По някога наистина стигам до извода, че живея в една безкрайна халюцинация. За съжаление, няма го онова опияняващо, спокойно и топло усещане, което се очаква от една стабилна халюцинация.Ето, миналата седмица (а може да не е било миналата, а преди 2 години... или пък може още да не се е случило в реалността), прочетох едно физико-математико-журналистическо излияние по отношение живота в България, котката на Шрьодингер и разни други небивалици. Беше написано в смятано от мен за сериозно издание и цитирано на няколко (също смятани от мен за сериозни) места в интернет.
Притеснителното в случая не бяха разкъсаните мисли на автора, а самопризнанието в края на този мъчителен за четене материал, че е написан под влиянието на халюциногенни гъби.
Опитите за тънка ирония, поне при мен, не сработиха. Напротив. След този случай спрях да чета въпросното,смятано от мен за сериозно, издание.
Днес пък (а може и да не е било днес, а преди 2 седмици, или пък... може изобщо да не се е случвало никога) зададох въпрос на друго, смятано от мен за сериозно, издание каква е ползата от една от рубриките им.
Отговор не получих. т.е. Получих "покана за дискусия", а малко по-късно оправдание, че не могат да ми кажат каква е ползата със "само 140 символа".
Какви са изводите за мен ли?
1. Че в тази държава никой вече не приема буквалните въпроси за буквални.
2. Че не е незаконно да признаваш в национална медия, че похапваш забранени от закона неща, за да запълниш необходимото количество символи.
3. (но не по важност) Точно това гонене на броя символи не ни позволява да се изразяваме ясно и буквално само в 140 символа.
Е, ок. Аз сега ще опитам да напиша всичко по-горе със само 140 символа:
Тежкó на общество с празноглави политици, опиянен народ и надрусана журналистика. Куче, което не знае да лае, самó пуска вълците в кошарата.
