Все по-често ми се случва да разбирам, че живея в паралелен свят. Интелигентни, умни хора, приятели - всички са се втурнали към полит-гибел.
Тази година, ако не друго, в кандидатурите за президенти и в техните екипи ще бъка от "интелигенцията на прехода". Хора, които нито могат да гледат безпристрастно на "преди" нито могат да направят същото и "сега".
Това е осакатената интелигенция. Тази, която твърде много е била ангажирана "да агитира" за някого срещу скромен хонорар "преди" и на която в един момент ѝ е писнало и е решила и тя да се пробва в политиката "сега".
Това е същата тази "бунтарска интелигенция", на която си вярвал като тийнейджър, а сега я виждаш как иска 8% от бюджета на мероприятие с благотворителна цел, заради "авторските права", чиито интереси с днешна дата "защитава".
Тези дни Венци Мицов написа много силен материал за "топлата връзка" между политиката и музиката.
Пиша всичко това до някъде заради неговия коментар, до някъде заради опитите да ме въвлекат и мен в нещо, което не желая.
Жал ми е за хора, които познавам, които са умни, интелигентни, хора, които бих могла да нарека с ръка на сърцето "приятели". Жал ми е, че се поддават толкова лесно на подобни увлечения.
В каквото и да си вярвал вчера, каквито и да са облагите днес, каквото и да ти обещават за утре... Все ще се намери някой в други ден, който ще започне да те замеря с кал, каквато не заслужаваш.
Винаги съм смятала, че интелигенцията не трябва да се ангажира политически. Тя трябва да стои от страни, да наблюдава процесите и ако нещо не ѝ харесва - да критикува със средствата, които владее най-добре:
Писателя - със сатирична поема
Художника - с карикатура
Певеца - с песен
Режисьора - с филм
Всичко останало са наистина фантазии. Такива, граничещи с тези, на току-що завършил висшист с високопарна специалност, на който му се налага да сервира в кварталната кръчма, за да си плати наема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар