Имало едно време...

Писала съм не веднъж, че фолклора от Балканите ми е слабост. Той е една огромна вселена, в която често се водят борби по отношение авторството. Случва се така, че за една и съща песен, изпята на езиците на 3-4 съседни страни се водят задълбочени спорове кой е бил пръв.

Историята за яйцето и кокошката отново излезе на дневен ред днес, след като Танга Мега Рок дадоха гласност на оплакване от страна на Kultur Shock, че са ги ограбили.

От тук започва приказката.

Имало едно време "цигани" етнос, който в днешно време наричаме "роми" по основно "политически-коректни" причини.

В рамките на Османската империя циганите са се препитавали основно като калайджии и музиканти. За къде е огромната Османска армия, ако няма музиканти, които да повдигат духа на войниците, които преминавали континенти, за да се бият в името на кауза, доста далечна от техния личен свят?!?

След многобройни териториални промени и стотици години империя, в днешно време няма балканска страна, в която да няма цигани/роми.

Останали разделени от различни териториални граници те биват сръбски, български, гръцки, македонски, румънски, турски и др. граждани по паспорт.

Но културата им остава непроменена. Първо, защото те са доста затворен тип общество и второ, защото много от съгражданите им не разбират техните виждания.

И така, през 1997 година по екраните излиза "Gadjo dilo", познат още и като "The Crazy Stranger" - един страхотен румънски филм (с малко помощ от Франция), кадри от който можеш да видиш по-долу. Музиката към филма е основно циганска, фолклорна. Изпълнява се от страхотни музиканти, сред които и Adrian Simionescu.

Точно той изпява култовата Tutti Frutti, която става ябълката на раздора между Kultur Shock и Gökçe (Гьокче - млада турска поп звезда).

След кратка справка се оказва, че циганската песен Tutti Frutti е с неизвестен автор. т.е. Води се "народна".

През 2004 година песен със същото заглавие излиза в албум на Kultur Shock. В нея основната мелодия е точно тази, изпята няколко години по-рано от Adrian Simionescu в "Gadjo dilo".

Сега, през 2011 година в Турция Gökçe пуска пореден сингъл от албума си. Той носи близкото до Tutti Frutti заглавие - Tuttu Fırlattı (Тутту Фърлаттъ), а мелодията е много, много добре познатата.

Малко по-късно Kultur Shock излизат с изявление, че не е редно така да им взимат некомерсиалната музика, в която често изобилства от Балкански фолклор. Разбира се, те признават, че идеята за тяхната песен е взаимствана от изпълнението на Adrian Simionescu в "Gadjo dilo", но твърдят, че Gökçe и в частност нейните издатели са откраднали песента им.

Седя, чета и се чудя коя позиция да заема?

Тази на циганите, които винаги могат да кажат, че са им ограбили фолклора.


Тази на Kultur Shock, която лично на мен ми е малко мътна


Тази на Gökçe, която все още не е известна



Или да заема позицията на човек, който обича музиката на Балканите?



А тя, както казах, е необятна. И много често се водят спорове за това до колко една песен е Сръбска, Гръцка, Македонска, Румънска, Българска или Турска?

Най-го вадим на Балканите!

Според тази интерактивна карта за средната големина на мъжкото достойнсвто, българите го вадят най-голямо на Балканите.

По този начин митът не само, че се потвърди официално и научно, но и даде повод за завист до позеленяване на някои наши съседи.

Между другото, историята нееднократно е показвала с дела размерите на достойнството българско. Пък и след последното преброяване на нацията - жените в България се оказаха повече от мъжете.

- Защо не бягат в Румъния или в Гърция?, ще попитате.
- Ами, защото там няма да видят нищо, което не са виждали, по отношение достойнствата мъжки - ви отговарям.

Но на българката в България днес не ѝ трябват интерактивни доказателства на всичко казано до тук. Тя добре познава мъжете около нея, които редовно обладават всичко наред.

От поскъпването на стоките в магазина, до учебниците на децата, учителите, лекарите, политиците, далаверите, мутрите, Ани Салич... И ги обладават с такава лекота, сякаш си изтупват мръсните ръце от панталона, след смяна на въздушния филтър на Жигулата.

Ако тази статистика не беше вярна, сигурна съм, футболната кариера на Христо Стоичков не би се случила така, както я познаваме днес.

