сряда, юни 29, 2011

Имало едно време...


Писала съм не веднъж, че фолклора от Балканите ми е слабост. Той е една огромна вселена, в която често се водят борби по отношение авторството. Случва се така, че за една и съща песен, изпята на езиците на 3-4 съседни страни се водят задълбочени спорове кой е бил пръв.

Историята за яйцето и кокошката отново излезе на дневен ред днес, след като Танга Мега Рок дадоха гласност на оплакване от страна на Kultur Shock, че са ги ограбили.

От тук започва приказката.

Имало едно време "цигани" етнос, който в днешно време наричаме "роми" по основно "политически-коректни" причини.

В рамките на Османската империя циганите са се препитавали основно като калайджии и музиканти. За къде е огромната Османска армия, ако няма музиканти, които да повдигат духа на войниците, които преминавали континенти, за да се бият в името на кауза, доста далечна от техния личен свят?!?

След многобройни териториални промени и стотици години империя, в днешно време няма балканска страна, в която да няма цигани/роми.

Останали разделени от различни териториални граници те биват сръбски, български, гръцки, македонски, румънски, турски и др. граждани по паспорт.

Но културата им остава непроменена. Първо, защото те са доста затворен тип общество и второ, защото много от съгражданите им не разбират техните виждания.

И така, през 1997 година по екраните излиза "Gadjo dilo", познат още и като "The Crazy Stranger" - един страхотен румънски филм (с малко помощ от Франция), кадри от който можеш да видиш по-долу. Музиката към филма е основно циганска, фолклорна. Изпълнява се от страхотни музиканти, сред които и Adrian Simionescu.

Точно той изпява култовата Tutti Frutti, която става ябълката на раздора между Kultur Shock и Gökçe (Гьокче - млада турска поп звезда).

След кратка справка се оказва, че циганската песен Tutti Frutti е с неизвестен автор. т.е. Води се "народна".

През 2004 година песен със същото заглавие излиза в албум на Kultur Shock. В нея основната мелодия е точно тази, изпята няколко години по-рано от Adrian Simionescu в "Gadjo dilo".

Сега, през 2011 година в Турция Gökçe пуска пореден сингъл от албума си. Той носи близкото до Tutti Frutti заглавие - Tuttu Fırlattı (Тутту Фърлаттъ), а мелодията е много, много добре познатата.

Малко по-късно Kultur Shock излизат с изявление, че не е редно така да им взимат некомерсиалната музика, в която често изобилства от Балкански фолклор. Разбира се, те признават, че идеята за тяхната песен е взаимствана от изпълнението на Adrian Simionescu в "Gadjo dilo", но твърдят, че Gökçe и в частност нейните издатели са откраднали песента им.

Седя, чета и се чудя коя позиция да заема?

Тази на циганите, които винаги могат да кажат, че са им ограбили фолклора.


Тази на Kultur Shock, която лично на мен ми е малко мътна


Тази на Gökçe, която все още не е известна



Или да заема позицията на човек, който обича музиката на Балканите?



А тя, както казах, е необятна. И много често се водят спорове за това до колко една песен е Сръбска, Гръцка, Македонска, Румънска, Българска или Турска?

понеделник, юни 27, 2011

Диалог:

- Много искам читави фестивали у нас
- Спирита за сега е най-читавия. И тоя на Розата в Казанлък + Кукерския в Перник
- Какво правят в Перник всъщност, нищо не знам или имаш предвид буквално кукерския
- Не ми казвай, че не знаеш за кукерския фестивал в Перник! Да, съвсем буквално
- Знам бе, реших, че е станал музикален
- Той е! Народна музика се лее
- Народна музика, но от онази чистата, нали така
- Не, с Милко и Ивана! Моме! Къде живееш?
- Аз съм от друга планета
- Очевидно

неделя, юни 26, 2011

Прахосмукачката

Човек най-зле си пати от главата.

