България, пламна фитила на нещо, за което всички сме виновни.

Но аз днес, за разлика от всичкото народ дето се източи да пише и да приказва по темата "Катуница" и конфликта между българи и цигани, нямам никакви намерения да търся вина в когото и да било.

Просто искам да намекна на родните ни журналисти, че са неспособни и твърде неподготвени да отразяват един толкова дълбок процес. Не са подготвени, защото са повърхностни и мързеливи, защото ме смятат за идиот и не на последно място - защото вече са се изсипали партийните касички в бюджетите на медиите, за които работят.

Аз не съм идиот, който не забелязва, че почнат ли рекламите телевизора ми гръмва.
Аз не съм идиот, който няма елементарни познания по история и който иска България на три морета.
Аз не съм видиотен малолетен дебил, който си ляга до плюшеното мече, а под възглавницата си крие "Моята борба" на Адолф Хитлер.
Аз не съм обезверен млад човек, доволен на 2-та лева от родителите си пенсионери за днешното кафе и цигарите без бандерол.

Аз съм 30-годишен зрял човек, заобиколен с интелигентни и разсъдливи хора, избрали да останат в България и да се опитват да изживеят живота си без да се бъркат в чуждия такъв.

За мен няма значение кой ми разби колата преди 2 години. Дали е циганин, българин, наркоман, пияница или просто някое келеме, което е решило да се забавлява на чужд гръб. За мен, този човек е престъпник.

Но да се върнем на разправията в Катуница. За да се стигне до показно убийство по бял ден в селото - явно нещата там отдавна са излезли извън контрол.
А защо журналистите ни не са способни да го отразят адекватно ли?

Първо, защото много от тях за първи път отиват в местност, където цигнаското население е голямо. 99% от родните журналисти изобщо не знаят как живеят циганите. Кои са "попа, кмета и даскала" в техния свят? А и май хич не ги интересува. Родния журналист "гледа да си свърши работата", а когато му се налага да прави това в махалата бърза да си избърше ръцете и обувките с мокра кърпичка, след като се качи в колата.

И защото вместо да се обръщате към пелтечещите премиер и президент и към махленските бабаити, уважаеми колеги, можехте да се обърнете към етнолозите и най-вече към циганската интелигенция.

Защото циганите в България, освен, че имат Царчета и Барони имат и интелигенция. Интелигенция, която в много от случаите прави доста повече за своята общност, отколкото царчетата и барончетата.

Защо не се обърнахте към БЪЛГАРИНА Ибрям Хапазов, който така ревностно подкрепяхте за наградата на BBC преди няколко години?

Защо не попитахте някой от глупаците, които обръщаха коли и палеха къщи дали искат всички цигани на сапун? И дали от Ибряма ще направят лимитирана серия с неутрално ph?

Главният виновник, за последиците от случилото се преди броени дни, не са циганите, политиците, полицията, журналистите, малолетните националистчета или вонящите на чесън и вкиснало пишман патриоти.

Главният виновник е невежеството на един цял народ и нежеланието да приемем по-различните от нас.

Дипломатически поздравления и депеши:

2011-08-09T06:53:00.000-07:00

Министерството на външните работи на Република България поздравява всички български граждани в Лондон с песента на The Clash - London's Burning

Министерството на вътрешните работи поздравява всички български граждани и най-вече всички щедри дарители с The Clash и London Calling!

От своя страна, милионите български граждани поздравяват своите подчинени, работещи във всички държавни институции, с Уикеда и Сканархия:

Из работата на един съвет на министри в една държава:

2011-07-15T06:29:00.001-07:00

..."Точка 27

Проект на Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират за обучение за придобиване на правоспособност за класификатор на кланични трупове по скалата EUROP

БОЙКО БОРИСОВ: Това касапи ли са?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: С приемането на тази наредба се дава възможност да се обучават правоспособни класификатори, които ще въвеждат в практика европейските стандарти за класификация на кланичните трупове от говеда, овце и свине по скалата EUROP. Тъй като се дават субсидии на базата на кланичен труп, това са хора, които ще класифицират труповете в коя категория попадат. Но не са самите касапи.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, единият като го коли, другият казва дали трупът е угоен добре или не.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Точно така, това са тези, които са нещо като "ОТК"..

БОЙКО БОРИСОВ: Едно време имаше оператор на биологична единица, овчар. Между другото, като дойде повиквателната ми, Дянков, чета: "мото-стрелкови войски" и изпаднах в дива радост, казвам: Ето това е, мотори, оттам стреляш, нападаме… А всъщност от всичко това под мото-стрелкови войски разбирай кашик, пехотинец – само тичаш. Возенето е просто да те изкарат на подножието на баира, дотам е возенето. И оттам нататък е само тичане, въобще за мотори не става и въпрос. А качването във возилото, както би го нарекъл ти, това е един бронетранспортьор, седем души, отделението, се качвахме за девет секунди. Нали правилно казвам, Аню Ангелов? Седем души с пълно бойно снаряжение през един ей такъв отвор. Ей такива знаеш ли колко ги знам: "Напред, пехотинци, напред, диви кози!" като кажеше взводният, а той – един баир, край нямаше във височината! Затова оттогава така внимателно вниквам в подобни "оператори", както "класификатор на кланични трупове", да знаем какво определяме.

Приемаме точка 27".

Оставям всичко това без никакъв коментар!

Имало едно време...

2011-06-29T04:30:00.000-07:00

Писала съм не веднъж, че фолклора от Балканите ми е слабост. Той е една огромна вселена, в която често се водят борби по отношение авторството. Случва се така, че за една и съща песен, изпята на езиците на 3-4 съседни страни се водят задълбочени спорове кой е бил пръв.

Историята за яйцето и кокошката отново излезе на дневен ред днес, след като Танга Мега Рок дадоха гласност на оплакване от страна на Kultur Shock, че са ги ограбили.

От тук започва приказката.

Имало едно време "цигани" етнос, който в днешно време наричаме "роми" по основно "политически-коректни" причини.

В рамките на Османската империя циганите са се препитавали основно като калайджии и музиканти. За къде е огромната Османска армия, ако няма музиканти, които да повдигат духа на войниците, които преминавали континенти, за да се бият в името на кауза, доста далечна от техния личен свят?!?

След многобройни териториални промени и стотици години империя, в днешно време няма балканска страна, в която да няма цигани/роми.

Останали разделени от различни териториални граници те биват сръбски, български, гръцки, македонски, румънски, турски и др. граждани по паспорт.

Но културата им остава непроменена. Първо, защото те са доста затворен тип общество и второ, защото много от съгражданите им не разбират техните виждания.

И така, през 1997 година по екраните излиза "Gadjo dilo", познат още и като "The Crazy Stranger" - един страхотен румънски филм (с малко помощ от Франция), кадри от който можеш да видиш по-долу. Музиката към филма е основно циганска, фолклорна. Изпълнява се от страхотни музиканти, сред които и Adrian Simionescu.

Точно той изпява култовата Tutti Frutti, която става ябълката на раздора между Kultur Shock и Gökçe (Гьокче - млада турска поп звезда).

След кратка справка се оказва, че циганската песен Tutti Frutti е с неизвестен автор. т.е. Води се "народна".

През 2004 година песен със същото заглавие излиза в албум на Kultur Shock. В нея основната мелодия е точно тази, изпята няколко години по-рано от Adrian Simionescu в "Gadjo dilo".

Сега, през 2011 година в Турция Gökçe пуска пореден сингъл от албума си. Той носи близкото до Tutti Frutti заглавие - Tuttu Fırlattı (Тутту Фърлаттъ), а мелодията е много, много добре познатата.

Малко по-късно Kultur Shock излизат с изявление, че не е редно така да им взимат некомерсиалната музика, в която често изобилства от Балкански фолклор. Разбира се, те признават, че идеята за тяхната песен е взаимствана от изпълнението на Adrian Simionescu в "Gadjo dilo", но твърдят, че Gökçe и в частност нейните издатели са откраднали песента им.

Седя, чета и се чудя коя позиция да заема?

Тази на циганите, които винаги могат да кажат, че са им ограбили фолклора.

Тази на Kultur Shock, която лично на мен ми е малко мътна

Тази на Gökçe, която все още не е известна

Или да заема позицията на човек, който обича музиката на Балканите?

А тя, както казах, е необятна. И много често се водят спорове за това до колко една песен е Сръбска, Гръцка, Македонска, Румънска, Българска или Турска?

Диалог:

2011-06-27T07:03:00.000-07:00

- Много искам читави фестивали у нас
- Спирита за сега е най-читавия. И тоя на Розата в Казанлък + Кукерския в Перник
- Какво правят в Перник всъщност, нищо не знам или имаш предвид буквално кукерския
- Не ми казвай, че не знаеш за кукерския фестивал в Перник! Да, съвсем буквално
- Знам бе, реших, че е станал музикален
- Той е! Народна музика се лее
- Народна музика, но от онази чистата, нали така
- Не, с Милко и Ивана! Моме! Къде живееш?
- Аз съм от друга планета
- Очевидно

Прахосмукачката

2011-06-26T12:33:00.000-07:00

Човек най-зле си пати от главата.

След 4 години вярна служба, на моята стара прахосмукачка, разкъртена от ежедневна употреба се предаде. Не, не изгоря. Такова вярно добиче не гори лесно. По-скоро й се счупи една много важна част - пластмасова, в която се събираха "едрите рабУти".

Съвсем обикновена, нисък клас - служеше ми вярно и безотказно и никога не се оплака, че я боли глава.

Е, дръжката взе да се сгъва при малко по-напористо натискане. Маркуча се отлепи от едната страна, но това бяха неща - бързо поправими и годни за преглъщане.

Но, когато най-важната част, за ежедневно почистване, се предаде и вече нямаше зъбче, на което да се задържи, си казахме: "Време е за нова".

А хич не ми се искаше да я сменям. Дори след това с мъка я оставих на майка, която не е толкова луда като мен да има 2 котки и 1 куче вкъщи, които мятат косми на поразия и за 24 часа правят такива неща с изчистената до блясък къща, че не е за разказване.

Ок. Решихме - нова да взимаме. Гледам аз половин ден (вчера, 25.06.2011 г.) какви прахосмукачки има. От пълни дървета за по 50 лв. до някакви машини на времето за до 700 и отгоре лв.

Викам си - да взема някаква за 50 лв. - така и така чистя без почивен ден. Поне да не хвърляме пари на вятъра. Ама все пак - като една истинска кифла реших да се информирам, аджаба, какво става в тая ниша пазарна, по време на криза.

Оказва се, че такава като старата ми вече отдавна не се произвежда. Има подобни, но са доста по-скъпи, а реално нови функции няма. Последно - видях една ултра модерна хипер лъскава за 100-тина лева. Марка - нисък клас, но имам няколко ел. уреда вкъщи, доволна съм от тях и викам - ЕЙ ТОВА ЩЕ Е. Ако е здраво като пералната и наистина е на тая цена, а и чисти с вода (мега яката екстра)!!!

Отиваме в магазина, питаме, разпитваме. Виждаме я тая машина. Викам - айде! Това е!

Пускат я, слагам си ръката - смуче като змей, ама шумно Викам си - това е повече ватове от старата - не може да е по-маломощна. А и има няколко степени - ТОВА Е!

Прибирам се, изчитам книжката, сглобявам, слагам вода пускам....

... И НИЩО!

Пущината не с муче! "Ааах, маааайкааа тииии!", викам си, и натискам бутона за по-висока степен на смучене. Има напредък, ама шума граничи с непоносимото. Пуснах и на 3-та, от 4 възможни, степен.

Това беше готово да се изстреля в орбита! Вие, бучи, вибрира, още малко огън ще хвърли отзад, ама на - нищо не смуче! Просто не е като старата ми прахосмукачка!

Полудях. А вече бях обещала старата ми помощница на майка. А и на мен няма как да ми свърши работа без счупената урутка.

На 4-та степен не посмях да я пусна. Сигурно блока щеше да падне от тоя шум.

Викам си: "Ок, Заеби! На заплата ще си взема друга. От същата марка като старата ми. Гледах ги - не са лоши. Цените им не са кой-знае колко по-високи от цената, която платих днес за тоя паметник!... Добре де, ама до тогава?".

След последния въпрос щях да припадна! Остава цяла седмица до тогава! Как ще издържа? Космите ще са ни стигнали до кръста!

Имам метла, но няма как да ги смитам всички. Имам всякакви видове мопове и парцали. Все ще се оправя някак. Баба ми все едно само с прахосмукачка е чистила!

Така до някъде се кротнах. Отнесох старата прахосмукачка на майка. Тя беше изумена от това на какво е способна. Разказах и за моята злополука с новия паметник. Татко предложи да поправи пластмасовата част, ще му сложи това, ще му залепи онова - и като ми я оправи ще ми я даде.

Ама аз викам: Не, нарочила съм я за тука - ще ви служи вярно така, както на мен 4 години! Позабавлявахме се снощи, хапнахме, преспахме. Тази сутрин им казахме "Довиждане" и се прибрахме.

Направих втори опит да се "сдобря" с новата покупка.

Едва не ме разрева. Само бучи и не може половин фъстък да глътне.

"По дяволите! Котките цяла маслина могат, а ти тука за половин фъстък се правиш! Кучка!"

Изключих и на ръба на нервна криза я почистих, измих, избърсах, разглобих, прибрах в гадния кашон и метнах върху гардероба в коридора. Да е на високо и далеч. И да не я виждам много-много.

Седнах, кърших китки, гледах други прахосмукачки, четох... И така се реших:

Няма да живея цяла седмица в кочина. Ще взимам още една!

Междувременно, звъннах по телефона в магазина да питам има ли възможност да я върна тази, да си доплатя и да си взема друга, която да ми върши работа.

Отговориха ми, че след като уреда вече е ползван (макар и за проба) не можело, защото вече се бил зацапал и напълнил с прах.

Не, че очаквах да ми кажат:
- Да, заповядайте да върнете този боклук и да си вземете истинска прахосмукачка. Дори ние ще ви платим бензина".

Не обичам да купувам на кредит, но в случая се наложи. Получих одобрението след дълъг полицейски разпит по телефона. Имах чувството, че съм в матрицата.

Бях избрала нещо, което е по-скъпо, но бях подготвена. Гледала съм му праховия тест (разкърти половината от прехвалените ултрамодерни и мега тихи марки) Почиства се лесно, направено е от хубави материали - абе. Адски добра идея за съотношение цена-качество, а и на всичкото отгоре го взимам на изплащане - няма да го усетя как ще мине времето. Да не говорим, че му дават 4 години гаранция.

И така, прибрах се с огромен кашон и най-важното: С прахосмукачка, която отново нареди в хармония чакрите ми и постигна у мен душевен мир.

Съдба!

Фантазиите на висшиста

2011-06-10T02:41:00.000-07:00

Все по-често ми се случва да разбирам, че живея в паралелен свят. Интелигентни, умни хора, приятели - всички са се втурнали към полит-гибел.

Тази година, ако не друго, в кандидатурите за президенти и в техните екипи ще бъка от "интелигенцията на прехода". Хора, които нито могат да гледат безпристрастно на "преди" нито могат да направят същото и "сега".

Това е осакатената интелигенция. Тази, която твърде много е била ангажирана "да агитира" за някого срещу скромен хонорар "преди" и на която в един момент ѝ е писнало и е решила и тя да се пробва в политиката "сега".

Това е същата тази "бунтарска интелигенция", на която си вярвал като тийнейджър, а сега я виждаш как иска 8% от бюджета на мероприятие с благотворителна цел, заради "авторските права", чиито интереси с днешна дата "защитава".

Тези дни Венци Мицов написа много силен материал за "топлата връзка" между политиката и музиката.

Пиша всичко това до някъде заради неговия коментар, до някъде заради опитите да ме въвлекат и мен в нещо, което не желая.

Жал ми е за хора, които познавам, които са умни, интелигентни, хора, които бих могла да нарека с ръка на сърцето "приятели". Жал ми е, че се поддават толкова лесно на подобни увлечения.

В каквото и да си вярвал вчера, каквито и да са облагите днес, каквото и да ти обещават за утре... Все ще се намери някой в други ден, който ще започне да те замеря с кал, каквато не заслужаваш.

Винаги съм смятала, че интелигенцията не трябва да се ангажира политически. Тя трябва да стои от страни, да наблюдава процесите и ако нещо не ѝ харесва - да критикува със средствата, които владее най-добре:

Писателя - със сатирична поема
Художника - с карикатура
Певеца - с песен
Режисьора - с филм

Всичко останало са наистина фантазии. Такива, граничещи с тези, на току-що завършил висшист с високопарна специалност, на който му се налага да сервира в кварталната кръчма, за да си плати наема.

НПОЧУОТСО*

2011-05-31T08:45:00.000-07:00

Днес времето беше хубаво! Прекрасен ден от общината да решат да "си свършат работата"!

