Performance!

Ето весел начин да съживя малко блога. Не мога да спра да слушам и да се смея. :)

24.02.2008 19:24 - С питане и инструмент до Цариград се стига!

Чуден, слънчев, топъл неделен ден. Какво по-хубаво от това да разполагаш с такъв ден и с велосипед?

Истината е, че има само едно по-хубаво нещо:
Да разполагаш с такъв прекрасен ден, велосипед и ... ИНСТРУМЕНТИ.

Знаех си, че някога ще ми се случи. И точно заради това си купих инструментите - да не ме свари ситуацията неподготвена.
Но, както се досещате, ме свари и се наложи да походя няколко километра пеша, да похарча малко пари за ненужни инструменти и да вляза в ролята на истинска блондикна, каквато между другото съм, след като сварих най-накрая да отида на фризьор миналата седмица.

Estrella ни е свидетел с какъв ентусиазъм отидохме в неделя до работата за да си приберем велосипедите. Каски, ръкавици, подходящо облекло - всичко!

Дори и болките в левия ми крак, набит от народните танци, не можа да ме спре да се повозя.

Е, колелото ме спря.

По-лошо - наложи се не само аз, но и младежа барабар с мен, да походим два километра пеша.

ПРОБЛЕМЪТ:
Разхлабено кормило.

РЕШЕНИЕТО:
Съвсем обикновен гаечен ключ, френски ключ + шестогран No.8.

Да се върнем на разхлабеното кормило.
Всеки велосипедист би се стреснал от този проблем, защото е един от най-опасните. Идва внезапно и има ужасно тежки последици при един съвсем лек скок, какъвто в градски условия се прави на всеки 40 секунди.

За пояснение на тези, които не могат да си го предствят ще вмъкна, че това е онзи прекрасен момент в живота, в който скачаш от тротоара на платното и в този момент предната гума застава в дясно, а кормилото в ляво. Изключително готин номер за пребиване.

В опит да намерим решение обиколихме сума бензиностанции и един голям магазин, в който ми се изсмяха, като ги попитах за инструменти. Купихме два напълно безполезни предмета и в отчаянието си започнах да се моля на шофьорите пред магазина за някакъв инструмент. Дори и клещи.

След четвъртия шофьор, който ми каза, че няма такива неща, се отказах и продължих да бутам, иначе прекрасното, зелено колело.

Продължихме бутайки по тротоара, от другата страна на велосипедната алея на "Цар Борис Трети"... И в един момент видяхме на нещо като паркинг няколко младежи, които седят около отворените си коли и си говорят.

Погледнах в краката им - кутии с инструменти!
Хайде сега някой да дойде и да ми каже, че е адски тъпо хоби мъжете да си ремонтират колите в неделя следобед! Напротив! Изключително полезно е! Направо МАННА НЕБЕСНА!

Веднага се насочих към тях, като маниак, те забелязаха интереса ми и се обърнаха да гледат забавлението...

- Добър ден, виждам, че имате инструменти, а аз имам един малък проблем с колелото...

- Какъв точно проблем? - питат те

- Ами ето такъв!
И с много ловко движение, хванах с едната ръка гумата, а с другата волана и със съвсем малко усилие направих показно на проблема.

- Имате ли някакъв съвсем обикновен ключ или шестограм, за да го стегна?

Докато задавах въпроса, вече двама от младежите се бяха навели и търсеха нужните инструменти

- Или френски ключ?... - обади се младежа, на свой ред, за да ги насочи по-добре.

В този момент заветния шестогран се появи в ръката на един от младежите. Леко ръждясал, стар... Но в очите ми беше толкова ценен, колкото жълъда за катерицата от Айс Ейдж.
Изскочиха клещи и се започна едно затягане с такава ловкост, че дори и аз останах леко втрещена.

Кормилото ми се затегна, но все още криеше опасности...

Изскочи и френския ключ.

Цак-цак и готово!

Всичко стана толкова бързо, че не разбрах как им благодарих с пламнал от щастие поглед.

Качих се, подскочих два пъти за да се уверя, че всичко ще е ок и няма да си счупя главата и потеглихме с младежа.

Сега ми е малко гузно и за това пиша поста. За да им благодаря отново и да обещая, че ще си напълня раницата с железа, за да може следващия път, когато те или някой друг има нужда - да бръкна в нея и редом до гримчетата и пиличката за нокти да извадя от джобчето й един френски ключ. Или шестогран!

Ще го направя! Още утре!

01.07.2007 13:17 - Напълно непознати!

Или какво ви трябва за да се запознаете с нови и все готини хора?

Не съм вярвала, че един велосипед може да е повод за запознанство с около 20 човека на веднъж.
Но нека започна от протеста за Странджа.
Точно там ми дадоха едно зелено листче, с помощта на което вчера цял ден се забавлявах с напълно непознати хора.
В него пишеше за вело поход, от София до Панчарево и обратно. И реших да навия младежа и да отидем.
Речено – сторено!

Вчера, ставам рано, правя сандвичи, събиам в раниците каквото трябва и яхаме колелата в непосилния за нас час 8:10 сутринта и бегом към Борисовата градина, от където тръгва похода.

В началото малко се стреснахме, защото имаше повече камери и фотографи отколкото участници в похода. В крайна сметка се събрахме около 20-тина ентусиасти и тръгнахме.

