Bob Marley (Ноу медия, ноу недоразумения)

Разговор между мен и колега в офиса преди малко:

Колегата: Боб Марли е починал! (с тон, сякаш съм пропуснала тази грандиозна новина)

Аз: Боб Марли е починал преди 30 години. Къде го прочете това? (смях)

Колегата: Няма значение (смях)

Аз: Хайде ела да пушим (смях)

Колегата: Не мога (смях) Срам ме е...

Aз съм долно животно с робски манталитет!

Самата история, след която стигнах до този извод, е напълно безобидна. Реших да надникна какво се случва с blog.bg

Да погледна в сайт, от който тръгнаха моите блогърски напъни още през далечната 2006 година.

Попаднах на пост, в който автора разкриваше премеждията си по пресичането на една пешеходна пътека.

Бях забравила обаче, че пишещите в интернет имат склонността да обръщат всичко на битпазар. А няма роден интернет битак без подмятания за "чест", "права" и не на последно място - без излишно търкаляне на кокалите на хора като Левски.

Бях забравила също така, че често хората се хващат за думата. А този път думата беше "герой". Думата бе използвана в изречение, по повод изразеното ми притеснение, че не е геройство да скочиш на пешеходната пътека, само и само да отстояваш предимството си, застрашавайки живота и здравето както на себе си, така и на околните. А след това добавих, че героите винаги умират първи. Това им е работата.

Разбира се, беше подметнато само и единствено за подобни безсмислени геройства.

Колко пъти не съм се възползвала от предимството си само защото съм преценила, че ситуацията не го позволява... Така са ме учили: "Предимство, предимство, но не на всяка цена!"

Ето това мое неотстояване на права се оказа, че е препъни камъка ми в живота. Това, че не ходя на протести също говори много лошо за мен.

Но едва днес, в прав текст ми казаха къде ми е проблема. Проблема ми е, че съм долно комунистическо животно с робски манталитет.

Т.е. животно съм, защото все още имам този ужасен, отвратителен инстинкт за самосъхранение. А робския ми манталитет ми е насаден от комунизЪма, видите ли.

За робския ми манталитет не мога нищо да направя. Толкова дълго време съм живяла в комунизъм, че това не може да се изкорени. В крайна сметка първите ми седем години са се формирали в този страшен комунизъм. А това е срамното петно в биографията, което ще ме дебне като сянка до края на дните ми.

Но все пак има някаква надежда за клетото ми съществуване. А тя е да се отърва веднъж завинаги от животинското в мен и да се преборя с този силен инстинкт за самосъхранение.

Колко хора живеят така?

Истината е, че има толкова много хора, оперирани от този долен животински инстинкт, че чак се изненадвам как човешкия род още съществува! Безсмъртните герои са навсякъде!

Повярвайте ми, много искам да съм като тях. Искам инстинкта ми за самосъхранение да бъде притъпен, да бъде убит, да бъде смачкан, но пусти робски манталитет не ми позволява. А с него, както се разбрахме, няма оправия. Той ми е насаден в първите 7 години.

И все пак, ако има някой, който се е излекувал от тази срамна болест, наречена инстинкт за самосъхранение - моля ви, свържете се с мен и ми кажете какво трябва да направя. Ще положа всичките си усилия!

Обещавам!

Marginalisсимо!

Две неща много ме зарадваха днес. Първото е дело на M.I.A. - ‘/\/\/\Y/\’. Това е новия й албум, който чакам с нетърпение да излезе на пазара.

Второто е дългоочакваната оправдателна присъда на братята Маргини. Тя връхлетя, иначе рутинния ми понеделник, преди точно един час. Не зная - да се радвам ли, че освобождават един тежко болен и невинен човек или да плача, че поредните EU-надежди бяха разпрашени.

Язък за хубавата Цецкова кампания, язък за полицейските екшън акции, язък за кисело-млечния ни стандарт и за реформата в образованието. Язък и за Ситроена по-долу!

И да знаете - за всичко са виновни тия преди нас! Дори и за поздрава, специално подбран по случая:

Кремиковци-Ябланица GP 2010!

След като миналата година бях просто допълнителен товар на мотора по време на откриването на Offroad сезон 2009, и след като цяла година кроих планове как на следващия 1 май ще стана част от това меле - ето, че мечтата ми стана факт.

За разлика от мероприятието предната година, тази се радвахме на хубаво време и много прахоляк.

Групата ни беше разнообразна по вид, качества и подготовка. Ето няколко весели моменти от пътуването ни от Кремиковци до Ябланица:

Пътуването до Ябланица беше наистина забавно. Имаше няколко пребиванки, но по-скоро бяха комични, отколкото сериозни!

