четвъртък, март 29, 2012

Смелата Йорданка и кучетата (приказка)

Една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно.

Да, за съжаление тази приказка започва с кръв, а как ще завърши - един Господ знае.

И такаaaa....

Една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно! Глутница свирепи кучета, нападнали обикновен човек и го разкъсали, защото те били много, а той - сам.

Едно време всички тези свирепи кучета бяха мили и обичани домашни любимци. Някои от тях бяха първи приятели на своите стопани. Даваха лапи, гонеха топки, доставяха на своите господари блажени мигове в парка.

Но настанаха тежки и тъмни времена. В Щастливата гора се случи нещо неочаквано! То се разпростря като чума до най-отдалечените ѝ краища. И беше толкова тежко и толкова трудно, че човек за човека вълк стана. И станаха тогава тези мили и обичани домашни любимци тегло за господарите си. Някои продължиха да полагат грижи, макар да им беше трудно, а други, изправени пред дилемата: "Кучето или аз", със сълзи на очи се разделяха с тях.

Пускаха ги на воля - сами да си търсят късмета.

И кучетата го намираха. Не всички! Някои от тях биваха убити целенасочено от хората. Други бяха блъскани с автомобили от невнимателни шофьори. Но трети наистина намираха късмет. По кучешки. Те успяха да се приспособят по-бързо от хората към новите условия във вече не до там Щастливата гора. Завъртяха се по полянките около пазарите и закусвалните. Намериха тишина и спокойствие в парковете и се събираха на глутници, защото така - по-лесно се справяха с трудностите. А и така намираха отново семейството, което бяха загубили след промените в Щастливата гора.
И макар да не живееха в разкош - бяха щастливи. Пролет и есен, когато женските се разгонваха се организираха боеве. Който спечели - той е Алфа. А който е Алфа - води глутницата и се възползва пръв да продължи поколението.

Храната не се намираше трудно. По полянките около пазарите и закусвалните винаги имаше кой да подхвърли нещо за хапване. От тяхна страна се очакваше да са благодарни и да пазят. Все пак бяха кучета, а кучетата това умеят най-добре. 

Да са благодарни и да пазят!

Ето, вижте стария пазач на строежа! Ако не бяха кучетата - той трябваше да будува цяла нощ в кабинката. А когато има верен приятел - срещу къшей хляб той ще пази, а пазача ще си предремне през нощната смяна, защото знае - има ли нещо нередно - кучето ще джафне и ще го събуди.

И така с години всички живееха в хармония. Кучетата на свобода и на воля, с малко помощ от страна на хората. Докато един ден някой не реши, че са твърде много и че са опасни. Тогава хората започнаха да кастрират мъжките кучета, за да може да намалят популацията им. Колкото повече, обаче, мъжките кучета биваха кастрирани - толкова повече се увеличаваше популацията на глутниците. Да! Като едни истински майки орлици, женските кучета засилиха още повече инстинкта си за продължаване на рода и започнаха да предизвикват домашните мъжки кучета. И така, година след година популацията на кучетата стана толкова голяма, че управниците на Щастливата горе взеха решение:

"Всеки собственик на куче да се грижи за любимеца си, да му постави чип, да му сложи ваксини, да му направи паспорт, да го обезпаразитява (вътрешно и външно), да го регистрира в общината, да плаща данък, да му събира акитата, да ходи на повод, да е с намордник и ако може - да не го разхожда на 2/3 от териториите на Щастливата гора! Ако собственикът не иска да заплаща данък куче - да му плати еднократно между 150 и 350 лв. за кастрация и тогава ще го освободим от данък".

И ето тук идва ред и на Смелата Йорданка. Със своята тежка ръка в кадифена ръкавица Смелата Йорданка реши проблема с кучетата, като погна стопаните им, развявайки горната наредба. Тя увеличи глобите 10 пъти и дори малко след това прати една събота свои служители в парка при кучкарите, за да пишат глоби. Винаги се намираше за какво. Я кучето не е с намордник, я не сте му събрали акито... Винаги има за какво.

Но година по-късно, през една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно! Глутница свирепи кучета, нападнали обикновен човек и го разкъсали, защото те били много, а той - сам.

Ядосала се Смелата Йорданка и решила: Да заловим водача на глутницата! Речено-сторено! На следващия ден, злия водач на глутницата бил заловен и пратен в приют накрая на Щастливата гора, а Смелата Йорданка гордо заявила, че работата е свършена и дори към горната наредба ще се добави и глоба за всеки, който храни някое бездомно куче.

Тази приказка започна с кръв. А как ще свърши? Един Господ знае!

четвъртък, март 15, 2012

Образът на глупостта

Това е един значим и важен текст. Написан е лично от мен. Никой не ме е молил да го правя, а и никога не би ми хрумнало да пиша по този начин. Но след днешната публикация на facebook страницата на списание Интро, в което Мария Илиева се пита и си отговаря сама на некои въпрости относно живота, Вселената и всичко останало - реших и аз да се пробвам. Белким ме публикуват и мен у списанието. Пък знам ли - може и на корица да ме турат?
Какво е изкуството?

Изкуството, Марче, е оная работа, дето старите хора викат: "Де го чукаш, де се пука". Когато бях малка си записвах това изкуство също като теб - на аудиокасети на магнетофона. Така го виждах аз тогава туй нещо - изкуството. Освен това имах жалки опити да се сприятеля с Пикасо в гимназията, ама не ни се получи връзката. Тоя е голем женкар ша знаеш и половината му женички или са полудели или са се обесили. Та за това го отрязах овреме.

За facebook и коментарите ми:
Маргарит Иванов да извинява.

За ACTA:
Е, да му се не види. На тоя, първия протест беше такава лудница, че мама не ме видя по телевизора. На втория не ходих, щото бях на село и се учех да квася мляко.

За пиратството:
Ей, тоя Джони Деп е голем. Ама по-голем от него е Кийт Ричардс - баща му! Една година старчето взе, че прекалил с коката и падна от една палма. На главата си падна и оцеля, бе! После каза, че обезболяващите дето му биели, за да си оправи главата били по-яки от повечето наркотици, които е опитвал. Голем е Кийт Ричардс и за друго - щото му дреме на гъза за пиратството.

За митовете по темата "Феновете не могат да си го позволят". 
Муцо, аз мога, ама лекарите ми не дават да си го позволявам, щото било, видиш ли, опасно за живота и здравето ми. Давали ми били само първия ти дует с Графа да слушам. Друго ми не дават...

За YouTube и торентите:
К'во за тях? Идеални са! Е го - тия от google взеха, че вдигнаха качеството на клиповете. Торентите скоро стават магнети и всичко ще си е пак на 6. Стига ротора и статора да сработят като хората. Айде гледай си работата. Повече нема ти отговарям, щото ми се качи на главата, а и имам работа да върша.

Е го - хубавото млеко от село се превари и са извара че го праим. Ай със здрава и с народно творчество! И между другото, Азис ми стана симпатичен след последния 8 март във видинската община.