сряда, юли 24, 2013

Из дневник на един протестиращ:

Ден 1: Тоя Пеевски койо го сложи там бе? Това е ненормално! Излизам на протест!
Ден 1 по-късно: Ех, че беше хубаво! Събраха се страшно много хора! Имаше и пънкари! Беше такава лудница, че не видях никой познат. За утре вече сме се уговорили. Много е готино!

Ден 2:
А, така вече е по-добре. Пихме бири с моите хора и повикахме "червени боклуци". Оня с голямата шапка и знаменцата е там. Добре му върви бизнеса.

Ден 3:
Купих си вувузел от Джъмбо. Добре свири!

Ден 4:
Абе тоя Волен е големо куку!

Ден 5:
Запознах се с две мацки, дето си бяха нарисували едни стрелки на коремчетата в посока хълмовете на Венера. Стават!

Ден 10: Тия верно се мислят за Лайза Минели!

Ден 11: Провокатори! Провокатори!

Ден 14: 2 седмици им обикалям като луд! Изтърках си кецовете от ходене, ама срещнах учителката ми от 1 до 3 клас. По навик я поздравих с "другарко", а тя ми се разсърди за кратко. После заедно викахме "кой не скача е червен".

Ден 20: Дадох си няколко дни почивка, че много се бях уморил. От утре пак съм на линия.

Ден 30: Хората от палатките много взеха да миришат, ама нали за общото благо... Разбрали сме се с един авер да го сменя в палатката. Пуснах си отпуска. Говори се, че ще има безплатен интернет скоро.

Ден 31: Имаме бюра и интернет на площада. Много е яко. Жалко, че отпуската ми свършва.

Ден 34: Депутатите ги вадят от парламента с линейки, брат! Всички се смеем отвън.

Ден 40: Завардихме целия парламент. Вътре имаше депутати. Дойде жандармерия. Опитаха се да ги извадят с автобус. Опитахме се да им попречим. Малко ни набиха. Едни пичове започнаха да строят барикади. Допринесох с 3 контейнера за боклук, една саксия и 18 плочки. Прибрах се в 3 през нощта. Сега не мога да мръдна. Всичко ме боли.