След това последва кратка почивка, докато изгорим на слънцето...


И както миналата година, така и тази Родри ни пусна по пързалката избирайки "алтернативен маршрут". Той представляваше пътя на газопровода от Ябланица до вр. Мургаш.

Пейзажите наистина си струваха всичките мъки!

А ето ме и мен - жива!!! На хижата на вр. Мургаш!


И за финал - ето и кратко видео за преживяното на 1 май 2010 година:

ShоУбиZО е недосегаем! Доказано!

Винаги съм била истински ценител на родния шоубизнес! От малка.

Още от времето, в което не тръгвах на училище без да чуя ето тази мелодия.



Сега разбирате от кога следя шоубиза. Ето защо няма как да подмина небрежно тревогите на Краси Аврамов! Този посипан със звезден прах представител на ShоУбиZО.

Тази сутрин, в дома му нахлули с взлом един куп спец-полицаи, повалили го на земята, закопчали го с белезници, обискирали мезонета му и чак тогава се опитали да влязат в контакт с него.

Вербален.

В последствие се оказало, че топ-спец-свръх-извънземните полицаи объркали адреса... Не стига това, но по време на целия този екшън, покрили главата на Краси Авамов не с какво да е, ами с рекламен плакат. Плакат, на който е изрисуван самият "престъпник" и който нагледно можеш да видиш тук.

Днес, ако случайно не сте разбрали, в България за пореден път се проведе спец-операция, под името "Недосегаемите".

След "Наглите", "Октоподите", Лапачите" и "Медузите" смело мога да твърдя, че МВР са сменили услугите на досегашния си копирайтър.

Иначе как би могъл да се обясни този лъвски скок от жаргонни названия и такива на мекотели - чак до дума, която може да бъде намерена в речник и тълувана не-винаги в лошия и смисъл?

Лошото е, че въпреки всички тези усилия от страна на МВР, има нещо, което е меко казано недопустимо за институцията. А именно - да обърка адреса на който се предполага, че живее злодей! И не-просто злодей, а едно истинско ДДС-чудовище, ощетило държавата с незнам-си-колко-милиона лева.

А Краси просто искаше да пее!

Спорно е да се каже кое е по-голям гаф. Красьовата изява на Евровизия или източниците на Цецковото МВР за адресната регистрация на гражданите в мирната ни република. А може ли системата на Siemens да е виновна? Защо не?...

Едно е ясно:

ShоУбиZО в България е недосегаем! Доказано!*
___________________
* Няма никакво значение дали на главата му има метнат негов плакат или не. Остава си недосегаем!

Да си заключиш ума!

Когато е казано, че жена не трябва да се занимава с някои неща, съдбата й праща знаци.

Днес, с най-голямо удоволствие, на път за вечерните ми лекции реших да сменя проблемния първи бушон на Маргарита (Шкодата). Купувам аз нови предпазители (бушони) от бензиностанцията, в която заредих, продължавам към университета, намирам си място за паркиране и се почва!

Първо се усетих, че трябва да заема доста неестествена поза, за да виждам какво точно правя. След това схванах, че нямам необходимите инструменти. Накрая се сетих за пиличката за нокти!

Шат-шат, нинджа стайл и пилата вече се подбождаше, за да извадя бушончето. То отскочи и се скри под мокета(все пак говорим за автомобил, облицован в мокет, за да се чувстваш като у дома си).

Оказвам се в ситуация, в която нямам представа колко ампера е бушона, не мога да извадя стария, нямам мануал, но за сметка на това имам празно място и около 30-тина бушона, готови да го запълнят.

Следва - "обади се на приятел". Първо се сещам за Макс (един младеж от фен-клуба на Шкода)! Звъня му и му разказвам какво съм направила. Той, съвсем категорично ми казва - 15 А.

- Ама как 15! Не може да е 15! Имам бушони от по 5, 8, 16 и т.н.
- Ами 15 е, ама слагай смело 16.
- Сигурен ли си?
- Слагай, бе! Нямаш никакви проблеми.

Разколебана, звъня на младежа (винаги проверявам от втори източник), разказвам му какво съм сторила и с какво разполагам. И той ми каза, че няма проблеми да е 16 ампера. Трудно, но го поставих проклетия му бушон!