Решили те да поработят, хукнали по улиците и започнали да раздават правосъдие на базата на НПОЧУОТСО*

Близо до офиса има един район, кален. Няма нищо на него. Но повечето такива места се водят "зелени площи" и от общината масово "пляскат глоби" и вдигат с паяци автомобили, които се намират по буквата на градоустройствения план в "зелените площи", които са точно толкова зелени, колкото цвета на моята кожа е лилав.

Обаче, тук казуса е друг. Тук вече не говорим за градоустройствен план, а за "еко"-то на Екологията. Солта в манджата!

Днес след работа на моята, на съседната, по-съседната, още по-съседната и всички 40 автомобила, паркирали в "калта", както я наричаме всички в района, имаше по едно хвърчащо листче.

Без печат, без гордия герб на Столична община, без дори надпис "екоравновесие" (да му се не види!) Без нищичко! Само с някакви разкрачени числа по него, заведени под някакъв номер, изпринтени на A4, но за по-голяма икономичност - половината е за моята кола, а другата - за съседната.

На него както се вижда, аз съм нарушила чл. 31 т. 27 от НПОЧУОТСО*, а именно - "Излизането на транспортни средства на уличното платно с непочистена ходова част", което според НПОЧУОТСО* е забранено.

Да, обаче понятието "транспортно средство" ми е малко съмнително. Защото оказва се ИМА РАЗЛИКА между "транспортно средство" и "моторно превозно средство".

Едното е обяснено в държавен документ по следния начин:

1. Под "транспортно средство" се разбира всяко моторно транспортно средство или състав от автомобил с прикачено към него ремарке или полуремарке, предназначено за превоз на:
а) повече от 9 души, включително и шофьора;
б) товари.

А също така има и опит за изясняване на разликата от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" между "автомобил" и "транспортно средство" от 2003 година с писмо No. ОД-16247/03.09.2003г., в което е изразено следното становище:

„ЗДП дава легално определение на понятието "автомобил". Считаме, че вложеният в определението, дадено с § 6, т. 12 от ЗДП смисъл е общоприетият смисъл на това понятие. В ЗДП не се използва понятието "транспортни средства", липсва и дефиниция. В редица подзаконови актове се дава определение на "транспортно средство", като разликата в дефинициите в различните актове се оправдава от целите на съответния нормативен акт. Общото в тези дефиниции е, че транспортните средства се определят като превозни средства, отговарящи на конкретни изисквания.".

Тъй, като моя автомобил не е "транспортно средство", според държавната дефиниция - този хвърчащ лист хартия на предното ми стъкло няма никаква стойност и е логично аз ДА НЕ ПОДЛЕЖА на никакво наказание. Както и всички останали 40 автомобила, за които Общината не е предвидила паркоместа.

Но, дори и по някакви неведоми пътища моя лек автомобил да се води транспортно средство, та било то и само заради касетката картофи, която може да се побере в багажника - общината пак удря на камък. И има 2 причини за това.

Първата е, че на 31 май 2011 година времето беше прекрасно, слънчево и топло и в 12 часа на обед, когато е съставен този документ, беше 22 градуса. А от традиционната кал в "калта" нямаше и спомен.

И второ, защото според същата тази НПОЧУОТСО* чл. 31 т. 9 - аз нямам право да измия иначе много калните ми гуми!

Оу, за малко да забравя!
Живея в пищен квартал в София, в рамките на Столична Община, където думата "асфалт" звучи като заклинание за плодородие. За да изляза от него в посока Околовръстен път - трябва да мина през 3 неасфалтирани улици. т.е. КАЛНИ! За да изляза в посока "Черни Връх" трябва да мина през 7 неасфалтирани улици. т.е. КАЛНИ!

Улици, които по градоустройствен план сигурно са асфалтирани поне от 30 години. Или, за да не съм голям максималист, поне от 5 години!

Добре сега, как да го разбирам това? Заради не-работата на СО аз нямам право на автомобил ли? Що ли? Защото, за да отида до работата аз трябва да си измия колата поне веднъж в едната посока, а за да се върна - 2 пъти. Въпреки, че не ми е разрешено да го правя, заради чл. 31 т. 9 от НПОЧУОТСО*

В такива моменти се сещам за Параграф 22 и извода на доктора, че "всеки, който твърди, че е луд НЕ е луд и обратното, че всеки, който твърди, че не е луд Е луд, но понеже твърди, че не е луд - няма как да се докаже, че е!".

И така... Имам 3 дни, за докажа, че съм луда пред СО и нейните служители, които цяла зима, когато беше кално и кишаво, не глобиха никой, че е паркирал в "калта".

НПОЧУОТСО* можеш да намериш ето тук.

Поздрав!

2011-05-26T03:25:00.000-07:00

Поздрав най-сърдечен за Великия Вожд на вся и всьо в Родината ни, по случай поредния похвален доклад за него и постиженията му, подписан от другаря Байърли!

п.с. Нека се приеме и като поздрав за всички шумкари в храстите, които не са зайци, но се държат като такива!

Нещо си там на Седмицата...

2011-05-25T06:27:00.000-07:00

По някога наистина стигам до извода, че живея в една безкрайна халюцинация. За съжаление, няма го онова опияняващо, спокойно и топло усещане, което се очаква от една стабилна халюцинация.

Ето, миналата седмица (а може да не е било миналата, а преди 2 години... или пък може още да не се е случило в реалността), прочетох едно физико-математико-журналистическо излияние по отношение живота в България, котката на Шрьодингер и разни други небивалици. Беше написано в смятано от мен за сериозно издание и цитирано на няколко (също смятани от мен за сериозни) места в интернет.

Притеснителното в случая не бяха разкъсаните мисли на автора, а самопризнанието в края на този мъчителен за четене материал, че е написан под влиянието на халюциногенни гъби.

Опитите за тънка ирония, поне при мен, не сработиха. Напротив. След този случай спрях да чета въпросното,смятано от мен за сериозно, издание.

Днес пък (а може и да не е било днес, а преди 2 седмици, или пък... може изобщо да не се е случвало никога) зададох въпрос на друго, смятано от мен за сериозно, издание каква е ползата от една от рубриките им.

Отговор не получих. т.е. Получих "покана за дискусия", а малко по-късно оправдание, че не могат да ми кажат каква е ползата със "само 140 символа".

Какви са изводите за мен ли?

1. Че в тази държава никой вече не приема буквалните въпроси за буквални.
2. Че не е незаконно да признаваш в национална медия, че похапваш забранени от закона неща, за да запълниш необходимото количество символи.
3. (но не по важност) Точно това гонене на броя символи не ни позволява да се изразяваме ясно и буквално само в 140 символа.

Е, ок. Аз сега ще опитам да напиша всичко по-горе със само 140 символа:

Тежкó на общество с празноглави политици, опиянен народ и надрусана журналистика. Куче, което не знае да лае, самó пуска вълците в кошарата.

Конкурс:

2011-05-20T04:24:00.000-07:00

Днес в Държавата се провежда конкурс за най-голям рапон.

По непотвърдена информация конкуренцията е жестока, но като цяло, един от най-видните анимационни герои в политиката ни има най-големи шансове.

Той поиска оставката на Вътрешния министър, защото полицията била на страната на "лошите" пред Джамията.

Очевидно Атака не са наясно, че като подпалиш килимчето на съседите много скоро ще пламнат и въшките по твоята глава...

Прогноза за времето:

2011-05-18T03:07:00.000-07:00

Вчера, със започналото заоблачаване над бул. "Александър Стамболийски" № 62 в София се даде старт на започнали отдавна процеси, които тези дни ще повлияят силно на милионите жители на Република България.

През нощта, над много структури от държавата беше облачно и студено. На сутринта заваляха оставки.

По непотвърдени данни, бурята ще помете още няколко души на отговорни позиции и с отговорно поведение.

Очаква се на много трезво-мислещи хора да им се завие свят. На останалите - ще им се завие на есен.

А кой изяде кашкавала от пицата?

2011-05-17T05:31:00.000-07:00

Постната пица не обича да му противоречат с железни аргументи. За това и Митрева вече не е удобна в НОИ. Чудя се има ли останал непогазен закон в България?!

Bob Marley (Ноу медия, ноу недоразумения)

2011-05-11T04:22:00.000-07:00

Разговор между мен и колега в офиса преди малко:

Колегата: Боб Марли е починал! (с тон, сякаш съм пропуснала тази грандиозна новина)

Аз: Боб Марли е починал преди 30 години. Къде го прочете това? (смях)

Колегата: Няма значение (смях)

Аз: Хайде ела да пушим (смях)

Колегата: Не мога (смях) Срам ме е...

На заем от Чудомир

2011-04-15T04:26:00.000-07:00

През 1962 година Чудомир пише в дневника си:

"Култът към личността" се струпа с цялата си тежест върху широкия гръб на Вълко Червенков. Яка му душа, ако може да го понесе.*

Ако сменим името на Червенков, с това на настоящия ни премиер, това изречение ще е точно толкова актуално сега, колкото е било и през 1962 година.
__________
* През същата година Вълко Червенков е изключен от партията. Той научава това от страниците на "Работническо Дело".

п.с. Благодарности на RationalNumber за историческата бележка под линия.

Рецепта: Безгръбначен петел с картофи!

2011-04-14T01:54:00.000-07:00

Като истински ценител на кулинарното изкуство и върл противник на фюжън кухнята, в която само цапат чиниите, реших да почерпя вдъхновение от двете крилати фрази на Премиера и Председателя на НС и да забъркам набързо една добра българска манджа, за да заситя празните търбуси на народа, който се насити на зрелища, ама хляба му малко така... не точно по БДС.

Та, значи:

Взимате отгледаните на терасата картофи, обелвате ги, измивате ги и ги бухате в старата тенджера да се варят.

През това време подмамвате безгръбначния петел, режете му главата, изчаквате го да се натича добре пред блока (всички знаете, че петлите тичат най-бързо, когато им се отреже главата), оскубвате, пърлите и след това и него слагате да се вари. Щото то петлите имат склонността да са стари и макар и да са безгръбначни - месото им не е крехко и си требе добре да се поизвари.

В двете тенджери добавяте съответно: сол в картофите, чер пипер в петела. В последния може да хвърлите също сол и чубрица.

Като се изварят хубаво двете благинки - мятате ги в гювеча за Новогодишната капама и печете на тих огън поне 2 часа.

От бульона, дето се е варил безгръбначния петел, може да се ползва и за бобеца на следващия ден.

Останалото е хляб със стандарт "България", люта домашнярка и централните новини на bTV.

Да ви е сладко!

p.s. За малко да забравя. Оказа се, че стария соц-виц за партизаните, кашкавала, маслото и липсата на хляб е чистата истина.

Най-го вадим на Балканите!

2011-04-08T06:26:00.001-07:00

Според тази интерактивна карта за средната големина на мъжкото достойнсвто, българите го вадят най-голямо на Балканите.

По този начин митът не само, че се потвърди официално и научно, но и даде повод за завист до позеленяване на някои наши съседи.

Между другото, историята нееднократно е показвала с дела размерите на достойнството българско. Пък и след последното преброяване на нацията - жените в България се оказаха повече от мъжете.

- Защо не бягат в Румъния или в Гърция?, ще попитате.
- Ами, защото там няма да видят нищо, което не са виждали, по отношение достойнствата мъжки - ви отговарям.

Но на българката в България днес не ѝ трябват интерактивни доказателства на всичко казано до тук. Тя добре познава мъжете около нея, които редовно обладават всичко наред.

От поскъпването на стоките в магазина, до учебниците на децата, учителите, лекарите, политиците, далаверите, мутрите, Ани Салич... И ги обладават с такава лекота, сякаш си изтупват мръсните ръце от панталона, след смяна на въздушния филтър на Жигулата.

Ако тази статистика не беше вярна, сигурна съм, футболната кариера на Христо Стоичков не би се случила така, както я познаваме днес.

Освен дълбокото изследване, което слага край на митовете и легендите за размера и неговото значение, днес още една новина ми грабна вниманието:
Политиката засилва желанието за порно
В статията се твърди, че колкото повече следиш политиката - толкова повече ти се гледа порно.

У нас подобен проблем няма, защото двете индустрии отдавна са сключили договор за мирно сътрудничество. Достатъчно е да изгледаш централните новини на частните (комерсиалните) телевизии и ще си напълно задоволен както от потребната доза политика, така и от тази за порно.

Ако не беше така, щеше ли Волен Сидеров да се снима гол? Или пък да накара Яне Янев да покаже приятелката си пред медиите?

И щеше ли да се случи това не-до-ра-зу-ме-ни-е от последните 2 дни, довело редица наши министри да се изказват неподготвени, а накрая събирателният образ на божественото мъжко достойнство да им издърпа ушите публично?

И така, мили дами. Мъжете ни са достойни по мъжки и често се интересуват от родната политика. Сега вече знаете защо.

А.Е.Ц.

2011-04-06T08:06:00.000-07:00

По някога се изненадвам колко прости са всъщност сложните за мен неща.

Особено, ако са ми обяснени по подходящ начин от Бойко Златоустий...

На кратко:

2011-03-23T13:44:00.000-07:00

Кулеков трябваше да го пратят в Либия, "Столичани в повече" да се снима в банката в Сливен, а оня лудия, от същата тази банка, трябва да получи един пакет с кока, за да си пръсне мозъка сам.

So Long, and Thanks for All the Fish!

2011-03-18T01:45:00.001-07:00

Колкото повече общувам с животните - толкова повече се отвращавам от хората.

Какво ѝ трябва на котката?
Храна, пясък, драскало и удобно и високо място за дрямка.

Какво му трябва на кучето?
Храна, парк за тичане, пръчка за гонене и удобно място за дрямка. Дори не е нужно да е на високо.

Какво му трябва на човека?
Човека има нужда от всичко. От всичко, което е видял в съседите, например. И ако може - двойно и тройно, че да има и за децата.

Вчера, Младежа ми разказа за Толстоистите. Това е българско движение на група от хора, които с днешна дата могат да се определят като "зелени анархисти вегани". Където и да се заселят, обаче, неминуемо имали проблеми с местните. Защо ли?

Защото живеели скромно, произвеждали сами храната си, не вкусвали животински продукти и не приемали парите като разменна монета. Когато им трябвало нещо - разменяли своя продукция за него и така преживявали мирно и тихо от 1906 в Белоградчишко, та чак до 40-те години на 20 век.

Какви им били проблемите ли?
Според съседите им по местоживеене (разбирай местните, в селата, в които се заселвали Толстоистите), основният им проблем е, че не пиели. ФАКТ!

Не вкусвали грам алкохол! И имали неблагоразумието да живеят в Северозападна България. Това била и основната причина да ги гонят от земята, която чрез заеми купували.

Имало и по-весели случки. Когато произвеждали повече продукция от това, което им било необходимо Толстоистите отивали на пазара, нареждали я, и я продавали без продавач - само с цена на листче и ... кой-колкото даде.

Познайте какво се е случило!
Точно така - местните разграбвали стоката и им се подигравали.

Стига за Толстоистите. Те бяха по-скоро като контрапункт на това, което се случва в днешно време не само в страната ни, но и по цял свят.

Даже бих казала, че на фона на случващото се в света, България е абсолютно незначителна. Дори и с географското си положение.

Япония я сполетя ужасна стихия. Трагедия. Много хора останаха без нищо, но въпреки това си помагат един на друг и помолиха медиите по цял свят "да спрат да хиперболизират".

Представяте ли си? Половината им държава е в кал до кръста, има десетки хиляди жертви, стотици хиляди са останали само с дрехите на гърба си и всички тези хора казват ДА НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАМЕ! За 3 дни си оправиха сринатите магистрали, всички бачкат здраво, за да може нормалният им ритъм на живот да се върне колкото се може по-скоро.

Докато целия останал свят приказва как Япония ще преживее нов Чернобил, японците работят. Там е разликата между тях и нас. Ние приказваме - те бачкат.

Оу, за малко да забравя! Либия!
Тази сутрин дойде новината от ООН (Организацията на Обединените Нации), че щели видите ли, да защитават мирното население в Либия с бомби. Куул, а?

Същия стар, изтъркан сценарий. Къде са Ирак в момента? Какво става там, някой има ли представа? И там ги защитаваха с бомби, а управниците им се крият по бункерите и не смеят да излязат на дневна светлина.

А къде е Афганистан?

И защо така изведнъж най-добрите приятели на Кадафи първи изявиха желание да си изсипят бомбите в Либия? Какво стана? Кадафи да не им е спрял кранчето?

Лицемерието на "великите сили" е несъизмеримо с нищо друго, освен с алчността им за сфери на влияние.

Сега, в Египет поддръжниците на "демократичната революция" ще им приватизират Пирамидите, а в Либия...

В Либия ще сринат всичко до земята, но след това няма да засадят картофи.

Напротив - след това ще почнат едни заеми, едни "инвестиции" и оцелелите след двойните бомбардировки - тези на "защитниците им" и тези на режима на Кадафи ще трябва да плащат с поколения. И защо?

Защото лицемерните "велики сили" пазеха "мира" в Либия с помощта на техния циркаджия, дето си е опъвал шатрата във всеки голям град по света.

