понеделник, юли 16, 2012

А какво ще стане...

Какво ли ще стане с всички алчни компании, когато загубят талантливите си музиканти?

Това се питам в 1 часа през ноща - само няколко часа след като светът се раздели с басиста от студиата на Motown Bob Babbitt и клавиристът нечовек Jon Lord?

В краткосрочен план ще им скочат продажбите и ще генерират приходи/печалби каквито от доста години не са правили. В дългосрочен план ще продават права, докато пазара не ги изрита и не фалират. 

Защо ли?

Защото Andreea Banica няма как да издаде 10-12-15 албума, които да продават десетки хиляди копия всяка година в продължение на 30-40 години. И защото такива като нея са милиони, а такива като Adele се броят на пръстите на едната ми ръка. 

И колкото и закони, лобита и права да измисляте, след 30 години децата отново ще знаят кои са Deep Purple, The Funk Brothers, Bob Babbitt и Jon Lord, а до тях ще поставят Adele, Mark Ronson, Amy Winehouse и не на последно място Jack White (който е най-популярното лице на бунта в музиката с дата 17 юли 2012 г.)

Тогава музиката ще продължава да се приема като изкуство. Искрено се надявам и се моля тя да е даже повече изкуство, отколкото е днес. 

петък, май 18, 2012

Thank You for Smoking!

От 1 юни 2012 г. България въвежда забрана за пушене на закрити и не-съвсем закрити обществени места. В парламента се изприказваха куп глупости по повод приемането на забраната, а по форуми и блогове - още повече.

Като пушач и бивш непушач, аз съм лично заинтересована от тази мярка, макар да заставам твърдо зад идеята, че е редно да има определени места за пушене. 

За "пушенето в лицето":

Като човек, който никога не си е позволявал да издиша цигарен дим в лицето на друг (макар в едни по-стари времена това да беше ясен белег за свалка) аз съм последния човек на планетата, който може да бъде обвинен, че пуши в лицето на околните. Още по-малко право да ме обвиняват в подобни действия имат хора, които никога не са ме виждали лично. И въпреки всичко кастата на непушачите екстремисти групово и в един глас ме обвиниха, че го правя. Което, от своя страна, е откровена клевета и ако бях малко по-чепата - да съм завела дела срещу тях.

За "здравето на околните":

Не съм специалист, но има далеч по-сериозни рискове за здравето на околните, от моите цигари.
- може да ги бутне кола
- може да ги удари ток (ако пипат контакта с мокри пръсти)
- могат да настинат и лекарите да им поставят грешна диагноза
- могат да изядат хамбургер със стара майонеза и три дни да не излязат от тоалетната
- може да се спънат по стълбите и да си счупят някой крайник
- могат да се намажат с лосион за тяло, към който са алергични
- може да ги ужили пчела
- може
- може
- може
Има толкова много и все реални възможности за "здравето на околните", че ми се струва малко пресилено да се вменява вина на пушачите, че вредят на околните. 

Нима една запалена цигара е по-вредна от газовете на 40-годишен соц камион на нафта?
Нима 100 запалени цигари на едно място са по-вредни от една запалена автомобилна гума? Нима 40 000 запалени цигари на едно място са по-вредни от онова, което до скоро бълваше завода в Кремиковци?

Еми... Май не, нали?

Всъщност една кутия цигари има много по-малко вредни вещества от кутията ви с маргарин, от която всяка сутрин гребвате, за да намажете сандвичите на малките си отрочета, отглеждани в стерилна непушаческа среда.  



За моето лично здраве:

Осъзнавам добре рисковете за моето лично здраве. За белите ми дробове, за репродуктивните ми функции, за рака, за сърдечните проблеми и т.н.

Но! До сега не съм видяла едно добре обосновано лекарско мнение, че точно пушенето е виновно за всичко това. Всички казват, че е фактор. Но факторите не са един и два.

По логиката, по която обвиняват пушенето за всички тези страхотии, аз мога да обвиня стреса от задръстванията; висенето пред компютъра; бавната администрация; гадостите, наблъскани в сухите супи, лекарства, козметика, шоколади, енергийни напитки; лошото здравеопазване и дори централните новини на bTV.



