Прахосмукачката

Човек най-зле си пати от главата.

След 4 години вярна служба, на моята стара прахосмукачка, разкъртена от ежедневна употреба се предаде. Не, не изгоря. Такова вярно добиче не гори лесно. По-скоро й се счупи една много важна част - пластмасова, в която се събираха "едрите рабУти".

Съвсем обикновена, нисък клас - служеше ми вярно и безотказно и никога не се оплака, че я боли глава.

Е, дръжката взе да се сгъва при малко по-напористо натискане. Маркуча се отлепи от едната страна, но това бяха неща - бързо поправими и годни за преглъщане.

Но, когато най-важната част, за ежедневно почистване, се предаде и вече нямаше зъбче, на което да се задържи, си казахме: "Време е за нова".

А хич не ми се искаше да я сменям. Дори след това с мъка я оставих на майка, която не е толкова луда като мен да има 2 котки и 1 куче вкъщи, които мятат косми на поразия и за 24 часа правят такива неща с изчистената до блясък къща, че не е за разказване.

Ок. Решихме - нова да взимаме. Гледам аз половин ден (вчера, 25.06.2011 г.) какви прахосмукачки има. От пълни дървета за по 50 лв. до някакви машини на времето за до 700 и отгоре лв.

Викам си - да взема някаква за 50 лв. - така и така чистя без почивен ден. Поне да не хвърляме пари на вятъра. Ама все пак - като една истинска кифла реших да се информирам, аджаба, какво става в тая ниша пазарна, по време на криза.

Оказва се, че такава като старата ми вече отдавна не се произвежда. Има подобни, но са доста по-скъпи, а реално нови функции няма. Последно - видях една ултра модерна хипер лъскава за 100-тина лева. Марка - нисък клас, но имам няколко ел. уреда вкъщи, доволна съм от тях и викам - ЕЙ ТОВА ЩЕ Е. Ако е здраво като пералната и наистина е на тая цена, а и чисти с вода (мега яката екстра)!!!

Отиваме в магазина, питаме, разпитваме. Виждаме я тая машина. Викам - айде! Това е!

Пускат я, слагам си ръката - смуче като змей, ама шумно Викам си - това е повече ватове от старата - не може да е по-маломощна. А и има няколко степени - ТОВА Е!

Прибирам се, изчитам книжката, сглобявам, слагам вода пускам....

... И НИЩО!

Пущината не с муче! "Ааах, маааайкааа тииии!", викам си, и натискам бутона за по-висока степен на смучене. Има напредък, ама шума граничи с непоносимото. Пуснах и на 3-та, от 4 възможни, степен.

Това беше готово да се изстреля в орбита! Вие, бучи, вибрира, още малко огън ще хвърли отзад, ама на - нищо не смуче! Просто не е като старата ми прахосмукачка!

Полудях. А вече бях обещала старата ми помощница на майка. А и на мен няма как да ми свърши работа без счупената урутка.

На 4-та степен не посмях да я пусна. Сигурно блока щеше да падне от тоя шум.

Викам си: "Ок, Заеби! На заплата ще си взема друга. От същата марка като старата ми. Гледах ги - не са лоши. Цените им не са кой-знае колко по-високи от цената, която платих днес за тоя паметник!... Добре де, ама до тогава?".

След последния въпрос щях да припадна! Остава цяла седмица до тогава! Как ще издържа? Космите ще са ни стигнали до кръста!

Имам метла, но няма как да ги смитам всички. Имам всякакви видове мопове и парцали. Все ще се оправя някак. Баба ми все едно само с прахосмукачка е чистила!

Така до някъде се кротнах. Отнесох старата прахосмукачка на майка. Тя беше изумена от това на какво е способна. Разказах и за моята злополука с новия паметник. Татко предложи да поправи пластмасовата част, ще му сложи това, ще му залепи онова - и като ми я оправи ще ми я даде.

Ама аз викам: Не, нарочила съм я за тука - ще ви служи вярно така, както на мен 4 години! Позабавлявахме се снощи, хапнахме, преспахме. Тази сутрин им казахме "Довиждане" и се прибрахме.

Направих втори опит да се "сдобря" с новата покупка.

Едва не ме разрева. Само бучи и не може половин фъстък да глътне.