И какво стана? След повече от 40 години "видяха", че приятелчето им се отнася "жестоко" с цивилките? Оу, не! Това са го знаели. По-скоро е, защото в интернет се разлетяха снимки на оръжията, с които Кадафи се отнася "жестоко" към "своя народ".

И понеже така и така, тия оръжия са наши, дай да фанем па да изсипем и тия, дето ги правим от толкова време и се чудим де да ги изсипем. В Ирак работата не потръгна - дай да видим в Либия камилите дали ще издържат, а?

Колкото повече общувам с животните - толкова повече се отвращавам от хората.

Най-добрия сценарий, който може да се случи на тая смотана планета, е... Да дойдат Вогоните.

Ако делфините случайно изчезнат - да знаете, че последните им думи са били:
So Long, and Thanks for All the Fish!

Чао, чао Мубарак!

2011-02-11T12:21:00.000-08:00

Uninstalling dictator ... 100% complete ██████████████████████████████

Сега трябва да се реши проблема с "Muslim brotherhood" иначе при новата инсталация като нищо ще се появи друга грешка:

"You don't have enough memory to install Democracy on your computer. Please contact your system administrator or send an error report on military@egypt.com"

Така или иначе Революцията в Египет ще се запомни с идеята за "мирна революция" - ново понятие, което беше почти успешно приложено там.

Случващото се в Египет и отзвука сред музикантите*

2011-02-11T05:57:00.000-08:00

В последните няколко дни редица изпълнители, вдъхновени от Египетската революция, написаха набързо и качиха в интернет песни, посветени на кървавите събития в родината на фараоните.

Днес към този списък се включи и провалилият се в политическата си кариера Wyclef Jean, който миналата година не бе допуснат да се кандидатира за президент на Хаити, поради малката бюрократична пречка, че не е живял в последните 5 години преди изборите в Хаити.
Сега, за щастие, Wyclef Jean се е посветил на това, което умее най-добре - да създава музика и го доказа за пореден път днес.

След редица постове в подкрепа на протестите в Египет, които Wyclef Jean написа в профила си в Twitter в последните няколко часа на днешния ден, той пусна и клипа на песента "Freedom", за която казва, че е посветена на "египетския народ"

За негово съжаление, той не е първият музикант, който се залови да прави музика, посветена на кървавите събития в Египет, които започнаха на 25 януари.

Тези дни в YouTube бяха качени още 2 песни, засягащи египетските събития. Те станаха и нещо като химни в каналите в Twittert #Egypt и #Jan25, от които цял свят научава какво се случва в Египет в момента.

Ето ги и тях:

Ryan Kralik - The Egypt Riot

Omar Offendum, The Narcicyst, Freeway, Ayah, Amir Sulaiman - #Jan25 Egypt

Междувременно, днес са най-масовите протести в цял Египет.

Последните новини от Al Jazeera и Al Arabiya, цитирани от Reuters и редица големи световни медии съобщават за огромно напрежение в страната. В момента над 15 000 души са обградили сградата на държавната телевизия на Египет, а малко по-рано бе пусната неофициална информация, че президентът Hosni Mubarak е напуснал столицата Кайро.

____________
* Това е статия, която написах за WebRadio.bg

#Jan25,#Egypt

2011-02-08T03:20:00.000-08:00

Християни в Египет пазят с жива верига протестиращите мюсюлмани по време на молитва!

От началото на Египетската революция следя ежедневно и ежечасно тези два канала в Twitter. Повечето от нещата, които бяха пуснати там, като "непотвърдена информация" в първите дни на мирните протести, в последствие бяха потвърдени като истина.

За случващото се в Египет може да се говори много. Но нека оставим това на специалистите. Аз само ще кажа, че за пореден път Al Jazeera показах как се прави независима журналистика на повече от световно ниво.

А като допълнение на темата от предния пост предлагам на всички ви песента на Omar Offendum, The Narcicyst, Freeway, Ayah и Amir Sulaiman, посветена на кървавите събития в Египет.

Що се отнася до по-обстоен преглед на #Jan25,#Egypt, по-долу можете да видите един филм на Al Jazeera за първите дни на революцията.

Бурето с барут на Европа и неговата музика!

2011-02-01T04:10:00.000-08:00

Добре дошли на Балканите. Онази част на Европа, на която преди време някой даде много сполучливото определение: "Буре с барут".

Освен барут, наркотици, евтина работна ръка, цигари без бандерол и красиви жрици на любовта, Балканите са пазител на огромно и разнообразно културно наследство.

Историците и етнолозите могат да говорят с години за всичко това, но понеже аз не съм нито историк нито етнолог - мисля да се спра на личните си наблюдения над това как ние тук, на Балканите, рециклираме културното си наследство и къде може да се срещне то в бита ни с днешна дата.

В последно време, за добро или зло, имам много повърхностни наблюдения над модерната популярна музика на някои от съседните нам страни. Ето защо, с цел да бъда заклеймена в субективност, ще се спра на музиката на 3 държави. Румъния, България и Турция.

Първите две в списъка бяха присъединени към голямото европейско семейство заедно. И докато всички в България казваха: "Гледайте ги смотаните румънци - много са зле. Изобщо не са ни на европейското ниво" - Румъния бачкаше здраво във всички сфери на икономиката. И като казвам "всички сфери" - включвам и Музикалната такава, която от години си е индустрия, както всяка друга, и на всичкото отгоре все още е доста доходоносен бизнес, ако някой гепи подходящия модел.

Турците, набедени за "недоразвити азиатци, управлявани от султан" са доста далеч от това определение ширещо се в България и в много отношения са доста по-в-Европа, отколкото ние. Достатъчно е да минеш Българо-Турската граница и да си дадеш сметка за това.

Какво се случва в България?
Това е въпрос, на който почти всички от живеещите в самата България не могат да отговорят.
А в българската музика?
В българската музика, както във всяка друга сфера на българския бит цари отричане! Тотално отричане на всичко!

Но това не е от вчера - това е народопсихология, която е най-здравата брънка от генетичното ни наследство. И естествено - няма как да не се отрази на родната съвременна популярна музика.

За какво говоря?

Преди да започна да пиша всичко това ми трябваха няколко месеца, за да го обмисля. Имах няколко много сполучливи примери от съседните нам държави за чудесно съчетание на популярната музика с културното наследство, което е дало страхотен отзвук в Европата и само бледи подобия на този феномен "произведени в BG".

И това не е защото нямаме страхотни етно банди, а защото те си остават в дълбокия ъндърграунд, настъпени за главите от лица като Деян Неделчев (Икебаната), Графа и Мария Илиева.

За последните трима мога да говоря много, но не те са целта на заниманието ми днес. Те по-скоро са представени като контрапункт на това, което трябва да направим в България, за да може някоя наша банда да спечели награда на MTV. Така, както направиха maNga от Турция. Или пък да се превърнат в тотален хит на огромния немски пазар - така, както направи Miss Platnum от Румъния.

Беглите опити на ДесиСлава остават само опити. Пътуванията по корабите на Акага за забавление на европейските пенсионери си остават само за забавление на европейски пенсионери. Огромните суми, които Шамара плати за да направи общи песни със Snoop Dogg и неговите позабравени протежета си останаха изцяло за сметка на Мишо Шамара.

Всички тези неща, както и още доста примери, за съжаление, не намериха адeкватен отзвук у нас. Защото, както вече споменах, ние, българите, обичаме да отричаме всичко родно и да боготворим Макдонълдс и ефектните екшъни.

Защо се получава така - не мога да кажа. Не е в компетенциите ми. А защо не се получава при другите - още по-малко бих могла да кажа.

Зная само, че след като Саркози изгони румънските цигани една рок банда от Румъния направи страхотна песен и за нея писаха във всички големи световни информационни агенции. За 24 часа добиха световна популярност.

В същото време, една от най-обичаните наши банди сред българите в чужбина, Уикеда, бе ограбена 2 пъти за много кратък срок. Момчетата 2 пъти остават без инструменти и с огромни разходи за кредитите, с които ги бяха купили, но продължават да работят както винаги са го правили. При това - без да се оплачат никъде. И без да искат помощ от държавата. Точно заради това и защото наистина са много добра родна банда днес си позволявам да ги наредя сред доста популярните имена от Румъния и Турция.

Второто ми предложение от България на някого може да се стори доста неподходящо, но само за него се сещам като ясен пример за това, което правят в съседните на България страни. При това доста успешно.

За нещастие, в нашата татковина, Устата и неговият прочит на родния фолклор остана почти незабелязан, оплют и подценен.

А лично според мен точно в нашия фолклор се крие ключът към световна популярност. Ако не вярвате - спомнете си до къде стигнаха Елица и Стунджи на Евровизия преди няколко години и до къде всички останали наши представители.

И така, нека краткият музикален преглед да започне!

(Румъния) VAMA - Sarkozy vs Gypsy

(Румъния) Miss Platnum feat. Pete Fox - Come Marry Me

(Турция) Tarkan - Acımıyacak

(Турция) maNga - Bitti Rüya

(България) Уикеда - Кой съм аз?

(България) Устата - Пустоно Лудо И Младо

Комунист с щампата "Стара Планина"

2010-10-14T21:44:00.000-07:00

От кога не сте виждали и чували истински комунист? Ама такъв, дето е с щампата на "Стара Планина" и няма ама никакви капиталистически и долнопробни соеви примеси в него?

Прави сте - тези комунисти са толкова кът, колкото и готовите колбаси с истинско месо.

От друга страна има толкова много и все разпалени антикомунисти, че вече не им обръщаме внимание. Още по-страшното е, че ги взимаме на подбив, а някои медии даже си позволяват волността да им отнемат така ценния ефир, до който те се добират с мъка, за да зададат въпросите, които винаги са ги вълнували.

Като например:
Какво точно е направил Тодор Живков с неговия ужасяващ режим?
Кой ще разкрие най-накрая истината за партийната книжка на Иван Костов?
Къде са отишли тия куфарчета?
Няма ли да се намери някой смелчага, който да разкрие и престъпленията на еди-кой-си, извършени на 9 септември?

Все важни и основополагащи въпроси, които държат тези хора живи! Те искат да научат отговорите. Разберете! Искат!

А дребнавата Ани Цолова им отнема думата сменяйки, като истински майстор на телевизионното изкуство, темата и така - въпросите заглъхват, като затворена ефирна линия.

Вижте, комунизЪма не си е отишъл. Ако ще Васко Кръпката да пее колкото си иска неговия овехтял рефрен. Той е тук и представлява истинска заплаха за стабилността на тази държава.

Това е онзи страшен комунизъм, който ще смачка класовото разделение. Той ще убие птичия грип. И свинския ще убие. А за къде сме без тия две европейски ценност в нашата млада членка на Европейския съюз?

И сега гледам - навъдили са се млади комунистчета и комунистченцета! Това са бъдещите Цола Драгойчева и Пенчо Кубадински! Тях сега скинарите може и да ги бият по автобусите, но не ги е страх, защото знаят, че Революцията отново ще се случи и после ще си го върнат тъпкано на т. нар. "врагове на народа"!

Но така или иначе антикомунистите са в най-неизгодна позиция. По времето на комунизма - те не смеят да кажат и думичка, а сега дори и да приказват - никой не ги слуша. Никой не ги взима на сериозно и всички им се подиграват.

Дори и на професор Вучков вече са му доскучали до толкова, че още като им чуе развълнувания глас по телефона казва: "Следващия моля!"

Комунизма е най-страшния демон в душите на тези хора. Но за да се освободят от него трябва да научат отговорите. Отговорите на тези въпроси, от които зависи всичко. Дори и избора на салам в магазина!

Кака Мака!

2010-08-12T06:09:00.000-07:00

Жалко за Веско Маринов. Трябваше първо той да се сети. :)

Не очаквай скъпи коли в новия клип на Kanye West. По-добре си припомни кой е Микеланджело!

2010-08-05T05:18:00.000-07:00

Ако често надничаш в блога на Kanye West сигурно ти е направило впечатление, че той се вълнува от почти всичко.

При това без изключение.

Сега, тази негова склонност е уловена безупречно от човек, който го познава от много скоро.

Става дума за човекът, създал шедьовър, който ние ще омаловажаваме наричайки го "новия клип на Kanye West към Power".

Нужно е само да хвърлиш поглед на мейкинга, за да ти стане ясно, че този клип не е обикновен клип. Той сам по себе си е произведение на изкуството. А дали всички ще го оценим като такова - времето ще покаже.

Самият клип се очаква след броени часове да бъде представен на света, затаил дъх, за да види дали наистина Marco Brambilla е успял да съживи образите на Микеланджело от Сикстинската Капела.

Самият Marco Brambilla е абсолютен аматьор в правенето на клипове. т.е. това е неговият дебют. Ето какво казва самият той за клипа:

""Kanye е много по-свързан със света на изкуството, отколкото всеки друг музикант, за това си помислих, че за мен ще е интересна възможност да работя с човек, който е наясно колко далеч може да се стигне с експеримент. Много от хората ще ти кажат, че биха искали да направят някакъв експеримент, но след това всичко се обръща в комерс. Никога до сега не съм правил видеоклип и едно от първите неща, които казах на Kanye е, че не ми е интересно да правя видеоклип, но ако иска да работим над нещо, което може да се нарече експеримент - с удоволствие бих се заел с тази задача, защото наистина харесах песента!""

Първи кадри от клипа:

Кадри от работния процес:

Aз съм долно животно с робски манталитет!

2010-08-03T08:26:00.001-07:00

Самата история, след която стигнах до този извод, е напълно безобидна. Реших да надникна какво се случва с blog.bg

Да погледна в сайт, от който тръгнаха моите блогърски напъни още през далечната 2006 година.

Попаднах на пост, в който автора разкриваше премеждията си по пресичането на една пешеходна пътека.

Бях забравила обаче, че пишещите в интернет имат склонността да обръщат всичко на битпазар. А няма роден интернет битак без подмятания за "чест", "права" и не на последно място - без излишно търкаляне на кокалите на хора като Левски.

Бях забравила също така, че често хората се хващат за думата. А този път думата беше "герой". Думата бе използвана в изречение, по повод изразеното ми притеснение, че не е геройство да скочиш на пешеходната пътека, само и само да отстояваш предимството си, застрашавайки живота и здравето както на себе си, така и на околните. А след това добавих, че героите винаги умират първи. Това им е работата.

Разбира се, беше подметнато само и единствено за подобни безсмислени геройства.

Колко пъти не съм се възползвала от предимството си само защото съм преценила, че ситуацията не го позволява... Така са ме учили: "Предимство, предимство, но не на всяка цена!"

Ето това мое неотстояване на права се оказа, че е препъни камъка ми в живота. Това, че не ходя на протести също говори много лошо за мен.

Но едва днес, в прав текст ми казаха къде ми е проблема. Проблема ми е, че съм долно комунистическо животно с робски манталитет.

Т.е. животно съм, защото все още имам този ужасен, отвратителен инстинкт за самосъхранение. А робския ми манталитет ми е насаден от комунизЪма, видите ли.

За робския ми манталитет не мога нищо да направя. Толкова дълго време съм живяла в комунизъм, че това не може да се изкорени. В крайна сметка първите ми седем години са се формирали в този страшен комунизъм. А това е срамното петно в биографията, което ще ме дебне като сянка до края на дните ми.

Но все пак има някаква надежда за клетото ми съществуване. А тя е да се отърва веднъж завинаги от животинското в мен и да се преборя с този силен инстинкт за самосъхранение.

Колко хора живеят така?

Истината е, че има толкова много хора, оперирани от този долен животински инстинкт, че чак се изненадвам как човешкия род още съществува! Безсмъртните герои са навсякъде!

Повярвайте ми, много искам да съм като тях. Искам инстинкта ми за самосъхранение да бъде притъпен, да бъде убит, да бъде смачкан, но пусти робски манталитет не ми позволява. А с него, както се разбрахме, няма оправия. Той ми е насаден в първите 7 години.

И все пак, ако има някой, който се е излекувал от тази срамна болест, наречена инстинкт за самосъхранение - моля ви, свържете се с мен и ми кажете какво трябва да направя. Ще положа всичките си усилия!

Обещавам!

Видео наръчник за съжителство с котки!

2010-08-02T12:22:00.000-07:00

След като в рамките на 2 различни поста преди доста време отбелязах какво е да живееш с котка, сега е ред да си припомним що за животни са котките по принцип.

В случая думите са напълно излишни. Приятно гледане. :)

п.с. Това е един от двата ни котарака Петко. Той беше и главен герой на двете части на Наръчника.

Ако си ги пропуснал - наваксвай!

Наръчник 1

Наръчник 2

Как Facebook се опита да убие блога ми!

2010-07-28T08:59:00.000-07:00

Съвсем наскоро във Facebook получих писмо с много любезна критика, че вече не пиша често в блога. Признах тази си вина и обещах да се поправя. Мина още известно време преди да напиша това.

Истината е, че идеята за този пост отлежава доста дълго време и причината да четете това в момента е желанието ми да си сменя статуса в този долен Facebook от "Ха добро ви утро" на "За нещата, които се случват по телевизията научавам от интернет".

