Из работата на един съвет на министри в една държава:

..."Точка 27

Проект на Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират за обучение за придобиване на правоспособност за класификатор на кланични трупове по скалата EUROP

БОЙКО БОРИСОВ: Това касапи ли са?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: С приемането на тази наредба се дава възможност да се обучават правоспособни класификатори, които ще въвеждат в практика европейските стандарти за класификация на кланичните трупове от говеда, овце и свине по скалата EUROP. Тъй като се дават субсидии на базата на кланичен труп, това са хора, които ще класифицират труповете в коя категория попадат. Но не са самите касапи.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, единият като го коли, другият казва дали трупът е угоен добре или не.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Точно така, това са тези, които са нещо като "ОТК"..

БОЙКО БОРИСОВ: Едно време имаше оператор на биологична единица, овчар. Между другото, като дойде повиквателната ми, Дянков, чета: "мото-стрелкови войски" и изпаднах в дива радост, казвам: Ето това е, мотори, оттам стреляш, нападаме… А всъщност от всичко това под мото-стрелкови войски разбирай кашик, пехотинец – само тичаш. Возенето е просто да те изкарат на подножието на баира, дотам е возенето. И оттам нататък е само тичане, въобще за мотори не става и въпрос. А качването във возилото, както би го нарекъл ти, това е един бронетранспортьор, седем души, отделението, се качвахме за девет секунди. Нали правилно казвам, Аню Ангелов? Седем души с пълно бойно снаряжение през един ей такъв отвор. Ей такива знаеш ли колко ги знам: "Напред, пехотинци, напред, диви кози!" като кажеше взводният, а той – един баир, край нямаше във височината! Затова оттогава така внимателно вниквам в подобни "оператори", както "класификатор на кланични трупове", да знаем какво определяме.

Приемаме точка 27".

Оставям всичко това без никакъв коментар!

Имало едно време...

Писала съм не веднъж, че фолклора от Балканите ми е слабост. Той е една огромна вселена, в която често се водят борби по отношение авторството. Случва се така, че за една и съща песен, изпята на езиците на 3-4 съседни страни се водят задълбочени спорове кой е бил пръв.

Историята за яйцето и кокошката отново излезе на дневен ред днес, след като Танга Мега Рок дадоха гласност на оплакване от страна на Kultur Shock, че са ги ограбили.

От тук започва приказката.

Имало едно време "цигани" етнос, който в днешно време наричаме "роми" по основно "политически-коректни" причини.

В рамките на Османската империя циганите са се препитавали основно като калайджии и музиканти. За къде е огромната Османска армия, ако няма музиканти, които да повдигат духа на войниците, които преминавали континенти, за да се бият в името на кауза, доста далечна от техния личен свят?!?

След многобройни териториални промени и стотици години империя, в днешно време няма балканска страна, в която да няма цигани/роми.

Останали разделени от различни териториални граници те биват сръбски, български, гръцки, македонски, румънски, турски и др. граждани по паспорт.

Но културата им остава непроменена. Първо, защото те са доста затворен тип общество и второ, защото много от съгражданите им не разбират техните виждания.

И така, през 1997 година по екраните излиза "Gadjo dilo", познат още и като "The Crazy Stranger" - един страхотен румънски филм (с малко помощ от Франция), кадри от който можеш да видиш по-долу. Музиката към филма е основно циганска, фолклорна. Изпълнява се от страхотни музиканти, сред които и Adrian Simionescu.

Точно той изпява култовата Tutti Frutti, която става ябълката на раздора между Kultur Shock и Gökçe (Гьокче - млада турска поп звезда).

След кратка справка се оказва, че циганската песен Tutti Frutti е с неизвестен автор. т.е. Води се "народна".

През 2004 година песен със същото заглавие излиза в албум на Kultur Shock. В нея основната мелодия е точно тази, изпята няколко години по-рано от Adrian Simionescu в "Gadjo dilo".

Сега, през 2011 година в Турция Gökçe пуска пореден сингъл от албума си. Той носи близкото до Tutti Frutti заглавие - Tuttu Fırlattı (Тутту Фърлаттъ), а мелодията е много, много добре познатата.

Малко по-късно Kultur Shock излизат с изявление, че не е редно така да им взимат некомерсиалната музика, в която често изобилства от Балкански фолклор. Разбира се, те признават, че идеята за тяхната песен е взаимствана от изпълнението на Adrian Simionescu в "Gadjo dilo", но твърдят, че Gökçe и в частност нейните издатели са откраднали песента им.

Седя, чета и се чудя коя позиция да заема?

Тази на циганите, които винаги могат да кажат, че са им ограбили фолклора.


Тази на Kultur Shock, която лично на мен ми е малко мътна


Тази на Gökçe, която все още не е известна



Или да заема позицията на човек, който обича музиката на Балканите?



А тя, както казах, е необятна. И много често се водят спорове за това до колко една песен е Сръбска, Гръцка, Македонска, Румънска, Българска или Турска?

Диалог:

- Много искам читави фестивали у нас
- Спирита за сега е най-читавия. И тоя на Розата в Казанлък + Кукерския в Перник
- Какво правят в Перник всъщност, нищо не знам или имаш предвид буквално кукерския
- Не ми казвай, че не знаеш за кукерския фестивал в Перник! Да, съвсем буквално
- Знам бе, реших, че е станал музикален
- Той е! Народна музика се лее
- Народна музика, но от онази чистата, нали така
- Не, с Милко и Ивана! Моме! Къде живееш?
- Аз съм от друга планета
- Очевидно