Понеже следя като хард фен родното риалити, реших да напиша най-важните моменти от събитията през последните 2 седмици, за
да стане ясно на по-ангажираните със своите си дела люде, аджаба какво се случва в таз страна чудесна - страната на чудесата.
Първо се почна с едно назначение в ДАНС, което леко изнерви шъпа спартанци и те излязоха по площадите. Всичко стана толкова бързо, че народа нема време да си измисли нови лозунги, та се наложи да вземат назаем стари и добре заучени такива.
Започна се с искане за незабавното махане на тоз ми ти червендалест господин от шефското място в ДАНС,
мина се през "кой не скача е червен", щото дадения ден беше леко хладен и дъждовен, та да се загрее масата с физкултура
и, както често се случва, се стигна до призиви за оставка на правителството.
В следващите дни времето беше благосклонно,
идваше уикенд а и не ставаше още за море, та на народа му дойде чудната идея да се разходи "по Царя". На мен ми допадна, че една такава стара традиция се възстановява. И на много хора им се хареса, та взеха и децата с тях - да видят Галерията (отвън), Природонаучния музей (отново отвън), Двореца, както и новите крака на коня, дето все към Народното събрание гледа. Жалко, че библиотеката на БАН е на малко по-закътано място, та не успя да влезе в този туристически маршрут.
После,
като пекнаха едни ми ти жеги, та взеха, че напекоха многолюдното множество и се започнаха едни протестни манифестации! Ум да ти зайде. Стройни, красиви, млади и усмихнати хора маршируват всеки ден из центъра и го правят така задружно и така в такт и ритъм, че няма как да не ги сравниш с манифестациите, които бяха традиция на 1 май.
Междувременно всички забравиха за първоначалната идея на протестите.
Сега шефското място в ДАНС не беше на дневен ред. Искаше се оставка на правителството, дето го подкараха още на втората седмица, след като се беше формирало
. А сините, изведнъж решиха че могат пак да са единни, след като от години се отлюспваха един друг и се цепеха, сякаш кръжоци по интереси организират. Ама какво да се прави - късмет.
А то, правителството, си беше баш добре, ама
на една от патериците му лекинко ѝ се развиха болтовете, та взе да подскача не в такт.
Така се стигна до
грозни картини пред Операта (където в същото време се готвеха за тежка премиера по случай
200 години от рождението на Вагнер - тетралогията "Пръстенът на Нибелунгите".)
В тези смутни нощи, докато хората се разхождаха по хлад вкупом, въпросната патерица с развинтени болтове, взе, че спря съвсем да си пие лекарствата
и почна едно театро - баш под прозорците на Операта. Кри се под масата, влезе в парламента с палка, след това нахлу в Националната телевизия и заяви, че е готов да прави "граждански арести". Все едни такива - нетрадиционни мерки, управленчески.
Лично според мен причината за този тип поведение се крие в това, че Едвин Сугарев отново обяви гладна стачка (отдавна не го беше правил), а в същия ден някой даде микрофона и на Васко Кръпката, че да позабавлява насъбралото се протестиращо множество на площада. За Едвин Сугарев не знам какви са позитивите, но за Кръпката те са ясни - той никога не е пял пред толкова много публика!
Междувременно, протестиращия гений роди няколко незабравими лозунга:
"Не съм платен - мразя ви безплатно"; "Сега вече ядосахте мама" и не на последно място ето този лозунг, който, лично за мен, е един от бисерите на настоящите протести:
А какво стана с протеста, Пеевски и правителството ли?
Протеста се случва всеки ден и интереса към него не спадна. Даже взеха сутрин да си пият хората кафето пред Народното събрание, та това доведе до липса на кворум в един от дните и изцапа костюма на Мая Манолова с домати от женския пазар.
Пеевски каза, че народа не го заслужава, а Конституционния съд се чуди сега той депутат ли е още или е шеф на ДАНС или не е нито едното нито другото.
Правителството... То си върши неговите си неща. Ходи по Европата на разни срещи, обсъжда някакви важни неща, като "младежката безработица в ЕС" и "А сега, като го няма Набуко ко ша прайм" и те така. Всичко по старо му!
Младите ще се напалуват, лудите ще се налудуват (че нали са с депутатски имунитет), а тия дето си вършат работата - ще си я вършат тихичко и иронично вечер ще повдигат вежди, докато гледат централните новини.
Всичко е по старо му. Само дето от лятото ли, от жегите ли - някак по-цветно ми се чини. По-като лунапарк. А най-продаваната стока, освен пластмасовите свирки се оказа изненадващо трибагреника. Българския.
