Най-накрая се (с)реших!

Ха, добра стига!

След три години пребиваване в blog.bg най-накрая се реших да се преместя. Миграцията беше лесна, модерацията на новият ми блог не-толкова, но съм щастлива.

Както се забелязва, само за два дни успях да си подредя малката стаичка така, че да е приемлива дори за по-претенциозните.

И нека да се разберем още от сега, че написаното в профила ми въобще не е вярно. Т.е. Тук ще има теми от всякакво естество, като изключим тези за готвенето (купищата мръсни съдове след това), плетките и не на последно място - народните танци.

С риск да напълните и пощата ми, реших да си пусна мейла за контакти. Разрешавам ви да го ползвате само, ако в замяна на това сте готови да ми подарите купища плодове.

Моля само двама души да не ми пишат. Това са кмета на София и кмета на Каварна. С кмета на Варна може и да намерим общ език. Човека си пада по двуколесните и най-вече по непосилните данъци за някои от тях.

Благодаря за вниманието.

p.s. розовото не е ли прекалено?

Скъпи Васил...

Скъпи Васил, не се познаваме лично, но съм длъжна да ти напиша подробно защо тази сутрин закъснях за работа.

Първо се успах, защото снощи четох книга до 3 часа. Просто книгата беше много интересна. Събудих се в 9:30 ч., видях, че в квартала ни има около 3 метра сняг по ливадите и се стреснах.

Предстояха ми поне 30 минути, в които да се погрижа за котките и да се оправя.

Благополучно в 10:10 ч. вече бях на спирката, за да изчакам като съвестен гражданин прохладния градски транспорт, за който се плаща по един български лев. Не се шегувам. Сигурно ти звучи странно, но е истина. Толкова струва в момента билета за автобус, тролей, трамвай или... в краен случай - коларска каруца.

-Здрасти, помниш ли ме?
-Е, как да не те помня...
-Ти тук ли живееш?
-Не, тук имам къща и дойдох да я нагледам. Ти как си? Още ли работиш там?
-Да. Ами ти?
-А, аз съм по Европа...
- !?!?
- Ами така е, ти като не ме направи директор на твоя отдел едно време... Как е при вас сега?
- А, днес ще ходя да правя проверки на ХЕИ. Те ни правят на нас, ние на тях - знаеш как е. Време да минава..

Скъпи Васил, виждаш ли какво се случва? Важното е време да минава. Май нищо не се е променило, нали? Освен цените на коларския превоз...

Този разговорт ме разсея от хубавото ми четиво точно на време, за да се прехвърля на следващата каруца за обществен транспорт. В нея беше по-забавно, защото се качи една голяма групичка от първолаци. Децата от едно от многото школа в града напълниха цялото "колело". Това е връзката между предната и задната част на тролея. Сигурно щеше да ти е интересно да я видиш.

Бяха много забавни. С едни цветни дрехи, с усмихнати лица... Успяха да засенчат дори кецовете на "Долче и Габана", обути върху краката на едно сърдито момче, което се изживяваше като гей. Макар да ми е трудно да ти обясня понятията в горното изречение ще ти кажа само, че въпросните кецове на "Долче и Габана" са нещо като много модерни цървули, доставени от Европата. Лошото е, че не си струва такива обувки да се разхождат по каруците, нали? Те по-скоро прилягат на файтон.

Думата гей и да ти обясня какво означава - няма да я разбереш. Просто пропастта межру твоето и моето време е огромна. Съжалявам.

Децата слязоха малко преди каруцата да се развали. Коларя ни помоли да сменим транспорта доста блози до мястото, където е паметника ти. Там, на края на София. Макар сега, в днешно време, да си е идеален център на столицата.

Знаеш ли, бабите, които всяка година продават цветя са вдигнали цените. Най вероятно е заради икономическата криза. Тя е глобална. Засяга целия свят, а не само родината ни. Сега времената са много по-различни. Не ги виня. И те трябва да се изхранват. А, ако знаеш само какви са им пенсиите. Само за сравнение ще ти кажа, че цървулите, за които ти споменах по-горе, струват толкова, колкото 4-ма пенсионери взимат за един месец под формата на пенсия. Е, логично е тогава да продават карамфилите за по 2 български лева, нали?

И тази година имаше много първолаци. Шарена картинка са. И млечните им зъбки, или по-скоро липсата им, биха те накарали да се усмихнеш. Имаше и една групичка пенсионери. Те донесоха голям венец. Сигурно са събирали цяла година от пенсиите си, за да си го позволят.

Знаеш ли? Имам само една тъжна новина за теб.

Твоят стар приятел, Йоло... Не го видях днес. Странно. Дано не се е разболял. А може и да е бил по-рано днес. Все пак стана ясно, че съм закъсняла за работа. Но този път ми беше приятно да закъснея. Имаше смисъл, нали?