От както започнах да посещавам редовно тази рожба на дивия капитализъм не само, че се изчерпвам с максимум едно до три изречения, но и губя форма. Както умствена, така и физическа. Усещам как този демон изпива силите ми, манипулира ме и ме превръща в робот. Робот, който всяка сутрин след ставане надниква там, а вечер, преди лягане - последното, което прави е да го затвори.

Да е книга - да има причина, но не е.

Всъщност е нещо толкова безполезно, колкото и масажора за тяло. Имаш го, ползваш го, но и сам не можеш да отговориш, ако някой те попита за причината.

Качваш снимки (признавам - с добро качество), пишеш разни глупости и дебнеш някой да се "закачи". От там нататък се почва едно губене на време в празни приказки и размяна на идеи без никаква цел. Просто така - да има повод за приказка.

Помня първия си "романтичен" период, в който не знаех за какво е онова поле с "какво ти е в главата". След това открих тестовете. Толкова бяха модерни по едно време, че ми се прииска и аз да направя такъв.

Направих цели два, но честно казано не помня за какво бяха.

Отклоних тактично всички покани за Мафия, Ферми и т.н., защото като уважаващ себе си геймър, не можех да падна толкова ниско. Не и след дългите години стаж в Dota-та.

После дойде модата на петициите. За всякакви благородни каузи! Към тях се присъединявах със свито сърце, само и само да не засегна някой от приятелите си, който ме е поканил да се включа. После се породиха и каузите, а за финал - "групите по интереси". Нещо, като кръжоците по пеене и плетки.

И там се включих, като направих почти на майтап "Група против неграмотните патриоти, които пишат на маймуница". За моя голяма изненада, още в първите 24 часа се включиха 100 човека. Естествено 2 дни по-късно загубих интерес към собствената си рожба, зачената от любовната ми връзка с Facebook.

Като се върна назад и разгледам всичко, написано в празното поле за последните седмици си давам сметка колко възможности за постове в блога съм пропуснала.

Ето, например от началото на юли, ако нямах Facebook, сигурно щях да се оплача поне два пъти от болки в коленете и поне пет пъти от ненормалните хора по улиците, управляващи МПС. Щях да се похваля в отделен пост, за това, че са ме назначили за мото механик.

Сигурно щях да онагледя ремонта на пода на Шкодата. Ремонт, който във Facebook бе отбелязан просто с изречението: "Аз ремонтирам Skoda!" (подло взаимствано от култовата книга по ремонт и експлоатация на въпросната марка от близкото минало или т. нар. Зелена библия).

Сигурна съм, че щях да заделя поне един пост на управниците ни и рейтинга им, а по-късно най-вероятно щях да драсна нещо и за Веско Маринов и хита за МВР.

Бих се възхитила и от възобновяването на Камбаните, от новия филм за Реджеп Иведик, от срещата на Северна Корея с Бразилия на Световното първенство в Африка...

За този период най-дългият ми пост там звучи така: "Има нещо сбъркано в тази държава! Сега научавам, че Лили Иванова пее "Черната Овца" на Ахат, а Rammstein се забавляват в родни чалга клубове! Някой да спре земята ИСКАМ ДА СЛЯЗА!", написан на 23 юни в 10 часа и 27 минути.

Ако нямах Facebook, сигурно щях да опиша подробно и ходенето ми на кино в Мола, заради това, че Шкодичката беше натоварена с разни калници и престилки за предстоящия ремонт.

Със сигурност съм изпуснала и един много силен пост, посветен на жените. Във Facebook той беше отразен на 21 юли в 13 часа и 35 минути с думите:

"Жените не са виновни за това, че не знаят какво искат! Според последните изследвания интелигентните мъже не изневерявали, но от друга страна глупавите били по-добри любовници! Кажете ми сега, поставени в такава ситуация - как да знаем какво искаме?"

Колко много плодотворни теми за разточително писане в блога бяха убити още в зародиш от Facebook. При това - само за два месеца!

От днес, обаче обещавам да се поправя. Ще загърбя този си лош навик (по-лош от пушенето дори) и ще правя обратното.

Ще пиша тук и ще отбелязвам написаното там. Това едва ли ще убие Facebook, но със сигурност ще ми помогне да живея в мир със себе си...

Аз съм нацист, мамо. Нацист, още патриот!

2010-07-12T21:58:00.000-07:00

Изпитвам истинско неудобство да пиша за това. Защото, от една страна има няколко жертви на българо-ромски сблъсъци от последните дни и от друга - твърде голямо напрежение в интернет по повод тези сблъсъци.

Ромският въпрос не е шега работа и всеки, който си мисли, че с лека ръка той ще се реши е в грешка.

Напрежението започна от едно нелепо убийство в махалата. Последва протест с откровени нацистки изказвания и незнайно защо - искането на оставката на Цецка Цачева.

Няколко дни по-късно форумите се напълниха с лозунги, горчиво напомнящи за най-грозното събитие в световната история.

Последва стрелба по роми, заради убито куче.

Тази сутрин, в новините в 7 излезе поредната "бомба": "Възрастен мъж е пребит от роми в автобус, след като им направил забележка да не пушат в автобуса".

Заговори се за гражданска война. При това от сополанковци, които никога не са държали по-сериозно оръжие от воден пистолет.

Определено вече е модерно да се говори за българо-ромския конфликт.

Само преди 5 години във Франция изгоряха почти 10 000 автомобила и бяха арестувани около 3000 души. Много страни в Европа пламнаха по подобен начин. Къде "по-успешно", къде не.

Живеем в България. Страна, граничеща със Сърбия, която също доста скоро преживя едно брутално клане, невиждано за мирните години след Втората Световна война.

И вместо да си вземем поука от бивша Югославия, събитията във Франция и ако щем - от конфликта на Израел и Палестина - ние желаем за себе си и близките си гражданска война? Толкова ли сме късопаметни, наистина?

Честно казано не виждам разлика, дали насилниците над пенсионера в автобуса са роми, футболни фенове или пък неориентирани нацистчета на по 16-18 години.

Защото всичи те са с първосигнална нервна система.

Marginalisсимо!

2010-06-14T05:27:00.000-07:00

Две неща много ме зарадваха днес. Първото е дело на M.I.A. - ‘/\/\/\Y/\’. Това е новия й албум, който чакам с нетърпение да излезе на пазара.

Второто е дългоочакваната оправдателна присъда на братята Маргини. Тя връхлетя, иначе рутинния ми понеделник, преди точно един час. Не зная - да се радвам ли, че освобождават един тежко болен и невинен човек или да плача, че поредните EU-надежди бяха разпрашени.

Язък за хубавата Цецкова кампания, язък за полицейските екшън акции, язък за кисело-млечния ни стандарт и за реформата в образованието. Язък и за Ситроена по-долу!

И да знаете - за всичко са виновни тия преди нас! Дори и за поздрава, специално подбран по случая:

Кремиковци-Ябланица GP 2010!

2010-05-09T03:41:00.000-07:00

След като миналата година бях просто допълнителен товар на мотора по време на откриването на Offroad сезон 2009, и след като цяла година кроих планове как на следващия 1 май ще стана част от това меле - ето, че мечтата ми стана факт.

За разлика от мероприятието предната година, тази се радвахме на хубаво време и много прахоляк.

Групата ни беше разнообразна по вид, качества и подготовка. Ето няколко весели моменти от пътуването ни от Кремиковци до Ябланица:

Пътуването до Ябланица беше наистина забавно. Имаше няколко пребиванки, но по-скоро бяха комични, отколкото сериозни!

След това последва кратка почивка, докато изгорим на слънцето...

И както миналата година, така и тази Родри ни пусна по пързалката избирайки "алтернативен маршрут". Той представляваше пътя на газопровода от Ябланица до вр. Мургаш.

Пейзажите наистина си струваха всичките мъки!

А ето ме и мен - жива!!! На хижата на вр. Мургаш!

И за финал - ето и кратко видео за преживяното на 1 май 2010 година:

ShоУбиZО е недосегаем! Доказано!

2010-04-15T10:05:00.000-07:00

Винаги съм била истински ценител на родния шоубизнес! От малка.

Още от времето, в което не тръгвах на училище без да чуя ето тази мелодия.

Сега разбирате от кога следя шоубиза. Ето защо няма как да подмина небрежно тревогите на Краси Аврамов! Този посипан със звезден прах представител на ShоУбиZО.

Тази сутрин, в дома му нахлули с взлом един куп спец-полицаи, повалили го на земята, закопчали го с белезници, обискирали мезонета му и чак тогава се опитали да влязат в контакт с него.

Вербален.

В последствие се оказало, че топ-спец-свръх-извънземните полицаи объркали адреса... Не стига това, но по време на целия този екшън, покрили главата на Краси Авамов не с какво да е, ами с рекламен плакат. Плакат, на който е изрисуван самият "престъпник" и който нагледно можеш да видиш тук.

Днес, ако случайно не сте разбрали, в България за пореден път се проведе спец-операция, под името "Недосегаемите".

След "Наглите", "Октоподите", Лапачите" и "Медузите" смело мога да твърдя, че МВР са сменили услугите на досегашния си копирайтър.

Иначе как би могъл да се обясни този лъвски скок от жаргонни названия и такива на мекотели - чак до дума, която може да бъде намерена в речник и тълувана не-винаги в лошия и смисъл?

Лошото е, че въпреки всички тези усилия от страна на МВР, има нещо, което е меко казано недопустимо за институцията. А именно - да обърка адреса на който се предполага, че живее злодей! И не-просто злодей, а едно истинско ДДС-чудовище, ощетило държавата с незнам-си-колко-милиона лева.

А Краси просто искаше да пее!

Спорно е да се каже кое е по-голям гаф. Красьовата изява на Евровизия или източниците на Цецковото МВР за адресната регистрация на гражданите в мирната ни република. А може ли системата на Siemens да е виновна? Защо не?...

Едно е ясно:

ShоУбиZО в България е недосегаем! Доказано!*
___________________
* Няма никакво значение дали на главата му има метнат негов плакат или не. Остава си недосегаем!

Вълнувам се, бе!

2010-03-19T15:18:00.000-07:00

Това, че не пиша не означава, че не се вълнувам. Вълнувам се и още как. Вълнувам се от дупките, от парите в здравеопазването.

Вълнуват ме майките, неродените им деца, пенсионерите, уличните кучета, просяците, канализацията по селата, проектите, прокуратурата, наглите...

Съселите, президентите и двойниците на Брат Пит също ме вълнуват.

От всичко се вълнувам. Приличам на едно разлюляно море в чаша. Или нещо такова. Направо не мога място да си намеря от вълнение.

В тази връзка... Реших да поздравя сегашните ни управници и коланите им, които уж трябвало да се затягат, а собствениците им вече не влизат в екрана на телевизора...

Да ги поздравя с нещо наистина подходящо. Да сте ни живи и здрави и дано по цветница не вземат да цъфтят и налъмите:

Да си заключиш ума!

2009-11-16T11:07:00.000-08:00

Когато е казано, че жена не трябва да се занимава с някои неща, съдбата й праща знаци.

Днес, с най-голямо удоволствие, на път за вечерните ми лекции реших да сменя проблемния първи бушон на Маргарита (Шкодата). Купувам аз нови предпазители (бушони) от бензиностанцията, в която заредих, продължавам към университета, намирам си място за паркиране и се почва!

Първо се усетих, че трябва да заема доста неестествена поза, за да виждам какво точно правя. След това схванах, че нямам необходимите инструменти. Накрая се сетих за пиличката за нокти!

Шат-шат, нинджа стайл и пилата вече се подбождаше, за да извадя бушончето. То отскочи и се скри под мокета(все пак говорим за автомобил, облицован в мокет, за да се чувстваш като у дома си).

Оказвам се в ситуация, в която нямам представа колко ампера е бушона, не мога да извадя стария, нямам мануал, но за сметка на това имам празно място и около 30-тина бушона, готови да го запълнят.

Следва - "обади се на приятел". Първо се сещам за Макс (един младеж от фен-клуба на Шкода)! Звъня му и му разказвам какво съм направила. Той, съвсем категорично ми казва - 15 А.

- Ама как 15! Не може да е 15! Имам бушони от по 5, 8, 16 и т.н.
- Ами 15 е, ама слагай смело 16.
- Сигурен ли си?
- Слагай, бе! Нямаш никакви проблеми.

Разколебана, звъня на младежа (винаги проверявам от втори източник), разказвам му какво съм сторила и с какво разполагам. И той ми каза, че няма проблеми да е 16 ампера. Трудно, но го поставих проклетия му бушон!

Проверих дали имам аварийни, светлина в купето и клаксон, и доволна и щастлива от живота, прибирам малката си дамска чантичка в "скрития багажник", взимам учебниците, натискам палеца на вратата, излизам, тряяяяяяяяяяяяяяяс.... И в този момент осъзнавам каква огромна глупост съм направила.

В дамската ми чанта останаха както всички документи, така и телефона + ключовете за Шкодата. Последните - на една връзка с тези от нас.

Прекрасно! Оказвам се в следваща и още по-опасна ситуация: без телефон, със заключена кола, в която се намират ключовете, и тъпото усещане, че съм изключително куха блондинка.

Това забавление ми костваше 1 загубен час, 4 лв. за такси, 20 лв. за ключар и още 8 лв. за резервен ключ.

Сега вече знаете как се сменя първи бушон в Шкода 120L.

p.s. Поради повишеният интерес относно Маргарита - ето я и нея:

Ако кихнеш - труп си!

2009-11-09T09:19:00.000-08:00

Понеже реално няма къде другаде да се оплача - правя го тук.

Искам официално да се оплача от т.нар. Свински грип, който уж е грип като грип, но не е свински.

Тази невидима заплаха, която витае във въздуха и накара стотици хиляди българи да сложат маски, и да станат поне за няколко дни нинджи, успя да ме смачка психически.

Пускам телевизора - свински грип. Пускам радиото - свински грип. Влизам в интернет - свински грип. От цялата тази истерия дори котките взеха да грухтят вкъщи.

По принцип се радвам на добро здраве. Хората, които ме познават почти не са ме виждали настинала. Това, обаче има и своите недостатъци. Още повече, ако решиш да настинеш по време на истерията, обхванала цял свят.

Събуждам се тази сутрин към 6 часа с леки болки в гърлото. При това - само от ляво. Носът ми... Да е запушен - не е! Да де, ама се поразтече.

Отивам в работата, споделям с колегите, че леко ме боли гърлото и от там като се почна една:

"Бягай от тука! Само, ако ме заразиш!"; "Стой по-далече от мен, че да не лепна нещо на детето."

До обяд бях принудена да дам 20 лв. за "Морска вода", Витамин С, Парацетамол и някакви неща с ужасен вкус за смучене, които облекчавали болките в гърлото.

Всяко мое "подсмрък" се отброяваше от колегите с позорна чертичка на стената. Принудих се да кихна 2-3 пъти незабележимо, но двете ми прокашляния (аз съм пушач от години и е нормално от време на време да кашлям) внесоха истинска паника сред колегите.

В ранния следобед диагнозата беше толкова ужасна, че изведнъж всички симптоми на A (H1N1) се появиха. Заболяха ме последователно главата и очите, след това ми се зави свят и, малко след като бях хапнала, внезапно загубих трудоспособност.

До 17 часа вече се чувствах не само като тежко болна, но и като престъпник. Колегите започнаха да ме отбягват и да ме гледат накриво. Само дето не построиха нова Берлинска стена около мен.

Предложиха ми любезно, ако утре отида на работа - да го направя с маска.

Дадоха ми още куп полезни съвети, които по-подхождаха на такива за оцеляване след нападение с атомна бомба.

Сега, седя вкъщи, пиша всичко това, ям салата с чесън, оплаквам съдбата си на болен, на когото последните му дни са преброени и не мога да повярвам, че успях да настина в най-неподходящия момент!

5 неща, които премиерският Шут трябва да направи в следващите няколко дни!

2009-10-30T15:11:00.000-07:00

Много избягвам политиката. Не обичам да говоря за това, защото често ме разбират погрешно. Но днес не се сдържах. Причината за това мое несдържане се крие в силните изяви на премиерският Шут.

Ето защо реших да му помогна в тежката задача, която му е отредена от Съдбата, а именно - да забавлява народа, оправдавайки собствената си некадърност.

1. Незабавно да се въведе акзиц върху бозата. В нея също има алкохол. А има ли алкохол - значи трябва да има и акциз. Той да е двоен, ако с бозата си купите и баничка.

2. Да се създаде нов данък - данък въздух. Парите от него да отиват в Здравната каса. Всеки, който диша въздух, неминуемо скоро ще има нужда от лечение. А всички знаем, че парите за здравеопазване никога не са стигали.

3. Да се свали тавана на пенсиите! Отново да го направи 200 лв. Така, от всеки пенсионер, който си е оставил здравето (в някои случаи и цели крайници) в мините и по корабите, в бюджета ще влизат поне по 230 лв. При това ежемесечно!