След 4 години вярна служба, на моята стара прахосмукачка, разкъртена от ежедневна употреба се предаде. Не, не изгоря. Такова вярно добиче не гори лесно. По-скоро й се счупи една много важна част - пластмасова, в която се събираха "едрите рабУти".

Съвсем обикновена, нисък клас - служеше ми вярно и безотказно и никога не се оплака, че я боли глава.

Е, дръжката взе да се сгъва при малко по-напористо натискане. Маркуча се отлепи от едната страна, но това бяха неща - бързо поправими и годни за преглъщане.

Но, когато най-важната част, за ежедневно почистване, се предаде и вече нямаше зъбче, на което да се задържи, си казахме: "Време е за нова".

А хич не ми се искаше да я сменям. Дори след това с мъка я оставих на майка, която не е толкова луда като мен да има 2 котки и 1 куче вкъщи, които мятат косми на поразия и за 24 часа правят такива неща с изчистената до блясък къща, че не е за разказване.

Ок. Решихме - нова да взимаме. Гледам аз половин ден (вчера, 25.06.2011 г.) какви прахосмукачки има. От пълни дървета за по 50 лв. до някакви машини на времето за до 700 и отгоре лв.

Викам си - да взема някаква за 50 лв. - така и така чистя без почивен ден. Поне да не хвърляме пари на вятъра. Ама все пак - като една истинска кифла реших да се информирам, аджаба, какво става в тая ниша пазарна, по време на криза.

Оказва се, че такава като старата ми вече отдавна не се произвежда. Има подобни, но са доста по-скъпи, а реално нови функции няма. Последно - видях една ултра модерна хипер лъскава за 100-тина лева. Марка - нисък клас, но имам няколко ел. уреда вкъщи, доволна съм от тях и викам - ЕЙ ТОВА ЩЕ Е. Ако е здраво като пералната и наистина е на тая цена, а и чисти с вода (мега яката екстра)!!!

Отиваме в магазина, питаме, разпитваме. Виждаме я тая машина. Викам - айде! Това е!

Пускат я, слагам си ръката - смуче като змей, ама шумно Викам си - това е повече ватове от старата - не може да е по-маломощна. А и има няколко степени - ТОВА Е!

Прибирам се, изчитам книжката, сглобявам, слагам вода пускам....

... И НИЩО!

Пущината не с муче! "Ааах, маааайкааа тииии!", викам си, и натискам бутона за по-висока степен на смучене. Има напредък, ама шума граничи с непоносимото. Пуснах и на 3-та, от 4 възможни, степен.

Това беше готово да се изстреля в орбита! Вие, бучи, вибрира, още малко огън ще хвърли отзад, ама на - нищо не смуче! Просто не е като старата ми прахосмукачка!

Полудях. А вече бях обещала старата ми помощница на майка. А и на мен няма как да ми свърши работа без счупената урутка.

На 4-та степен не посмях да я пусна. Сигурно блока щеше да падне от тоя шум.

Викам си: "Ок, Заеби! На заплата ще си взема друга. От същата марка като старата ми. Гледах ги - не са лоши. Цените им не са кой-знае колко по-високи от цената, която платих днес за тоя паметник!... Добре де, ама до тогава?".

След последния въпрос щях да припадна! Остава цяла седмица до тогава! Как ще издържа? Космите ще са ни стигнали до кръста!

Имам метла, но няма как да ги смитам всички. Имам всякакви видове мопове и парцали. Все ще се оправя някак. Баба ми все едно само с прахосмукачка е чистила!

Така до някъде се кротнах. Отнесох старата прахосмукачка на майка. Тя беше изумена от това на какво е способна. Разказах и за моята злополука с новия паметник. Татко предложи да поправи пластмасовата част, ще му сложи това, ще му залепи онова - и като ми я оправи ще ми я даде.

Ама аз викам: Не, нарочила съм я за тука - ще ви служи вярно така, както на мен 4 години! Позабавлявахме се снощи, хапнахме, преспахме. Тази сутрин им казахме "Довиждане" и се прибрахме.

