четвъртък, ноември 17, 2011

Google Music: A New Hope

google-music

Слуховете за появата на Google Music вече не са само слухове. Преди повече от половин година започна да се говори на по-висок глас за плановете на Google да влезе в нишата на iTunes. Нещо повече - след направената вчера презентация - Google се целят още по-високо.

Реално, в интернет, услуги, като тези предалагани от Jamendo и SliceThePie, от години са алтернатива за пробиващите банди, устремени да предложат на по-широк кръг потребители своето творчество.

Сега, Google Music ще събере в едно възможността всеки изпълнител да предлага музиката си директно на потребителите, като единствения посредник ще е платформата на Google, а инвестицията от страна на бандата ще е само 25$ еднократно. Това е и причината големи музикални компании, като Warner Music Group, например, да не са част от тази платформа.

Освен това ще има 20 000 песни напълно безплатно за всеки потребител!

Всичко изброено до тук може да се превърне в кайъгълен камък за бъдещето на музикалния пазар, който от своя страна, от години търси нови и нови начини да се запази във вида, в който е днес - незадоволителен както за музикантите, така и за феновете им.

За съжаление, Google Music в момента е пуснат само в Америка, при това в тестова бета версия. Дали политиката им спрямо пазари като нашия ще е по-либерална от тази на iTunes предстои да разберем в близко бъдеще.

четвъртък, октомври 06, 2011

Музиката, която върна душата в тялото ми!


От много отдавна не ми се е случвало за толкова кратък период от време да попадна на толкова приятна музика.

Често, когато попадна на банда, в която се влюбвам от първо слушане си казвам:
Това е музиката, която отново върна душата в тялото ми.

Преди време това ми причиниха Beirut и разни африканци.

След това, в продължение на цяла една година слушах The Zimmers, Mayer Hawthorne и кръщелницата на Amy Winehouse - Dionne Bromfield. После дойдоха Miss Platnum и Zdob şi Zdub.

Сега, новите ми музикални изгори са от Нова Зеландия и Австралия, както и един изключителен международен проект от, основно, улични музиканти.

Предлагам ви ги и на вас.

Kimbra - Settle Down (Нова Зеландия)


Gotye- Somebody That I Used To Know (Белгия, Австралия)


Playing For Change - Higher Ground (един от най-яките международни проекти, на които съм попадала!)

понеделник, октомври 03, 2011

Джипси=Ром; Нига=Циганин, Катун=Катуница. Или няколко думи за лицемерната ни интеграция.


Точно в седмицата, в която си взех почивка и се наслаждавах безкрайно на природата в нашата страна, в същата нея, в родна България, пламна фитила на нещо, за което всички сме виновни.

Но аз днес, за разлика от всичкото народ дето се източи да пише и да приказва по темата "Катуница" и конфликта между българи и цигани, нямам никакви намерения да търся вина в когото и да било.

Просто искам да намекна на родните ни журналисти, че са неспособни и твърде неподготвени да отразяват един толкова дълбок процес. Не са подготвени, защото са повърхностни и мързеливи, защото ме смятат за идиот и не на последно място - защото вече са се изсипали партийните касички в бюджетите на медиите, за които работят.

Аз не съм идиот, който не забелязва, че почнат ли рекламите телевизора ми гръмва.
Аз не съм идиот, който няма елементарни познания по история и който иска България на три морета.
Аз не съм видиотен малолетен дебил, който си ляга до плюшеното мече, а под възглавницата си крие "Моята борба" на Адолф Хитлер.
Аз не съм обезверен млад човек, доволен на 2-та лева от родителите си пенсионери за днешното кафе и цигарите без бандерол.

Аз съм 30-годишен зрял човек, заобиколен с интелигентни и разсъдливи хора, избрали да останат в България и да се опитват да изживеят живота си без да се бъркат в чуждия такъв.

За мен няма значение кой ми разби колата преди 2 години. Дали е циганин, българин, наркоман, пияница или просто някое келеме, което е решило да се забавлява на чужд гръб. За мен, този човек е престъпник.

Но да се върнем на разправията в Катуница. За да се стигне до показно убийство по бял ден в селото - явно нещата там отдавна са излезли извън контрол.
А защо журналистите ни не са способни да го отразят адекватно ли?

Първо, защото много от тях за първи път отиват в местност, където цигнаското население е голямо. 99% от родните журналисти изобщо не знаят как живеят циганите. Кои са "попа, кмета и даскала" в техния свят? А и май хич не ги интересува. Родния журналист "гледа да си свърши работата", а когато му се налага да прави това в махалата бърза да си избърше ръцете и обувките с мокра кърпичка, след като се качи в колата.

И защото вместо да се обръщате към пелтечещите премиер и президент и към махленските бабаити, уважаеми колеги, можехте да се обърнете към етнолозите и най-вече към циганската интелигенция.

Защото циганите в България, освен, че имат Царчета и Барони имат и интелигенция. Интелигенция, която в много от случаите прави доста повече за своята общност, отколкото царчетата и барончетата.

Защо не се обърнахте към БЪЛГАРИНА Ибрям Хапазов, който така ревностно подкрепяхте за наградата на BBC преди няколко години?

Защо не попитахте някой от глупаците, които обръщаха коли и палеха къщи дали искат всички цигани на сапун? И дали от Ибряма ще направят лимитирана серия с неутрално ph?

Главният виновник, за последиците от случилото се преди броени дни, не са циганите, политиците, полицията, журналистите, малолетните националистчета или вонящите на чесън и вкиснало пишман патриоти.

Главният виновник е невежеството на един цял народ и нежеланието да приемем по-различните от нас.