Проверих дали имам аварийни, светлина в купето и клаксон, и доволна и щастлива от живота, прибирам малката си дамска чантичка в "скрития багажник", взимам учебниците, натискам палеца на вратата, излизам, тряяяяяяяяяяяяяяяс.... И в този момент осъзнавам каква огромна глупост съм направила.

В дамската ми чанта останаха както всички документи, така и телефона + ключовете за Шкодата. Последните - на една връзка с тези от нас.

Прекрасно! Оказвам се в следваща и още по-опасна ситуация: без телефон, със заключена кола, в която се намират ключовете, и тъпото усещане, че съм изключително куха блондинка.

Това забавление ми костваше 1 загубен час, 4 лв. за такси, 20 лв. за ключар и още 8 лв. за резервен ключ.

Сега вече знаете как се сменя първи бушон в Шкода 120L.

p.s. Поради повишеният интерес относно Маргарита - ето я и нея:

Ако кихнеш - труп си!

Понеже реално няма къде другаде да се оплача - правя го тук.

Искам официално да се оплача от т.нар. Свински грип, който уж е грип като грип, но не е свински.

Тази невидима заплаха, която витае във въздуха и накара стотици хиляди българи да сложат маски, и да станат поне за няколко дни нинджи, успя да ме смачка психически.

Пускам телевизора - свински грип. Пускам радиото - свински грип. Влизам в интернет - свински грип. От цялата тази истерия дори котките взеха да грухтят вкъщи.

По принцип се радвам на добро здраве. Хората, които ме познават почти не са ме виждали настинала. Това, обаче има и своите недостатъци. Още повече, ако решиш да настинеш по време на истерията, обхванала цял свят.

Събуждам се тази сутрин към 6 часа с леки болки в гърлото. При това - само от ляво. Носът ми... Да е запушен - не е! Да де, ама се поразтече.

Отивам в работата, споделям с колегите, че леко ме боли гърлото и от там като се почна една:

"Бягай от тука! Само, ако ме заразиш!"; "Стой по-далече от мен, че да не лепна нещо на детето."

До обяд бях принудена да дам 20 лв. за "Морска вода", Витамин С, Парацетамол и някакви неща с ужасен вкус за смучене, които облекчавали болките в гърлото.

Всяко мое "подсмрък" се отброяваше от колегите с позорна чертичка на стената. Принудих се да кихна 2-3 пъти незабележимо, но двете ми прокашляния (аз съм пушач от години и е нормално от време на време да кашлям) внесоха истинска паника сред колегите.

В ранния следобед диагнозата беше толкова ужасна, че изведнъж всички симптоми на A (H1N1) се появиха. Заболяха ме последователно главата и очите, след това ми се зави свят и, малко след като бях хапнала, внезапно загубих трудоспособност.

До 17 часа вече се чувствах не само като тежко болна, но и като престъпник. Колегите започнаха да ме отбягват и да ме гледат накриво. Само дето не построиха нова Берлинска стена около мен.

Предложиха ми любезно, ако утре отида на работа - да го направя с маска.

Дадоха ми още куп полезни съвети, които по-подхождаха на такива за оцеляване след нападение с атомна бомба.

Сега, седя вкъщи, пиша всичко това, ям салата с чесън, оплаквам съдбата си на болен, на когото последните му дни са преброени и не мога да повярвам, че успях да настина в най-неподходящия момент!

5 неща, които премиерският Шут трябва да направи в следващите няколко дни!

Много избягвам политиката. Не обичам да говоря за това, защото често ме разбират погрешно. Но днес не се сдържах. Причината за това мое несдържане се крие в силните изяви на премиерският Шут.

Ето защо реших да му помогна в тежката задача, която му е отредена от Съдбата, а именно - да забавлява народа, оправдавайки собствената си некадърност.


1. Незабавно да се въведе акзиц върху бозата. В нея също има алкохол. А има ли алкохол - значи трябва да има и акциз. Той да е двоен, ако с бозата си купите и баничка.

2. Да се създаде нов данък - данък въздух. Парите от него да отиват в Здравната каса. Всеки, който диша въздух, неминуемо скоро ще има нужда от лечение. А всички знаем, че парите за здравеопазване никога не са стигали.

3. Да се свали тавана на пенсиите! Отново да го направи 200 лв. Така, от всеки пенсионер, който си е оставил здравето (в някои случаи и цели крайници) в мините и по корабите, в бюджета ще влизат поне по 230 лв. При това ежемесечно!

4. Всяка забременяла жена да плаща за грешката, че не е ползвала презерватив навреме. За първо дете сумата да е 50 лв., за второ 100, а ако дръзне да направи трето - 300. При настоящия "бейби бум" много бързо парите за салама върху постната пица ще се съберат.