За деленето на враждуващи лагери:

Българите обичаме да се делим. На русофили и русофоби, на Левски и ЦСКА, на сини и червени, на кучкари и антикучкари, на майки с деца и на не-майки, на пушачи и непушачи. От всеки един от лагерите се ръсят обвинения, че другите са им виновни за мизерията в която всички живеем.

Е, аз ще ви кажа, че комшията ми не е виновен за това, че:
- не ми е чисто вкъщи
- не съм си платила телефона
- нямам BMW
- нямам бира в хладилника
- нямам плазма

За тези неща съм си виновна само аз.

А на който не му е приятен цигарения дим, миризмата на нечие потно тяло в градския транспорт, Златките от телевизора или музиката от Димитровград, то той има пълното право и  реалните възможности да си промени навиците и да ги избягва. 

Аз правя всичко това от години и странното е, че никой за нищо не ми пречи вече. Не е трудно. Трябва само да го пожелаеш.

Мир!



сряда, май 16, 2012

Притча за гегата

Снимка: LostBulgaria.com
Един заблуден турист попаднал на място, където овчар пасял овцете си, а овчарските му кучета кротко си лежали под дебелите сенки. Станало му интересно и доближил по-близо. Като "натрапник" той очаквал, че кучетата ще скочат и ще го залаят, но те дори не го погледнали.

Отишъл тогава заблудения турист до овчаря и го попитал:
- Не ти пазят добре кучетата. Не те ли е страх, че някой ще ти открадне овцете?
- А, че ги окрадне. Я ги гледай колко са големи!
- Е хубаво де, но аз дойдох без никакви притеснения и те дори не ме погледнаха.

Тогава овчаря се поизправил леко на гегата и извикал:
- ВУКООО ИДЕЕЕЕ!

В този момент овчарските кучета скочили, показали зъби и започнали да ръмжат и да обикалят стадото като обезумели.

Изненадан заблуденият турист се обърнал с ококорени очи към овчаря и попитал:
- Как си ги обучил така!?
 - Гегата е дълга! 

сряда, април 11, 2012

Няма място за приказки по време на страстната седмица 3/5


В третия ден на страстната седмица, 2012 години след раждането на Христос, новините в България бяха странни.

Имаше странни идеи за сребърния фонд, предложения да се отнема шофьорската книжка на гражданите, които не са си внесли здравните осигуровки и не на последно място - новината за построяването на 7 блок на АЕЦ Козлодуй.

Направиха се и някои промени в Закона за защита на животните, а министър Миро Найденов, освен, че бе обявен за един от министрите с най-висок рейтинг в страната ни, обяви на всеослушание, че що се отнася до кучетата - той ще си "носи кръста".

Ако наистина е така - очакваме той да бъде разпнат този петък. Или поне - да му приемат неподадената (все още) оставка.
И като стана дума за министри се сетих как преди време, обичаният от всички премиер Бойко Борисов заяви по повод една странна случка с прасе в дискотека, че "който мъж не е заклал прасе поне веднъж през живота си - не е никакъв мъж".

И понеже тази седмица съм твърдо решена да ви доставям необходимата доза кръв, избрах описаната в най-дребни детайли традиция по колене на прасе.

Тя е разказана с много снимки и смятам, че е редно да бъде уважена, защото става дума за традиция. Българска народна традиция.

Моля, заповядайте! И не забравяйте две неща:

1 - утре ще има поредна доза топла, наситена и лепкава кръв
2 - границата между днешното: "Да изтрепем помиярите" и (твърде-вероятното утрешно) "Да изтрепем мангалите" е по-тънка от лед. 

вторник, април 10, 2012

Няма място за приказки по време на страстната седмица 2/5

От вчера до днес много неща се случиха. На 9 април по обед в София се случи поредното показно убийство. Убиецът, очевидно е бил майстор, след като е пръснал главата на жертвата си, но го е направил така, че когато деца намират лежащ човек с половин глава на улицата - той още дишал.

