Рядко първите ми впечатления са толкова категорични за нещо. Особено, когато става дума за Депеш. Обичам ги от години, но оцених колко важна роля имат в живота ми едва след концерта им през юни 2006 година...Няма да си кривя душата. Очаквах повече след Playing the Angel. Те сами вдигнаха толкова високо летвата, че сега, няколко години по-късно, не успяха да я прескочат.
Всичко в новия албум звучи толкова меко...
Човек остава с впечатлението, че едва ли не Винс Кларк се е върнал в групата.
Трябваше да се досетя, че всичката тази голяма рекламна кампания, показните пресконференции, всичките ПиАр кампании по отношение на обложки и първи сингли... Всичко това е било с цел да се привлече внимание и на база на голямата реклама някой да се излъже и да купи албума.
Преди малко промених статуса си във фейсбуук със следния текст:
"Първо слушане на D.M. Като първият секс е!" т.е. хем ти е приятно, хем ти е напрегнато.
От всички 10-тина песни, които се предполага, че ще влязат в албума само в една-две се усеща това настроение, с което беше изтъкан Playing the Angel.
Очевидно световната криза не е само финансова...
И все пак, тук говорим за първи демо записи изтекли от студиото. В албума може да звучат по съвсем различен начин, а на концерта на 18 май още по-по-най...
Дали ще си купя Sounds of the Universe в супер-мега-хипер-пре-сейл-лимитед едишън?
Бих, ако с него върви още един албум. С песни, от които групата не се срамува.
п.с. Добре де... сигурно на 18-то слушане ще ми хареса нещо и ще си го купя, но на първо слушане мога спокойно да кажа, че песните, писани от Винс Кларк са по-достойни от тези, които чух днес.