вторник, август 09, 2011

Дипломатически поздравления и депеши:



Министерството на външните работи на Република България поздравява всички български граждани в Лондон с песента на The Clash - London's Burning


Министерството на вътрешните работи поздравява всички български граждани и най-вече всички щедри дарители с The Clash и London Calling!


От своя страна, милионите български граждани поздравяват своите подчинени, работещи във всички държавни институции, с Уикеда и Сканархия:


петък, юли 15, 2011

Из работата на един съвет на министри в една държава:

..."Точка 27

Проект на Постановление за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират за обучение за придобиване на правоспособност за класификатор на кланични трупове по скалата EUROP

БОЙКО БОРИСОВ: Това касапи ли са?

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: С приемането на тази наредба се дава възможност да се обучават правоспособни класификатори, които ще въвеждат в практика европейските стандарти за класификация на кланичните трупове от говеда, овце и свине по скалата EUROP. Тъй като се дават субсидии на базата на кланичен труп, това са хора, които ще класифицират труповете в коя категория попадат. Но не са самите касапи.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, единият като го коли, другият казва дали трупът е угоен добре или не.

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Точно така, това са тези, които са нещо като "ОТК"..

БОЙКО БОРИСОВ: Едно време имаше оператор на биологична единица, овчар. Между другото, като дойде повиквателната ми, Дянков, чета: "мото-стрелкови войски" и изпаднах в дива радост, казвам: Ето това е, мотори, оттам стреляш, нападаме… А всъщност от всичко това под мото-стрелкови войски разбирай кашик, пехотинец – само тичаш. Возенето е просто да те изкарат на подножието на баира, дотам е возенето. И оттам нататък е само тичане, въобще за мотори не става и въпрос. А качването във возилото, както би го нарекъл ти, това е един бронетранспортьор, седем души, отделението, се качвахме за девет секунди. Нали правилно казвам, Аню Ангелов? Седем души с пълно бойно снаряжение през един ей такъв отвор. Ей такива знаеш ли колко ги знам: "Напред, пехотинци, напред, диви кози!" като кажеше взводният, а той – един баир, край нямаше във височината! Затова оттогава така внимателно вниквам в подобни "оператори", както "класификатор на кланични трупове", да знаем какво определяме.

Приемаме точка 27".

Оставям всичко това без никакъв коментар!

сряда, юни 29, 2011

Имало едно време...


Писала съм не веднъж, че фолклора от Балканите ми е слабост. Той е една огромна вселена, в която често се водят борби по отношение авторството. Случва се така, че за една и съща песен, изпята на езиците на 3-4 съседни страни се водят задълбочени спорове кой е бил пръв.

Историята за яйцето и кокошката отново излезе на дневен ред днес, след като Танга Мега Рок дадоха гласност на оплакване от страна на Kultur Shock, че са ги ограбили.

От тук започва приказката.

Имало едно време "цигани" етнос, който в днешно време наричаме "роми" по основно "политически-коректни" причини.

В рамките на Османската империя циганите са се препитавали основно като калайджии и музиканти. За къде е огромната Османска армия, ако няма музиканти, които да повдигат духа на войниците, които преминавали континенти, за да се бият в името на кауза, доста далечна от техния личен свят?!?

След многобройни териториални промени и стотици години империя, в днешно време няма балканска страна, в която да няма цигани/роми.

Останали разделени от различни териториални граници те биват сръбски, български, гръцки, македонски, румънски, турски и др. граждани по паспорт.

Но културата им остава непроменена. Първо, защото те са доста затворен тип общество и второ, защото много от съгражданите им не разбират техните виждания.

И така, през 1997 година по екраните излиза "Gadjo dilo", познат още и като "The Crazy Stranger" - един страхотен румънски филм (с малко помощ от Франция), кадри от който можеш да видиш по-долу. Музиката към филма е основно циганска, фолклорна. Изпълнява се от страхотни музиканти, сред които и Adrian Simionescu.

Точно той изпява култовата Tutti Frutti, която става ябълката на раздора между Kultur Shock и Gökçe (Гьокче - млада турска поп звезда).

След кратка справка се оказва, че циганската песен Tutti Frutti е с неизвестен автор. т.е. Води се "народна".

През 2004 година песен със същото заглавие излиза в албум на Kultur Shock. В нея основната мелодия е точно тази, изпята няколко години по-рано от Adrian Simionescu в "Gadjo dilo".

Сега, през 2011 година в Турция Gökçe пуска пореден сингъл от албума си. Той носи близкото до Tutti Frutti заглавие - Tuttu Fırlattı (Тутту Фърлаттъ), а мелодията е много, много добре познатата.

Малко по-късно Kultur Shock излизат с изявление, че не е редно така да им взимат некомерсиалната музика, в която често изобилства от Балкански фолклор. Разбира се, те признават, че идеята за тяхната песен е взаимствана от изпълнението на Adrian Simionescu в "Gadjo dilo", но твърдят, че Gökçe и в частност нейните издатели са откраднали песента им.

Седя, чета и се чудя коя позиция да заема?

Тази на циганите, които винаги могат да кажат, че са им ограбили фолклора.


Тази на Kultur Shock, която лично на мен ми е малко мътна


Тази на Gökçe, която все още не е известна



Или да заема позицията на човек, който обича музиката на Балканите?



А тя, както казах, е необятна. И много често се водят спорове за това до колко една песен е Сръбска, Гръцка, Македонска, Румънска, Българска или Турска?

понеделник, юни 27, 2011

Диалог:

- Много искам читави фестивали у нас
- Спирита за сега е най-читавия. И тоя на Розата в Казанлък + Кукерския в Перник
- Какво правят в Перник всъщност, нищо не знам или имаш предвид буквално кукерския
- Не ми казвай, че не знаеш за кукерския фестивал в Перник! Да, съвсем буквално
- Знам бе, реших, че е станал музикален
- Той е! Народна музика се лее
- Народна музика, но от онази чистата, нали така
- Не, с Милко и Ивана! Моме! Къде живееш?
- Аз съм от друга планета
- Очевидно

неделя, юни 26, 2011

Прахосмукачката

Човек най-зле си пати от главата.