Освен дълбокото изследване, което слага край на митовете и легендите за размера и неговото значение, днес още една новина ми грабна вниманието:
Политиката засилва желанието за порно
В статията се твърди, че колкото повече следиш политиката - толкова повече ти се гледа порно.

У нас подобен проблем няма, защото двете индустрии отдавна са сключили договор за мирно сътрудничество. Достатъчно е да изгледаш централните новини на частните (комерсиалните) телевизии и ще си напълно задоволен както от потребната доза политика, така и от тази за порно.

Ако не беше така, щеше ли Волен Сидеров да се снима гол? Или пък да накара Яне Янев да покаже приятелката си пред медиите?

И щеше ли да се случи това не-до-ра-зу-ме-ни-е от последните 2 дни, довело редица наши министри да се изказват неподготвени, а накрая събирателният образ на божественото мъжко достойнство да им издърпа ушите публично?

И така, мили дами. Мъжете ни са достойни по мъжки и често се интересуват от родната политика. Сега вече знаете защо.

Aз съм долно животно с робски манталитет!

Самата история, след която стигнах до този извод, е напълно безобидна. Реших да надникна какво се случва с blog.bg

Да погледна в сайт, от който тръгнаха моите блогърски напъни още през далечната 2006 година.

Попаднах на пост, в който автора разкриваше премеждията си по пресичането на една пешеходна пътека.

Бях забравила обаче, че пишещите в интернет имат склонността да обръщат всичко на битпазар. А няма роден интернет битак без подмятания за "чест", "права" и не на последно място - без излишно търкаляне на кокалите на хора като Левски.

Бях забравила също така, че често хората се хващат за думата. А този път думата беше "герой". Думата бе използвана в изречение, по повод изразеното ми притеснение, че не е геройство да скочиш на пешеходната пътека, само и само да отстояваш предимството си, застрашавайки живота и здравето както на себе си, така и на околните. А след това добавих, че героите винаги умират първи. Това им е работата.

Разбира се, беше подметнато само и единствено за подобни безсмислени геройства.

Колко пъти не съм се възползвала от предимството си само защото съм преценила, че ситуацията не го позволява... Така са ме учили: "Предимство, предимство, но не на всяка цена!"

Ето това мое неотстояване на права се оказа, че е препъни камъка ми в живота. Това, че не ходя на протести също говори много лошо за мен.

Но едва днес, в прав текст ми казаха къде ми е проблема. Проблема ми е, че съм долно комунистическо животно с робски манталитет.

Т.е. животно съм, защото все още имам този ужасен, отвратителен инстинкт за самосъхранение. А робския ми манталитет ми е насаден от комунизЪма, видите ли.

За робския ми манталитет не мога нищо да направя. Толкова дълго време съм живяла в комунизъм, че това не може да се изкорени. В крайна сметка първите ми седем години са се формирали в този страшен комунизъм. А това е срамното петно в биографията, което ще ме дебне като сянка до края на дните ми.

Но все пак има някаква надежда за клетото ми съществуване. А тя е да се отърва веднъж завинаги от животинското в мен и да се преборя с този силен инстинкт за самосъхранение.

Колко хора живеят така?

Истината е, че има толкова много хора, оперирани от този долен животински инстинкт, че чак се изненадвам как човешкия род още съществува! Безсмъртните герои са навсякъде!

Повярвайте ми, много искам да съм като тях. Искам инстинкта ми за самосъхранение да бъде притъпен, да бъде убит, да бъде смачкан, но пусти робски манталитет не ми позволява. А с него, както се разбрахме, няма оправия. Той ми е насаден в първите 7 години.

И все пак, ако има някой, който се е излекувал от тази срамна болест, наречена инстинкт за самосъхранение - моля ви, свържете се с мен и ми кажете какво трябва да направя. Ще положа всичките си усилия!

Обещавам!

Днес имах честта...

Знаех си, че не е обикновен ден. Още от минутата, в която се събудих с мисълта, че днес е последният ми шанс да мина Шкодата на преглед.

Точно така. Карам бяла Шкода 120 L с 3 много важни лепенки отзад. Едната е, че тази кола е управлявана от блондинка. Другата е на Шкода Клуб България, а третата гласи: "Пази моториста".

Докато чаках присъдата в сервиза, случайно се срещнах с една мацка от клуба, която се оказа, че работи там. Радост!

