четвъртък, февруари 19, 2009

Скъпи Васил...

Скъпи Васил, не се познаваме лично, но съм длъжна да ти напиша подробно защо тази сутрин закъснях за работа.

Първо се успах, защото снощи четох книга до 3 часа. Просто книгата беше много интересна. Събудих се в 9:30 ч., видях, че в квартала ни има около 3 метра сняг по ливадите и се стреснах.

Предстояха ми поне 30 минути, в които да се погрижа за котките и да се оправя.

Благополучно в 10:10 ч. вече бях на спирката, за да изчакам като съвестен гражданин прохладния градски транспорт, за който се плаща по един български лев. Не се шегувам. Сигурно ти звучи странно, но е истина. Толкова струва в момента билета за автобус, тролей, трамвай или... в краен случай - коларска каруца.

-Здрасти, помниш ли ме?
-Е, как да не те помня...
-Ти тук ли живееш?
-Не, тук имам къща и дойдох да я нагледам. Ти как си? Още ли работиш там?
-Да. Ами ти?
-А, аз съм по Европа...
- !?!?
- Ами така е, ти като не ме направи директор на твоя отдел едно време... Как е при вас сега?
- А, днес ще ходя да правя проверки на ХЕИ. Те ни правят на нас, ние на тях - знаеш как е. Време да минава..

Скъпи Васил, виждаш ли какво се случва? Важното е време да минава. Май нищо не се е променило, нали? Освен цените на коларския превоз...

Този разговорт ме разсея от хубавото ми четиво точно на време, за да се прехвърля на следващата каруца за обществен транспорт. В нея беше по-забавно, защото се качи една голяма групичка от първолаци. Децата от едно от многото школа в града напълниха цялото "колело". Това е връзката между предната и задната част на тролея. Сигурно щеше да ти е интересно да я видиш.

Бяха много забавни. С едни цветни дрехи, с усмихнати лица... Успяха да засенчат дори кецовете на "Долче и Габана", обути върху краката на едно сърдито момче, което се изживяваше като гей. Макар да ми е трудно да ти обясня понятията в горното изречение ще ти кажа само, че въпросните кецове на "Долче и Габана" са нещо като много модерни цървули, доставени от Европата. Лошото е, че не си струва такива обувки да се разхождат по каруците, нали? Те по-скоро прилягат на файтон.

Думата гей и да ти обясня какво означава - няма да я разбереш. Просто пропастта межру твоето и моето време е огромна. Съжалявам.

Децата слязоха малко преди каруцата да се развали. Коларя ни помоли да сменим транспорта доста блози до мястото, където е паметника ти. Там, на края на София. Макар сега, в днешно време, да си е идеален център на столицата.

Знаеш ли, бабите, които всяка година продават цветя са вдигнали цените. Най вероятно е заради икономическата криза. Тя е глобална. Засяга целия свят, а не само родината ни. Сега времената са много по-различни. Не ги виня. И те трябва да се изхранват. А, ако знаеш само какви са им пенсиите. Само за сравнение ще ти кажа, че цървулите, за които ти споменах по-горе, струват толкова, колкото 4-ма пенсионери взимат за един месец под формата на пенсия. Е, логично е тогава да продават карамфилите за по 2 български лева, нали?

И тази година имаше много първолаци. Шарена картинка са. И млечните им зъбки, или по-скоро липсата им, биха те накарали да се усмихнеш. Имаше и една групичка пенсионери. Те донесоха голям венец. Сигурно са събирали цяла година от пенсиите си, за да си го позволят.

Знаеш ли? Имам само една тъжна новина за теб.

Твоят стар приятел, Йоло... Не го видях днес. Странно. Дано не се е разболял. А може и да е бил по-рано днес. Все пак стана ясно, че съм закъсняла за работа. Но този път ми беше приятно да закъснея. Имаше смисъл, нали?

Съжаслявам, ако съм ти досадила с всичко написано по-горе, но се чувствах длъжна да ти разкажа за закъснението си.

Моля те само за едно. Не се сърди на тези, които няма да успеят да отидат до паметника ти. Сигурно имат уважителни причини.

Желая ти да си щастлив там, където се намираш в момента.

Динка.

18.02 18:17 - Часът на суперзвездите настъпи!

..."I'm gonna dress my ass
with the latest fashions
Get a front door key to the Playboy Mansion
Gonna date a centerfold that loves to
blow my money for me"...



Хм... защо имам спомен, че това се е случвало и преди?
Уви, тогава все още можеше да се намери нещо за четене... Сега - цък.