След 4 години вярна служба, на моята стара прахосмукачка, разкъртена от ежедневна употреба се предаде. Не, не изгоря. Такова вярно добиче не гори лесно. По-скоро й се счупи една много важна част - пластмасова, в която се събираха "едрите рабУти".

Съвсем обикновена, нисък клас - служеше ми вярно и безотказно и никога не се оплака, че я боли глава.

Е, дръжката взе да се сгъва при малко по-напористо натискане. Маркуча се отлепи от едната страна, но това бяха неща - бързо поправими и годни за преглъщане.

Но, когато най-важната част, за ежедневно почистване, се предаде и вече нямаше зъбче, на което да се задържи, си казахме: "Време е за нова".

А хич не ми се искаше да я сменям. Дори след това с мъка я оставих на майка, която не е толкова луда като мен да има 2 котки и 1 куче вкъщи, които мятат косми на поразия и за 24 часа правят такива неща с изчистената до блясък къща, че не е за разказване.

Ок. Решихме - нова да взимаме. Гледам аз половин ден (вчера, 25.06.2011 г.) какви прахосмукачки има. От пълни дървета за по 50 лв. до някакви машини на времето за до 700 и отгоре лв.

Викам си - да взема някаква за 50 лв. - така и така чистя без почивен ден. Поне да не хвърляме пари на вятъра. Ама все пак - като една истинска кифла реших да се информирам, аджаба, какво става в тая ниша пазарна, по време на криза.

Оказва се, че такава като старата ми вече отдавна не се произвежда. Има подобни, но са доста по-скъпи, а реално нови функции няма. Последно - видях една ултра модерна хипер лъскава за 100-тина лева. Марка - нисък клас, но имам няколко ел. уреда вкъщи, доволна съм от тях и викам - ЕЙ ТОВА ЩЕ Е. Ако е здраво като пералната и наистина е на тая цена, а и чисти с вода (мега яката екстра)!!!

Отиваме в магазина, питаме, разпитваме. Виждаме я тая машина. Викам - айде! Това е!

Пускат я, слагам си ръката - смуче като змей, ама шумно Викам си - това е повече ватове от старата - не може да е по-маломощна. А и има няколко степени - ТОВА Е!

Прибирам се, изчитам книжката, сглобявам, слагам вода пускам....

... И НИЩО!

Пущината не с муче! "Ааах, маааайкааа тииии!", викам си, и натискам бутона за по-висока степен на смучене. Има напредък, ама шума граничи с непоносимото. Пуснах и на 3-та, от 4 възможни, степен.

Това беше готово да се изстреля в орбита! Вие, бучи, вибрира, още малко огън ще хвърли отзад, ама на - нищо не смуче! Просто не е като старата ми прахосмукачка!

Полудях. А вече бях обещала старата ми помощница на майка. А и на мен няма как да ми свърши работа без счупената урутка.

На 4-та степен не посмях да я пусна. Сигурно блока щеше да падне от тоя шум.

Викам си: "Ок, Заеби! На заплата ще си взема друга. От същата марка като старата ми. Гледах ги - не са лоши. Цените им не са кой-знае колко по-високи от цената, която платих днес за тоя паметник!... Добре де, ама до тогава?".

След последния въпрос щях да припадна! Остава цяла седмица до тогава! Как ще издържа? Космите ще са ни стигнали до кръста!

Имам метла, но няма как да ги смитам всички. Имам всякакви видове мопове и парцали. Все ще се оправя някак. Баба ми все едно само с прахосмукачка е чистила!

Така до някъде се кротнах. Отнесох старата прахосмукачка на майка. Тя беше изумена от това на какво е способна. Разказах и за моята злополука с новия паметник. Татко предложи да поправи пластмасовата част, ще му сложи това, ще му залепи онова - и като ми я оправи ще ми я даде.

Ама аз викам: Не, нарочила съм я за тука - ще ви служи вярно така, както на мен 4 години! Позабавлявахме се снощи, хапнахме, преспахме. Тази сутрин им казахме "Довиждане" и се прибрахме.

Направих втори опит да се "сдобря" с новата покупка.

Едва не ме разрева. Само бучи и не може половин фъстък да глътне.

"По дяволите! Котките цяла маслина могат, а ти тука за половин фъстък се правиш! Кучка!"

Изключих и на ръба на нервна криза я почистих, измих, избърсах, разглобих, прибрах в гадния кашон и метнах върху гардероба в коридора. Да е на високо и далеч. И да не я виждам много-много.

Седнах, кърших китки, гледах други прахосмукачки, четох... И така се реших:

Няма да живея цяла седмица в кочина. Ще взимам още една!

Междувременно, звъннах по телефона в магазина да питам има ли възможност да я върна тази, да си доплатя и да си взема друга, която да ми върши работа.

Отговориха ми, че след като уреда вече е ползван (макар и за проба) не можело, защото вече се бил зацапал и напълнил с прах.

Не, че очаквах да ми кажат:
- Да, заповядайте да върнете този боклук и да си вземете истинска прахосмукачка. Дори ние ще ви платим бензина".

Не обичам да купувам на кредит, но в случая се наложи. Получих одобрението след дълъг полицейски разпит по телефона. Имах чувството, че съм в матрицата.

Бях избрала нещо, което е по-скъпо, но бях подготвена. Гледала съм му праховия тест (разкърти половината от прехвалените ултрамодерни и мега тихи марки) Почиства се лесно, направено е от хубави материали - абе. Адски добра идея за съотношение цена-качество, а и на всичкото отгоре го взимам на изплащане - няма да го усетя как ще мине времето. Да не говорим, че му дават 4 години гаранция.