След това минах 300 метра за 30 минути по околовръстният път на София, направих обратен завой и беж към работата.

Свърших си работата и хукнах за лекции в късния следобед. Точно пред университета една кака се опита да се качи на капака на Шкодата ми и за благодарност, че съм я спряла - получих псувня.

После пък се оказа, че ме чака тест. Е, направих го. Един от колегите в групата, предния път не го оставих там, където трябва. А уж бях твърдо убедена, че съм на мястото, което търсим. Днес успях да му се извиня и да го оставя на място, което му е мноооооооого удобно.

И когато доволна реших да се прибирам се случи това, за което исках да ви разкажа.

Днес, за пръв път през живота си имах честта, голямата чест да слязат от колата зад мен, за да ми кажат, че съм "долен парцал" и... Другото го забравих...

Не искам да се оправдавам, защото не се чувствам виновна. Стана така, че светна жълто на светофара, под който се бях засилила да мина. Сами разбирате, че с кола като моята това е трудна задача. Прецених, че мога да спра и в момента, в който скочих на спирачките и свалих една предавка - зад мен стана дискотека.

Къси, дълги, къси, дълги и така, докато не спряхме. Това ме изнерви и в опита си да махна с ръка показах среден пръст. Доста колеблив, ако трябва да съм честна.

Да, ама човекът-дискотека го взел на сериозно.

Прибирам си ръката, поглеждам на огледалото и виждам как се отваря широко вратата на паркетното джипче зад мен. Излиза от вътре един симпатяга в модерен АНЦУНГ и с характерната походка "някой ми е бръкнал отзад, за това се движа само с рамене" се извисява в цялата си прелест до открехнатия ми прозорец.

"Абе парцал долен! На мен ли ми показваш такива работи бе? Ше ти .... мамата-мамата! Няма да ми ги показваш тия на мен бе, ше ти ... мамата-мамата, гнусен парцал долен..."

Изчаках го да си каже и последното, трето изречение, в което се споменаваше майка ми и израза "парцал долен", обясних му, че е светнало ОРАНЖЕВО и не съм имала друга възможност и му обещах повече никога да не показвам НАЙ-МАЛКОТО НА НЕГО средни пръсти. Било то и колебливи.

Човекът-дискотека се върна в паркетният си джип с характерната си походка, с модерният си АНЦУНГ и видимо успокоен.

А когато светна зеленото, това зелено, което той бе принуден да изчака не по негова воля, човекът-дискотека забрави да тръгне. За последно го видях много зад мен в опитите си да ме настигне.

p.s. Споменах ли, че Шкодата ми е със задно-разположен двигател? И, че има доста спортна динамика на тръгване?

Да спасим мъжа! (или бързо състезание за най-космат гъз)

Нека започна с това, че аз съм първият човек, който ще застане зад идеята да се спаси "Истинския мъж". Най-малкото, защото съм хетеросексуална и обичам мъжете.

Не, защото той ще ми купи нова Q7-ца или рокля от Френч Кънекшън. Все още мога да си покрия сама разходите за глупавите женски прищевки.

Всъщност, да си призная и аз обичам да слушам казармени истории, най-малкото, защото това е един от малкото периоди в живота на мъжа, в които той е принуден сам да се пере и да мие тоалетните (разбирасе винаги има изключения). Т.е. влизам му в положението.

Признавам също така, че рядко посягам към дистанционното, защото предпочитам компютъра и също, като истинския мъж, обичам дрехите ми да са разхвърляни.

До тук сме на едно мнение. Даже, ако съм в добро настроение - с песен на уста ще забъркам салатата, която обещавам да е без соеви кълнове и подобни глезотии.

От известно време гледам рекламата на една родна марка светло пиво и не мога да повярвам, че Истинският мъж е в опасност. Ами, че ако той е в опасност какво ли очаква нас, представителките на нежния пол?

Едно време Бъдвайзер се клеха, че те са измислили еманципацията, за да може мъжете да имат повече свободно време, докато жените им протестират за права по улиците. И докато те създавали мрежата си от феминистки организации - мъжете имали години наред достатъчно време за кротко пиене на биричка и сладка раздумка.