"Гласувайте за мен!", "Гласувайте!", "Като ми влизаш в блога - пускай по един глас, иначе ще те намразя!"

Един вид - много реклама, малко за продан. Да не кажа - нищо.

Признавам, и аз си погледнах статистиката и останах много изненадана, че има 50 човека, които са избрали блога ми в опцията "моят блог бг", която до ден днешен не мога да си обясня каква точно функция изпълнява. Това са цели 50 човека, от които едва ли познавам повече от 10!

Аз, от своя страна съм пъхнала там племенницата си и още няколко души, които познавам лично. Съвсем скоро добавих и едно момиче, което не познавам, но ми харесва как пише. Т.е. "моят блог бг" се изчерпва с не-повече от 8-10 човека.

Признавам още, че дълго време не бях влизала. Тези дни се присетих и останах изненадана. Нова визия, снимки, картинки. По-шаренко. По-хваща око. Няма лошо.

И въпреки това в цялото море от постове рядко намирам такива, които да ме накарат да се задържа повече от минута.

Ами коментарите? Пълна шизофрения.

Не искам да съм черногледа, но май онова с "генетичния материал" ще да излезе вярно.

От друга страна тук е пълно с хора, които живеят в чужбина и пишат. Поне с такива спомени съм останала от времето, в което посещавах блога по-често. От неделя до сега (това са около 4 дни) гледам да хвърлям по едно око на блога, но нещо не ги виждам и тях.

Това обяснява и факта, че в последно време съм почнала да предпочитам форуми, в които се обсъжда работата на различните видове двигатели с вътрешно горене.

Просто охканията и ахканията на завяхващи дами с инфантилно мислене ми идват в повече.

Мине се не мине време и изведнъж се намира някаква групичка, която взима и опищява целия блог, че еди-кой-си блогър се е отнесъл лошо с тях, писал им скверни и гнусни коментари и те сега са дълбоко засегнати. Много ми прилича на: "Аз ще кажа на мама, че си лош и тя ще те набие!"

Което говори лошо. Защото ако едно време можех да науча нещо от потребителите на услугата блог бг, сега вече не мога. Или не го намирам?

Това, което ми се предлага в момента е някаква псевдо блогърска война с неясна причина и още по-неясна цел, уроци по готвене, еротични разкази и... Стихотворения, достойни за лексикона ми от 4 клас.

И все пак, защото мястото ми е твърде емоционално, смятам да поостана още малко. Интересно ми е колко глупости ще се изпишат малко преди изборите. Не, че не се е почнало още от сега, но когато наближи Моментът... С главно "М"... Тогава ще е истински забавно.

Но, защо имам спомен, че това се е случвало и преди?

И за да не звучи всичко написано до тук с нотка безнадеждност (не, че съм влагала такава), прилагам няколко успешни похвати да станете известни в блог бг.

1. Направи си само една регистрация. Едва ли имаш да казваш толкова много, че да си правиш няколко...

2. Винаги пускай постовете си в началото на работния ден или към края му. Тогава склонните да коментират са повече на брой.

3. Не пиши много кратки постове. Нито много дълги. Вземи за пример dinka - тя никога не е писала дълги постове, защото речника й не е много богат. И все пак БТВ пуснаха снимка, правена от нея в централа емисия, а по-късно вестник Капитал преписа цял неин пост, за което най-вероятно си е платила. Все пак стана дума, че е бездарна...

4. Разнообрази живота си. Така ще имаш повече теми в запас, когато се стигне до момента с халтурката.

5. Не прекалявай с коментарите по другите блогове, защото така ще си изградиш напълно неправилен образ в очите на останалите потребители.

6. Не забравяй аватара. Ако си гол и има какво да покажеш това неминуемо ще предизвика интерес у останалите обитатели на блог бг.

7. Винаги завършвай разказа си неочаквано. Това се прилага само в случаите, че има какво да кажеш. Ако няма какво да напишеш - по-добре не го прави. Ще си създадеш лош имидж. т.е. отново се връщаме на т. 5.

15.02 10:10 - Пърженето на лук в стара мазнина - бич за съседа!

Вчера, събота, 14.02.2009г. хората имаха поводи да празнуват. Нали така?

И ние пийнахме скромно винце, за да отбележим зарязването на лозите и разни рождени дни. Хапнахме вкусни пържолки на открито с помощта на отверки и други подръчни материали. Повозихме се с мотора през деня, а вечерта скромно поиграхме на любимите си игри. И като истински геймъри си легнахме в малките часове.