И така, прибрах се с огромен кашон и най-важното: С прахосмукачка, която отново нареди в хармония чакрите ми и постигна у мен душевен мир.

Съдба!

петък, юни 10, 2011

Фантазиите на висшиста


Все по-често ми се случва да разбирам, че живея в паралелен свят. Интелигентни, умни хора, приятели - всички са се втурнали към полит-гибел.

Тази година, ако не друго, в кандидатурите за президенти и в техните екипи ще бъка от "интелигенцията на прехода". Хора, които нито могат да гледат безпристрастно на "преди" нито могат да направят същото и "сега".

Това е осакатената интелигенция. Тази, която твърде много е била ангажирана "да агитира" за някого срещу скромен хонорар "преди" и на която в един момент ѝ е писнало и е решила и тя да се пробва в политиката "сега".

Това е същата тази "бунтарска интелигенция", на която си вярвал като тийнейджър, а сега я виждаш как иска 8% от бюджета на мероприятие с благотворителна цел, заради "авторските права", чиито интереси с днешна дата "защитава".

Тези дни Венци Мицов написа много силен материал за "топлата връзка" между политиката и музиката.

Пиша всичко това до някъде заради неговия коментар, до някъде заради опитите да ме въвлекат и мен в нещо, което не желая.

Жал ми е за хора, които познавам, които са умни, интелигентни, хора, които бих могла да нарека с ръка на сърцето "приятели". Жал ми е, че се поддават толкова лесно на подобни увлечения.

В каквото и да си вярвал вчера, каквито и да са облагите днес, каквото и да ти обещават за утре... Все ще се намери някой в други ден, който ще започне да те замеря с кал, каквато не заслужаваш.

Винаги съм смятала, че интелигенцията не трябва да се ангажира политически. Тя трябва да стои от страни, да наблюдава процесите и ако нещо не ѝ харесва - да критикува със средствата, които владее най-добре:

Писателя - със сатирична поема
Художника - с карикатура
Певеца - с песен
Режисьора - с филм

Всичко останало са наистина фантазии. Такива, граничещи с тези, на току-що завършил висшист с високопарна специалност, на който му се налага да сервира в кварталната кръчма, за да си плати наема.

вторник, май 31, 2011

НПОЧУОТСО*


Днес времето беше хубаво! Прекрасен ден от общината да решат да "си свършат работата"!

Решили те да поработят, хукнали по улиците и започнали да раздават правосъдие на базата на НПОЧУОТСО*

Близо до офиса има един район, кален. Няма нищо на него. Но повечето такива места се водят "зелени площи" и от общината масово "пляскат глоби" и вдигат с паяци автомобили, които се намират по буквата на градоустройствения план в "зелените площи", които са точно толкова зелени, колкото цвета на моята кожа е лилав.

Обаче, тук казуса е друг. Тук вече не говорим за градоустройствен план, а за "еко"-то на Екологията. Солта в манджата!

Днес след работа на моята, на съседната, по-съседната, още по-съседната и всички 40 автомобила, паркирали в "калта", както я наричаме всички в района, имаше по едно хвърчащо листче.

Без печат, без гордия герб на Столична община, без дори надпис "екоравновесие" (да му се не види!) Без нищичко! Само с някакви разкрачени числа по него, заведени под някакъв номер, изпринтени на A4, но за по-голяма икономичност - половината е за моята кола, а другата - за съседната.

На него както се вижда, аз съм нарушила чл. 31 т. 27 от НПОЧУОТСО*, а именно - "Излизането на транспортни средства на уличното платно с непочистена ходова част", което според НПОЧУОТСО* е забранено.

Да, обаче понятието "транспортно средство" ми е малко съмнително. Защото оказва се ИМА РАЗЛИКА между "транспортно средство" и "моторно превозно средство".

Едното е обяснено в държавен документ по следния начин:

1. Под "транспортно средство" се разбира всяко моторно транспортно средство или състав от автомобил с прикачено към него ремарке или полуремарке, предназначено за превоз на:
а) повече от 9 души, включително и шофьора;
б) товари.


А също така има и опит за изясняване на разликата от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" между "автомобил" и "транспортно средство" от 2003 година с писмо No. ОД-16247/03.09.2003г., в което е изразено следното становище:

ЗДП дава легално определение на понятието "автомобил". Считаме, че вложеният в определението, дадено с § 6, т. 12 от ЗДП смисъл е общоприетият смисъл на това понятие. В ЗДП не се използва понятието "транспортни средства", липсва и дефиниция. В редица подзаконови актове се дава определение на "транспортно средство", като разликата в дефинициите в различните актове се оправдава от целите на съответния нормативен акт. Общото в тези дефиниции е, че транспортните средства се определят като превозни средства, отговарящи на конкретни изисквания.".


Тъй, като моя автомобил не е "транспортно средство", според държавната дефиниция - този хвърчащ лист хартия на предното ми стъкло няма никаква стойност и е логично аз ДА НЕ ПОДЛЕЖА на никакво наказание. Както и всички останали 40 автомобила, за които Общината не е предвидила паркоместа.

Но, дори и по някакви неведоми пътища моя лек автомобил да се води транспортно средство, та било то и само заради касетката картофи, която може да се побере в багажника - общината пак удря на камък. И има 2 причини за това.

Първата е, че на 31 май 2011 година времето беше прекрасно, слънчево и топло и в 12 часа на обед, когато е съставен този документ, беше 22 градуса. А от традиционната кал в "калта" нямаше и спомен.

И второ, защото според същата тази НПОЧУОТСО* чл. 31 т. 9 - аз нямам право да измия иначе много калните ми гуми!