Надявах се с кървавите снимки по време на Страстната седмица да предизвикам дискусия. Дискусия, която да ни помогне да осъзнаем, че сме част от природата и всяко наше действие срещу нея ще ни излезе през носа.

Но след случилото се вчера си давам сметка, че няма как да се случи такава дискусия, след като в България през 2012 година децата ни са станали напълно безчувствени. Очевидно за тях е нещо нормално да си играят около лежащи хора с пръснати глави. За тях е нормално да виждат прегазени хора на пешеходните пътеки и също така е повече от нормално да убиват животни с камъни.

И въпреки това ще продължа до Разпети петък да ви доставям "дозичката" от кръв, защото очевидно без нея не можем да живеем.

След първообраза на филето ви от акула, което от време на време поднасяте с усмивка на най-близките си за вечеря, съм ви избрала едни много мили същества. Двете снимки са резултат от ловът им, който все още се прави "по традиционния начин" - с чукове.


Моля, заповядайте! И не забравяйте две неща:

1 - утре ще има поредна доза топла, наситена и лепкава кръв
2 - границата между днешното: "Да изтрепем помиярите" и (твърде-вероятното утрешно) "Да изтрепем мангалите" е по-тънка от лед. 





понеделник, април 09, 2012

Няма място за приказки по време на страстната седмица 1/5


Очевидно е, че в днешно време много от нас не вярват на приказки.

Последната започна с кръв и съвсем скоро ще завърши с кръвопролитие, тъй като професор Ботьо Тачков, обезобразен от глутница кучета (стопанисвани от Столична община и обгрижвани от Екоравновесие), почина след тежка и неравна борба за живот.

В следствие на тази негова смърт, за която пряка вина и отговорност трябва да се търси в бездействието на институциите на общинско и национално ниво, съвсем скоро ще започнат да текат реки от кучешка кръв по улиците в цялата страна.

Ако си на мнение, че няма друг правилен начин за справяне с кучешката популация, освен избиването им - прочети това.

Ако след прочитането на статията все още си твърдо убеден, че масовата екзекуция на кучета "ще оправи нещата" - провери колко струва евтаназията на едно куче среден размер (около 20 кг.).

Ако след всичко това ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАШ, че си готов да пролееш кръвта на тези кучета, не ми остава нищо друго, освен да те зарадвам.

Понеже седмицата е Страстна, а кучешката дискусия повече от страстна, реших във всеки един от дните ѝ да ти показвам по една снимка.

Снимка, от която, ако извърнеш поглед - значи си точно толкова способен да пролееш кръв, колкото си мисля. А, ако не извърнеш поглед - поне ще съм ти доставила нужната доза кръв за деня.

Моля, заповядай! И не забравяй две неща:

1 - утре ще има поредна доза топла, наситена и лепкава кръв
2 - границата между днешното: "Да изтрепем помиярите" и (твърде-вероятното утрешно) "Да изтрепем мангалите" е по-тънка от лед.

четвъртък, март 29, 2012

Смелата Йорданка и кучетата (приказка)

Една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно.

Да, за съжаление тази приказка започва с кръв, а как ще завърши - един Господ знае.

И такаaaa....

Една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно! Глутница свирепи кучета, нападнали обикновен човек и го разкъсали, защото те били много, а той - сам.

Едно време всички тези свирепи кучета бяха мили и обичани домашни любимци. Някои от тях бяха първи приятели на своите стопани. Даваха лапи, гонеха топки, доставяха на своите господари блажени мигове в парка.

Но настанаха тежки и тъмни времена. В Щастливата гора се случи нещо неочаквано! То се разпростря като чума до най-отдалечените ѝ краища. И беше толкова тежко и толкова трудно, че човек за човека вълк стана. И станаха тогава тези мили и обичани домашни любимци тегло за господарите си. Някои продължиха да полагат грижи, макар да им беше трудно, а други, изправени пред дилемата: "Кучето или аз", със сълзи на очи се разделяха с тях.

Пускаха ги на воля - сами да си търсят късмета.