Неделя, 15.12.2009г., 8:30 ч. сутринта:

Зловонна миризма достига до полу-запушеният ми нос, резултат от разходката с мотор на минусови температури.

8:40 ч. Миризмата става все по-силна и вече не може да се спи.

8:45 ч. Ставам, леко замаяна и с надеждата, че ще съм способна да поспя още малко, отварям всички възможни места за проветряване, подпирам вратите със столове и печки и чакам така 20 минути докато не се уверя, че и последната нотка на пържен лук в стара, клеясала мазнина, не се е изпарила от дома ми. Междувеременно пускам абсорбатор на макс.

9:05 ч. Опитвам се да заспя. Вкъщи мирише на чист въздух и прани дрехи.

9:10 ч. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Зловонието започва да се усеща пак.

9:15 ч. Младежа се разбужда и в просъница споделя:

- Искаш ли да отидем и да закусим в някоя сладкарница?
- Не, отговарям аз, искам да стоя тук и да се вмирисвам на пържен лук в мазнина, която преди това е ползвана за изпържването на поне 10 кг. риба.

Сподавен кикот из под завивките.

Междувременно единия котак се покрива някъде и губя 10 минути за намирането му. Номерът с паничката пак мина. За секунди, като под команда, и двамата бяха до мен.

9:30 ч. Вече не може да се спи. Обмислям варианти за отмъщение. Най-логичния от тях е: В понеделник да разпечата необходимото количество бележки и да ги пусна по пощенските кутии на съседите си със следния текст:

"Пърженето на лук в стара мазнина - бич за съседа!" И още:

"Ползването на чук в неделя сутрин е опасно за вашето здраве". Това в случай, че си несръчен.

Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Зловонието не спира да се разнася, а температурата в апартамента вече е 15 градуса. Абсорбатора работи на макс. Ще повърна.

Чудя се как котките не са паднали възнък? По принцип лукът може да ги убие. Без майтап. А в момента миризмата му се носи из цялата къща и едва не уби мен, въпреки, че съм със запушен нос.

Ами съседите? Как ли мирише в тях, щом тук едва дишам?

Те по принцип не са лоши хора. Винаги, когато се видим си казваме "Добър Ден".
Вярно, че през лятото мравките им решиха да завземат нови територии и много им допадна апетитното парче площ на терасата ни с изглед към изгрева. Но не им хареса факта, че няма нищо за ядене и се върнаха обратно.

Вярно, че когато Петко падна от терасата те стояха на прозореца и наблюдаваха цирка без да се опитат да помогнат. Едни младежи, живеещи до тях ни помогнаха, за което съм им благодарна.

Но защо по дяволите не сменят проклетата мазнина?

Сигурно, защото ако го направят тя ще доведе до катастрофални последици за екосистемата в района... Или до ново място с лечебна кал?

Вече е 10:00 ч. Спи ми се. Цялата съм се вмирисала на пържен лук в стара, клеясала мазнина. Май ще приема предложението за ходене на сладкарница.

Влизам в банята.

Господи! И там мирише на зловонието! Ще повърна!

Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр.

10.02 14:50 - Сезонър наближава!

Поствам тук само един клип и кратко послание. Взех ги от един от мото форумите. Сезонът наближава и макар още да не е дошъл официално, пътищата взеха няколко жертви.

Драги приятели, времето се оправя и на пътя излизат все повече и повече мотоциклетисти. Заради дългата зима вие сте ни забравили.

Най-голямата причина за катастрофите с мотоциклети е отнемането на предимство от страна на автомобилите. Затова ви моля, гледайте по-внимателно, бъдете по-търпеливи и съсредоточени зад волана.




17.12.2008 15:26 - Срещу кого точно ще ми протестирате?

Милите и изхвърлени от обществото студенти в София ще стачкуват. Това научих днес. В гневен призив към "народа" те обявяват, че ще излязат на стачка. Оправданието?

Нелепа смърт на едно младо момче и една огромна човешка драма.

Пълно лицемерие.

Бас ловя, че всички тия келеши, които са се подигравали със загиналото момче, докато са учили заедно, сега намират в неговата смърт оправдание да си разнообразят живота и да излязат на стачка.

А срещу кого ще стачкувате?

"Поради отказа от диалог на отговорните институции с представители на българските студенти, ние пристъпваме към тези действия с ясната идея, че желаем проблемите на студентите да бъдат решени. Призоваваме всички студенти, всички граждани, цялата интелигенция, съпричастни с нашите проблеми и проблемите на цялото ни общество да ни подкрепят в нашето начинание."