Оу, за малко да забравя!
Живея в пищен квартал в София, в рамките на Столична Община, където думата "асфалт" звучи като заклинание за плодородие. За да изляза от него в посока Околовръстен път - трябва да мина през 3 неасфалтирани улици. т.е. КАЛНИ! За да изляза в посока "Черни Връх" трябва да мина през 7 неасфалтирани улици. т.е. КАЛНИ!

Улици, които по градоустройствен план сигурно са асфалтирани поне от 30 години. Или, за да не съм голям максималист, поне от 5 години!

Добре сега, как да го разбирам това? Заради не-работата на СО аз нямам право на автомобил ли? Що ли? Защото, за да отида до работата аз трябва да си измия колата поне веднъж в едната посока, а за да се върна - 2 пъти. Въпреки, че не ми е разрешено да го правя, заради чл. 31 т. 9 от НПОЧУОТСО*

В такива моменти се сещам за Параграф 22 и извода на доктора, че "всеки, който твърди, че е луд НЕ е луд и обратното, че всеки, който твърди, че не е луд Е луд, но понеже твърди, че не е луд - няма как да се докаже, че е!".

И така... Имам 3 дни, за докажа, че съм луда пред СО и нейните служители, които цяла зима, когато беше кално и кишаво, не глобиха никой, че е паркирал в "калта".

НПОЧУОТСО* можеш да намериш ето тук.

четвъртък, май 26, 2011

Поздрав!


Поздрав най-сърдечен за Великия Вожд на вся и всьо в Родината ни, по случай поредния похвален доклад за него и постиженията му, подписан от другаря Байърли!



п.с. Нека се приеме и като поздрав за всички шумкари в храстите, които не са зайци, но се държат като такива!

сряда, май 25, 2011

Нещо си там на Седмицата...

По някога наистина стигам до извода, че живея в една безкрайна халюцинация. За съжаление, няма го онова опияняващо, спокойно и топло усещане, което се очаква от една стабилна халюцинация.

Ето, миналата седмица (а може да не е било миналата, а преди 2 години... или пък може още да не се е случило в реалността), прочетох едно физико-математико-журналистическо излияние по отношение живота в България, котката на Шрьодингер и разни други небивалици. Беше написано в смятано от мен за сериозно издание и цитирано на няколко (също смятани от мен за сериозни) места в интернет.

Притеснителното в случая не бяха разкъсаните мисли на автора, а самопризнанието в края на този мъчителен за четене материал, че е написан под влиянието на халюциногенни гъби.

Опитите за тънка ирония, поне при мен, не сработиха. Напротив. След този случай спрях да чета въпросното,смятано от мен за сериозно, издание.

Днес пък (а може и да не е било днес, а преди 2 седмици, или пък... може изобщо да не се е случвало никога) зададох въпрос на друго, смятано от мен за сериозно, издание каква е ползата от една от рубриките им.

Отговор не получих. т.е. Получих "покана за дискусия", а малко по-късно оправдание, че не могат да ми кажат каква е ползата със "само 140 символа".

Какви са изводите за мен ли?

1. Че в тази държава никой вече не приема буквалните въпроси за буквални.
2. Че не е незаконно да признаваш в национална медия, че похапваш забранени от закона неща, за да запълниш необходимото количество символи.
3. (но не по важност) Точно това гонене на броя символи не ни позволява да се изразяваме ясно и буквално само в 140 символа.

Е, ок. Аз сега ще опитам да напиша всичко по-горе със само 140 символа:

Тежкó на общество с празноглави политици, опиянен народ и надрусана журналистика. Куче, което не знае да лае, самó пуска вълците в кошарата.

петък, май 20, 2011

Конкурс:

Днес в Държавата се провежда конкурс за най-голям рапон.

По непотвърдена информация конкуренцията е жестока, но като цяло, един от най-видните анимационни герои в политиката ни има най-големи шансове.

Той поиска оставката на Вътрешния министър, защото полицията била на страната на "лошите" пред Джамията.

Очевидно Атака не са наясно, че като подпалиш килимчето на съседите много скоро ще пламнат и въшките по твоята глава...

сряда, май 18, 2011

Прогноза за времето:

Вчера, със започналото заоблачаване над бул. "Александър Стамболийски" № 62 в София се даде старт на започнали отдавна процеси, които тези дни ще повлияят силно на милионите жители на Република България.

През нощта, над много структури от държавата беше облачно и студено. На сутринта заваляха оставки.

По непотвърдени данни, бурята ще помете още няколко души на отговорни позиции и с отговорно поведение.

Очаква се на много трезво-мислещи хора да им се завие свят. На останалите - ще им се завие на есен.

вторник, май 17, 2011

А кой изяде кашкавала от пицата?

Постната пица не обича да му противоречат с железни аргументи. За това и Митрева вече не е удобна в НОИ. Чудя се има ли останал непогазен закон в България?!

сряда, май 11, 2011

Bob Marley (Ноу медия, ноу недоразумения)

Разговор между мен и колега в офиса преди малко:

Колегата: Боб Марли е починал! (с тон, сякаш съм пропуснала тази грандиозна новина)
Аз: Боб Марли е починал преди 30 години. Къде го прочете това? (смях)
Колегата: Няма значение (смях)
Аз: Хайде ела да пушим (смях)
Колегата: Не мога (смях) Срам ме е...


петък, април 15, 2011

На заем от Чудомир

През 1962 година Чудомир пише в дневника си:

"Култът към личността" се струпа с цялата си тежест върху широкия гръб на Вълко Червенков. Яка му душа, ако може да го понесе.*

Ако сменим името на Червенков, с това на настоящия ни премиер, това изречение ще е точно толкова актуално сега, колкото е било и през 1962 година.
__________
* През същата година Вълко Червенков е изключен от партията. Той научава това от страниците на "Работническо Дело".

