четвъртък, октомври 06, 2011

Музиката, която върна душата в тялото ми!


От много отдавна не ми се е случвало за толкова кратък период от време да попадна на толкова приятна музика.

Често, когато попадна на банда, в която се влюбвам от първо слушане си казвам:
Това е музиката, която отново върна душата в тялото ми.

Преди време това ми причиниха Beirut и разни африканци.

След това, в продължение на цяла една година слушах The Zimmers, Mayer Hawthorne и кръщелницата на Amy Winehouse - Dionne Bromfield. После дойдоха Miss Platnum и Zdob şi Zdub.

Сега, новите ми музикални изгори са от Нова Зеландия и Австралия, както и един изключителен международен проект от, основно, улични музиканти.

Предлагам ви ги и на вас.

Kimbra - Settle Down (Нова Зеландия)


Gotye- Somebody That I Used To Know (Белгия, Австралия)


Playing For Change - Higher Ground (един от най-яките международни проекти, на които съм попадала!)

понеделник, октомври 03, 2011

Джипси=Ром; Нига=Циганин, Катун=Катуница. Или няколко думи за лицемерната ни интеграция.


Точно в седмицата, в която си взех почивка и се наслаждавах безкрайно на природата в нашата страна, в същата нея, в родна България, пламна фитила на нещо, за което всички сме виновни.

Но аз днес, за разлика от всичкото народ дето се източи да пише и да приказва по темата "Катуница" и конфликта между българи и цигани, нямам никакви намерения да търся вина в когото и да било.

Просто искам да намекна на родните ни журналисти, че са неспособни и твърде неподготвени да отразяват един толкова дълбок процес. Не са подготвени, защото са повърхностни и мързеливи, защото ме смятат за идиот и не на последно място - защото вече са се изсипали партийните касички в бюджетите на медиите, за които работят.

Аз не съм идиот, който не забелязва, че почнат ли рекламите телевизора ми гръмва.
Аз не съм идиот, който няма елементарни познания по история и който иска България на три морета.
Аз не съм видиотен малолетен дебил, който си ляга до плюшеното мече, а под възглавницата си крие "Моята борба" на Адолф Хитлер.
Аз не съм обезверен млад човек, доволен на 2-та лева от родителите си пенсионери за днешното кафе и цигарите без бандерол.

Аз съм 30-годишен зрял човек, заобиколен с интелигентни и разсъдливи хора, избрали да останат в България и да се опитват да изживеят живота си без да се бъркат в чуждия такъв.

За мен няма значение кой ми разби колата преди 2 години. Дали е циганин, българин, наркоман, пияница или просто някое келеме, което е решило да се забавлява на чужд гръб. За мен, този човек е престъпник.

Но да се върнем на разправията в Катуница. За да се стигне до показно убийство по бял ден в селото - явно нещата там отдавна са излезли извън контрол.
А защо журналистите ни не са способни да го отразят адекватно ли?

Първо, защото много от тях за първи път отиват в местност, където цигнаското население е голямо. 99% от родните журналисти изобщо не знаят как живеят циганите. Кои са "попа, кмета и даскала" в техния свят? А и май хич не ги интересува. Родния журналист "гледа да си свърши работата", а когато му се налага да прави това в махалата бърза да си избърше ръцете и обувките с мокра кърпичка, след като се качи в колата.

И защото вместо да се обръщате към пелтечещите премиер и президент и към махленските бабаити, уважаеми колеги, можехте да се обърнете към етнолозите и най-вече към циганската интелигенция.

Защото циганите в България, освен, че имат Царчета и Барони имат и интелигенция. Интелигенция, която в много от случаите прави доста повече за своята общност, отколкото царчетата и барончетата.

Защо не се обърнахте към БЪЛГАРИНА Ибрям Хапазов, който така ревностно подкрепяхте за наградата на BBC преди няколко години?

Защо не попитахте някой от глупаците, които обръщаха коли и палеха къщи дали искат всички цигани на сапун? И дали от Ибряма ще направят лимитирана серия с неутрално ph?

Главният виновник, за последиците от случилото се преди броени дни, не са циганите, политиците, полицията, журналистите, малолетните националистчета или вонящите на чесън и вкиснало пишман патриоти.

Главният виновник е невежеството на един цял народ и нежеланието да приемем по-различните от нас.