Извинете ме, но какви са проблемите на студентите?

Масово учат някакви специалности, от които нищо не разбират и дори не полагат усилия да разберат. Те не ходят на лекции, получават дипломите си даром и утре аз, близките ми и още по-лошо - децата ми ще завися от подобен "специалист".

За тях студентски град е мястото, където се спи безплатно, ползва се градски транспорт безплатно, яде се почти безплатно и е пълно с кръчми, в които можеш да се напиеш безпаметно в поне 4 от 7-те дни в седмицата. И пак почти за без пари.

И тези безотговорни хора ще стачкуват? Срещу какво? Или понеже сте гледали клипа на Слави Трифонов сте готови да излезете на улицата и да стачкувате с неясна цел и с лицемерно оправдание?

"Ама нямало полиция, нямало това, нямало онова". Едно време, няколко поколения преди вас, също студенти, излязоха и протестираха. Тогава пак беше срещу държавата и по-конкретно срещу "полицейщината" в държавата. Сега ще стачкувате, за да върнете полицейщината?

И нима смятате, че вие сте нещо по-различно от държавата? Хвърляте боклука си през прозорците и чакате "държавата" да го почисти? Живеете по-мизерно от братята в Столипиново и псувате срещу държавата.

Държавата - това сте вие. Няма как да протестирате срещу себе си! По-добре си налягайте парцалите и оправдайте огромната инвестиция, която родителите ви са вложили във вас. И моля ви - не ми пречете утре да стигна до работното си място. Не пречете и на останалите, които се опитват да изкарат парите си с труд, за да си платят сметките и данъците.

Искрено ваша,
Будна Съвест

17.12.2008 10:41 - Хайде Кире, ти си!


Киро е луд. И не оставя никой равнодушен дори и на тема за проблемите при отглеждането на брюкселското зеле. Зная го от опит. А когато става дума за малоумен БГ PR - Киро не веднъж е правил компроимси.

За последната година съм свидетел на многократно толериране от негова страна и педантично поправяне на правописни грешки в текстове, написани от знайни и незнайни пиари. "Само и само работата да върви".

Преди известно време, в блога си Киро за пореден път показа колко мъка има в тази държава и като последствие получи "заплаха" по мейл.

Последното, освен, че е върха на глупостта, се слави и с това, че е написано на шльокавица, при това доста неграмотно. Ето ви го 1:1

"Goliam si smeshnik momka!!!
Na Borkata Kandov li se pravish ili na kakvo ???
Ako ne iztriesh teksta koito si pozicioniral za Nasko Lazarov goliam problem shte si imash obehstavam ti i nai veche te preduprejdavam.
Niama da dopusna da si pravish gavra s men.
Davam ti revansh da se popravish.Svali go!!! Za tvoe dobro e !!!

Vij se na kakvo prilichash?
Do subota ako ne si smuknal materiala, ne ti mialsa dobro!!!
Kelesh ?!?!?'"


Цялата история можете да проследите, като цъкнете на банера по-долу.

Това, което всеки блогър може да направи е да качи въпросния банер (ето го и него - http://marfuzii.net/images/banners/support_kirobg.swf) в блога си, ако смята, че е редно поне в блоговете да има минимална свобода на словото.

12.12.2008 15:31 - Кризата удари и любовниците! Горките момичета!

Тези дни не съм на себе си. Посветих цяла седмица от живота си на Пабло Пикасо. И подобно на любовниците му в момента съм емоционално изцедена и психически лабилна.

Дори в автобуса онзи ден ми се привидя тъжната и обляна в сълзи Дора Маар, а снощи сънувах как образите от Герника танцуват хоро с двата котарака на леглото ми. Събудих се обляна в пот и с омотан чаршаф около шията! Мъката е пълна - казвам ви.

На всичкото отгоре чакам да ми се доставят от Япония "вторичен вал" за скоростите на Дивата коза, както и едно зъбно колело.

А и тази криза... Лоша работа. Вдигнали са бирата и дъвките, дефлации-мефлации.

Знаете ли? Раздвам се, че не съм любовница на някого, защото и бентлито ми щяха да вземат! А сега? Какво могат да ми вземат сега? Един счупен мотор и едно кално колело - друго нямам.

Тежко на всички тези млади и хубави момичета на възраст от 18 до 25 (мале, че аз съм прескочила и възрастовата граница даже... време е да помисля за плетките) , на които им взеха Аудитата, Бентлитата, Поршетата, Ягуарите, Мини Купърите и т.н.