п.с. Благодарности на RationalNumber за историческата бележка под линия.

четвъртък, април 14, 2011

Рецепта: Безгръбначен петел с картофи!


Като истински ценител на кулинарното изкуство и върл противник на фюжън кухнята, в която само цапат чиниите, реших да почерпя вдъхновение от двете крилати фрази на Премиера и Председателя на НС и да забъркам набързо една добра българска манджа, за да заситя празните търбуси на народа, който се насити на зрелища, ама хляба му малко така... не точно по БДС.

Та, значи:

Взимате отгледаните на терасата картофи, обелвате ги, измивате ги и ги бухате в старата тенджера да се варят.

През това време подмамвате безгръбначния петел, режете му главата, изчаквате го да се натича добре пред блока (всички знаете, че петлите тичат най-бързо, когато им се отреже главата), оскубвате, пърлите и след това и него слагате да се вари. Щото то петлите имат склонността да са стари и макар и да са безгръбначни - месото им не е крехко и си требе добре да се поизвари.

В двете тенджери добавяте съответно: сол в картофите, чер пипер в петела. В последния може да хвърлите също сол и чубрица.

Като се изварят хубаво двете благинки - мятате ги в гювеча за Новогодишната капама и печете на тих огън поне 2 часа.

От бульона, дето се е варил безгръбначния петел, може да се ползва и за бобеца на следващия ден.

Останалото е хляб със стандарт "България", люта домашнярка и централните новини на bTV.

Да ви е сладко!

p.s. За малко да забравя. Оказа се, че стария соц-виц за партизаните, кашкавала, маслото и липсата на хляб е чистата истина.

петък, април 08, 2011

Най-го вадим на Балканите!


Според тази интерактивна карта за средната големина на мъжкото достойнсвто, българите го вадят най-голямо на Балканите.

По този начин митът не само, че се потвърди официално и научно, но и даде повод за завист до позеленяване на някои наши съседи.

Между другото, историята нееднократно е показвала с дела размерите на достойнството българско. Пък и след последното преброяване на нацията - жените в България се оказаха повече от мъжете.

- Защо не бягат в Румъния или в Гърция?, ще попитате.
- Ами, защото там няма да видят нищо, което не са виждали, по отношение достойнствата мъжки - ви отговарям.

Но на българката в България днес не ѝ трябват интерактивни доказателства на всичко казано до тук. Тя добре познава мъжете около нея, които редовно обладават всичко наред.

От поскъпването на стоките в магазина, до учебниците на децата, учителите, лекарите, политиците, далаверите, мутрите, Ани Салич... И ги обладават с такава лекота, сякаш си изтупват мръсните ръце от панталона, след смяна на въздушния филтър на Жигулата.

Ако тази статистика не беше вярна, сигурна съм, футболната кариера на Христо Стоичков не би се случила така, както я познаваме днес.

Освен дълбокото изследване, което слага край на митовете и легендите за размера и неговото значение, днес още една новина ми грабна вниманието:
Политиката засилва желанието за порно
В статията се твърди, че колкото повече следиш политиката - толкова повече ти се гледа порно.

У нас подобен проблем няма, защото двете индустрии отдавна са сключили договор за мирно сътрудничество. Достатъчно е да изгледаш централните новини на частните (комерсиалните) телевизии и ще си напълно задоволен както от потребната доза политика, така и от тази за порно.

Ако не беше така, щеше ли Волен Сидеров да се снима гол? Или пък да накара Яне Янев да покаже приятелката си пред медиите?

И щеше ли да се случи това не-до-ра-зу-ме-ни-е от последните 2 дни, довело редица наши министри да се изказват неподготвени, а накрая събирателният образ на божественото мъжко достойнство да им издърпа ушите публично?

И така, мили дами. Мъжете ни са достойни по мъжки и често се интересуват от родната политика. Сега вече знаете защо.

сряда, март 23, 2011

На кратко:

Кулеков трябваше да го пратят в Либия, "Столичани в повече" да се снима в банката в Сливен, а оня лудия, от същата тази банка, трябва да получи един пакет с кока, за да си пръсне мозъка сам.

петък, март 18, 2011

So Long, and Thanks for All the Fish!


Колкото повече общувам с животните - толкова повече се отвращавам от хората.

Какво ѝ трябва на котката?
Храна, пясък, драскало и удобно и високо място за дрямка.

Какво му трябва на кучето?
Храна, парк за тичане, пръчка за гонене и удобно място за дрямка. Дори не е нужно да е на високо.

Какво му трябва на човека?
Човека има нужда от всичко. От всичко, което е видял в съседите, например. И ако може - двойно и тройно, че да има и за децата.

Вчера, Младежа ми разказа за Толстоистите. Това е българско движение на група от хора, които с днешна дата могат да се определят като "зелени анархисти вегани". Където и да се заселят, обаче, неминуемо имали проблеми с местните. Защо ли?

Защото живеели скромно, произвеждали сами храната си, не вкусвали животински продукти и не приемали парите като разменна монета. Когато им трябвало нещо - разменяли своя продукция за него и така преживявали мирно и тихо от 1906 в Белоградчишко, та чак до 40-те години на 20 век.

Какви им били проблемите ли?
Според съседите им по местоживеене (разбирай местните, в селата, в които се заселвали Толстоистите), основният им проблем е, че не пиели. ФАКТ!

Не вкусвали грам алкохол! И имали неблагоразумието да живеят в Северозападна България. Това била и основната причина да ги гонят от земята, която чрез заеми купували.

Имало и по-весели случки. Когато произвеждали повече продукция от това, което им било необходимо Толстоистите отивали на пазара, нареждали я, и я продавали без продавач - само с цена на листче и ... кой-колкото даде.