Съжаслявам, ако съм ти досадила с всичко написано по-горе, но се чувствах длъжна да ти разкажа за закъснението си.

Моля те само за едно. Не се сърди на тези, които няма да успеят да отидат до паметника ти. Сигурно имат уважителни причини.

Желая ти да си щастлив там, където се намираш в момента.

Динка.

18.02 18:17 - Часът на суперзвездите настъпи!

..."I'm gonna dress my ass
with the latest fashions
Get a front door key to the Playboy Mansion
Gonna date a centerfold that loves to
blow my money for me"...


Хм... защо имам спомен, че това се е случвало и преди? Уви, тогава все още можеше да се намери нещо за четене... Сега - цък.

"Гласувайте за мен!", "Гласувайте!", "Като ми влизаш в блога - пускай по един глас, иначе ще те намразя!"

Един вид - много реклама, малко за продан. Да не кажа - нищо.

Признавам, и аз си погледнах статистиката и останах много изненадана, че има 50 човека, които са избрали блога ми в опцията "моят блог бг", която до ден днешен не мога да си обясня каква точно функция изпълнява. Това са цели 50 човека, от които едва ли познавам повече от 10!

Аз, от своя страна съм пъхнала там племенницата си и още няколко души, които познавам лично. Съвсем скоро добавих и едно момиче, което не познавам, но ми харесва как пише. Т.е. "моят блог бг" се изчерпва с не-повече от 8-10 човека.

Признавам още, че дълго време не бях влизала. Тези дни се присетих и останах изненадана. Нова визия, снимки, картинки. По-шаренко. По-хваща око. Няма лошо.

И въпреки това в цялото море от постове рядко намирам такива, които да ме накарат да се задържа повече от минута.

Ами коментарите? Пълна шизофрения.

Не искам да съм черногледа, но май онова с "генетичния материал" ще да излезе вярно.

От друга страна тук е пълно с хора, които живеят в чужбина и пишат. Поне с такива спомени съм останала от времето, в което посещавах блога по-често. От неделя до сега (това са около 4 дни) гледам да хвърлям по едно око на блога, но нещо не ги виждам и тях.

Това обяснява и факта, че в последно време съм почнала да предпочитам форуми, в които се обсъжда работата на различните видове двигатели с вътрешно горене.

Просто охканията и ахканията на завяхващи дами с инфантилно мислене ми идват в повече.

Мине се не мине време и изведнъж се намира някаква групичка, която взима и опищява целия блог, че еди-кой-си блогър се е отнесъл лошо с тях, писал им скверни и гнусни коментари и те сега са дълбоко засегнати. Много ми прилича на: "Аз ще кажа на мама, че си лош и тя ще те набие!"

Което говори лошо. Защото ако едно време можех да науча нещо от потребителите на услугата блог бг, сега вече не мога. Или не го намирам?

Това, което ми се предлага в момента е някаква псевдо блогърска война с неясна причина и още по-неясна цел, уроци по готвене, еротични разкази и... Стихотворения, достойни за лексикона ми от 4 клас.

И все пак, защото мястото ми е твърде емоционално, смятам да поостана още малко. Интересно ми е колко глупости ще се изпишат малко преди изборите. Не, че не се е почнало още от сега, но когато наближи Моментът... С главно "М"... Тогава ще е истински забавно.

Но, защо имам спомен, че това се е случвало и преди?

И за да не звучи всичко написано до тук с нотка безнадеждност (не, че съм влагала такава), прилагам няколко успешни похвати да станете известни в блог бг.

1. Направи си само една регистрация. Едва ли имаш да казваш толкова много, че да си правиш няколко...

2. Винаги пускай постовете си в началото на работния ден или към края му. Тогава склонните да коментират са повече на брой.

3. Не пиши много кратки постове. Нито много дълги. Вземи за пример dinka - тя никога не е писала дълги постове, защото речника й не е много богат. И все пак БТВ пуснаха снимка, правена от нея в централа емисия, а по-късно вестник Капитал преписа цял неин пост, за което най-вероятно си е платила. Все пак стана дума, че е бездарна...

4. Разнообрази живота си. Така ще имаш повече теми в запас, когато се стигне до момента с халтурката.

5. Не прекалявай с коментарите по другите блогове, защото така ще си изградиш напълно неправилен образ в очите на останалите потребители.

6. Не забравяй аватара. Ако си гол и има какво да покажеш това неминуемо ще предизвика интерес у останалите обитатели на блог бг.

7. Винаги завършвай разказа си неочаквано. Това се прилага само в случаите, че има какво да кажеш. Ако няма какво да напишеш - по-добре не го прави. Ще си създадеш лош имидж. т.е. отново се връщаме на т. 5.