Вижте сами какво пише днешната преса:

"Близо 80% от върнатите в лизинговите компании коли са били на името на момичета на възраст между 18 и 25 години.

Финансовата криза спука балона на любовниците, който се беше заформил последните години. Според отлично запознати източници на в. Пари всеки ден в лизинговите компании у нас се връщат десетки нови коли, купени през последните 48 месеца. Интересното е, че близо 80% от върнатите автомобили са били на името на млади момичета, на възраст между 18 и 25 години.

Според източници на вестника сред множеството върнати возила през последния месец се отличават 15 чисто нови Бентлита. "

Може ли така бе? Може ли кризата да удари така тези млади и невръстни момичета? Та много от тях още са студентки и живеят със съквартирантките, които (от своя страна) си простират гащите на прозореца - там, където държат и храната си!

Може ли кризата да е толкова коравосърдечна и да отнеме единствения лъч щастие в живота на съвременната любовница? Като им се вземе аудито какво ще им остане на тези момичета? Телефона? Нищо чудно.

Едно време е било лесно. Любовниците не са искали почти нищо в замяна. Ето - вземете Пикасо. Та той има стотици жени, с които е спал. Ако всяка една от тях му е искала по едно Бентли - до къде щеше да я докара? Още повече, той си е падал по Пежо, но това е друга тема.

Момичета, съжалявам... Няма и как да ви помогна. Аз имам само един счупен мотор и едно кално колело. Май ще трябва да се върнете към градския транспорт... Болката минава, но срамът е голям...

04.11.2008 09:22 - Петко срещу Обама в деня на изборите!

Тази сутрин, в 7:15 ч.(един вид - още по тъмно) котешки плач огласи малката ни кооперация.

Не усетих как Петко се измъкна от леглото, но го чух как приказва някакви неща до входната врата. Очевидно на котето във входа.

Не успях да спя и реших да вляза в ролята на "Спасителят в ръжта".

Хукнах по стълбите рошава и още неизмила очи, за да намеря източника на котешкият вой. Получих дежа ву.

Преди една година, отново по това време намерихме Петко Фон Клостервизен по подобен начин на улицата пред кооперацията.

Днес, на входа на стълбите моето дежа ву стана реалност...

Не зная какво ме накара да взема и да го доведа вкъщи. Отворих вратата, пуснах го на прага и този веднага се навря в Петко. Да се запознаят.

Учудващо!

Петко не го шамароса за "добре дошъл". Малкия набра смелост и хукна да опознава дома. Аз, като миротворец след него и след Петко.

И така - вече два часа.

Междувременно написах бележка, в която запознавам евентуалните собственици на черния натрапник с това, че той е жив и в добро здраве вкъщи + телефон за контакти. Ако бележката е на вратата на вашия вход, значи сме съкооператори. :)

Обама. Така го кръстихме, заради това, че е чисто черен и защото днес са изборите в САЩ.

По всичко личи, че е от друго тесто. Наперен и без страх се втурва да гони Петко, който е 7-килограмов котарак!?!?! А Петко от своя страна си плюе на петите и бяга като дявол от тамян.

А когато малкия се скрие на някое тясно място - Петко започва да го вика, за да излезе...

Опре ли до пряк контакт, малкия ръмжи и хъхка, а Петко недоумява какво му се случва.

Очевидно днес вкъщи ще е интересно. Колегите ще ме извинят, но май ще работя в домашна обстановка.

Дано да свършва всичко, което имам на ум.

Ето и първите снимки на малкия черен демон и реакциите на собственика на апартамента:









03.11.2008 19:43 - Какво ти е нужно за да станеш отново на 14?

Днес ме хвана носталгията и някак ми се искаше отново да съм на 14-годишна възраст.

Какво си спомням от тогава ли? Най-яркият ми спомен е, че много исках да съм на 15, за да може песента "Little 15" на Depeche Mode да се отнася за мен.

Горе-долу на тази възраст открих и Тери Пратчет. Е, тогава книгите му не бяха толкова достъпни, колкото сега и имаше излезли не-повече от 4-5 такива. Общо взето ги премятахе от ръка на ръка така, както каките и батковците годни по-рано са премятали касетите. Но това е друга тема.

Идеята ми беше следната:

Дали си струва с днешна дата отново да съм на 14?

Направих кратко проучване за това от какво се вълнуват днешните 14-годишни.

За мен на 14-годишна възраст интернет нямаше. Да не говорим за мобилен телефон. Какво говориш - дори домашните телефони бяха лукс.