Познайте какво се е случило!
Точно така - местните разграбвали стоката и им се подигравали.

Стига за Толстоистите. Те бяха по-скоро като контрапункт на това, което се случва в днешно време не само в страната ни, но и по цял свят.

Даже бих казала, че на фона на случващото се в света, България е абсолютно незначителна. Дори и с географското си положение.

Япония я сполетя ужасна стихия. Трагедия. Много хора останаха без нищо, но въпреки това си помагат един на друг и помолиха медиите по цял свят "да спрат да хиперболизират".

Представяте ли си? Половината им държава е в кал до кръста, има десетки хиляди жертви, стотици хиляди са останали само с дрехите на гърба си и всички тези хора казват ДА НЕ ПРЕУВЕЛИЧАВАМЕ! За 3 дни си оправиха сринатите магистрали, всички бачкат здраво, за да може нормалният им ритъм на живот да се върне колкото се може по-скоро.

Докато целия останал свят приказва как Япония ще преживее нов Чернобил, японците работят. Там е разликата между тях и нас. Ние приказваме - те бачкат.

Оу, за малко да забравя! Либия!
Тази сутрин дойде новината от ООН (Организацията на Обединените Нации), че щели видите ли, да защитават мирното население в Либия с бомби. Куул, а?

Същия стар, изтъркан сценарий. Къде са Ирак в момента? Какво става там, някой има ли представа? И там ги защитаваха с бомби, а управниците им се крият по бункерите и не смеят да излязат на дневна светлина.

А къде е Афганистан?

И защо така изведнъж най-добрите приятели на Кадафи първи изявиха желание да си изсипят бомбите в Либия? Какво стана? Кадафи да не им е спрял кранчето?

Лицемерието на "великите сили" е несъизмеримо с нищо друго, освен с алчността им за сфери на влияние.

Сега, в Египет поддръжниците на "демократичната революция" ще им приватизират Пирамидите, а в Либия...

В Либия ще сринат всичко до земята, но след това няма да засадят картофи.

Напротив - след това ще почнат едни заеми, едни "инвестиции" и оцелелите след двойните бомбардировки - тези на "защитниците им" и тези на режима на Кадафи ще трябва да плащат с поколения. И защо?

Защото лицемерните "велики сили" пазеха "мира" в Либия с помощта на техния циркаджия, дето си е опъвал шатрата във всеки голям град по света.

И какво стана? След повече от 40 години "видяха", че приятелчето им се отнася "жестоко" с цивилките? Оу, не! Това са го знаели. По-скоро е, защото в интернет се разлетяха снимки на оръжията, с които Кадафи се отнася "жестоко" към "своя народ".

И понеже така и така, тия оръжия са наши, дай да фанем па да изсипем и тия, дето ги правим от толкова време и се чудим де да ги изсипем. В Ирак работата не потръгна - дай да видим в Либия камилите дали ще издържат, а?

Колкото повече общувам с животните - толкова повече се отвращавам от хората.

Най-добрия сценарий, който може да се случи на тая смотана планета, е... Да дойдат Вогоните.

Ако делфините случайно изчезнат - да знаете, че последните им думи са били:
So Long, and Thanks for All the Fish!

петък, февруари 11, 2011

Чао, чао Мубарак!

Uninstalling dictator ... 100% complete ██████████████████████████████

Сега трябва да се реши проблема с "Muslim brotherhood" иначе при новата инсталация като нищо ще се появи друга грешка:

"You don't have enough memory to install Democracy on your computer. Please contact your system administrator or send an error report on military@egypt.com"

Така или иначе Революцията в Египет ще се запомни с идеята за "мирна революция" - ново понятие, което беше почти успешно приложено там.

Случващото се в Египет и отзвука сред музикантите*

egypt-jan25

В последните няколко дни редица изпълнители, вдъхновени от Египетската революция, написаха набързо и качиха в интернет песни, посветени на кървавите събития в родината на фараоните.

Днес към този списък се включи и провалилият се в политическата си кариера Wyclef Jean, който миналата година не бе допуснат да се кандидатира за президент на Хаити, поради малката бюрократична пречка, че не е живял в последните 5 години преди изборите в Хаити.
Сега, за щастие, Wyclef Jean се е посветил на това, което умее най-добре - да създава музика и го доказа за пореден път днес.

След редица постове в подкрепа на протестите в Египет, които Wyclef Jean написа в профила си в Twitter в последните няколко часа на днешния ден, той пусна и клипа на песента "Freedom", за която казва, че е посветена на "египетския народ"



За негово съжаление, той не е първият музикант, който се залови да прави музика, посветена на кървавите събития в Египет, които започнаха на 25 януари.

Тези дни в YouTube бяха качени още 2 песни, засягащи египетските събития. Те станаха и нещо като химни в каналите в Twittert #Egypt и #Jan25, от които цял свят научава какво се случва в Египет в момента.

Ето ги и тях:

Ryan Kralik - The Egypt Riot


Omar Offendum, The Narcicyst, Freeway, Ayah, Amir Sulaiman - #Jan25 Egypt


Междувременно, днес са най-масовите протести в цял Египет.

Последните новини от Al Jazeera и Al Arabiya, цитирани от Reuters и редица големи световни медии съобщават за огромно напрежение в страната. В момента над 15 000 души са обградили сградата на държавната телевизия на Египет, а малко по-рано бе пусната неофициална информация, че президентът Hosni Mubarak е напуснал столицата Кайро.

____________
* Това е статия, която написах за WebRadio.bg


вторник, февруари 08, 2011

#Jan25,#Egypt

Християни в Египет пазят с жива верига протестиращите мюсюлмани по време на молитва!