4. Всяка забременяла жена да плаща за грешката, че не е ползвала презерватив навреме. За първо дете сумата да е 50 лв., за второ 100, а ако дръзне да направи трето - 300. При настоящия "бейби бум" много бързо парите за салама върху постната пица ще се съберат.

5. Да се върне отново ергенският данък. Ако до 20-тата си година не си накарал някоя жена да забременее и по този начин да плати 50 лв. - ти плащаш сумата. Всяка година. Ако до 30-тата си годишнина не си направил дете на потенциален платец - започваш да плащаш по 100 лв.

Е, вече дадох насоки на премиерският Шут. Сега, от него се иска просто да постои още малко там, където се намира. А именно - на гребена на вълната на собствената си глупост.

Снимка: Dariknews.bg

Днес имах честта...

2009-10-26T11:32:00.000-07:00

Знаех си, че не е обикновен ден. Още от минутата, в която се събудих с мисълта, че днес е последният ми шанс да мина Шкодата на преглед.

Точно така. Карам бяла Шкода 120 L с 3 много важни лепенки отзад. Едната е, че тази кола е управлявана от блондинка. Другата е на Шкода Клуб България, а третата гласи: "Пази моториста".

Докато чаках присъдата в сервиза, случайно се срещнах с една мацка от клуба, която се оказа, че работи там. Радост!

След това минах 300 метра за 30 минути по околовръстният път на София, направих обратен завой и беж към работата.

Свърших си работата и хукнах за лекции в късния следобед. Точно пред университета една кака се опита да се качи на капака на Шкодата ми и за благодарност, че съм я спряла - получих псувня.

После пък се оказа, че ме чака тест. Е, направих го. Един от колегите в групата, предния път не го оставих там, където трябва. А уж бях твърдо убедена, че съм на мястото, което търсим. Днес успях да му се извиня и да го оставя на място, което му е мноооооооого удобно.

И когато доволна реших да се прибирам се случи това, за което исках да ви разкажа.

Днес, за пръв път през живота си имах честта, голямата чест да слязат от колата зад мен, за да ми кажат, че съм "долен парцал" и... Другото го забравих...

Не искам да се оправдавам, защото не се чувствам виновна. Стана така, че светна жълто на светофара, под който се бях засилила да мина. Сами разбирате, че с кола като моята това е трудна задача. Прецених, че мога да спра и в момента, в който скочих на спирачките и свалих една предавка - зад мен стана дискотека.

Къси, дълги, къси, дълги и така, докато не спряхме. Това ме изнерви и в опита си да махна с ръка показах среден пръст. Доста колеблив, ако трябва да съм честна.

Да, ама човекът-дискотека го взел на сериозно.

Прибирам си ръката, поглеждам на огледалото и виждам как се отваря широко вратата на паркетното джипче зад мен. Излиза от вътре един симпатяга в модерен АНЦУНГ и с характерната походка "някой ми е бръкнал отзад, за това се движа само с рамене" се извисява в цялата си прелест до открехнатия ми прозорец.

"Абе парцал долен! На мен ли ми показваш такива работи бе? Ше ти .... мамата-мамата! Няма да ми ги показваш тия на мен бе, ше ти ... мамата-мамата, гнусен парцал долен..."

Изчаках го да си каже и последното, трето изречение, в което се споменаваше майка ми и израза "парцал долен", обясних му, че е светнало ОРАНЖЕВО и не съм имала друга възможност и му обещах повече никога да не показвам НАЙ-МАЛКОТО НА НЕГО средни пръсти. Било то и колебливи.

Човекът-дискотека се върна в паркетният си джип с характерната си походка, с модерният си АНЦУНГ и видимо успокоен.

А когато светна зеленото, това зелено, което той бе принуден да изчака не по негова воля, човекът-дискотека забрави да тръгне. За последно го видях много зад мен в опитите си да ме настигне.

p.s. Споменах ли, че Шкодата ми е със задно-разположен двигател? И, че има доста спортна динамика на тръгване?

12/10 : 15/9

2009-09-15T07:04:00.000-07:00

Преди 10 години завърших училище.

Но Гимназия "Неофит Рилски" в Кюстендил за мен е нещо повече. Тя беше гледката, която 19 години виждах сутрин, будейки се от сън.

От тези 19 години, 12 съм прекарала вътре.

12 години този лик в сянката и звънецът до него ме посрещаха, когато прекрачвах входа.

12 години търках подметки в този двор.

За 12 години не останаха много класни стаи, в които да не съм влизала като у дома...

Помня, как се редяхме да пием вода на тези чешми, които отдавна са пресъхнали.

За 12 години не успях да науча всичко за подземната му част, но повече от 12 години беше пред очите ми. Горе-долу от такъв ъгъл!

Само тези, които са учили в училище с подобна архитектура знаят какво е усещането...

"Неофит Рилски" никога не е било обикновено училище.

Според легендата, сградата е построена като "Вила за отдих" на Фердинанд, ползвана като Военно училище, болница, Девическо училище...

Да знаеш, че физкултурният салон е на мястото на конюшнята на царя, да порастеш по виещите се стълби, изрисувани със страховити картини, обхващащи разстоянието от подземния етаж до тавана...

Да се размотаваш под стъкления покрив между картини, пресъздаващи набучени на колове човешки тела...

В такава атмосфера човек трудно може да бъде накаран да мисли "по шаблон".

Благодарна съм за тези 12 щастливи години, прекарани там.

Честит 15 септември!

Бай Зарко

2009-08-27T12:51:00.000-07:00

Запознайте се с бай Зарко. Той е на 60 години. Живее там, където малко от вас са стъпвали. А там е божествен, но изключително беден край.

Селото на бай Зарко е в Родопите. То се казва Гургулица - там, където свършва пътя. Това, с което е известно е, че бившото училище сега е "министерство", както го нарича той.

Наблизо има ловно стопанство, а в училището отсядат ловджии. Кой ли не е идвал там. Та Дачката от Аламинут, та Виктор Калев (за чевермето на селото на 9 август), Тодор Колев. Дори Георги Първанов. Повечето от тях - на лов за сърни и елени.

"Един ден гледам, ей тука тъй, един от нашите продал едно теле на някакви, дето бяха отседнали в министерството. Мислех си, че ще го колят, както си му е реда. А те, взели, че се напили, вързали телето в двора, единия вдигна пушката и го повали на земята. После викам на нашия:
-Не те ли е срам бе? Това е теле бе! Не е диво животно!"

"Чувал съм, че елените плачат. Не го вярвах, докато не го видях. Някои казват, че те са ангели. Един ден, ей тука тъй, повалиха един. Отидох да го видя. А той гледа и плаче. Като дете. Като малко дете му текат сълзите", разказва бай Зарко и му става тъжно от спомена.

И за бракониерите разказа:

"Една вечер, чувам ей тука, до оградата някой минава. Излизам аз и му викам:
- Кой си ти бе? А той с качулка и някакво такова - хем лък, хем пушка. Със стрели стреля.
Той извади някакви пари, подаде ми ги и вика:
- Тези пари са, за да не казваш, че си ме видял.
А аз, на кого да кажа? 6 семейства са в цяло село! Пък и той с качулка - нито мога да го позная - нито нищо!"

За около час научих за бай Зарко достатъчно, че да ми стане по-близък от роднина.

За това, къде е служил, за това, че е заклет левскар и е гледал Гунди на живо в Кърджали. Научих за роднините му. За единия му брат и двете му сестри, които живеят в Турция. Научих за синът му, че работи в сервиз в Хасково, че се справя добре и онзи ден станал баща.

"И, ей тука тъй, си поплакахме малко", каза той и очите му се насълзиха от радост.

Бай Зарко е турчин.

"Дойдоха тука в село, малко по-нагоре, едно семейство шиити. Аз съм сунит. В тяхната къща не можеш да влезеш! Не те пускат."

Бай Зарко дори не говори много за "възродителния процес".

"Хубаво си живеехме, кротко, тихо. И цигани и турци и българи. Един ден какво стана - почнаха да ни гонят. Селото опустя. Аз не издържах и казах на жената: "Давай да отиваме!" Заминахме за Габрово. Там работихме. После и в София работих. Тези - виетнамските общежития. И в Кремиковци съм работил"...

Бай Зарко скача от тема в тема. И за турските сериали разказа:

"Гледам ги сега - много турски сериали дават. Аз само българска телевизия гледам. Но за превода - Ашколсун! Много хубаво са преведени!"

- Кажете с какво да ви почерпя?
- Не се притеснявай, нищо няма да ни черпиш. Ние така или иначе ще си ходим вече, за да си разпънем палатката по светло.

Този диалог го проведохме няколко пъти.

По едно време се чу крава.

- Ей, това е моята. Прибира се.

Поглеждам аз през дървената врата и виждам крава, две телета и едно куче. Кучето се зарадва, но бай Зарко ме спря. Щяло да ме ухапе. И покрай цялото това раздвижване, кучето мина през поляната от долната страна на двора, чу се някакъв шум и една сърна побегна към близката гора. През цялото време е била на 2 метра зад нас. Слушала е разказите на бай Зарко.

Той живее там, където мнозина от вас не са стъпвали. В беден родопски край. Обиколен от сърни и елени, но не ловува. Турчин е, но не симпатизира на ДПС. Безкрайно искрен - покани двама напълно непознати в дома си. Нещо, което българин не би направил. Дори предложи да нощуваме в каменната му къща, която той обеща да постегне за следващото ни идване там.

От вчера до днес, обаче не мога да си обясня едно нещо:

Защо искаме да изгоним този искрен, добър и гостоприемен човек от домът му? Само защото е турчин ли? Нима тези българи, които убиват на пияна глава вързано теле за удоволствие, са по-заслужили да живеят в страната ни?

Аз не мисля така и зная, че отново ще отидем при сърните и елените, но този път ще е заради бай Зарко. Най-малкото, за да пийнем сливова ракия с него под асмата.

Запознай се с Them Crooked Vultures - новата супергрупа!

2009-08-20T06:48:00.001-07:00

В Them Crooked Vultures няма нито един случаен човек. Проекта е дело на познати имена от бандите Led Zeppelin, Foo Fighters и Queens Of The Stone Age.

Само по себе си, горното изречение трябва да ти е достатъчно, за да разбереш, че работата е сериозна. Същото мислят и малцината, които вече успяха да ги видят на живо. По принцип, концертите им са доста тайни, случват се на места, с малък капацитет на залите и се провеждат на един дъх.

Ако си достатъчно любопитен - можеш да разгледаш клиповете в мрежата, но качеството на звука няма да ти хареса.

Добрата новина е, че Them Crooked Vultures се грижат да ни държат в напрежение.

В началото на август, в интернет бе пуснат 14-секунден откъс от песента им “Nobody Loves Me And Neither Do I“. Тези дни бандата пусна малко повече. Освен, че увеличи броя на секундите, показа и кадри от работата им в студио.

Във видеото ясно се виждат Dave Grohl (Foo Fighters), John Paul Jones (Led Zeppelin) и Josh Homme (Queens Of The Stone Age), които се забавляват, работейки заедно.

Снощи те направиха втория си изненадващ концерт в Амстердам само пред 1000 души. Първият им такъв се случи на 10 август в Чикаго, а вече се носят слухове за подобна изява и в Англия.

България едва ли ще е в списъкът им в близките години, за това, едиснтвеното, което ни остава, е да чакаме излизането на неозаглавеният им албум, който ще се появи на пазара в незнаен ден и незнаен час.

Performance!

2009-08-19T05:01:00.000-07:00

Ето весел начин да съживя малко блога. Не мога да спра да слушам и да се смея. :)

Да спасим мъжа! (или бързо състезание за най-космат гъз)

2009-07-30T14:32:00.000-07:00

Нека започна с това, че аз съм първият човек, който ще застане зад идеята да се спаси "Истинския мъж". Най-малкото, защото съм хетеросексуална и обичам мъжете.

Не, защото той ще ми купи нова Q7-ца или рокля от Френч Кънекшън. Все още мога да си покрия сама разходите за глупавите женски прищевки.

Всъщност, да си призная и аз обичам да слушам казармени истории, най-малкото, защото това е един от малкото периоди в живота на мъжа, в които той е принуден сам да се пере и да мие тоалетните (разбирасе винаги има изключения). Т.е. влизам му в положението.

Признавам също така, че рядко посягам към дистанционното, защото предпочитам компютъра и също, като истинския мъж, обичам дрехите ми да са разхвърляни.

До тук сме на едно мнение. Даже, ако съм в добро настроение - с песен на уста ще забъркам салатата, която обещавам да е без соеви кълнове и подобни глезотии.

От известно време гледам рекламата на една родна марка светло пиво и не мога да повярвам, че Истинският мъж е в опасност. Ами, че ако той е в опасност какво ли очаква нас, представителките на нежния пол?

Едно време Бъдвайзер се клеха, че те са измислили еманципацията, за да може мъжете да имат повече свободно време, докато жените им протестират за права по улиците. И докато те създавали мрежата си от феминистки организации - мъжете имали години наред достатъчно време за кротко пиене на биричка и сладка раздумка.

Днес, техни колеги в бранша твърдят, че мъжете са в опасност. Дори създадоха сайт, в който да има полезни съвети за това "как да убиваш времето докато разтоварваш организма в тоалетната" и не на последно място - как да се спасиш от опасността да атрофираш до толкова, че да забравиш някои безкрайно полезни дейности като:

- забиването на пирон в стената (без причина?)
- паленето на огън (в открити гористи местности в жегите?)
- строенето на колиби (в тази криза къщата е лукс)
- създаването на външни тоалетни (криза, криза)

И още и още жизненоважни неща, които според манифеста на Истинският мъж "пълнят животът му със смисъл".

Зачудих се дали познавам мъж, който да отговаря на горните изисквания. Оказа се трудна задача. Едно време родителите ни и техните родители по принуда са правели външни тоалетни, защото не е имало канализация.

Днес, все още има места, където такава липсва. Например на ключови туристически дестинации по морето. Дори в нашия квартал, който е причислен към центъра на столицата на една цяла държава има N на брой къщи с външни тоалетни. Но все ми се струва, че веднъж направена - тя няма нужда от кой-знае какво. Освен руло тоалетна хартия и дълбока яма.

Но да се върна на темата:

Как да спасим Истинският мъж от прокобата на съвременното ни общество в лицето на топлата вода, сапуна и не на последно място - самобръсначката?

Дълго време размишлявах дали познавам човек, който да отговаря поне 60-70% на описанието за Истински мъж. Оказа се, че не познавам. А няма как да вникна в идеологията на нещо толкова сериозно, ако не познавам самата идеология, нали?

Ето защо имам 2 варианта, но тук ще опиша само първият, защото втория изисква малко време и щателен анализ след това.

Вариант едно: Да се доверя изцяло на сакралното за Истинският мъж място в интернет.

След като не познавам олицетворението на Истинския мъж, трябва да карам по бегли описания за него и нравите му. Това, което зная за него не е много.

Той обича да пие бира, не иска да полива цветя, обича да ходи по гащи вкъщи, не знае за какво се ползва малката виличка в ресторатна, плюе люспите от семки във врата на човека от предния ред, ходи на бокс в пицарията на ъгъла всяка вечер и не на последно място - може да изяде дванадесет нервозни кебапчета за половин час!

Ето тези, последните няколко са част от характеристиката на Истинския мъж. Ако не вярваш - виж разликите между обикновеният такъв и Истинският.

Оказва се, че "Истински мъж" е не само призвание и не се дава по рождение, макар да има много самородни таланти в тази област. В сайта на истинските мъже се споменава знаменосецът на идеологията им - Боден-Крауфтхоф.

Като един истински Тома Неверни, реших да понауча малко повече за човекът, нагърбил се с нелека задача. Интересно е, че не намерих нищо за него. Освен споменаването му ето тук.

И какво излиза? Нима този Боден е толкова мистична личност, че в google да няма нито един резултат? Или просто, защото той е истински мъж, не ползва интернет?

Мисля, че има само един начин да разбера отговорите на всички въпроси повдигнати по-горе. И той е следния:

Да почерпя някой ден дружинката пред блока, която от 7:30 сутринта започва с ракийка на г(х)ладно. Някой ден, на прибиране след работа, ще им предложа сами да изберат бирата, която искат да пият, ще ги предразположа и след това ще ги попитам няколко неща:

- Трябва ли ви вилица, за да си отворите бирите?
- На някой от вас да са му изкорубвали емблемата на бенца?
- Имате ли плазма у вас?
- Харесвате ли Бойко Борисов?
И най-важното:
- Как убивате времето докато тропкате в тоалетната, която сътворихте на двора с ето тези две отрудени ръце?

Ако отговорите съвпадат с тези на Сейв-Дъ-Мен-бе-ге ще съм една от малкото жени, докоснали се до богоизбрания Истински Мъж. А след това ще си измия ръцете.

Ама хубаво и с повече сапун!

Ъъъъъм....

2009-05-27T10:36:00.000-07:00

Ей го - на! Пролет пукна, напече ги хората жегата и малкото останали и работещи клетки в главата ми се поразмърдаха. До някъде това бе предизвикано и от отрицателния калориен баланс, на който се подлагам, но едва ли на някой му пука.