Направих втори опит да се "сдобря" с новата покупка.

Едва не ме разрева. Само бучи и не може половин фъстък да глътне.

"По дяволите! Котките цяла маслина могат, а ти тука за половин фъстък се правиш! Кучка!"

Изключих и на ръба на нервна криза я почистих, измих, избърсах, разглобих, прибрах в гадния кашон и метнах върху гардероба в коридора. Да е на високо и далеч. И да не я виждам много-много.

Седнах, кърших китки, гледах други прахосмукачки, четох... И така се реших:

Няма да живея цяла седмица в кочина. Ще взимам още една!

Междувременно, звъннах по телефона в магазина да питам има ли възможност да я върна тази, да си доплатя и да си взема друга, която да ми върши работа.

Отговориха ми, че след като уреда вече е ползван (макар и за проба) не можело, защото вече се бил зацапал и напълнил с прах.

Не, че очаквах да ми кажат:
- Да, заповядайте да върнете този боклук и да си вземете истинска прахосмукачка. Дори ние ще ви платим бензина".

Не обичам да купувам на кредит, но в случая се наложи. Получих одобрението след дълъг полицейски разпит по телефона. Имах чувството, че съм в матрицата.

Бях избрала нещо, което е по-скъпо, но бях подготвена. Гледала съм му праховия тест (разкърти половината от прехвалените ултрамодерни и мега тихи марки) Почиства се лесно, направено е от хубави материали - абе. Адски добра идея за съотношение цена-качество, а и на всичкото отгоре го взимам на изплащане - няма да го усетя как ще мине времето. Да не говорим, че му дават 4 години гаранция.

И така, прибрах се с огромен кашон и най-важното: С прахосмукачка, която отново нареди в хармония чакрите ми и постигна у мен душевен мир.

Съдба!

петък, юни 10, 2011

Фантазиите на висшиста


Все по-често ми се случва да разбирам, че живея в паралелен свят. Интелигентни, умни хора, приятели - всички са се втурнали към полит-гибел.

Тази година, ако не друго, в кандидатурите за президенти и в техните екипи ще бъка от "интелигенцията на прехода". Хора, които нито могат да гледат безпристрастно на "преди" нито могат да направят същото и "сега".

Това е осакатената интелигенция. Тази, която твърде много е била ангажирана "да агитира" за някого срещу скромен хонорар "преди" и на която в един момент ѝ е писнало и е решила и тя да се пробва в политиката "сега".

Това е същата тази "бунтарска интелигенция", на която си вярвал като тийнейджър, а сега я виждаш как иска 8% от бюджета на мероприятие с благотворителна цел, заради "авторските права", чиито интереси с днешна дата "защитава".

Тези дни Венци Мицов написа много силен материал за "топлата връзка" между политиката и музиката.

Пиша всичко това до някъде заради неговия коментар, до някъде заради опитите да ме въвлекат и мен в нещо, което не желая.

Жал ми е за хора, които познавам, които са умни, интелигентни, хора, които бих могла да нарека с ръка на сърцето "приятели". Жал ми е, че се поддават толкова лесно на подобни увлечения.

В каквото и да си вярвал вчера, каквито и да са облагите днес, каквото и да ти обещават за утре... Все ще се намери някой в други ден, който ще започне да те замеря с кал, каквато не заслужаваш.

Винаги съм смятала, че интелигенцията не трябва да се ангажира политически. Тя трябва да стои от страни, да наблюдава процесите и ако нещо не ѝ харесва - да критикува със средствата, които владее най-добре:

Писателя - със сатирична поема
Художника - с карикатура
Певеца - с песен
Режисьора - с филм

Всичко останало са наистина фантазии. Такива, граничещи с тези, на току-що завършил висшист с високопарна специалност, на който му се налага да сервира в кварталната кръчма, за да си плати наема.