Ако исках да се видя с някого утре - трябваше да го видя днес, за да му кажа. Все още имаше "детска библиотека" (да не се бърка с детска дискотека), в която имаше всички броеве на "Дъга". Прекарвала съм вътре с часове, за да наваксвам с пропуснатите броеве и комиксите в тях.

Карах кънки по улиците с тениска с надпис на гърба "keep distance", написана собственоръчно и не очаквах никой да вникне в смисъла на написаното.

Очевидно ми е било интересно...

От какво бих се интересувала днес?

Слава Богу, че не зная. Но общото ми впечатление от днешните 14-15 годишни девойки е следното:

Печелиш 10 точки, ако си наясно какво е фейсбуук, майспейс, ютюб и сайтове за запознанства.

Печелиш още 10 точки, ако имаш поне един чифт обувки с токчета, сутиен и нещо в дантела.

Получаваш 20 точки, ако имаш снимка с тях в домашни условия.

И още 10 точки, ако снимката е направена с мобилен телефон.

Разбира се, колкото повече такива снимки имаш - толкова по 10 точки получаваш отгоре, но ако искаш да си истинска отличничка на 14 всички тези снимки трябва да са качени в сайт за запознанства. Или поне някъде в интернет с удобен линк, който да се разпрати на всички.

Още по-важно е галерията със снимки да се вижда и от напълно непознати чичковци, за да им демонстрираш колко ти е готино дупето, когато си на 14.

Опитах се и аз да направя няколко от "вървежните снимки" и да ви кажа - то било забавно бе... Направо изпаднах в телешки възторг!

Яд ме е, че пропуснах високите токчета и задължителните слънчеви очила, но основните изисквания за днешните 14-годишни девойки съм ги спазила.

т.е. Да се снимам пред огледалото вкъщи с мобилен телефон


Да се разчекна колкото мога повече (признавам, че на моята възраст това е доста трудна задача)


И не на последно място - да правя смешни муцки с мисълта, че изглеждам "секси" и да демонстрирам "чуден" заден фон.


А сега ме питайте дали искам да съм отново на 14, но през 2008г.

Горната фотосесия е обект на авторско право. Правена е само и единствено за dinka.blog.bg и ако я видя на друго място, или получа сигнал, че я има на друго място ще предприема законни стъпки срещу нарушителите на авторски права. Благодаря много!

21.10.2008 10:33 - Жените срещу Динка - войната е обявена официално!

Жените са слаби шофьори. Убедих се в това, независимо, че съм жена. Има, както казва моя инструктор, 10% от тях, които могат да карат, но останалите 90% са повече от слаби.

Войната жените срещу Динка започна неотдавна на един полигон, когато друга колежка "бъдещ слаб шофьор" се засили срещу мен в опит да ме убие пред очите на поне трима инструктори, защото не намери педала на спирачката, но за сметка на това намери газта и я натисна със всичките си 80 кг.

Така започна Войната.

Когато се занимаваш с някакви неща, обикновено забелязваш хората със сходно на теб хоби.

Аз така едно време открих, че има много велосипедисти в София и тези, които се събират на екопротестите са само малка част от тях.

След това открих топлата вода, че има и много мотористи, да му се не види. И тези, шумните и бързите са съвсем малка част от тях.

После, засегната от общоприетата теза, че жените са слаби шофьори, започнах да се заглеждам по задкормилните устройства на автомобилите. Повярвайте ми, в задръстването вече ще видите повече жени зад волана, отколкото мъже.

Друг е въпросът, че 90% от тях не могат да карат! Те не гледат в огледалата, не гледат какво се случва около, зад и пред тях. А возят малки деца в тези стари баракуди!

Може ли да си толкова безотговорен, ако не към собствения и чуждия, то поне към живота на детето си? Излиза, че освен лоши шофьори са и лоши майки, така ли?

Не мразя жените. Аз самата съм такава, но много мразя заспали блейки да се опитват да ме убият, защото когато правят завой на ляво, не гледат в правилните посоки.

Мразя и такива, които не виждат какво се случва пред тях и се опитват да ме убият, само защото съм с колело, с пуснати мигалки по бял ден с каска, руса коса и къса пола!

АКО ТОВА Е ГЛЕДКА, КОЯТО НЕ МОЖЕТЕ ДА ЗАБЕЛЕЖИТЕ И ГОЛА ДА СЕ СЪБЛЕКА - ПАК ЩЕ СИ ОСТАНЕТЕ ЗАСПАЛИ БЛЕЙКИ.

Моля всички жени, които се опитват да ме убият на улицата пред очите на невинни свидетели и собствените си деца да се опитат поне малко да ВИЖДАТ, когато гледат!