Вече се убедих, че някой ден ще умра в опити да се върна на 43 или поне на 48 кг.

Друго, обаче ме вълнува повече.

Днес, за пръв път оглупях до толкова, че натиснах копчето, което не трябваше. Копчето, което събираше прах с месеци. И сега в момента страдам. Направо ми се реве като слушам как млади и усмихнати хора се подлагат на мъчението да пеят овехтели песни на Whitesnake и да очакват поредната обида от страна на Фънки.

Малко съм гледала този сезон явно. Но и това ми е достатъчно.

Първо, това, което си спомням от Българо-македонския мюзик айдъл, беше драмата на едно момиче. Момиче, което през цялото време се опитваше да ни убеди от екрана, че не иска да я приемаме като жертва, а като певица.

Опитах се!

Опитах се, но някак през останалото време ми натрапваха мисълта, че тя Е ЖЕРТВА! Всички, които работят за шоуто, се погрижиха да изкарат до най-малка подробност случая, за който тя е мълчала дълги години. А защо? След като тя не искаше да научаваме?

И аз не исках да науча, но добри хора ме информираха. Насила!

Сега, много след като тя си замина от шоуто, натиснах проклетото копче и останах втрещена от опитите на журито да се прави на едно друго жури.

2 към 1 - двама мъже и една жена. Но за огромно мое съжаление Фънки не може да е Simon Cowell. Дони по никакъв начин не може да замени Pieres Morgan, а Мария няма дори 30 % от чара на Amanda Holden.

По дяволите. Живеем във време, в което повечето от нас прекарват в интернет поне 12 часа на ден. Трябва ли да ми предлагате супа, която вече съм изяла?

И защо Фънки поне веднъж не се извини на някого за обидата? Саймън го прави! Нима лицето Димитър Ковачев - Фънки не може?

Ама на - пуст отрицателен калориен баланс. Той е виновен. Седа, както казва Тодор Колев, седя с дистанционното в ръка, осъзнавам колко е глупаво това, което гледам, но умирам от любопитство да видя до къде могат да стигнат...

Едва ли някога ще стигнат до тук.

Просто не сме дорасли за това!

Всичко започна с дъжд и завърши с кал... С много и разноцветна кал!

2009-05-07T04:57:00.000-07:00

1 май.
Откриване на офроуд сезона.

Нещо, на което не бях присъствала никога до сега, а тази година взе, че заваля дъжд. Проливен, напоителен. И все пак не успя да ни спре да станем свидетели на нещо колкото интересно, толкова и опасно.

Всъщност, в последно време мероприятия от кален характер хич не липсваха в личната ни програма за свободното време. И понеже този сезон само едно от 10-тината ни излизания с мотора беше на сухо и приятно време - решихме, че няма какво да губим.

Признавам, че ние лично, с Африката, много се чудихме дали да ходим до Ябланица. Не, че дъжда ни спираше... По-скоро факта, че на следващия ден (т.е. 02.05.2009г.) трябваше да "бракуваме" двама приятели. И все пак в последния момент решихме да отидем.

Събрахме се в едно кафенце с още няколко ентусиасти. Кой с мотори, кой с джипове. Пихме почти на крак по едно бързо кафе, опаковахме се и рън ту дъ Кремиковци.

Както е видно от снимките, доста ни понаваля на отиване до поляната, където калта беше най-хубавото нещо за всеки присъстващ.

Там, в един момент заваля толкова силно, че взехме да се крием под покривалото за мотора. Въпреки, че бяхме мокри до кости.

По едно време народа се раздвижи и момчетата от групата с "леките" ендура (двете кавазакита на Родри и Invoke, както и Peterson с неговата хонда) решиха, че е време да щурмуват планината заедно с всички ненормалници, събрали се на поляната.

Ние, с Африката и петия моторист Иво с DR Big-а решихме, че няма да е добре да тръгнем по този маршрут и се върнахме, за да минем по асфалта. По Искърското дефиле трафика беше сравнително спокоен, времето се пооправи и в общи линии се радвахме на готините гледки.

Когато стигнахме до Ябланица се оказа, че нашите хора ни бяха изпреварили и се наредихме за "чибапчита и картофки".

И след това... от дума на дума... Младежа и Иво бяха придумани да се върнат по "магистралата" от кал.

"Абе ще минете бе! Как няма да минете. Пътя не е много лош! Ще минем първите 2 километра и ако не ви хареса - ще се върнем по асфалта!"

Минахме първите 2 километра с много усилия и се прие единодушно решение, че аз на африката повече не мога да се возя. Условията не го позволяваха. Гумите - още по-малко. Причислиха ме към кавазакито на Родри.

По пътя - препятствия колкото щеш. То не бяха Уазки с 20 човека в тях, седнали върху каси с бира, то не бяха Витари, Нисани, Ситроени BX(да, да!), които се обръщаха по таван, и всякакъв род самоделки, решили да се търкалят в калта, до откат.

"Извади фотоапарата от куфара на вашия мотор и ги снимай как пълзят!", вика Родри и аз, понеже така или иначе бях в тежест на цялата група, реших да свърша нещо полезно. Ето това е една от първите снимки, които направих на около 7-8 км. след началото на "пътешествието".

Искам да кажа, че момчетата се справиха геройски с всички препятствия, които им предстояха в следващите 30-тина км. от маршрута, въпреки, че не бяха подготвени за това.

Ето ги подготвените:

Цялата група на билото:

Най-забавно беше в т. нар. "червена кал".

Тук имаше и борба на човека с природата и машината:

Малко по-надолу освен червената кал имаше и доста камъни, но за щастие се размина без инциденти и всички дружно стигнахме до поляната, от където по-рано тръгнахме в посока Ябланица.

Капнали от умора...

... Но щастливи...

...Се прибрахме живи и здрави в София след почти 40 км. по черно!

Забравените пътища на България

2009-04-13T10:39:00.000-07:00

Това най-вероятно ще е първата част от серия пътувания. Основен виновник за тях е главният мозък на операцията (Младежа), а на мен се пада честта да се дундуркам на задната седалка, да правя серия от скучни снимки и след това да се опитам да опиша неща, които са невъзможни да се опишат. Освен, че трябва да се видят, те трябва да се помиришат и почувстват, а аз съм неспособна да го пресъздам така.

Всичко започна преди 2 седмици, когато Младежа предложи да се разходим с мотора до Видин за Цветница. И се започна едно цъкане по карти и Google Earth до късни доби.

Няколко дни по-късно маршрута беше начертан и когато настъпи момента просто трябваше да сложим малко дрехи и неща от първа необходимост, като четки за зъби, пасти и т.н. в куфара.

По план, за един ден и без да бързаме трябваше да разгледаме Белоградчишките скали и Магурата преди да стигнем до Видин, но Магурата отпадна предната вечер преди пътуването. И добре, че стана така.

Всъщност Белоградчишките скали бяха най-незначителната част от пътуването.

Смелият маршрут:

София - Петрохан - Берковица - Боровци - Бели Мел - Митровци - Превала - Долни Лом - Репляна - Чупрене - Върбово - Белоградчик - Вещица - Ошане - Подгоре - Раковица - Старопатица - Полетковци - Кула - Видин.

Или иначе казано (цък на картата за по-голямо изображение):

Познатата за мнозина е онази част до Берковица. След това свихме наляво посока Боровци - Бели Мел - Митровци. Буквално един завой, преди да влезем в Митровци станахме свидетели на ето тези чудеса:

Следващата спирка бе Репляна:

След като попътувахме хубаво по абсолютно безлюдни пътища и преминахме през много красиви места в отсечката Чупрене - Върбово - Белоградчик, стигнахме до местността, която се бори да стане едно от новите чудеса на света. Понеже беше към обяд, решихме да похапнем и да посъберем сили преди да разгледаме скалите.

За да се качиш до върха се искат сили и горещо препоръчваме на хората с проблеми с вестибуларния апарат да не се катерят до горе. :)

Ето малко снимки и от там:

Разходихме се за около час, разгледахме и тръгнахме отново на път. Следващото село, където спряхме за 2-3 бързи снимки носи страховитото име Вещица.

Историята, обаче е друга. Ето какво пише в Уикипедия за селцето:

В селото се разказвала някога легенда за турчин който имал чифлик на това място. Обикаляйки земите си той видял няколко българки които се къпели в месната река. Консерватизмът на тогавашното общество не предлагал подобни гледки, по тази причина турският чифликджия избягал викайки "Вещици..Вещици..!!!".

В момента там има много малко къщи, почти никакъв живот и много приятни обратни завои.

Най-трудната част от пътя беше една 10-километрова отсечка между Раковица и Старопатица. Когато стигнахме до Раковица питахме един мъж как да минем по отсечката, която сме си избрали. Той се опита да ни разубеди с думите:
"Има път, ама оно е много каминяк! Иначе е го къде е! Че минете, ама е много каминяк!"

Уверени във възможностите на мотора и в уменията на Младежа потеглихме без страх по "каминяка".

- Този път трябва да се снима! Ненормална история!
- Някои мотористи разказват, че не е адвенчър, ако не минеш по черен път.
- Давай да спрем и да го снимаме.

За наш ужас по-късно разбрахме, че тези снимки са направени на най-добрия участък от пътя между Раковица и Старопатица. След като минахме по този "каминяк", следваше каменисто-песъклива алея, тясна като в парк, с много завои и обградена от дървета. Точно там срещнахме и един автомобил! Голяма изненада беше, че освен нас някой изобщо ползва нещото, отбелязано на картата като третокласен път.

След като стигнахме Старопатица, продължихме към Полетковци. Там спряхме за няколко снимки:

Това някога е било училището в Полетковци. Сега е поредната пуста сграда в едно, от край време, бедно селце.

Е, това беше последната спирка, преди буквално да прелетим разстоянието от Кула до Видин. Там ни чакаха близки и една страхотна кучка - Киара.

Кери спа при нас, на другия ден ядохме риба и бегом към София по Е79 до Монтана...

Предния ден, съвсем близо до Видин се беше обърнал тир на пътя. До колкото разбрахме шофьорът е в тежко състояние, но лекарите били оптимисти. На другия ден тирът си беше все още там:

... И за десерт през прохода Петрохан...

Не ни се прибираше в София и още от сега кроим планове за следващото подобно пътуване...

Котето беглец!

2009-04-03T08:47:00.000-07:00

За мнозина е ясно, че от известно време имаме 2 котки. Петко и Обамчо. Имената им си имат дълги за разказване истории. Днес, за 7 часа останахме само с една котка и мислехме, че ще си останем така завинаги.

Как започна всичко в котешкия хорър?

Както всеки такъв. Без нищо, което да подскаже какво ще се случи.

Събудих се в 7:30 и като робот, в просъница, отидох и сложих на котаците храна. Върнах се в леглото и както винаги се успах. След като се събудих повторно в 9 часа започнах обичайните процедури. Чистене на пясък, смяна на водата за котетата, отваряне на терасата за да се проветри и те да позяпат...

През това време влязох в банята. Едва след всичко изредено до тук обръщам внимание на себе си. Навици, какво да се прави.

Правя сутрешния си тоалет, излизам, Петко ме посреща на вратата на банята, отърква се в крака ми. Отивам в стаята, обличам се, отивам да затворя терасата и...

Едва тогава усещам, че нещо ми липсва.

Обамче?

Къде ли се е скрил?

Обиколих цялата къща, излязох на терасата... Няма го!

- Ваньо, ставай, че Обамчо е скочил от терасата. Няма го!

Паниката е пълна. Хукваме през глава да го търсим навън. Върнах се да взема паничка и малко храна. Обикновено и двамата са много благосклонни към лекото потропване с пръст по паничката. Това е сигнал, че е време за "сутрешна или вечерна проверка" (в зависимост от случая). Живеем в кооперация, построена насред поле. Няма нищо около нас, освен още една - две къщи. Може да е избягал къде ли не?

Питахме продавачката в магазина дали е виждала черна котка, която да е скочила от горните етажи.

- Да! Ама така бързо скочи и хукна натам (сочейки полето), че си помислих, че ми се е привидяло!

АХА! Сега вече имахме посока.

Хукнахме към полето, където баби от близките къщи си пасат козите.

След 3 часа тичане по блатистите поляни се отказахме. Няма начин... Може да е отишъл навсякъде. И двамата закъсняхме за работа. Аз отидох в 12:30. И младежа към толкова.

Помолих колегата, предвид форсмажорните обстоятелства да си тръгна по-рано. Таксито до вкъщи: 10 лв.

Разлепих обяви в района и точно половин час по-късно един от съседите звъннал на младежа.

- "Така и така, видях още тази сутрин едно коте под една решетка, до която се стига само през мазетата."

Ваньо ми звъни:

- "Така и така, нашия хубустник май е еди-къде-си под една решетка до блока. Слез да провериш дали още е там..."

Слизам аз и започвам да проверявам решетка след решетка.

Намирам го ето тук:

Вече по-спокойна, започвам да се смея. В този момент Ваньо ми звъни:

- Намери ли го?
- Ха ха ха ха ха. Тука е!
- Добре, аз сега тръгвам ще намерим начин как да го извадим.
- През решетките не става. Опитах, но не може.

Наистина не стана. Идея нямам как е влязъл вътре, но хубавото е, че половин час по-късно имахме отново втори котарак. Малко мръсен и доста уплашен, но си е вече вкъщи и си играе весело с Петко.

Изненадващо! Depeche Mode омекнаха!

2009-03-27T05:07:00.000-07:00

Рядко първите ми впечатления са толкова категорични за нещо. Особено, когато става дума за Депеш. Обичам ги от години, но оцених колко важна роля имат в живота ми едва след концерта им през юни 2006 година...

Няма да си кривя душата. Очаквах повече след Playing the Angel. Те сами вдигнаха толкова високо летвата, че сега, няколко години по-късно, не успяха да я прескочат.

Всичко в новия албум звучи толкова меко...

Човек остава с впечатлението, че едва ли не Винс Кларк се е върнал в групата.

Трябваше да се досетя, че всичката тази голяма рекламна кампания, показните пресконференции, всичките ПиАр кампании по отношение на обложки и първи сингли... Всичко това е било с цел да се привлече внимание и на база на голямата реклама някой да се излъже и да купи албума.

Преди малко промених статуса си във фейсбуук със следния текст:

"Първо слушане на D.M. Като първият секс е!" т.е. хем ти е приятно, хем ти е напрегнато.

От всички 10-тина песни, които се предполага, че ще влязат в албума само в една-две се усеща това настроение, с което беше изтъкан Playing the Angel.

Очевидно световната криза не е само финансова...

И все пак, тук говорим за първи демо записи изтекли от студиото. В албума може да звучат по съвсем различен начин, а на концерта на 18 май още по-по-най...

Дали ще си купя Sounds of the Universe в супер-мега-хипер-пре-сейл-лимитед едишън?

Бих, ако с него върви още един албум. С песни, от които групата не се срамува.

п.с. Добре де... сигурно на 18-то слушане ще ми хареса нещо и ще си го купя, но на първо слушане мога спокойно да кажа, че песните, писани от Винс Кларк са по-достойни от тези, които чух днес.

Beirut опустошиха всичко детско в мен...

2009-03-25T08:45:00.000-07:00

Защо винаги, когато напълня плеъра си с непозната музика, винаги излиза нова и нова? Това се питам от няколко часа.

Всичко започна преди седмица, когато се захванах да правя видеото от предния ми пост. Търсейки подходяща песен се разрових из африканските изпълнители и открих топлата вода в лицето на The Mahotella Queens.

Намерих няколко албума на афро групи, като един от тях ми хареса страшно много - Induku Zethu (това и да искам няма да мога да го прочета правилно, да не говорим за спелуването на български).

Той е на Ladysmith Black Mambazo, води се първият им такъв, издаден през далечната 1984 година.

Днес, докато им се радвах през дългия път към работата си дадох сметка, че това е "радиото", което искам.

т.е. Когато слушам радио, това, което ме държи на дадена честота е изненадата! Най-вероятно за това продължавам да слушам Хоризонт за поредна година. Само те могат да ме изненадат с песен, която не съм чувала. Просто базата им е огромна, за което винаги съм им завиждала.

Отклоних се.

Та... Тъкмо се радвах, че ще обогатя музикалните си познания с малко африканска музика и докато си правех следобедни планове какво ще слушам на връщане към вкъщи, колегата ми изскочи с някакъв концерт на Dead Can Dance. Припомних си колко много им се радвах "на младини" и ми стана мило.

После ме зариби с някакви блогове на хора, които пускат много ненормална музика и едно име ми се стори познато:

"Beirut"...

Асоциацията е за нещо страшно, опустошително... И наистина е такова, но по малко по-различен начин.

Като истински Тома Неверни веднага намерих информация за групата от 2 източника (навик, няма как). Ставаше ми все по-интересно и все по-интересно... Пуснах няколко клипа във фейсбуук, но и тогава не ми мина.