И кучетата го намираха. Не всички! Някои от тях биваха убити целенасочено от хората. Други бяха блъскани с автомобили от невнимателни шофьори. Но трети наистина намираха късмет. По кучешки. Те успяха да се приспособят по-бързо от хората към новите условия във вече не до там Щастливата гора. Завъртяха се по полянките около пазарите и закусвалните. Намериха тишина и спокойствие в парковете и се събираха на глутници, защото така - по-лесно се справяха с трудностите. А и така намираха отново семейството, което бяха загубили след промените в Щастливата гора.
И макар да не живееха в разкош - бяха щастливи. Пролет и есен, когато женските се разгонваха се организираха боеве. Който спечели - той е Алфа. А който е Алфа - води глутницата и се възползва пръв да продължи поколението.

Храната не се намираше трудно. По полянките около пазарите и закусвалните винаги имаше кой да подхвърли нещо за хапване. От тяхна страна се очакваше да са благодарни и да пазят. Все пак бяха кучета, а кучетата това умеят най-добре. 

Да са благодарни и да пазят!

Ето, вижте стария пазач на строежа! Ако не бяха кучетата - той трябваше да будува цяла нощ в кабинката. А когато има верен приятел - срещу къшей хляб той ще пази, а пазача ще си предремне през нощната смяна, защото знае - има ли нещо нередно - кучето ще джафне и ще го събуди.

И така с години всички живееха в хармония. Кучетата на свобода и на воля, с малко помощ от страна на хората. Докато един ден някой не реши, че са твърде много и че са опасни. Тогава хората започнаха да кастрират мъжките кучета, за да може да намалят популацията им. Колкото повече, обаче, мъжките кучета биваха кастрирани - толкова повече се увеличаваше популацията на глутниците. Да! Като едни истински майки орлици, женските кучета засилиха още повече инстинкта си за продължаване на рода и започнаха да предизвикват домашните мъжки кучета. И така, година след година популацията на кучетата стана толкова голяма, че управниците на Щастливата горе взеха решение:

"Всеки собственик на куче да се грижи за любимеца си, да му постави чип, да му сложи ваксини, да му направи паспорт, да го обезпаразитява (вътрешно и външно), да го регистрира в общината, да плаща данък, да му събира акитата, да ходи на повод, да е с намордник и ако може - да не го разхожда на 2/3 от териториите на Щастливата гора! Ако собственикът не иска да заплаща данък куче - да му плати еднократно между 150 и 350 лв. за кастрация и тогава ще го освободим от данък".

И ето тук идва ред и на Смелата Йорданка. Със своята тежка ръка в кадифена ръкавица Смелата Йорданка реши проблема с кучетата, като погна стопаните им, развявайки горната наредба. Тя увеличи глобите 10 пъти и дори малко след това прати една събота свои служители в парка при кучкарите, за да пишат глоби. Винаги се намираше за какво. Я кучето не е с намордник, я не сте му събрали акито... Винаги има за какво.

Но година по-късно, през една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно! Глутница свирепи кучета, нападнали обикновен човек и го разкъсали, защото те били много, а той - сам.

Ядосала се Смелата Йорданка и решила: Да заловим водача на глутницата! Речено-сторено! На следващия ден, злия водач на глутницата бил заловен и пратен в приют накрая на Щастливата гора, а Смелата Йорданка гордо заявила, че работата е свършена и дори към горната наредба ще се добави и глоба за всеки, който храни някое бездомно куче.

Тази приказка започна с кръв. А как ще свърши? Един Господ знае!

четвъртък, март 15, 2012

Образът на глупостта

Това е един значим и важен текст. Написан е лично от мен. Никой не ме е молил да го правя, а и никога не би ми хрумнало да пиша по този начин. Но след днешната публикация на facebook страницата на списание Интро, в което Мария Илиева се пита и си отговаря сама на некои въпрости относно живота, Вселената и всичко останало - реших и аз да се пробвам. Белким ме публикуват и мен у списанието. Пък знам ли - може и на корица да ме турат?
Какво е изкуството?

Изкуството, Марче, е оная работа, дето старите хора викат: "Де го чукаш, де се пука". Когато бях малка си записвах това изкуство също като теб - на аудиокасети на магнетофона. Така го виждах аз тогава туй нещо - изкуството. Освен това имах жалки опити да се сприятеля с Пикасо в гимназията, ама не ни се получи връзката. Тоя е голем женкар ша знаеш и половината му женички или са полудели или са се обесили. Та за това го отрязах овреме.

