22.06.2006 11:53 - A Question Of Time!

Видях собствената си история! Вчера!
Depeche Mode са повече от половината ми живот! Съвсем сериозно го казвам. Не го осъзнавах до вчера!

Не само заради самото събитие, не само заради огромното количество на хора... Всъщност... осъзнах го точно с помощта на хората на стадиона.

Някой, върнал се от „онзи свят” разказва, че на отиване живота му минава пред очите като на лента. Няма такова нещо. Преди няколко години бях в кола, която катастрофира жестоко. Всички сме живи и здрави, но няма да забравя първата реплика на полицаите: „Има ли жертви?”
Тогава живота ми не мина като на лента!
Само пътя се размаза пред очите ми...

Сега обаче, на този концерт видях целия си съзнателен живот.
Всички хора от миналото (което оставих толкова далеч назад) бяха там.
Някои от тях поздравих. Други не...

Последните, които не поздравих ще ме извинят. Надявам се.
Стоях, гледах ги и си казвах: „Само няколко метра ме делят от това минало. Искам ли да се върна там?”
Не посмях да се върна там.
С това минало няма какво повече да си кажем... Всичко сме изживели за добро или лошо.

И докато философствах над мизерното си съществуване, докато единствено аз пеех тихичко песните (всички без изключение) на Нова Генерация и се молех Воев да не се обърне в гроба си, докато чаках час и половина на опашката за бира с идеята да си взема минерална вода... Тогава осъзнах, че около мен е пълно с хора, които мислят!
Почти 40 000 мислещи хора останали в България!

За Depeche Mode каквото и да говоря ще е малко. Чаках ги 16 години. И ги видях! И не се разочаровах! Нещо повече – бях стресната от удоволствието да съм там... на 15 метра от сцената!
А целия ми живот – около мен. И имах право на избор до кое точно минало да остана...

Не сбърках. Този път не сбърках.