Та реших да ги разпространя и тук. Те са моята нова музикална любов и много съжалявам, че съм ги открила цели 3 години по-късно. От толкова време съществуват, но за тяхна радост на американския музикален пазар не са непознато име.

А това ме подсеща за още нещо, за което си говорехме с колегата днес:

Знаете ли, че вазелина за устни (този, който е под формата на червило) вече е на 100 години? До преди 10-15 години в България думата "вазелин" се асоциираше с ето това:

Странна работа. Хубаво е човек да открива по нещо ново всеки ден. Моето ново откритие са Beirut!

Вижте за какви симпатяги става дума!

:)

2009-03-23T13:24:00.000-07:00

Измислих чудесен начин как да популяризирам няколко дебеланки, скрити зад името The Mahotella Queens и един от моторите в гаража.

Добре, че мигрирах навреме...

2009-03-19T04:49:00.000-07:00

Не съм очаквала, че ще се случи толкова скоро... Яд ме е, че едно такова хубаво място може да се превърне за нула време в помийна яма...

След дълги години в блог.бг мигрирах, защото не издържах на глупостите в него... И от страна на модератори и от страна на потребители...

Радвам се, че мигрирах навреме...

Как изглежда блога с днешна дата?

15 страници с едно и също послание?

Странно... Не ми е правило впечатление, че има проблеми... И модераторите така смятаха с месеци...

Разходка с легендарен мотор по легендарни земи

2009-03-15T15:39:00.000-07:00

Днес се поразходихме из дивия Запад. Посоката беше София-Сливница. Решихме да минем през града и да попитаме къде може да се хапне нещо вкусно. За късмет попаднахме на няколко агенти-мотористи от старата школа и те ни заведоха на много приятно място на 10-тина километра от града, посока Брезник.

За съжаление забравихме да се снимаме с тях, но скоро ще поправим тази грешка.

А ето малко видео от разходката, която нямаше да се случи по този толкова приятен начин, ако не бяха тези момчета:

Мисията стана възможна, благодарение на трима агенти от Сливница - Марио, Иван и Марди.

п.с. Не се включвайте в групата им за разходка с мотор. Ще ви завлекат в някоя кръчма, ще ви нахранят и ще ви напият, а след това ще ви изпроводят до "хубавото" на пътя и ще ви пратят по живо по здраво!

В музиката е добре да има и текст

2009-03-06T06:17:00.000-08:00

"Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашиая труд не подозирате -
как се потим, как се мъчиме здравата,
не за парите и не за славата...
Има ли мисъл, има ли чувство -
само тогава става изкуство!"

Признавам, че този пост отлежава от доста време. Чакаше някой да пробуди старата идея, която ми хрумна по време на бързо преслушване на последния албум на Балканджи. Тогава, докато преслушвах набързо усетих нещо, което не бях усещала от средата на 90-те до сега.

Улових се, че се опитвам да запомня парченца от текстовете. т.е. Каквото мога.

Замислих се защо не ми се е случвало от толкова време и отговорът светна с огромен червен надпис:

"А ти, кога за последно си чула българска песен със смислен текст?"

Е, честно казано не помня от кога, но най-вероятно ще да е било в средата на 90-те години. Говоря за текст със смисъл от първата до последната дума. Текст, който да разказва история.

Какво получаваме в последните години? Да вземем за пример родната популярна музика, наричана за по-лесно естрада. За колко имена се сещате в нея?

Графа, Мария Илиева, Миро?

Реших да навляза една идея по-дълбоко в тази материя и да докажа на себе си, че не съм права. Че все пак има съвремени песни, които си струват текстовете.

Бързо се отказах.

Едно време искрено ме забавляваха песни като "Момиче с Куче" на Тодор Колев и "Син Балон" на Щурците. И въпреки, че текстовете им на първо четене са безсмислени, в тях можеш да намериш увод, изложение и заключение. Има история, която разказва. Макар и на шега.

"Композиторът мълчи, ала виждам го нервиран
'Тука, вика, не личи, че си в нещо ангажиран.
Към интимния момент прибави, заради мене,
нов фолклорен елемент - да съм с гражданско звучение'"

Какво се случва с днешна дата в творенето на текстове за песни? Сега, всичко е толкова просто, че може да се събере в три думи, малко вой, подходяща мелодия, направена на компютъра по невнимание...

И все пак, ако решиш да пишеш текстове за съвременната естрадна музика, за да не кажат, че си глупав е добре да ползваш думи, чието значение не разбираш, но стоят готино в текста. А по някога могат и да се римуват.

Лично аз смятам, че този феномен в родната музика започва от момента, в който Марги Хранова изпя песен по текст на Мишо Белчев - "Безсъница". Моите уважения към поета с китара, но първите 4 реда от стиха винаги са ме смачквали.

Като цяло стихотворението не е идеално лошо. Но тези първи 4 реда промениха завинаги писането на песни в България:

"По стълбите тичат
задъхани струни.
В празната къща се буди от сън
прашна китара."

Да прескочим сега в 90-те години. Кои бяха най-големите родни поп звезди? Дони и Момчил? Защо не?

Всичко беше много хубаво до момента, в който не се появи песента "Червило". Паметта ми изневерява, но си мисля, че това им беше последния "хит", част от който звучи така:

"Оранжев дъжд полива телата ни
в синя нощ с червени петна.
В розов сън на червила
черно-бял не изглежда света a-a-a-a"

Какво стана след това? Дони направи "шеметна кариера" с жена си, Нети и с текстове като този:

"Ще сложим шапки, грим, очила
И ще избягаме навън от света
Шумът ще гори нашите следи
Номерът е твърде стар
Време за пожар"

Не бива да пропускаме и огромния принос на Нети в съвременото текстописане:

"Луната спи, а някой краде птици, друг -
рисува очи
Съвсем тихо
Луната спи, а паяк плете сноп лъчи
лунааата спи"

Ако ви се занимава можете да забележите, че в творчеството на Дони очилата са нещо, без което римата не би могла да стане.

И като стана дума за очила, никога няма да забравя как Графа, млад и полу неизвестен в дълбоките '90 направи концерт в Младежкия дом в Дупница. Тогава момчето се яви с 3 чифта слънчеви очила. Едните, поставени където им е мястото - на очите, другите в джоба на ризката, която бе избрал за случая и третите на главата.

"Глава" ли казах?

"Има бръмбъри в главата ми,
бръмбъри в главата ми,
само бръмбъри в главата ми.
Глава, глава -
тя вече не ми трябва"

Но да оставим това тъмно петно в 20-годишната история на Графа. Да видим какво се крие в последния му хит с Мария Илиева "Чуваш ли ме":

"Няма смисъл от излишни думи...
Бариери няма по между ни,
не губи дори минута време!
Чуваш ли, чуваш ли, чуваш ли ме?"

Истински творчески скок! Особено, ако се сравни с "Боза", "Глава" онази история с портокалите и всякакви други заглавия, от една дума. Минимълизъм му е майката...

"Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашиая труд не подозирате -
как се потим, как се мъчиме здравата,
не за парите и не за славата...
Има ли мисъл, има ли чувство -
само тогава става изкуство!"

И на фона на всичко това, Каризма се появиха като глъдка свеж въздух. Уви - за кратко. След представените до тук текстове, нещата, които пееха Галя и Миро си бяха направо разбираеми. Нищо чудно, че песни като "Колко ми липсваш" и "Минаваш през мен" може да запее всеки, ако го вдигнете от дълбок сън и го помолите да го направи.

Паралелно с всички изброени до тук и Нона Йотова се включи навреме, за да се вреди в общото изброяване на цветове с песента си "Лилава Нощ".

"В лилава нощ с лилави пеперуди
ще срещна в тъмното добри очи.
И сигурно и те ще са лилави,
защото бродят през лилава нощ,нали!?

И във вълшебен миг,лилавите очи
ще гледат мен в лилава нощ."

Доста модерно беше това с цветовете. И няма спор - така текстовете ставаха по-шарени. Но, ако искате да сте мрачни и в същото време романтични до болка, без текста ви да прилича на такъв за чалга песен - можете да вземете пример от долния дует:

Лора Владова и Светльо Христов - "Нова песен неромантична"

"Няма как да ти простя
За миг отне ми вечността
Ледът разпръсна се
И бавно слезе в моето сърце
Разруши се, но не спря
Парчета падат и туптят
И редят сами отново път
Показват ми пак своя път към теб."

Що се отнася до чалга песните... Те по едно време се раждаха от чалга генераторите, а след това някой без да иска ги остави в ръцете на Надежда Захариева... Интересно как Дамян Дамянов е живял с нея... Направо потръпвам от тази мисъл.

В рок музиката - там е ясно, че има попадения при това не малко. И в този ред на мисли... Много е вероятно група Епизод все още да я има, благодарение на текстовете, които ползват. Те винаги са разчитали на най-добрите. Като се започне от Вазов и се свърши с Франсоа Вийон.

Поздрав на всички трудоваци в съвременото текстописане!

Как станах програмен директор безплатно...

2009-02-27T04:49:00.000-08:00

Купувах си разни неща в аптеката и телефона ми звънна. Радо е човек, който винаги ме запознава с неща, които в повечето случаи не зная за себе си. Така миналата година ме информира, че чете моя статия във вестник Капитал.

Всъщност, това беше мой пост в предния ми блог, който бяха препечатали без мое знание.

Днес, отново той ми звъни и със закачливия си тон, на който малко жени биха устояли, споделя:

- Ти си се върнала в бизнеса и не се обаждаш?
- За какво говориш?
- Ами чета тук във форума на Предавател, че си програмен директор на Радио 1 рок!
- Ради, ти нещо се майтапиш. Знаеш кога напуснах Ретро. Нямам нищо общо.
- Хайде, хайде. Пише го и в сайта на АБРО (Асоциация на Българските Радио и Телевизионни Операторо).
- Виж Ради, не зная за какво говориш, а и понеже съм навън, като се върна в офиса ще си пишем по скайп за да го видя с очите си това.

Взех си кафе и се подготвих психически да се посмея за шегата му. Уви, оказа се, че не е шега. Ради ми пусна линк към форума, където чета това:

А като се кликне на посочения линк в последния коментар наистина се влиза в официалната страница на АБРО, където отново виси името ми:

Напуснах Ретро Радио в началото намесец август 2007 година. Сега, за справка е 2009, а Ретро Радио не съществува. След това започнах работа в един от проектите на компанията Инвестор БГ, а сега работя в www.webradio.bg .

Не съм виждала никой от Комюникорп от миналогодишните награди на БГ Радио насам. Т.е. моите работни взаимоотношения с тях приключват още през 2007 година.

Цялото това нещо не ме кара да се чувствам горда. Напротив. Чувствам се тъпо, защото не съм взела полагащите ми се като "програмен директор" средства.

В ситуация на финансова криза се чудя дали да не си поискам всички работни заплати със задна дата? Голяма работа, че никога не съм работила в това радио. След като всички са наясно, че аз съм програмен директор какво може да ме спре?

...

2009-02-22T13:05:00.000-08:00

Снощи се напихме...

Някои от нас изглеждаха така:

Това не ни попречи днес да стреснем всички посетители на Южния парк, дошли със ски, сноуборди и шейни. Ние бяхме с велосипеди. Снимки от това събитие чакам да бъдат публикувани скоро от момчето със събрания поглед по-горе. Обезателно ще ги покажа и тук в близко бъдеще.

Ето обещаните снежи снимки от Южен парк:

Междувременно Петко успя да докаже максимата: "Бъди мъж и наакай тавана". Доказателство за това, което извърши преди броени минути в котешката тоалетна е ето тази снимка:

Можете ли да си представите, че това е дело на ето тази невинна котка?

Най-накрая се (с)реших!

2009-02-20T08:01:00.000-08:00

Ха, добра стига!

След три години пребиваване в blog.bg най-накрая се реших да се преместя. Миграцията беше лесна, модерацията на новият ми блог не-толкова, но съм щастлива.

Както се забелязва, само за два дни успях да си подредя малката стаичка така, че да е приемлива дори за по-претенциозните.

И нека да се разберем още от сега, че написаното в профила ми въобще не е вярно. Т.е. Тук ще има теми от всякакво естество, като изключим тези за готвенето (купищата мръсни съдове след това), плетките и не на последно място - народните танци.

С риск да напълните и пощата ми, реших да си пусна мейла за контакти. Разрешавам ви да го ползвате само, ако в замяна на това сте готови да ми подарите купища плодове.

Моля само двама души да не ми пишат. Това са кмета на София и кмета на Каварна. С кмета на Варна може и да намерим общ език. Човека си пада по двуколесните и най-вече по непосилните данъци за някои от тях.

Благодаря за вниманието.

p.s. розовото не е ли прекалено?

Скъпи Васил...

2009-02-19T06:27:00.002-08:00

Скъпи Васил, не се познаваме лично, но съм длъжна да ти напиша подробно защо тази сутрин закъснях за работа.

Първо се успах, защото снощи четох книга до 3 часа. Просто книгата беше много интересна. Събудих се в 9:30 ч., видях, че в квартала ни има около 3 метра сняг по ливадите и се стреснах.

Предстояха ми поне 30 минути, в които да се погрижа за котките и да се оправя.

Благополучно в 10:10 ч. вече бях на спирката, за да изчакам като съвестен гражданин прохладния градски транспорт, за който се плаща по един български лев. Не се шегувам. Сигурно ти звучи странно, но е истина. Толкова струва в момента билета за автобус, тролей, трамвай или... в краен случай - коларска каруца.

-Здрасти, помниш ли ме?
-Е, как да не те помня...
-Ти тук ли живееш?
-Не, тук имам къща и дойдох да я нагледам. Ти как си? Още ли работиш там?
-Да. Ами ти?
-А, аз съм по Европа...
- !?!?
- Ами така е, ти като не ме направи директор на твоя отдел едно време... Как е при вас сега?
- А, днес ще ходя да правя проверки на ХЕИ. Те ни правят на нас, ние на тях - знаеш как е. Време да минава..

Скъпи Васил, виждаш ли какво се случва? Важното е време да минава. Май нищо не се е променило, нали? Освен цените на коларския превоз...

Този разговорт ме разсея от хубавото ми четиво точно на време, за да се прехвърля на следващата каруца за обществен транспорт. В нея беше по-забавно, защото се качи една голяма групичка от първолаци. Децата от едно от многото школа в града напълниха цялото "колело". Това е връзката между предната и задната част на тролея. Сигурно щеше да ти е интересно да я видиш.

Бяха много забавни. С едни цветни дрехи, с усмихнати лица... Успяха да засенчат дори кецовете на "Долче и Габана", обути върху краката на едно сърдито момче, което се изживяваше като гей. Макар да ми е трудно да ти обясня понятията в горното изречение ще ти кажа само, че въпросните кецове на "Долче и Габана" са нещо като много модерни цървули, доставени от Европата. Лошото е, че не си струва такива обувки да се разхождат по каруците, нали? Те по-скоро прилягат на файтон.

Думата гей и да ти обясня какво означава - няма да я разбереш. Просто пропастта межру твоето и моето време е огромна. Съжалявам.

Децата слязоха малко преди каруцата да се развали. Коларя ни помоли да сменим транспорта доста блози до мястото, където е паметника ти. Там, на края на София. Макар сега, в днешно време, да си е идеален център на столицата.

Знаеш ли, бабите, които всяка година продават цветя са вдигнали цените. Най вероятно е заради икономическата криза. Тя е глобална. Засяга целия свят, а не само родината ни. Сега времената са много по-различни. Не ги виня. И те трябва да се изхранват. А, ако знаеш само какви са им пенсиите. Само за сравнение ще ти кажа, че цървулите, за които ти споменах по-горе, струват толкова, колкото 4-ма пенсионери взимат за един месец под формата на пенсия. Е, логично е тогава да продават карамфилите за по 2 български лева, нали?

И тази година имаше много първолаци. Шарена картинка са. И млечните им зъбки, или по-скоро липсата им, биха те накарали да се усмихнеш. Имаше и една групичка пенсионери. Те донесоха голям венец. Сигурно са събирали цяла година от пенсиите си, за да си го позволят.

Знаеш ли? Имам само една тъжна новина за теб.

Твоят стар приятел, Йоло... Не го видях днес. Странно. Дано не се е разболял. А може и да е бил по-рано днес. Все пак стана ясно, че съм закъсняла за работа. Но този път ми беше приятно да закъснея. Имаше смисъл, нали?

Съжаслявам, ако съм ти досадила с всичко написано по-горе, но се чувствах длъжна да ти разкажа за закъснението си.

Моля те само за едно. Не се сърди на тези, които няма да успеят да отидат до паметника ти. Сигурно имат уважителни причини.

Желая ти да си щастлив там, където се намираш в момента.

Динка.

18.02 18:17 - Часът на суперзвездите настъпи!

2009-02-19T06:27:00.001-08:00

..."I'm gonna dress my ass
with the latest fashions
Get a front door key to the Playboy Mansion
Gonna date a centerfold that loves to
blow my money for me"...