"По дяволите! Котките цяла маслина могат, а ти тука за половин фъстък се правиш! Кучка!"

Изключих и на ръба на нервна криза я почистих, измих, избърсах, разглобих, прибрах в гадния кашон и метнах върху гардероба в коридора. Да е на високо и далеч. И да не я виждам много-много.

Седнах, кърших китки, гледах други прахосмукачки, четох... И така се реших:

Няма да живея цяла седмица в кочина. Ще взимам още една!

Междувременно, звъннах по телефона в магазина да питам има ли възможност да я върна тази, да си доплатя и да си взема друга, която да ми върши работа.

Отговориха ми, че след като уреда вече е ползван (макар и за проба) не можело, защото вече се бил зацапал и напълнил с прах.

Не, че очаквах да ми кажат:
- Да, заповядайте да върнете този боклук и да си вземете истинска прахосмукачка. Дори ние ще ви платим бензина".

Не обичам да купувам на кредит, но в случая се наложи. Получих одобрението след дълъг полицейски разпит по телефона. Имах чувството, че съм в матрицата.

Бях избрала нещо, което е по-скъпо, но бях подготвена. Гледала съм му праховия тест (разкърти половината от прехвалените ултрамодерни и мега тихи марки) Почиства се лесно, направено е от хубави материали - абе. Адски добра идея за съотношение цена-качество, а и на всичкото отгоре го взимам на изплащане - няма да го усетя как ще мине времето. Да не говорим, че му дават 4 години гаранция.

И така, прибрах се с огромен кашон и най-важното: С прахосмукачка, която отново нареди в хармония чакрите ми и постигна у мен душевен мир.

Съдба!

Фантазиите на висшиста

Все по-често ми се случва да разбирам, че живея в паралелен свят. Интелигентни, умни хора, приятели - всички са се втурнали към полит-гибел.

Тази година, ако не друго, в кандидатурите за президенти и в техните екипи ще бъка от "интелигенцията на прехода". Хора, които нито могат да гледат безпристрастно на "преди" нито могат да направят същото и "сега".

Това е осакатената интелигенция. Тази, която твърде много е била ангажирана "да агитира" за някого срещу скромен хонорар "преди" и на която в един момент ѝ е писнало и е решила и тя да се пробва в политиката "сега".

Това е същата тази "бунтарска интелигенция", на която си вярвал като тийнейджър, а сега я виждаш как иска 8% от бюджета на мероприятие с благотворителна цел, заради "авторските права", чиито интереси с днешна дата "защитава".

Тези дни Венци Мицов написа много силен материал за "топлата връзка" между политиката и музиката.

Пиша всичко това до някъде заради неговия коментар, до някъде заради опитите да ме въвлекат и мен в нещо, което не желая.

Жал ми е за хора, които познавам, които са умни, интелигентни, хора, които бих могла да нарека с ръка на сърцето "приятели". Жал ми е, че се поддават толкова лесно на подобни увлечения.

В каквото и да си вярвал вчера, каквито и да са облагите днес, каквото и да ти обещават за утре... Все ще се намери някой в други ден, който ще започне да те замеря с кал, каквато не заслужаваш.

Винаги съм смятала, че интелигенцията не трябва да се ангажира политически. Тя трябва да стои от страни, да наблюдава процесите и ако нещо не ѝ харесва - да критикува със средствата, които владее най-добре:

Писателя - със сатирична поема
Художника - с карикатура
Певеца - с песен
Режисьора - с филм

Всичко останало са наистина фантазии. Такива, граничещи с тези, на току-що завършил висшист с високопарна специалност, на който му се налага да сервира в кварталната кръчма, за да си плати наема.

НПОЧУОТСО*

Днес времето беше хубаво! Прекрасен ден от общината да решат да "си свършат работата"!

Решили те да поработят, хукнали по улиците и започнали да раздават правосъдие на базата на НПОЧУОТСО*

Близо до офиса има един район, кален. Няма нищо на него. Но повечето такива места се водят "зелени площи" и от общината масово "пляскат глоби" и вдигат с паяци автомобили, които се намират по буквата на градоустройствения план в "зелените площи", които са точно толкова зелени, колкото цвета на моята кожа е лилав.

