вторник, септември 15, 2009

12/10 : 15/9

Преди 10 години завърших училище.


Но Гимназия "Неофит Рилски" в Кюстендил за мен е нещо повече. Тя беше гледката, която 19 години виждах сутрин, будейки се от сън.

От тези 19 години, 12 съм прекарала вътре.

12 години този лик в сянката и звънецът до него ме посрещаха, когато прекрачвах входа.



12 години търках подметки в този двор.



За 12 години не останаха много класни стаи, в които да не съм влизала като у дома...


Помня, как се редяхме да пием вода на тези чешми, които отдавна са пресъхнали.


За 12 години не успях да науча всичко за подземната му част, но повече от 12 години беше пред очите ми. Горе-долу от такъв ъгъл!

Само тези, които са учили в училище с подобна архитектура знаят какво е усещането...

"Неофит Рилски" никога не е било обикновено училище.

Според легендата, сградата е построена като "Вила за отдих" на Фердинанд, ползвана като Военно училище, болница, Девическо училище...

Да знаеш, че физкултурният салон е на мястото на конюшнята на царя, да порастеш по виещите се стълби, изрисувани със страховити картини, обхващащи разстоянието от подземния етаж до тавана...

Да се размотаваш под стъкления покрив между картини, пресъздаващи набучени на колове човешки тела...

В такава атмосфера човек трудно може да бъде накаран да мисли "по шаблон".

Благодарна съм за тези 12 щастливи години, прекарани там.

Честит 15 септември!