Хм... защо имам спомен, че това се е случвало и преди? Уви, тогава все още можеше да се намери нещо за четене... Сега - цък.

"Гласувайте за мен!", "Гласувайте!", "Като ми влизаш в блога - пускай по един глас, иначе ще те намразя!"

Един вид - много реклама, малко за продан. Да не кажа - нищо.

Признавам, и аз си погледнах статистиката и останах много изненадана, че има 50 човека, които са избрали блога ми в опцията "моят блог бг", която до ден днешен не мога да си обясня каква точно функция изпълнява. Това са цели 50 човека, от които едва ли познавам повече от 10!

Аз, от своя страна съм пъхнала там племенницата си и още няколко души, които познавам лично. Съвсем скоро добавих и едно момиче, което не познавам, но ми харесва как пише. Т.е. "моят блог бг" се изчерпва с не-повече от 8-10 човека.

Признавам още, че дълго време не бях влизала. Тези дни се присетих и останах изненадана. Нова визия, снимки, картинки. По-шаренко. По-хваща око. Няма лошо.

И въпреки това в цялото море от постове рядко намирам такива, които да ме накарат да се задържа повече от минута.

Ами коментарите? Пълна шизофрения.

Не искам да съм черногледа, но май онова с "генетичния материал" ще да излезе вярно.

От друга страна тук е пълно с хора, които живеят в чужбина и пишат. Поне с такива спомени съм останала от времето, в което посещавах блога по-често. От неделя до сега (това са около 4 дни) гледам да хвърлям по едно око на блога, но нещо не ги виждам и тях.

Това обяснява и факта, че в последно време съм почнала да предпочитам форуми, в които се обсъжда работата на различните видове двигатели с вътрешно горене.

Просто охканията и ахканията на завяхващи дами с инфантилно мислене ми идват в повече.

Мине се не мине време и изведнъж се намира някаква групичка, която взима и опищява целия блог, че еди-кой-си блогър се е отнесъл лошо с тях, писал им скверни и гнусни коментари и те сега са дълбоко засегнати. Много ми прилича на: "Аз ще кажа на мама, че си лош и тя ще те набие!"

Което говори лошо. Защото ако едно време можех да науча нещо от потребителите на услугата блог бг, сега вече не мога. Или не го намирам?

Това, което ми се предлага в момента е някаква псевдо блогърска война с неясна причина и още по-неясна цел, уроци по готвене, еротични разкази и... Стихотворения, достойни за лексикона ми от 4 клас.

И все пак, защото мястото ми е твърде емоционално, смятам да поостана още малко. Интересно ми е колко глупости ще се изпишат малко преди изборите. Не, че не се е почнало още от сега, но когато наближи Моментът... С главно "М"... Тогава ще е истински забавно.

Но, защо имам спомен, че това се е случвало и преди?

И за да не звучи всичко написано до тук с нотка безнадеждност (не, че съм влагала такава), прилагам няколко успешни похвати да станете известни в блог бг.

1. Направи си само една регистрация. Едва ли имаш да казваш толкова много, че да си правиш няколко...

2. Винаги пускай постовете си в началото на работния ден или към края му. Тогава склонните да коментират са повече на брой.

3. Не пиши много кратки постове. Нито много дълги. Вземи за пример dinka - тя никога не е писала дълги постове, защото речника й не е много богат. И все пак БТВ пуснаха снимка, правена от нея в централа емисия, а по-късно вестник Капитал преписа цял неин пост, за което най-вероятно си е платила. Все пак стана дума, че е бездарна...

4. Разнообрази живота си. Така ще имаш повече теми в запас, когато се стигне до момента с халтурката.

5. Не прекалявай с коментарите по другите блогове, защото така ще си изградиш напълно неправилен образ в очите на останалите потребители.

6. Не забравяй аватара. Ако си гол и има какво да покажеш това неминуемо ще предизвика интерес у останалите обитатели на блог бг.

7. Винаги завършвай разказа си неочаквано. Това се прилага само в случаите, че има какво да кажеш. Ако няма какво да напишеш - по-добре не го прави. Ще си създадеш лош имидж. т.е. отново се връщаме на т. 5.

15.02 10:10 - Пърженето на лук в стара мазнина - бич за съседа!

2009-02-19T06:26:00.000-08:00

Вчера, събота, 14.02.2009г. хората имаха поводи да празнуват. Нали така?

И ние пийнахме скромно винце, за да отбележим зарязването на лозите и разни рождени дни. Хапнахме вкусни пържолки на открито с помощта на отверки и други подръчни материали. Повозихме се с мотора през деня, а вечерта скромно поиграхме на любимите си игри. И като истински геймъри си легнахме в малките часове.

Неделя, 15.12.2009г., 8:30 ч. сутринта:

Зловонна миризма достига до полу-запушеният ми нос, резултат от разходката с мотор на минусови температури.

8:40 ч. Миризмата става все по-силна и вече не може да се спи.

8:45 ч. Ставам, леко замаяна и с надеждата, че ще съм способна да поспя още малко, отварям всички възможни места за проветряване, подпирам вратите със столове и печки и чакам така 20 минути докато не се уверя, че и последната нотка на пържен лук в стара, клеясала мазнина, не се е изпарила от дома ми. Междувеременно пускам абсорбатор на макс.

9:05 ч. Опитвам се да заспя. Вкъщи мирише на чист въздух и прани дрехи.

9:10 ч. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Зловонието започва да се усеща пак.

9:15 ч. Младежа се разбужда и в просъница споделя:

- Искаш ли да отидем и да закусим в някоя сладкарница?
- Не, отговарям аз, искам да стоя тук и да се вмирисвам на пържен лук в мазнина, която преди това е ползвана за изпържването на поне 10 кг. риба.

Сподавен кикот из под завивките.

Междувременно единия котак се покрива някъде и губя 10 минути за намирането му. Номерът с паничката пак мина. За секунди, като под команда, и двамата бяха до мен.

9:30 ч. Вече не може да се спи. Обмислям варианти за отмъщение. Най-логичния от тях е: В понеделник да разпечата необходимото количество бележки и да ги пусна по пощенските кутии на съседите си със следния текст:

"Пърженето на лук в стара мазнина - бич за съседа!" И още:

"Ползването на чук в неделя сутрин е опасно за вашето здраве". Това в случай, че си несръчен.

Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Зловонието не спира да се разнася, а температурата в апартамента вече е 15 градуса. Абсорбатора работи на макс. Ще повърна.

Чудя се как котките не са паднали възнък? По принцип лукът може да ги убие. Без майтап. А в момента миризмата му се носи из цялата къща и едва не уби мен, въпреки, че съм със запушен нос.

Ами съседите? Как ли мирише в тях, щом тук едва дишам?

Те по принцип не са лоши хора. Винаги, когато се видим си казваме "Добър Ден".
Вярно, че през лятото мравките им решиха да завземат нови територии и много им допадна апетитното парче площ на терасата ни с изглед към изгрева. Но не им хареса факта, че няма нищо за ядене и се върнаха обратно.

Вярно, че когато Петко падна от терасата те стояха на прозореца и наблюдаваха цирка без да се опитат да помогнат. Едни младежи, живеещи до тях ни помогнаха, за което съм им благодарна.

Но защо по дяволите не сменят проклетата мазнина?

Сигурно, защото ако го направят тя ще доведе до катастрофални последици за екосистемата в района... Или до ново място с лечебна кал?

Вече е 10:00 ч. Спи ми се. Цялата съм се вмирисала на пържен лук в стара, клеясала мазнина. Май ще приема предложението за ходене на сладкарница.

Влизам в банята.

Господи! И там мирише на зловонието! Ще повърна!

Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр.

10.02 14:50 - Сезонър наближава!

2009-02-19T06:24:00.002-08:00

Поствам тук само един клип и кратко послание. Взех ги от един от мото форумите. Сезонът наближава и макар още да не е дошъл официално, пътищата взеха няколко жертви.

Драги приятели, времето се оправя и на пътя излизат все повече и повече мотоциклетисти. Заради дългата зима вие сте ни забравили.

Най-голямата причина за катастрофите с мотоциклети е отнемането на предимство от страна на автомобилите. Затова ви моля, гледайте по-внимателно, бъдете по-търпеливи и съсредоточени зад волана.

Rights! Rides! Racing!

17.12.2008 15:26 - Срещу кого точно ще ми протестирате?

2009-02-19T06:24:00.001-08:00

Милите и изхвърлени от обществото студенти в София ще стачкуват. Това научих днес. В гневен призив към "народа" те обявяват, че ще излязат на стачка. Оправданието?

Нелепа смърт на едно младо момче и една огромна човешка драма.

Пълно лицемерие.

Бас ловя, че всички тия келеши, които са се подигравали със загиналото момче, докато са учили заедно, сега намират в неговата смърт оправдание да си разнообразят живота и да излязат на стачка.

А срещу кого ще стачкувате?

"Поради отказа от диалог на отговорните институции с представители на българските студенти, ние пристъпваме към тези действия с ясната идея, че желаем проблемите на студентите да бъдат решени. Призоваваме всички студенти, всички граждани, цялата интелигенция, съпричастни с нашите проблеми и проблемите на цялото ни общество да ни подкрепят в нашето начинание."

Извинете ме, но какви са проблемите на студентите?

Масово учат някакви специалности, от които нищо не разбират и дори не полагат усилия да разберат. Те не ходят на лекции, получават дипломите си даром и утре аз, близките ми и още по-лошо - децата ми ще завися от подобен "специалист".

За тях студентски град е мястото, където се спи безплатно, ползва се градски транспорт безплатно, яде се почти безплатно и е пълно с кръчми, в които можеш да се напиеш безпаметно в поне 4 от 7-те дни в седмицата. И пак почти за без пари.

И тези безотговорни хора ще стачкуват? Срещу какво? Или понеже сте гледали клипа на Слави Трифонов сте готови да излезете на улицата и да стачкувате с неясна цел и с лицемерно оправдание?

"Ама нямало полиция, нямало това, нямало онова". Едно време, няколко поколения преди вас, също студенти, излязоха и протестираха. Тогава пак беше срещу държавата и по-конкретно срещу "полицейщината" в държавата. Сега ще стачкувате, за да върнете полицейщината?

И нима смятате, че вие сте нещо по-различно от държавата? Хвърляте боклука си през прозорците и чакате "държавата" да го почисти? Живеете по-мизерно от братята в Столипиново и псувате срещу държавата.

Държавата - това сте вие. Няма как да протестирате срещу себе си! По-добре си налягайте парцалите и оправдайте огромната инвестиция, която родителите ви са вложили във вас. И моля ви - не ми пречете утре да стигна до работното си място. Не пречете и на останалите, които се опитват да изкарат парите си с труд, за да си платят сметките и данъците.

Искрено ваша,
Будна Съвест

17.12.2008 10:41 - Хайде Кире, ти си!

2009-02-19T06:22:00.000-08:00

Киро е луд. И не оставя никой равнодушен дори и на тема за проблемите при отглеждането на брюкселското зеле. Зная го от опит. А когато става дума за малоумен БГ PR - Киро не веднъж е правил компроимси.

За последната година съм свидетел на многократно толериране от негова страна и педантично поправяне на правописни грешки в текстове, написани от знайни и незнайни пиари. "Само и само работата да върви".

Преди известно време, в блога си Киро за пореден път показа колко мъка има в тази държава и като последствие получи "заплаха" по мейл.

Последното, освен, че е върха на глупостта, се слави и с това, че е написано на шльокавица, при това доста неграмотно. Ето ви го 1:1

"Goliam si smeshnik momka!!!
Na Borkata Kandov li se pravish ili na kakvo ???
Ako ne iztriesh teksta koito si pozicioniral za Nasko Lazarov goliam problem shte si imash obehstavam ti i nai veche te preduprejdavam.
Niama da dopusna da si pravish gavra s men.
Davam ti revansh da se popravish.Svali go!!! Za tvoe dobro e !!!

Vij se na kakvo prilichash?
Do subota ako ne si smuknal materiala, ne ti mialsa dobro!!!
Kelesh ?!?!?'"

Цялата история можете да проследите, като цъкнете на банера по-долу.

Това, което всеки блогър може да направи е да качи въпросния банер (ето го и него - http://marfuzii.net/images/banners/support_kirobg.swf) в блога си, ако смята, че е редно поне в блоговете да има минимална свобода на словото.

12.12.2008 15:31 - Кризата удари и любовниците! Горките момичета!

2009-02-19T06:21:00.000-08:00

Тези дни не съм на себе си. Посветих цяла седмица от живота си на Пабло Пикасо. И подобно на любовниците му в момента съм емоционално изцедена и психически лабилна.

Дори в автобуса онзи ден ми се привидя тъжната и обляна в сълзи Дора Маар, а снощи сънувах как образите от Герника танцуват хоро с двата котарака на леглото ми. Събудих се обляна в пот и с омотан чаршаф около шията! Мъката е пълна - казвам ви.

На всичкото отгоре чакам да ми се доставят от Япония "вторичен вал" за скоростите на Дивата коза, както и едно зъбно колело.

А и тази криза... Лоша работа. Вдигнали са бирата и дъвките, дефлации-мефлации.

Знаете ли? Раздвам се, че не съм любовница на някого, защото и бентлито ми щяха да вземат! А сега? Какво могат да ми вземат сега? Един счупен мотор и едно кално колело - друго нямам.

Тежко на всички тези млади и хубави момичета на възраст от 18 до 25 (мале, че аз съм прескочила и възрастовата граница даже... време е да помисля за плетките) , на които им взеха Аудитата, Бентлитата, Поршетата, Ягуарите, Мини Купърите и т.н.

Вижте сами какво пише днешната преса:

"Близо 80% от върнатите в лизинговите компании коли са били на името на момичета на възраст между 18 и 25 години.

Финансовата криза спука балона на любовниците, който се беше заформил последните години. Според отлично запознати източници на в. Пари всеки ден в лизинговите компании у нас се връщат десетки нови коли, купени през последните 48 месеца. Интересното е, че близо 80% от върнатите автомобили са били на името на млади момичета, на възраст между 18 и 25 години.

Според източници на вестника сред множеството върнати возила през последния месец се отличават 15 чисто нови Бентлита. "

Може ли така бе? Може ли кризата да удари така тези млади и невръстни момичета? Та много от тях още са студентки и живеят със съквартирантките, които (от своя страна) си простират гащите на прозореца - там, където държат и храната си!

Може ли кризата да е толкова коравосърдечна и да отнеме единствения лъч щастие в живота на съвременната любовница? Като им се вземе аудито какво ще им остане на тези момичета? Телефона? Нищо чудно.

Едно време е било лесно. Любовниците не са искали почти нищо в замяна. Ето - вземете Пикасо. Та той има стотици жени, с които е спал. Ако всяка една от тях му е искала по едно Бентли - до къде щеше да я докара? Още повече, той си е падал по Пежо, но това е друга тема.

Момичета, съжалявам... Няма и как да ви помогна. Аз имам само един счупен мотор и едно кално колело. Май ще трябва да се върнете към градския транспорт... Болката минава, но срамът е голям...

04.11.2008 09:22 - Петко срещу Обама в деня на изборите!

2009-02-19T06:20:00.004-08:00

Тази сутрин, в 7:15 ч.(един вид - още по тъмно) котешки плач огласи малката ни кооперация.

Не усетих как Петко се измъкна от леглото, но го чух как приказва някакви неща до входната врата. Очевидно на котето във входа.

Не успях да спя и реших да вляза в ролята на "Спасителят в ръжта".

Хукнах по стълбите рошава и още неизмила очи, за да намеря източника на котешкият вой. Получих дежа ву.

Преди една година, отново по това време намерихме Петко Фон Клостервизен по подобен начин на улицата пред кооперацията.

Днес, на входа на стълбите моето дежа ву стана реалност...

Не зная какво ме накара да взема и да го доведа вкъщи. Отворих вратата, пуснах го на прага и този веднага се навря в Петко. Да се запознаят.

Учудващо!

Петко не го шамароса за "добре дошъл". Малкия набра смелост и хукна да опознава дома. Аз, като миротворец след него и след Петко.

И така - вече два часа.

Междувременно написах бележка, в която запознавам евентуалните собственици на черния натрапник с това, че той е жив и в добро здраве вкъщи + телефон за контакти. Ако бележката е на вратата на вашия вход, значи сме съкооператори. :)

Обама. Така го кръстихме, заради това, че е чисто черен и защото днес са изборите в САЩ.

По всичко личи, че е от друго тесто. Наперен и без страх се втурва да гони Петко, който е 7-килограмов котарак!?!?! А Петко от своя страна си плюе на петите и бяга като дявол от тамян.

А когато малкия се скрие на някое тясно място - Петко започва да го вика, за да излезе...

Опре ли до пряк контакт, малкия ръмжи и хъхка, а Петко недоумява какво му се случва.

Очевидно днес вкъщи ще е интересно. Колегите ще ме извинят, но май ще работя в домашна обстановка.

Дано да свършва всичко, което имам на ум.

Ето и първите снимки на малкия черен демон и реакциите на собственика на апартамента: