Образът на глупостта

Това е един значим и важен текст. Написан е лично от мен. Никой не ме е молил да го правя, а и никога не би ми хрумнало да пиша по този начин. Но след днешната публикация на facebook страницата на списание Интро, в което Мария Илиева се пита и си отговаря сама на некои въпрости относно живота, Вселената и всичко останало - реших и аз да се пробвам. Белким ме публикуват и мен у списанието. Пък знам ли - може и на корица да ме турат?
Какво е изкуството?
Изкуството, Марче, е оная работа, дето старите хора викат: "Де го чукаш, де се пука". Когато бях малка си записвах това изкуство също като теб - на аудиокасети на магнетофона. Така го виждах аз тогава туй нещо - изкуството. Освен това имах жалки опити да се сприятеля с Пикасо в гимназията, ама не ни се получи връзката. Тоя е голем женкар ша знаеш и половината му женички или са полудели или са се обесили. Та за това го отрязах овреме.

За facebook и коментарите ми:
Маргарит Иванов да извинява.

За ACTA:
Е, да му се не види. На тоя, първия протест беше такава лудница, че мама не ме видя по телевизора. На втория не ходих, щото бях на село и се учех да квася мляко.

За пиратството:
Ей, тоя Джони Деп е голем. Ама по-голем от него е Кийт Ричардс - баща му! Една година старчето взе, че прекалил с коката и падна от една палма. На главата си падна и оцеля, бе! После каза, че обезболяващите дето му биели, за да си оправи главата били по-яки от повечето наркотици, които е опитвал. Голем е Кийт Ричардс и за друго - щото му дреме на гъза за пиратството.

За митовете по темата "Феновете не могат да си го позволят". 
Муцо, аз мога, ама лекарите ми не дават да си го позволявам, щото било, видиш ли, опасно за живота и здравето ми. Давали ми били само първия ти дует с Графа да слушам. Друго ми не дават...

За YouTube и торентите:
К'во за тях? Идеални са! Е го - тия от google взеха, че вдигнаха качеството на клиповете. Торентите скоро стават магнети и всичко ще си е пак на 6. Стига ротора и статора да сработят като хората. Айде гледай си работата. Повече нема ти отговарям, щото ми се качи на главата, а и имам работа да върша.

Е го - хубавото млеко от село се превари и са извара че го праим. Ай със здрава и с народно творчество! И между другото, Азис ми стана симпатичен след последния 8 март във видинската община.

Пред шопския хумор, ACTA не важи!

Всички много добре знаем колко забавно и бездънно е народното ни творчество. Днес няколко песни, позабравени или малко известни, искрено ме развеселиха. Оправиха ми настроението, а и накараха слънцето да изгрее. Напук на снега, който вали в момента.

На първо място предлагам да чуеш "Две невести ихтиманки" (пускам я като линк, защото не я намерих на друго място). Песента, както повечето народни песни, е поучителна и показва как българите "от старо време" са лекували бесовете на своите жени. 

Второто ми предложение носи заглавието "Леле Свашке"
Тук сваките кротко си хортуват за това кой от младите е по-работлив и по-хубав. На финала двете стигат до извода, че младите нямат кусури и се прегръщат приятелски.


"Играли Баби" засяга топлите отношения между снаха и свекърва. По стара българска традиция песента възпява приемствеността между двете в домашните задължения. "Играли Баби" има и извод. В него става ясно, че няма нищо по-полезно за старите кости на бабите от едно кръшно селско шопско хоро по ладовина.

 

"Попадия оро води", за мен лично е истински шедьовър от трънско! В нея, главната героиня - попадията, е възпята според дълбоките християнски традиции. Изводът от песента е, че в какъвто и вид да е попадията и както и да прикляка на хорото - тя показва всичката добродетел на църковната институция.

А ти, цивилизован ли си?

Преди повече от година това куче бе осъдено на смърт
от Майката Природа. Днес то е живо и здраво.

Понякога много се чудя на глупостите, с които си пълня главата. Не стига това, но често не мога да спя заради тях. 

Днес, по невнимание, станах свидетел на разговор, в който се обсъждаше колко е важно правата на животните да са равни на тези на хората. И докато четях мазохистично излиянията на видна виртуална защитничка на животните обяда ми се качи в гърлото.

Имам 3 животни вкъщи. 2 котки и 1 куче. Защо са у нас - това си е моя работа. Обичам ги, грижа се за тях, но през ум не ми е минало да ги смятам за "мои деца". Те са друг вид. Живеят по много по-различни правила. Не можеш да научиш кучето да се храни с вилица и нож. Не можеш да забраниш на котката да се катери на високо и да скача от секцията. 


Има нещо много гнило в крайните защитници на правата на животните. Същото се отнася и до БГ Мамите, които реват най-гръмогласно срещу бездомните кучета. 

"Аз съм голяма защитничка на животните. Искам кучето ми да има равни права с тези на твоето дете! Така е в цивилизования свят. Е, ако ухапе някого - ще го приспя"

Ето от подобно мислене обяда ми се качва в гърлото. Ама честно!

За да се стигне до там кучето ти да е агресивно и да хапе който си поиска - значи не си се справил добре при възпитанието му. "Опущил си му края", както би казала някоя баба. И няма как да го не опущиш, ако "гегата ти не е дълга".

Не, не казвам да си биеш кучетата, котките, зайците, морските свинчета или рибките. Казвам, че трябва да си постоянен и всеотдаен при обучението на кучето си, за да те слуша без колебания и да реагира на всеки твой звук.

Да го приспиш, защото не си се справил с възпитанието за теб е най-лесния и "цивилизован начин" да се отървеш от ангажимент, който си поел при взимането на кучето вкъщи.

За мен - това е безотговорност към живота и здравето както на околните, така и на животното, за чиито равни права се бориш така кресливо в интернет.

Утре, раждаш дете. Проваляш се с възпитанието по някаква причина. То става на 14, взима нож и наръгва приятеля си с него до смърт. Какво ще направиш ти? Ще си приспиш детето ли? 

Помисли над това.

И само още нещо последно: "Приспиването на животно" само звучи романтично. Опитай се да гледаш в очите и да галиш по главата здравото (т. нар. агресивно) животно, докато подписваш смъртната му присъда.

Мислиш се за Бог? Не. В този момент си най-жалкия страхливец на света, а наказанието ти ще дойде минути по-късно, когато ще ти се наложи да носиш на ръце мъртвото тяло.