5. Да се върне отново ергенският данък. Ако до 20-тата си година не си накарал някоя жена да забременее и по този начин да плати 50 лв. - ти плащаш сумата. Всяка година. Ако до 30-тата си годишнина не си направил дете на потенциален платец - започваш да плащаш по 100 лв.

Е, вече дадох насоки на премиерският Шут. Сега, от него се иска просто да постои още малко там, където се намира. А именно - на гребена на вълната на собствената си глупост.

Снимка: Dariknews.bg

Днес имах честта...

Знаех си, че не е обикновен ден. Още от минутата, в която се събудих с мисълта, че днес е последният ми шанс да мина Шкодата на преглед.

Точно така. Карам бяла Шкода 120 L с 3 много важни лепенки отзад. Едната е, че тази кола е управлявана от блондинка. Другата е на Шкода Клуб България, а третата гласи: "Пази моториста".

Докато чаках присъдата в сервиза, случайно се срещнах с една мацка от клуба, която се оказа, че работи там. Радост!

След това минах 300 метра за 30 минути по околовръстният път на София, направих обратен завой и беж към работата.

Свърших си работата и хукнах за лекции в късния следобед. Точно пред университета една кака се опита да се качи на капака на Шкодата ми и за благодарност, че съм я спряла - получих псувня.

После пък се оказа, че ме чака тест. Е, направих го. Един от колегите в групата, предния път не го оставих там, където трябва. А уж бях твърдо убедена, че съм на мястото, което търсим. Днес успях да му се извиня и да го оставя на място, което му е мноооооооого удобно.

И когато доволна реших да се прибирам се случи това, за което исках да ви разкажа.

Днес, за пръв път през живота си имах честта, голямата чест да слязат от колата зад мен, за да ми кажат, че съм "долен парцал" и... Другото го забравих...

Не искам да се оправдавам, защото не се чувствам виновна. Стана така, че светна жълто на светофара, под който се бях засилила да мина. Сами разбирате, че с кола като моята това е трудна задача. Прецених, че мога да спра и в момента, в който скочих на спирачките и свалих една предавка - зад мен стана дискотека.

Къси, дълги, къси, дълги и така, докато не спряхме. Това ме изнерви и в опита си да махна с ръка показах среден пръст. Доста колеблив, ако трябва да съм честна.

Да, ама човекът-дискотека го взел на сериозно.

Прибирам си ръката, поглеждам на огледалото и виждам как се отваря широко вратата на паркетното джипче зад мен. Излиза от вътре един симпатяга в модерен АНЦУНГ и с характерната походка "някой ми е бръкнал отзад, за това се движа само с рамене" се извисява в цялата си прелест до открехнатия ми прозорец.

"Абе парцал долен! На мен ли ми показваш такива работи бе? Ше ти .... мамата-мамата! Няма да ми ги показваш тия на мен бе, ше ти ... мамата-мамата, гнусен парцал долен..."

Изчаках го да си каже и последното, трето изречение, в което се споменаваше майка ми и израза "парцал долен", обясних му, че е светнало ОРАНЖЕВО и не съм имала друга възможност и му обещах повече никога да не показвам НАЙ-МАЛКОТО НА НЕГО средни пръсти. Било то и колебливи.

Човекът-дискотека се върна в паркетният си джип с характерната си походка, с модерният си АНЦУНГ и видимо успокоен.

А когато светна зеленото, това зелено, което той бе принуден да изчака не по негова воля, човекът-дискотека забрави да тръгне. За последно го видях много зад мен в опитите си да ме настигне.

p.s. Споменах ли, че Шкодата ми е със задно-разположен двигател? И, че има доста спортна динамика на тръгване?

Запознай се с Them Crooked Vultures - новата супергрупа!

В Them Crooked Vultures няма нито един случаен човек. Проекта е дело на познати имена от бандите Led Zeppelin, Foo Fighters и Queens Of The Stone Age.

Само по себе си, горното изречение трябва да ти е достатъчно, за да разбереш, че работата е сериозна. Същото мислят и малцината, които вече успяха да ги видят на живо. По принцип, концертите им са доста тайни, случват се на места, с малък капацитет на залите и се провеждат на един дъх.

Ако си достатъчно любопитен - можеш да разгледаш клиповете в мрежата, но качеството на звука няма да ти хареса.

Добрата новина е, че Them Crooked Vultures се грижат да ни държат в напрежение.