Днес, техни колеги в бранша твърдят, че мъжете са в опасност. Дори създадоха сайт, в който да има полезни съвети за това "как да убиваш времето докато разтоварваш организма в тоалетната" и не на последно място - как да се спасиш от опасността да атрофираш до толкова, че да забравиш някои безкрайно полезни дейности като:

- забиването на пирон в стената (без причина?)
- паленето на огън (в открити гористи местности в жегите?)
- строенето на колиби (в тази криза къщата е лукс)
- създаването на външни тоалетни (криза, криза)

И още и още жизненоважни неща, които според манифеста на Истинският мъж "пълнят животът му със смисъл".

Зачудих се дали познавам мъж, който да отговаря на горните изисквания. Оказа се трудна задача. Едно време родителите ни и техните родители по принуда са правели външни тоалетни, защото не е имало канализация.

Днес, все още има места, където такава липсва. Например на ключови туристически дестинации по морето. Дори в нашия квартал, който е причислен към центъра на столицата на една цяла държава има N на брой къщи с външни тоалетни. Но все ми се струва, че веднъж направена - тя няма нужда от кой-знае какво. Освен руло тоалетна хартия и дълбока яма.

Но да се върна на темата:

Как да спасим Истинският мъж от прокобата на съвременното ни общество в лицето на топлата вода, сапуна и не на последно място - самобръсначката?

Дълго време размишлявах дали познавам човек, който да отговаря поне 60-70% на описанието за Истински мъж. Оказа се, че не познавам. А няма как да вникна в идеологията на нещо толкова сериозно, ако не познавам самата идеология, нали?

Ето защо имам 2 варианта, но тук ще опиша само първият, защото втория изисква малко време и щателен анализ след това.

Вариант едно: Да се доверя изцяло на сакралното за Истинският мъж място в интернет.

След като не познавам олицетворението на Истинския мъж, трябва да карам по бегли описания за него и нравите му. Това, което зная за него не е много.

Той обича да пие бира, не иска да полива цветя, обича да ходи по гащи вкъщи, не знае за какво се ползва малката виличка в ресторатна, плюе люспите от семки във врата на човека от предния ред, ходи на бокс в пицарията на ъгъла всяка вечер и не на последно място - може да изяде дванадесет нервозни кебапчета за половин час!

Ето тези, последните няколко са част от характеристиката на Истинския мъж. Ако не вярваш - виж разликите между обикновеният такъв и Истинският.

Оказва се, че "Истински мъж" е не само призвание и не се дава по рождение, макар да има много самородни таланти в тази област. В сайта на истинските мъже се споменава знаменосецът на идеологията им - Боден-Крауфтхоф.

Като един истински Тома Неверни, реших да понауча малко повече за човекът, нагърбил се с нелека задача. Интересно е, че не намерих нищо за него. Освен споменаването му ето тук.

И какво излиза? Нима този Боден е толкова мистична личност, че в google да няма нито един резултат? Или просто, защото той е истински мъж, не ползва интернет?

Мисля, че има само един начин да разбера отговорите на всички въпроси повдигнати по-горе. И той е следния:

Да почерпя някой ден дружинката пред блока, която от 7:30 сутринта започва с ракийка на г(х)ладно. Някой ден, на прибиране след работа, ще им предложа сами да изберат бирата, която искат да пият, ще ги предразположа и след това ще ги попитам няколко неща:

- Трябва ли ви вилица, за да си отворите бирите?
- На някой от вас да са му изкорубвали емблемата на бенца?
- Имате ли плазма у вас?
- Харесвате ли Бойко Борисов?
И най-важното:
- Как убивате времето докато тропкате в тоалетната, която сътворихте на двора с ето тези две отрудени ръце?

Ако отговорите съвпадат с тези на Сейв-Дъ-Мен-бе-ге ще съм една от малкото жени, докоснали се до богоизбрания Истински Мъж. А след това ще си измия ръцете.

Ама хубаво и с повече сапун!

Котето беглец!

За мнозина е ясно, че от известно време имаме 2 котки. Петко и Обамчо. Имената им си имат дълги за разказване истории. Днес, за 7 часа останахме само с една котка и мислехме, че ще си останем така завинаги.



Как започна всичко в котешкия хорър?


Както всеки такъв. Без нищо, което да подскаже какво ще се случи.

Събудих се в 7:30 и като робот, в просъница, отидох и сложих на котаците храна. Върнах се в леглото и както винаги се успах. След като се събудих повторно в 9 часа започнах обичайните процедури. Чистене на пясък, смяна на водата за котетата, отваряне на терасата за да се проветри и те да позяпат...