За facebook и коментарите ми:
Маргарит Иванов да извинява.

За ACTA:
Е, да му се не види. На тоя, първия протест беше такава лудница, че мама не ме видя по телевизора. На втория не ходих, щото бях на село и се учех да квася мляко.

За пиратството:
Ей, тоя Джони Деп е голем. Ама по-голем от него е Кийт Ричардс - баща му! Една година старчето взе, че прекалил с коката и падна от една палма. На главата си падна и оцеля, бе! После каза, че обезболяващите дето му биели, за да си оправи главата били по-яки от повечето наркотици, които е опитвал. Голем е Кийт Ричардс и за друго - щото му дреме на гъза за пиратството.

За митовете по темата "Феновете не могат да си го позволят". 
Муцо, аз мога, ама лекарите ми не дават да си го позволявам, щото било, видиш ли, опасно за живота и здравето ми. Давали ми били само първия ти дует с Графа да слушам. Друго ми не дават...

За YouTube и торентите:
К'во за тях? Идеални са! Е го - тия от google взеха, че вдигнаха качеството на клиповете. Торентите скоро стават магнети и всичко ще си е пак на 6. Стига ротора и статора да сработят като хората. Айде гледай си работата. Повече нема ти отговарям, щото ми се качи на главата, а и имам работа да върша.

Е го - хубавото млеко от село се превари и са извара че го праим. Ай със здрава и с народно творчество! И между другото, Азис ми стана симпатичен след последния 8 март във видинската община.

вторник, февруари 28, 2012

Пред шопския хумор, ACTA не важи!

Всички много добре знаем колко забавно и бездънно е народното ни творчество. Днес няколко песни, позабравени или малко известни, искрено ме развеселиха. Оправиха ми настроението, а и накараха слънцето да изгрее. Напук на снега, който вали в момента.

На първо място предлагам да чуеш "Две невести ихтиманки" (пускам я като линк, защото не я намерих на друго място). Песента, както повечето народни песни, е поучителна и показва как българите "от старо време" са лекували бесовете на своите жени. 

Второто ми предложение носи заглавието "Леле Свашке"
Тук сваките кротко си хортуват за това кой от младите е по-работлив и по-хубав. На финала двете стигат до извода, че младите нямат кусури и се прегръщат приятелски.


"Играли Баби" засяга топлите отношения между снаха и свекърва. По стара българска традиция песента възпява приемствеността между двете в домашните задължения. "Играли Баби" има и извод. В него става ясно, че няма нищо по-полезно за старите кости на бабите от едно кръшно селско шопско хоро по ладовина.

 


"Попадия оро води", за мен лично е истински шедьовър от трънско! В нея, главната героиня - попадията, е възпята според дълбоките християнски традиции. Изводът от песента е, че в какъвто и вид да е попадията и както и да прикляка на хорото - тя показва всичката добродетел на църковната институция.

понеделник, февруари 20, 2012

А ти, цивилизован ли си?

Преди повече от година това куче бе осъдено на смърт
от Майката Природа. Днес то е живо и здраво.
Понякога много се чудя на глупостите, с които си пълня главата. Не стига това, но често не мога да спя заради тях. 

Днес, по невнимание, станах свидетел на разговор, в който се обсъждаше колко е важно правата на животните да са равни на тези на хората. И докато четях мазохистично излиянията на видна виртуална защитничка на животните обяда ми се качи в гърлото.

Имам 3 животни вкъщи. 2 котки и 1 куче. Защо са у нас - това си е моя работа. Обичам ги, грижа се за тях, но през ум не ми е минало да ги смятам за "мои деца". Те са друг вид. Живеят по много по-различни правила. Не можеш да научиш кучето да се храни с вилица и нож. Не можеш да забраниш на котката да се катери на високо и да скача от секцията. 


Има нещо много гнило в крайните защитници на правата на животните. Същото се отнася и до БГ Мамите, които реват най-гръмогласно срещу бездомните кучета. 