В неравната борба Жените срещу Динка, за по-малко от месец има 8 опита за физическото ми отстраняване!

Войната продължава!

14.09.2008 20:42 - Цяла седмица, за да й чуя гласа

Много от близките ми и приятелите са наясно, че скоро се сдобих с Горица.

Горица е доста екзотичен модел мотоциклет, а моя още по-екзотичен, защото е с манивела.

Когато я взех бях запозната с факта, че това е единственото ендуро, на което мога да се кача. Ниско, женско, кротко четиритактово животинче само с 20 коня и 2-3 магарета за разкош.

Но не си давах сметка в колко неприятно състояние се намира самият мотор.

Купен е от Гърция в потресаващ вид. Предните собственици бяха направили основен ремонт на двигателя, което се оказа доста голям плюс, но в последствие осъзнах как един резервоар и много рядък карбуратор могат така да ти стъжнят живота, че да се чудиш от де имаш тия сочни псувни в речника си.

Емо и Боряна са пичове и ни предупредиха за "малките" проблеми, а аз като вечен оптимист си казах: "Спокойно, не може да не намеря части за пущината".

Това, с което разполагах след покупката:

Много нестабилно работещ мотоциклет със склонност към неочаквано гаснене и изключително триден за палене.

Течове на масло от двигателя. В последствие се оказаха няколко съвестно недозавити болта, които собственоръчно натегнах.

Резервоар в ужасно състояние и с толкова много ръжда в него, че беше избила отвън.

Карбуратор пред издихание с две скъсани и лепени многократно мембрани.

С "присадена" манивела от друг мотоциклет, което правеше паленето почти невъзможно. Стартер - няма.

Закъсана седалка.

Това, с което разполагам сега: Почти нов на вид мотор.

С изчистен по трудния, но далеч по-ефективен начин резервоар.

Отнето време: 3 дни усилен труд.

Нужни средства:

Секач, за да се отвори прецизно резервоара (без никакви загуби на метал). Ъглошлайф и специален диск с телени четки за остъргване на едрите частици. Ръждопреобразувател, за финната работа. Телоподаващо за "точкова заварка" и добрия стар електрожен за грубата работа + малко шлайфане за след това. Кит за изглаждане на неравностите, малко шкурка и един спрей с боя.

Цена: Безценен. Все пак татко го е правил за малката си дъщеричка.

Нова седалка

Отнето време: половин ден

Нужни средства:

Добър тапицер с остър нож, ножовка, хубава кожа и малко шевове.

Цена: 40 лв.

"Нов" карбуратор

Отнето време: един ден за покупка и още 2 за вкарване в експолатация

Нужни средства:

Автомобил, лична карта и парички за бензин за разходка до Солун. С вещи напътствия от други колеги намерихме без проблем нужната улица и нужния магазин. Там чакахме три часа за да го доставят. Втора ръка.

Цена: 100 евро (когато нямаш друг шанс да го набавиш, а и нямаш време - цената се преглъща с повечко студена вода)

Оригинална манивела

Отнетото време бе същото като при карбуратора, защото ни ги доставиха заедно.

Цена: 30 евро (това в скобите по-горе важи и за манивелата. С още малко студена вода)

Нова свещ.

Старата приличаше на негърче.

Пиша всичко по-горе за да ми олекне, че след малко повече от седмица чух отново нежния глас на Горица. Замесените в тази авантюра са както следва:

Емо и Боряна, аз, младежа, брат ми, татко и търговците в Солун.

Препятствията: една шепа кал и още две ръжда извадени от резервоара, поне литър изтекъл бензин, два успешни опита за удавяне на "новия" карбуратор. Заради сериозните ми съмнения, че в Солун са ме минали здраво той мина на тестове през "аеродинамичния тунел на татко" с помощта на прахосмукачка "Тайфун". Много бутане и сълзи в очите когато запали.

Как да не съм доволна сега?

Това, което ми остава:

Закачане на мигачите и минаване през КАТ.

Пожелайте ми успех, а когато всичко премине - ще кача снимки на Горица (Yamaha XT 225 Serow).

05.09.2008 16:19 - Другарю милиционер, респектирай ме с куршум в задника!

Преди известно време в един форум, моторист се оплака, че са го спрели с насочен към него пистолет.

Вчера, едно момче бе простреляно от полицай, който искал "да го респектира", защото лапето не му спряло на стоп палката.

В последствие, детето е с дупка в прасеца, а полицията се оправдава, че е бил без нужната категория.