През това време влязох в банята. Едва след всичко изредено до тук обръщам внимание на себе си. Навици, какво да се прави.

Правя сутрешния си тоалет, излизам, Петко ме посреща на вратата на банята, отърква се в крака ми. Отивам в стаята, обличам се, отивам да затворя терасата и...

Едва тогава усещам, че нещо ми липсва.

Обамче?

Къде ли се е скрил?

Обиколих цялата къща, излязох на терасата... Няма го!

- Ваньо, ставай, че Обамчо е скочил от терасата. Няма го!

Паниката е пълна. Хукваме през глава да го търсим навън. Върнах се да взема паничка и малко храна. Обикновено и двамата са много благосклонни към лекото потропване с пръст по паничката. Това е сигнал, че е време за "сутрешна или вечерна проверка" (в зависимост от случая). Живеем в кооперация, построена насред поле. Няма нищо около нас, освен още една - две къщи. Може да е избягал къде ли не?

Питахме продавачката в магазина дали е виждала черна котка, която да е скочила от горните етажи.

- Да! Ама така бързо скочи и хукна натам (сочейки полето), че си помислих, че ми се е привидяло!

АХА! Сега вече имахме посока.

Хукнахме към полето, където баби от близките къщи си пасат козите.

След 3 часа тичане по блатистите поляни се отказахме. Няма начин... Може да е отишъл навсякъде. И двамата закъсняхме за работа. Аз отидох в 12:30. И младежа към толкова.

Помолих колегата, предвид форсмажорните обстоятелства да си тръгна по-рано. Таксито до вкъщи: 10 лв.

Разлепих обяви в района и точно половин час по-късно един от съседите звъннал на младежа.

- "Така и така, видях още тази сутрин едно коте под една решетка, до която се стига само през мазетата."

Ваньо ми звъни:

- "Така и така, нашия хубустник май е еди-къде-си под една решетка до блока. Слез да провериш дали още е там..."

Слизам аз и започвам да проверявам решетка след решетка.



Намирам го ето тук:



Вече по-спокойна, започвам да се смея. В този момент Ваньо ми звъни:

- Намери ли го?
- Ха ха ха ха ха. Тука е!
- Добре, аз сега тръгвам ще намерим начин как да го извадим.
- През решетките не става. Опитах, но не може.

Наистина не стана. Идея нямам как е влязъл вътре, но хубавото е, че половин час по-късно имахме отново втори котарак. Малко мръсен и доста уплашен, но си е вече вкъщи и си играе весело с Петко.

15.02 10:10 - Пърженето на лук в стара мазнина - бич за съседа!

Вчера, събота, 14.02.2009г. хората имаха поводи да празнуват. Нали така?

И ние пийнахме скромно винце, за да отбележим зарязването на лозите и разни рождени дни. Хапнахме вкусни пържолки на открито с помощта на отверки и други подръчни материали. Повозихме се с мотора през деня, а вечерта скромно поиграхме на любимите си игри. И като истински геймъри си легнахме в малките часове.

Неделя, 15.12.2009г., 8:30 ч. сутринта:

Зловонна миризма достига до полу-запушеният ми нос, резултат от разходката с мотор на минусови температури.

8:40 ч. Миризмата става все по-силна и вече не може да се спи.

8:45 ч. Ставам, леко замаяна и с надеждата, че ще съм способна да поспя още малко, отварям всички възможни места за проветряване, подпирам вратите със столове и печки и чакам така 20 минути докато не се уверя, че и последната нотка на пържен лук в стара, клеясала мазнина, не се е изпарила от дома ми. Междувеременно пускам абсорбатор на макс.

9:05 ч. Опитвам се да заспя. Вкъщи мирише на чист въздух и прани дрехи.

9:10 ч. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Зловонието започва да се усеща пак.

9:15 ч. Младежа се разбужда и в просъница споделя:

- Искаш ли да отидем и да закусим в някоя сладкарница?
- Не, отговарям аз, искам да стоя тук и да се вмирисвам на пържен лук в мазнина, която преди това е ползвана за изпържването на поне 10 кг. риба.

Сподавен кикот из под завивките.

Междувременно единия котак се покрива някъде и губя 10 минути за намирането му. Номерът с паничката пак мина. За секунди, като под команда, и двамата бяха до мен.