Както обикновено в среда с непознати – гледаш да си по-близо до другарчето, но когато тръгва колоната някак ти става мило от това, че има още хора, които също като теб са избрали съботата за ден, в който ще им се случи нещо ново и непознато.

Докато излезем от града, голяма част от минувачите много ни се радваха. От автомобилите ни свиркаха (някак радостно, а не изнервено). Махаха ни и ни пожелаваха да я караме все така.
Минахме през Цариградско шосе с коли отпред и отзад и с много добро темпо, благодарение на един от водачите! Ето го и него:

Трудно, но не много, успяхме да пресечем и Околовръстния път на София и на „Камбаните” се проведе първата кратка почивка с инструкраж за терена, който ни очаква:

Терена наистина не беше много лесен. Някои от нас падаха, бутаха колелата, но най-накрая стихнахме на едно място, където също решихме да починем. Някои дори и биричка пийнаха за отскок.

Ето малко снимки от мястото:

По едно време дойде един бял бус и ни казаха да махнем колелетата от пътя, защото носят хляба. Нямаше как да оставим хората без хляб и набързо махнахме всички возила от пътя.

Почивката и биричката свършиха и се отправихме към Панчарево.

По пътя до Панчарево спирахме на още няколко места. Ядохме сладолед, михме се на една чешмичка, видяхме един много екстравагантен трактор, малки лоши кучета и т.н. и най-накрая стигнахме до полянката, която беше наша крайна цел в прехода.

Повечето местни в парка, явно са свикнали с такива групи като нашата.

Ето и групата в снимки:

Ето и останалите водачи, които направиха всичко възможно да ни отведат и да ни върнат обратно живи и здрави.

В групата имаше 2-ма много атрактивни участници, които се открояваха от останалите, заради това, че велосипедите им не бяха точно за планина, но се похвалиха, че са ги спирали полицаи за превишена скорост по шосето.

Имахме и медицинско лице! За щастие на всички не я затруднихме много. :)

Моето другарче! Предполагам сте го виждали, но ето го на няколко снимки:

Докато отмаряхме малко след пристигането ни със сандвичи и много вода (някои предпочетоха биричка) едно нещо ми намигна от тревата и за щастие не беше кърлеж:

Вижте какво си намерих!!!

Ето ни и двамата:

Към средата напочивката се наложи младежа да ме изостави, заради важни дела свързани с майстори и поправка на авомобили.

Жалко, защото изпусна забавата с фризбито. Ето малко снимки от гоненето на фризби:

Изпуснах ли нещо? О, да!
Водачите ни бяха с много забавни одежди:

Имаше и още папараци като нас:

Имам още много снимки, но тези май дават достатъчно добра представа за това, което ни се случи вчера. Искам да благодаря на всички, които бяха в групата за чудесната събота и за това, че се запознахме.

Искам да благодаря и за още нещо:

За изминатите десетки километри на колело и за това, че в момента се чувствам като разглобена. :) Въпреки всички мускулни неразположения се чувствам щастлива за часоверте с тези хора, които в началото на срещата за мен бяха напълно непознати, а сега ги чувствам като добри приятели!

25.06.2007 23:12 - Нещо Свежо!

Сигурно много от вас се питат какво се случва с блога на Динка?

Ами... Нищо не се случва, защото на Динка и се случват много неща.

Мога да се похваля с много работа.

Мога да се похваля с много каране на велосипед.

Мога да се похваля с нов фотоапарат (това да не се чете от тези, които откраднаха предния в Слънчев Бряг миналата година).

Мога да се похваля и с това, че храним 4 съседски котки.

Това, с което мога да се оплача е, че Дебелия Котак на съседите вече не го виждам. Може да е заминал за вечното котешко царство, но има наследници!

Ето ги и наследниците. Точно тях храним.

Разбира се, снимките са направени с новата фотка. :)

Един от първите манекени, обаче изглеждаше така:

Няма как да ви представя снимка на новото фото, но мога да ви представя снимки направени от него.

Какво ще кажете за една кратка разходка в снимки до Витоша? С колело разбира се!

И с чудесен спътниик!

Странно е как нещо като Витоша все още издържа на всичките тези мърсотии, които са в подножието и. И все пак... много от тези, които правят „проблема с отпадъците на София” - истински проблем, очевидно не се качват често тук.

Иначе нямаше да е толкова хубаво място за отдих в жегите!

Ето я и пътеката, която за нас се превърна в любимо място, а за едни момчета (също с колела) място, на което някаква руса патка си слага колелото така, че да се опита да пребие всички тях.

Ползвам случая да се извиня отново на 4-те момчета, които за малко да убия...

Обещавам никога повече да не си хвърлям колелото така... Обещавам!

Точно когато решихме да се връщаме, защото се уморихме от жегите (все пак беше в събота следобед около 6 часа и около 40 градуса на въздуха), стигнахме до нещо наистина прекрасно.

От ляво на пътеката се виждаше това:

А от дясно... т.е. от долната страна на пътеката горното нещо продължаваше така:

А ето и как изглежда моето колело спрямо мащаба:

На прибиране видяхме катерици, които се катереха по жиците и ядяха джанки в един двор, както и един опасен дакел. Очевидно последния, както и всички кучета в Бояна не обичат велосипедисти...

Но стига съм се хвалила!

Вие с какво можете да се похвалите?