четвъртък, ноември 17, 2011

Google Music: A New Hope

google-music

Слуховете за появата на Google Music вече не са само слухове. Преди повече от половин година започна да се говори на по-висок глас за плановете на Google да влезе в нишата на iTunes. Нещо повече - след направената вчера презентация - Google се целят още по-високо.

Реално, в интернет, услуги, като тези предалагани от Jamendo и SliceThePie, от години са алтернатива за пробиващите банди, устремени да предложат на по-широк кръг потребители своето творчество.

Сега, Google Music ще събере в едно възможността всеки изпълнител да предлага музиката си директно на потребителите, като единствения посредник ще е платформата на Google, а инвестицията от страна на бандата ще е само 25$ еднократно. Това е и причината големи музикални компании, като Warner Music Group, например, да не са част от тази платформа.

Освен това ще има 20 000 песни напълно безплатно за всеки потребител!

Всичко изброено до тук може да се превърне в кайъгълен камък за бъдещето на музикалния пазар, който от своя страна, от години търси нови и нови начини да се запази във вида, в който е днес - незадоволителен както за музикантите, така и за феновете им.

За съжаление, Google Music в момента е пуснат само в Америка, при това в тестова бета версия. Дали политиката им спрямо пазари като нашия ще е по-либерална от тази на iTunes предстои да разберем в близко бъдеще.

четвъртък, октомври 06, 2011

Музиката, която върна душата в тялото ми!


От много отдавна не ми се е случвало за толкова кратък период от време да попадна на толкова приятна музика.

Често, когато попадна на банда, в която се влюбвам от първо слушане си казвам:
Това е музиката, която отново върна душата в тялото ми.

Преди време това ми причиниха Beirut и разни африканци.

След това, в продължение на цяла една година слушах The Zimmers, Mayer Hawthorne и кръщелницата на Amy Winehouse - Dionne Bromfield. После дойдоха Miss Platnum и Zdob şi Zdub.

Сега, новите ми музикални изгори са от Нова Зеландия и Австралия, както и един изключителен международен проект от, основно, улични музиканти.

Предлагам ви ги и на вас.

Kimbra - Settle Down (Нова Зеландия)


Gotye- Somebody That I Used To Know (Белгия, Австралия)


Playing For Change - Higher Ground (един от най-яките международни проекти, на които съм попадала!)

понеделник, октомври 03, 2011

Джипси=Ром; Нига=Циганин, Катун=Катуница. Или няколко думи за лицемерната ни интеграция.


Точно в седмицата, в която си взех почивка и се наслаждавах безкрайно на природата в нашата страна, в същата нея, в родна България, пламна фитила на нещо, за което всички сме виновни.

Но аз днес, за разлика от всичкото народ дето се източи да пише и да приказва по темата "Катуница" и конфликта между българи и цигани, нямам никакви намерения да търся вина в когото и да било.

Просто искам да намекна на родните ни журналисти, че са неспособни и твърде неподготвени да отразяват един толкова дълбок процес. Не са подготвени, защото са повърхностни и мързеливи, защото ме смятат за идиот и не на последно място - защото вече са се изсипали партийните касички в бюджетите на медиите, за които работят.

Аз не съм идиот, който не забелязва, че почнат ли рекламите телевизора ми гръмва.
Аз не съм идиот, който няма елементарни познания по история и който иска България на три морета.
Аз не съм видиотен малолетен дебил, който си ляга до плюшеното мече, а под възглавницата си крие "Моята борба" на Адолф Хитлер.
Аз не съм обезверен млад човек, доволен на 2-та лева от родителите си пенсионери за днешното кафе и цигарите без бандерол.

Аз съм 30-годишен зрял човек, заобиколен с интелигентни и разсъдливи хора, избрали да останат в България и да се опитват да изживеят живота си без да се бъркат в чуждия такъв.

За мен няма значение кой ми разби колата преди 2 години. Дали е циганин, българин, наркоман, пияница или просто някое келеме, което е решило да се забавлява на чужд гръб. За мен, този човек е престъпник.

Но да се върнем на разправията в Катуница. За да се стигне до показно убийство по бял ден в селото - явно нещата там отдавна са излезли извън контрол.
А защо журналистите ни не са способни да го отразят адекватно ли?

Първо, защото много от тях за първи път отиват в местност, където цигнаското население е голямо. 99% от родните журналисти изобщо не знаят как живеят циганите. Кои са "попа, кмета и даскала" в техния свят? А и май хич не ги интересува. Родния журналист "гледа да си свърши работата", а когато му се налага да прави това в махалата бърза да си избърше ръцете и обувките с мокра кърпичка, след като се качи в колата.

И защото вместо да се обръщате към пелтечещите премиер и президент и към махленските бабаити, уважаеми колеги, можехте да се обърнете към етнолозите и най-вече към циганската интелигенция.

Защото циганите в България, освен, че имат Царчета и Барони имат и интелигенция. Интелигенция, която в много от случаите прави доста повече за своята общност, отколкото царчетата и барончетата.

Защо не се обърнахте към БЪЛГАРИНА Ибрям Хапазов, който така ревностно подкрепяхте за наградата на BBC преди няколко години?

Защо не попитахте някой от глупаците, които обръщаха коли и палеха къщи дали искат всички цигани на сапун? И дали от Ибряма ще направят лимитирана серия с неутрално ph?

Главният виновник, за последиците от случилото се преди броени дни, не са циганите, политиците, полицията, журналистите, малолетните националистчета или вонящите на чесън и вкиснало пишман патриоти.

Главният виновник е невежеството на един цял народ и нежеланието да приемем по-различните от нас.