9:30 ч. Вече не може да се спи. Обмислям варианти за отмъщение. Най-логичния от тях е: В понеделник да разпечата необходимото количество бележки и да ги пусна по пощенските кутии на съседите си със следния текст:

"Пърженето на лук в стара мазнина - бич за съседа!" И още:

"Ползването на чук в неделя сутрин е опасно за вашето здраве". Това в случай, че си несръчен.

Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Зловонието не спира да се разнася, а температурата в апартамента вече е 15 градуса. Абсорбатора работи на макс. Ще повърна.

Чудя се как котките не са паднали възнък? По принцип лукът може да ги убие. Без майтап. А в момента миризмата му се носи из цялата къща и едва не уби мен, въпреки, че съм със запушен нос.

Ами съседите? Как ли мирише в тях, щом тук едва дишам?

Те по принцип не са лоши хора. Винаги, когато се видим си казваме "Добър Ден".
Вярно, че през лятото мравките им решиха да завземат нови територии и много им допадна апетитното парче площ на терасата ни с изглед към изгрева. Но не им хареса факта, че няма нищо за ядене и се върнаха обратно.

Вярно, че когато Петко падна от терасата те стояха на прозореца и наблюдаваха цирка без да се опитат да помогнат. Едни младежи, живеещи до тях ни помогнаха, за което съм им благодарна.

Но защо по дяволите не сменят проклетата мазнина?

Сигурно, защото ако го направят тя ще доведе до катастрофални последици за екосистемата в района... Или до ново място с лечебна кал?

Вече е 10:00 ч. Спи ми се. Цялата съм се вмирисала на пържен лук в стара, клеясала мазнина. Май ще приема предложението за ходене на сладкарница.

Влизам в банята.

Господи! И там мирише на зловонието! Ще повърна!

Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр.

26.11.2007 22:46 - "RED МЕИ" или разказ за надписите във входа

Искам да си призная, че това ми се случва за пръв път през 26-годишният ми живот.

"Е добре де, като малка не си ли висяла по стълбите за да чакаш някой да дойде и да ти отвори?", ме попита Дорката по телефона малко по-късно.

"Не, отговорих аз, за пръв път ми се случва!"

Както сами разбирате - не бих могла да зная, че във входа, точно до пощенските кутии има надпис, който гласи "RED МЕИ". При други обстоятелства не бих могла да го видя дори, ако някой ми го посочи, но сега вече го познавам добре. Имах достатъчно свободно време да го разгледам подробно, да схвана, че е написан с химикал и дори време, да се зачудя, защо е "RED МЕИ", а не нещо друго...

Но така или иначе - не познавам авторът му.

Също така имах достатъчно време да забележа, че номерата на пощенските кутии не следват никаква логика.

Те са точно 4 редици по вертикала и 6 редици по хоризонтала.

Освен, че имах време да запомня колко са, разполагах и с доста такова, за да се опитам да разгадая защо на трети ред втората в ляво е с номер 1, а до нея стои кутията на ап. No. 8. До него пък, е кутията на ап. 11 и т.н.

О, дори ми остана време да се опитам да намеря някаква логика в подредбата и след 15 минути напъване на малкото останали работещи клетки под капака ми* се отказах. Просто нямаше никаква логика.

Имах време да запомня и номерата на електромерите на магазина, който се намира в сградата на кооперацията. 407, 408, 409. Въпреки, че не помня числа (в продължение на повече от 3 години не знаех на изуст номера на мобилния си телефон), сега имах достатъчно време да ги запомня.

И като стана дума за електромерите... Забелязвали ли сте колко много отпечатъци от пръсти има по металните вратички, зад които се крият?

Как ще забележите. Сигурно половината от вас не знаят, че зад тези врати се крият електромерите.

А аз дори имах достатъчно време да ги послуашам как работят.

Хм... сега, като се замисля, за двата часа престой във входа, чакайки младежа да се прибере, успях да свърша още куп неща.

Успях да кажа точно 8 пъти "Добър вечер". Успях да подредя пликовете със сметките за телефон 3 пъти, защото двама от съседите ги разбъркаха, търсейки своите сметки.

Успях да узная, че във входа имаме съседи, които за разнообразие, минавайки край непознати си говорят на италиаски.

Успях да науча, че имаме много добри и мили съседи, които са склонни да ви поканят на гости, след като са чули, че се оплаквате на някого по телефона, че нямате ключ от вкъщи...