"Аз съм голяма защитничка на животните. Искам кучето ми да има равни права с тези на твоето дете! Така е в цивилизования свят. Е, ако ухапе някого - ще го приспя"

Ето от подобно мислене обяда ми се качва в гърлото. Ама честно!

За да се стигне до там кучето ти да е агресивно и да хапе който си поиска - значи не си се справил добре при възпитанието му. "Опущил си му края", както би казала някоя баба. И няма как да го не опущиш, ако "гегата ти не е дълга".

Не, не казвам да си биеш кучетата, котките, зайците, морските свинчета или рибките. Казвам, че трябва да си постоянен и всеотдаен при обучението на кучето си, за да те слуша без колебания и да реагира на всеки твой звук.

Да го приспиш, защото не си се справил с възпитанието за теб е най-лесния и "цивилизован начин" да се отървеш от ангажимент, който си поел при взимането на кучето вкъщи.

За мен - това е безотговорност към живота и здравето както на околните, така и на животното, за чиито равни права се бориш така кресливо в интернет.

Утре, раждаш дете. Проваляш се с възпитанието по някаква причина. То става на 14, взима нож и наръгва приятеля си с него до смърт. Какво ще направиш ти? Ще си приспиш детето ли? 

Помисли над това.

И само още нещо последно: "Приспиването на животно" само звучи романтично. Опитай се да гледаш в очите и да галиш по главата здравото (т. нар. агресивно) животно, докато подписваш смъртната му присъда.

Мислиш се за Бог? Не. В този момент си най-жалкия страхливец на света, а наказанието ти ще дойде минути по-късно, когато ще ти се наложи да носиш на ръце мъртвото тяло.

понеделник, януари 30, 2012

Представи си...

Представи си свят в който не можеш да гледаш виеоклип на любима банда в интернет, само защото не са уредени неговите авторски права в твоята страна.

Представи си свят, в който може да те задържат като "абсолютен престъпник" само защото на плеъра ти има песен с неуредени авторски права. (Тази песен дори може да ти е подарена от нейния автор, но ти няма как да докажеш това!)

Представи си свят, в който Google не намира това, което е намирал до вчера.

Представи си свят, в който понятията "безплатен софтуер" и "open source software" не съществуват.

Представи си свят, в който всяко твое влизане в интернет се следи под лупа. Първо от доставчика ти и след това от силовите държавни структури.

Представи си свят, в който фармацефтичната индустрия е спряла своето развитие и незнайно защо - всичко се лекува с аспирин. При това неуспешно.

Всъщност, това са малка част от нещата, които ACTA "ще защитава". А ние с теб сме много близо  до това прекрасно и светло бъдеще, защото само преди няколко дни, докато медиите в България се забавляваха с поредния случай на "полицейско насилие" и ужаса от предстоящите студове, в далечно Токио представителите на България и още 21 страни подписаха слепешката това споразумение. 

Anti-Counterfeiting Trade Agreement/Търговското споразумение за борба с фалшифицирането  (ACTA) е още по-страшна международна спогодба от това, което се канеха да приемат в Америка под абревиатурите SOPA и PIPA.

Или, описано в картинки - международната спогодба, която на 26 януари 2012 г. България подписа, изглежда так:



А сега си представи какво точно се крие под противните черни линии:





Единствената причина, поради която можеш да прочетеш този пост е факта, че го пиша преди ACTA да е в сила. Пиша го и няколко дни след като докладчикът Kader Arif подаде оставка и обоснова достойно постъпката си, наричайки ACTA "маскарад", в който той не иска да участва повече.

вторник, януари 10, 2012

Кратък урок по астрономия

Колкото и смешно да звучи, за този пост е виновна Андреа и снимката ѝ, на която всичкото ѝ предимство, дадено от Бога (и не само от него), е разпнато на кръст.

Почти съм сигурна, че за тази снимка Ангреа е гледала от т. нар. "The Bright Side of Life".

И така, в шеги и закачки, ми изскочи един чудесен музикално-образователен урок по астрономия, който съм сигурна, че ще се хареса и на авторът на този блог.