Като истински ценител на кулинарното изкуство и върл противник на фюжън кухнята, в която само цапат чиниите, реших да почерпя вдъхновение от двете крилати фрази на Премиера и Председателя на НС и да забъркам
набързо една добра българска манджа, за да заситя празните търбуси на народа, който се насити на зрелища, ама хляба му малко така... не точно по БДС.
Та, значи:
Взимате отгледаните на терасата картофи, обелвате ги, измивате ги и ги бухате в старата тенджера да се варят.
През това време
подмамвате безгръбначния петел, режете му главата, изчаквате го да се натича добре пред блока (всички знаете, че петлите тичат най-бързо, когато им се отреже главата), оскубвате, пърлите и след това и него слагате да се вари. Щото то петлите имат склонността да са стари и макар и да са безгръбначни - месото им не е крехко и си требе добре да се поизвари.
В двете тенджери добавяте съответно:
сол в картофите, чер пипер в петела. В последния може да хвърлите също сол и чубрица.
Като се изварят хубаво двете благинки - мятате ги в гювеча за Новогодишната капама и печете на тих огън поне 2 часа.
От бульона, дето се е варил безгръбначния петел, може да се ползва и за бобеца на следващия ден.Останалото е хляб със стандарт "България", люта домашнярка и централните новини на bTV.
Да ви е сладко!
p.s. За малко да забравя. Оказа се, че стария соц-виц за партизаните, кашкавала, маслото и липсата на хляб е чистата истина.