Хей! Като стана дума за телефони... Когато имате 2 часа свободно време, което по неволя прекарвате във входа имате достатъчно време да си поговорите с някого, за да ви стане по-топло през студените зимни дни.

Първо се чух с татко и майка. Точно така. Първо си поговорих с татко, а след това той даде телефона на майка.

След като обменихме клюките, се обадих на Дорката. Тя не вдигна телефона, защото, както се разбра по-късно, тя преповиваше Филип. Филип е пич. Сега му растат зъби и е много претенциозен.

След като номерът с Дорката не стана - звъннах на нейния съпруг, Илия. Той си вдигна телефона, посмяхме се над моята участ, след това се посмяхме и с Дорката на същата тема. Накрая тя ми каза, че сметката за телефон ще ми набъбне и ми пожела "чао". О, освен това ме помоли да й пратя sms когато ме приберат на топло. Вкъщи, де!

След това се обадих на Теди. И с нея се посмяхме. Доста.

Най-интересното е, че за двата часа прекарани във входа съм изпушила само 3 цигари. Ако това ми се бе случило година по-рано, сигурно щях да изпуша поне 30.

Хм... После се чухме с Него. Час и половина по-рано му бях пратила sms с текст:

"Много съм умна! Нямам ключ от вкъщи..."

Когато Той се обади, аз играех 10-та минута от една много интересна игра на телефона и 10 минути поред се благославях за това, че едно време нещо "свише" ме накара да не трия всички игри от телефона си.

Имах само един единствен урок по голф преди много време. Мога да кажа, че нещата, които получих тогава като знания и мускулна треска ми помонаха много за да мина "тренировката" на играта без грешка. Почувствах се доста горда, трябва да призная.

Малко преди Той да се появи, аз вече крачех нервно във входа с поизмръзнали крака и се чудех, защо има само един надпис по стените?!?...

Този път нямах много време за мислене. Двата часа изтекоха, той се появи на вратата на входа и 30 секунди по-късно вече влизахме вкъщи, на топло, а Петко фон Клостервизен ни се скара, за това, че сме закъснели с поднасянето на вечерята му.

Споменах ли, че никога повече няма да си забравям ключовете?

----------
* Държа да отбележа, че са сериозно увредени от многото перхидрол, с който ги поливам редовно...

29.10.2007 23:10 - Untitled

Посветено на Петко Фон Клостервизен*

След като мислих около 3 минути заглавие на този дълъг и напоителен, от гледна точка на снимки пост, под звуците на открояващо се котешко мъркане се предадох.

Няма да има заглавие, но за сметка на това ще е посветен на малкия дивак и на всичко, за което си струва да се разкаже по-долу.

Глава първа: Смяна на работа

Тук няма какво да се говори. След почти 6 години вярна служба отидох на място, където надявам се службата ще е още по-вярна, освен ако не спечеля няколко поредни шестици от спортния тотализатор или ако акциите в скромната ми сметка не скочато дo небето. И двата варианта са малко вероятни, за това - оставаме да лежим на вярната служба.

Между другото - мотото на снимката в блога ми остава моят лозунг, който подарявам на всички млади хора в блога.

Глава втора: Новата бърлога и нейния ремонт

Ето тук идват многото снимки. До скоро, за мен ремонта беше нещо като забавление, докато не се сблъскахме със следната ситуация:

Предлагам ви снимките на принципа: "преди и след"

ПРЕДИ:












СЛЕД:







ПРЕДИ:


СЛЕД:




ПРЕДИ:




ПО ВРЕМЕ НА:









СЛЕД:
Резултатите се виждат на много от снимките.

ПРЕДИ:



ПО ВРЕМЕ НА:







СЛЕД:






ПРЕДИ:







СЛЕД:










Ето и малко детайли , които спадат в процеса "по време на". :)

















По време на ремонта, без да даваме никакви обещания решихме да помогнем на Столична Община за запълването на дупките по улиците. Съседната ще я оставим на професионалисти. И ако някой каже, че да запълваш софийски дупки е лесна работа - аз лично ще му гледам сеира, когато се опита да запълни поне една.



Може да се каже, че предвид завареното - направо извършихме чудеса за няколко седмици.