От началото на Египетската революция следя ежедневно и ежечасно тези два канала в Twitter. Повечето от нещата, които бяха пуснати там, като "непотвърдена информация" в първите дни на мирните протести, в последствие бяха потвърдени като истина.

За случващото се в Египет може да се говори много. Но нека оставим това на специалистите. Аз само ще кажа, че за пореден път Al Jazeera показах как се прави независима журналистика на повече от световно ниво.

А като допълнение на темата от предния пост предлагам на всички ви песента на Omar Offendum, The Narcicyst, Freeway, Ayah и Amir Sulaiman, посветена на кървавите събития в Египет.

Що се отнася до по-обстоен преглед на #Jan25,#Egypt, по-долу можете да видите един филм на Al Jazeera за първите дни на революцията.



вторник, февруари 01, 2011

Бурето с барут на Европа и неговата музика!


Добре дошли на Балканите. Онази част на Европа, на която преди време някой даде много сполучливото определение: "Буре с барут".

Освен барут, наркотици, евтина работна ръка, цигари без бандерол и красиви жрици на любовта, Балканите са пазител на огромно и разнообразно културно наследство.

Историците и етнолозите могат да говорят с години за всичко това, но понеже аз не съм нито историк нито етнолог - мисля да се спра на личните си наблюдения над това как ние тук, на Балканите, рециклираме културното си наследство и къде може да се срещне то в бита ни с днешна дата.

В последно време, за добро или зло, имам много повърхностни наблюдения над модерната популярна музика на някои от съседните нам страни. Ето защо, с цел да бъда заклеймена в субективност, ще се спра на музиката на 3 държави. Румъния, България и Турция.

Първите две в списъка бяха присъединени към голямото европейско семейство заедно. И докато всички в България казваха: "Гледайте ги смотаните румънци - много са зле. Изобщо не са ни на европейското ниво" - Румъния бачкаше здраво във всички сфери на икономиката. И като казвам "всички сфери" - включвам и Музикалната такава, която от години си е индустрия, както всяка друга, и на всичкото отгоре все още е доста доходоносен бизнес, ако някой гепи подходящия модел.

Турците, набедени за "недоразвити азиатци, управлявани от султан" са доста далеч от това определение ширещо се в България и в много отношения са доста по-в-Европа, отколкото ние. Достатъчно е да минеш Българо-Турската граница и да си дадеш сметка за това.

Какво се случва в България?
Това е въпрос, на който почти всички от живеещите в самата България не могат да отговорят.
А в българската музика?
В българската музика, както във всяка друга сфера на българския бит цари отричане! Тотално отричане на всичко!

Но това не е от вчера - това е народопсихология, която е най-здравата брънка от генетичното ни наследство. И естествено - няма как да не се отрази на родната съвременна популярна музика.

За какво говоря?

Преди да започна да пиша всичко това ми трябваха няколко месеца, за да го обмисля. Имах няколко много сполучливи примери от съседните нам държави за чудесно съчетание на популярната музика с културното наследство, което е дало страхотен отзвук в Европата и само бледи подобия на този феномен "произведени в BG".

И това не е защото нямаме страхотни етно банди, а защото те си остават в дълбокия ъндърграунд, настъпени за главите от лица като Деян Неделчев (Икебаната), Графа и Мария Илиева.

За последните трима мога да говоря много, но не те са целта на заниманието ми днес. Те по-скоро са представени като контрапункт на това, което трябва да направим в България, за да може някоя наша банда да спечели награда на MTV. Така, както направиха maNga от Турция. Или пък да се превърнат в тотален хит на огромния немски пазар - така, както направи Miss Platnum от Румъния.

Беглите опити на ДесиСлава остават само опити. Пътуванията по корабите на Акага за забавление на европейските пенсионери си остават само за забавление на европейски пенсионери. Огромните суми, които Шамара плати за да направи общи песни със Snoop Dogg и неговите позабравени протежета си останаха изцяло за сметка на Мишо Шамара.

Всички тези неща, както и още доста примери, за съжаление, не намериха адeкватен отзвук у нас. Защото, както вече споменах, ние, българите, обичаме да отричаме всичко родно и да боготворим Макдонълдс и ефектните екшъни.

Защо се получава така - не мога да кажа. Не е в компетенциите ми. А защо не се получава при другите - още по-малко бих могла да кажа.

Зная само, че след като Саркози изгони румънските цигани една рок банда от Румъния направи страхотна песен и за нея писаха във всички големи световни информационни агенции. За 24 часа добиха световна популярност.

В същото време, една от най-обичаните наши банди сред българите в чужбина, Уикеда, бе ограбена 2 пъти за много кратък срок. Момчетата 2 пъти остават без инструменти и с огромни разходи за кредитите, с които ги бяха купили, но продължават да работят както винаги са го правили. При това - без да се оплачат никъде. И без да искат помощ от държавата. Точно заради това и защото наистина са много добра родна банда днес си позволявам да ги наредя сред доста популярните имена от Румъния и Турция.

Второто ми предложение от България на някого може да се стори доста неподходящо, но само за него се сещам като ясен пример за това, което правят в съседните на България страни. При това доста успешно.

За нещастие, в нашата татковина, Устата и неговият прочит на родния фолклор остана почти незабелязан, оплют и подценен.

А лично според мен точно в нашия фолклор се крие ключът към световна популярност. Ако не вярвате - спомнете си до къде стигнаха Елица и Стунджи на Евровизия преди няколко години и до къде всички останали наши представители.

И така, нека краткият музикален преглед да започне!

(Румъния) VAMA - Sarkozy vs Gypsy


(Румъния) Miss Platnum feat. Pete Fox - Come Marry Me


(Турция) Tarkan - Acımıyacak


(Турция) maNga - Bitti Rüya


(България) Уикеда - Кой съм аз?


(България) Устата - Пустоно Лудо И Младо