Обаче, тук казуса е друг. Тук вече не говорим за градоустройствен план, а за "еко"-то на Екологията. Солта в манджата!

Днес след работа на моята, на съседната, по-съседната, още по-съседната и всички 40 автомобила, паркирали в "калта", както я наричаме всички в района, имаше по едно хвърчащо листче.

Без печат, без гордия герб на Столична община, без дори надпис "екоравновесие" (да му се не види!) Без нищичко! Само с някакви разкрачени числа по него, заведени под някакъв номер, изпринтени на A4, но за по-голяма икономичност - половината е за моята кола, а другата - за съседната.

На него както се вижда, аз съм нарушила чл. 31 т. 27 от НПОЧУОТСО*, а именно - "Излизането на транспортни средства на уличното платно с непочистена ходова част", което според НПОЧУОТСО* е забранено.

Да, обаче понятието "транспортно средство" ми е малко съмнително. Защото оказва се ИМА РАЗЛИКА между "транспортно средство" и "моторно превозно средство".

Едното е обяснено в държавен документ по следния начин:

1. Под "транспортно средство" се разбира всяко моторно транспортно средство или състав от автомобил с прикачено към него ремарке или полуремарке, предназначено за превоз на:
а) повече от 9 души, включително и шофьора;
б) товари.


А също така има и опит за изясняване на разликата от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" между "автомобил" и "транспортно средство" от 2003 година с писмо No. ОД-16247/03.09.2003г., в което е изразено следното становище:

„ЗДП дава легално определение на понятието "автомобил". Считаме, че вложеният в определението, дадено с § 6, т. 12 от ЗДП смисъл е общоприетият смисъл на това понятие. В ЗДП не се използва понятието "транспортни средства", липсва и дефиниция. В редица подзаконови актове се дава определение на "транспортно средство", като разликата в дефинициите в различните актове се оправдава от целите на съответния нормативен акт. Общото в тези дефиниции е, че транспортните средства се определят като превозни средства, отговарящи на конкретни изисквания.".

Тъй, като моя автомобил не е "транспортно средство", според държавната дефиниция - този хвърчащ лист хартия на предното ми стъкло няма никаква стойност и е логично аз ДА НЕ ПОДЛЕЖА на никакво наказание. Както и всички останали 40 автомобила, за които Общината не е предвидила паркоместа.

Но, дори и по някакви неведоми пътища моя лек автомобил да се води транспортно средство, та било то и само заради касетката картофи, която може да се побере в багажника - общината пак удря на камък. И има 2 причини за това.

Първата е, че на 31 май 2011 година времето беше прекрасно, слънчево и топло и в 12 часа на обед, когато е съставен този документ, беше 22 градуса. А от традиционната кал в "калта" нямаше и спомен.

И второ, защото според същата тази НПОЧУОТСО* чл. 31 т. 9 - аз нямам право да измия иначе много калните ми гуми!

Оу, за малко да забравя!
Живея в пищен квартал в София, в рамките на Столична Община, където думата "асфалт" звучи като заклинание за плодородие. За да изляза от него в посока Околовръстен път - трябва да мина през 3 неасфалтирани улици. т.е. КАЛНИ! За да изляза в посока "Черни Връх" трябва да мина през 7 неасфалтирани улици. т.е. КАЛНИ!

Улици, които по градоустройствен план сигурно са асфалтирани поне от 30 години. Или, за да не съм голям максималист, поне от 5 години!

Добре сега, как да го разбирам това? Заради не-работата на СО аз нямам право на автомобил ли? Що ли? Защото, за да отида до работата аз трябва да си измия колата поне веднъж в едната посока, а за да се върна - 2 пъти. Въпреки, че не ми е разрешено да го правя, заради чл. 31 т. 9 от НПОЧУОТСО*

В такива моменти се сещам за Параграф 22 и извода на доктора, че "всеки, който твърди, че е луд НЕ е луд и обратното, че всеки, който твърди, че не е луд Е луд, но понеже твърди, че не е луд - няма как да се докаже, че е!".

И така... Имам 3 дни, за докажа, че съм луда пред СО и нейните служители, които цяла зима, когато беше кално и кишаво, не глобиха никой, че е паркирал в "калта".

НПОЧУОТСО* можеш да намериш ето тук.