Двата най-неприятни спомена от ремонта:
1 Банята
2 услугите на COMO.
По втора точка ми се иска да посъветвам всички, които четат тези редове: НИКОГА НЕ СИ КУПУВАЙТЕ НИЩО ОТ ТАМ, АКО НЕ СТЕ СИГУРНИ, ЧЕ ЩЕ ВЛЕЗЕ В БАГАЖНИКА НА КОЛАТА.

Преди месец ни обещаха "до три дни" да ни докарат една секция, която бяхме принудени да платим, защото в противен случай не могат да ни я доставят вкъщи.

До днес помен от секцията няма. А до момента сме водили около 4 разговора с въпросния голям магазин за мебели.

Пъро беше: "Имаме я на склад и ще ви я докараме до няколко дни".

После: "Ами в момента не е налична и ще ви я докараме следващата седмица."

След още една седмица:"Има голямо забавяне от завода и ще пристигне при нас до седмица. При първа възможност ще ви я докараме"

След поредната седмица в очакване: "Ами вече е тръгнала от завода. Като дойде при нас ще ви се обадим"

Най-забавното е, че седмицата изтече. И никой не се обажда. Понеже много се ядосах реших да видя договорът за доставка. Оказва се, че този велик магазин, на който ме е гнус да произнеса името, си позволява да ви бави колкото си иска доставката. На всичкото отгоре, след като подадете ПИСМЕНА, а не устна, жалба те имат право да отложат с ОЩЕ 3 СЕДМИЦИ доставката. Което означава:

"Ти сега си плати цялата сума + доставката, защото с капаро не става, а Бай ти Ганя ще ти докара мебелите на кукуво лято или най-рано на следващите избори."

А някъде четох, че имало някаква комисия, която давала мило и драго за да защити потребителите! Ама една Кунева птичка пролет не правела, казват стаите хора.

Глава трета: Как Петко Фон Клостервизен* влезе в бърлогата преди нас и без нито дума за историята на името

Да оставим чакането и вълненията около пристигането на секцията. Дано до Коледа успеят да ни я докарат...

Сега ще ви разкажа за Петко Фон Клостервизен*, който се нанесе в бърлогата ни още преди ние да сме го направили.



Той е котка. Поне така твърдят ветеринарите, но заради няколко негови навика имаме известни съмнения. Още повече, след като един колега ме попита:

"Сигурна ли си, че не сте си прибрали от улицата много грозно куче?"



Това, което го доближава до кучетата е факта, че носи разни дребни предмети в устата си точно като куче. Ходи постоянно след нас точно като куче и по някога се опитва да издава звуци, подобни на кучешко скимтене.



Но теорията за "грозното куче" бе отхвърлена категорино при второто профилактично посещение във ветеринарната клиника.

Петко е котка, която избра нас, а не обратното, както се случва в повечето случи. Е, като го прибрахме от улицата беше някакво жалко подобие на котка, защото се събираше в 2 мои шепи, беше мърляв и много много уплашен.



И ние се уплашихме, когато младежа видя с очите си как Петко гони уличен помияр само със силата на дробовете си и онзи специфичен звук, който котките издават. Хъхкането.



И Петко и ние, и татко изкарахме една почти безсънна нощ, защото Петко беше малък, прибран от улицата котак, на който подсигурихме пясък от паркинга с камъни едри колкото капачка на минерална вода. Въпреки тези примитивни условия за през нощта, Петко се изпишка на мястото, което беше предназначено за целта.



Ние изкарахме една безсънна нощ заради това, че не знаехме какво ще причини Петко на татко, а татко е изкарал една безсънна нощ заради това, което Петко му е причинил.

Сега в момента Петко лежи на бюрото и гледа внимателно как тракам по клавиатурата.



Истината е, че Петко е малък демон, на който скоро ще му поникнат дяволските рогца, но въпеки това, всяка вечер от три седмици и половина, бързаме да се приберем от работа, за да заделим традиционните 2 часа в игри с малкия дивак и за още по-традиционните почистване и подреждане на резултатите от неговите бели.



И понеже вече имате добра представа за външния вид на Петко, позволете ми да ви го демонстрирам в пълният му бласък!



Глава четвърта: Сериалът на Петко

Тази глава ще бъде написана съвсем скоро. Само ще ви намекна, че в един от епизодите Петко Фон Клостервизен ще бъде най-добрият навигатор на планетата.

Е, това са новите неща при нас. А вие как сте?