В началото на август, в интернет бе пуснат 14-секунден откъс от песента им “Nobody Loves Me And Neither Do I“. Тези дни бандата пусна малко повече. Освен, че увеличи броя на секундите, показа и кадри от работата им в студио.

Във видеото ясно се виждат Dave Grohl (Foo Fighters), John Paul Jones (Led Zeppelin) и Josh Homme (Queens Of The Stone Age), които се забавляват, работейки заедно.

Снощи те направиха втория си изненадващ концерт в Амстердам само пред 1000 души. Първият им такъв се случи на 10 август в Чикаго, а вече се носят слухове за подобна изява и в Англия.

България едва ли ще е в списъкът им в близките години, за това, едиснтвеното, което ни остава, е да чакаме излизането на неозаглавеният им албум, който ще се появи на пазара в незнаен ден и незнаен час.

Performance!

Ето весел начин да съживя малко блога. Не мога да спра да слушам и да се смея. :)

Всичко започна с дъжд и завърши с кал... С много и разноцветна кал!

1 май.
Откриване на офроуд сезона.

Нещо, на което не бях присъствала никога до сега, а тази година взе, че заваля дъжд. Проливен, напоителен. И все пак не успя да ни спре да станем свидетели на нещо колкото интересно, толкова и опасно.

Всъщност, в последно време мероприятия от кален характер хич не липсваха в личната ни програма за свободното време. И понеже този сезон само едно от 10-тината ни излизания с мотора беше на сухо и приятно време - решихме, че няма какво да губим.

Признавам, че ние лично, с Африката, много се чудихме дали да ходим до Ябланица. Не, че дъжда ни спираше... По-скоро факта, че на следващия ден (т.е. 02.05.2009г.) трябваше да "бракуваме" двама приятели. И все пак в последния момент решихме да отидем.

Събрахме се в едно кафенце с още няколко ентусиасти. Кой с мотори, кой с джипове. Пихме почти на крак по едно бързо кафе, опаковахме се и рън ту дъ Кремиковци.

Както е видно от снимките, доста ни понаваля на отиване до поляната, където калта беше най-хубавото нещо за всеки присъстващ.

Там, в един момент заваля толкова силно, че взехме да се крием под покривалото за мотора. Въпреки, че бяхме мокри до кости.

По едно време народа се раздвижи и момчетата от групата с "леките" ендура (двете кавазакита на Родри и Invoke, както и Peterson с неговата хонда) решиха, че е време да щурмуват планината заедно с всички ненормалници, събрали се на поляната.

Ние, с Африката и петия моторист Иво с DR Big-а решихме, че няма да е добре да тръгнем по този маршрут и се върнахме, за да минем по асфалта. По Искърското дефиле трафика беше сравнително спокоен, времето се пооправи и в общи линии се радвахме на готините гледки.

Когато стигнахме до Ябланица се оказа, че нашите хора ни бяха изпреварили и се наредихме за "чибапчита и картофки".


И след това... от дума на дума... Младежа и Иво бяха придумани да се върнат по "магистралата" от кал.


"Абе ще минете бе! Как няма да минете. Пътя не е много лош! Ще минем първите 2 километра и ако не ви хареса - ще се върнем по асфалта!"

Минахме първите 2 километра с много усилия и се прие единодушно решение, че аз на африката повече не мога да се возя. Условията не го позволяваха. Гумите - още по-малко. Причислиха ме към кавазакито на Родри.

По пътя - препятствия колкото щеш. То не бяха Уазки с 20 човека в тях, седнали върху каси с бира, то не бяха Витари, Нисани, Ситроени BX(да, да!), които се обръщаха по таван, и всякакъв род самоделки, решили да се търкалят в калта, до откат.

"Извади фотоапарата от куфара на вашия мотор и ги снимай как пълзят!", вика Родри и аз, понеже така или иначе бях в тежест на цялата група, реших да свърша нещо полезно. Ето това е една от първите снимки, които направих на около 7-8 км. след началото на "пътешествието".

Искам да кажа, че момчетата се справиха геройски с всички препятствия, които им предстояха в следващите 30-тина км. от маршрута, въпреки, че не бяха подготвени за това.

Ето ги подготвените:

Цялата група на билото:

Най-забавно беше в т. нар. "червена кал".



Тук имаше и борба на човека с природата и машината:

Малко по-надолу освен червената кал имаше и доста камъни, но за щастие се размина без инциденти и всички дружно стигнахме до поляната, от където по-рано тръгнахме в посока Ябланица.

Капнали от умора...

... Но щастливи...


...Се прибрахме живи и здрави в София след почти 40 км. по черно!