Кой дава право на полицията да стреля на ляво и на дясно по мотористите?

Знае ли другаря, смел и респектиращ ме с куршум в задника, милиционер какви неща може да предизвика с единия му негов респект?

Може да убие мен, спътникът ми, да паднем, да мине камион през главите ни, в който да се набият още 4 коли?

Колко ЖЕРТВИ минимум и максимум ще тежат на съвестта на респектиращия ме другар милиционер?

КОЛКО?

06.08.2008 22:17 - Bjork - босата пеперуда на бурите

Подготовката за този концерт бе най-дългата такава. Първо, защото още преди 4-5 месеца се уговорихме с няколко приятели да отидем до Истанбул и да я гледаме на живо.

Те поеха инициативата за билетите и резервацията на хотела, а аз общо взето чаках всичко на готово. До последно не можех да повярвам, че ще отида на неин концерт.

Не стига това, че грам не изпитвах никакво вълнение до последно, но срещах и пълно безразличие от страна на всеки, на който казвах с усмивка: "А аз ще ходя на концерт на Bjork".

"Винаги съм се чудил какви хора ходят на концертите на Bjork!" каза през смях един от тях. Такива коментари за времето до трети август, когато се случи събитието, чувах почти всеки ден и до някъде това уби съвсем първоначалния ентусиазъм.

Концертът щеше да е на доста известното място за подобни прояви Kurucesme Arena. Преди да се разсмееш заради името е хубаво да се поинтересуваш кой е свирил там. Лени Кравиц (Lenny Kravitz), Judas Priest и Марк Нофлър (Mark Knopfler) са в списъка на Куручешме за последните два месеца.



Нямах грам настроение до момента, в който не чух от колоните някаква странна китайска или японска опера. Не мога да кажа със сигурност за народността на музиката, но ме развесели доста.

Всъщност, преди всеки концерт на Bjork от настоящото й турне звучи една и съща музика. Тази, за която споменах.

По план концертът трябваше да започне в 9 вечерта, но като човек, свикнал с огромните закъснения по родните концерти бях повече от сигурна, че това няма как да стане.

"Ще видиш колко много ще се промени сцената, малко преди да започне концерта" каза един от приятелите, с които бях, когато забеляза, че не съм доволна от чисто празната сцена.

Беше прав.



Учудващо, концертът започна в 21:15 - подобна точност в България? Забрави!

Нямаше подгряващи банди - само Bjork на 100% и до край!

Всички песни бяха изпяти на един дъх, а ако си любопитен какво пропусна - ето ти сет листа, за да съжаляваш истински:

BRENNID DIT VITAR (walk in)
EARTH INTRUDERS
HUNTER
PAGAN POETRY
DESIRED CONSTELLATION
THE PLEASURE IS ALL MINE
JOGA
OVERTURE
IMMATURE
ARMY OF ME
TRIUMPH OF A HEART
FIVE YEARS
COVER ME
WANDERLUST
HYPERBALLAD
PLUTO

Бис:
ANCHOR SONG
DECLARE INDEPENDENCE

Концертите на Bjork не са обикновени концерти
! Усещането е сравнимо единствено с операта. Звучи невероятно и няма да ми повярвате, докато не отидете да я видите на живо. Съветвам ви да го направите при първа възможност. И не се притеснявайте от това, че ви е малко "истерична".

На концертите няма и помен от това - само стегнати изпълнения и бас, от който мислех, че ще ми потече кръв от ушите.

p.s. Имах известни притеснения, че Bjork може да се изпусне и да каже нещо по темата за кюрдите, но за щастие не го направи. Очевидно горчивия опит от концерта в Шанхай още й държи влага.

p.s. 2 Искаше ми се да кача и клипчета, но през два браузара не се получи... Ето поне линковете, за да видите поне малко от представлението :)

Линк 1, Линк 2 и най-важният Линк 3

09.05.2008 16:30 - Честит празник! Честит Ден на Победата!

Година по-късно съм на същото мнение. Въпреки опитите на някои колеги да ме убедят, че няма смисъл да отдам почит над паметта на милионите загинали.

Година по-късно не мога да добавя нищо друго към написаното тогава, освен това, че започва да ме боли все повече и повече.

Боли ме най-много за напъните на някой да ме накара да смятам , че германската капитулация дала край на Втората световна война е по-маловажна в исторически план от някакъв си апел за размяна на въглища и стомана (основна суровина по онова време за създаване на оръжия).

Да, в Европейски някакъв си съюз съм, но не мога да махна с лека ръка и да кажа:

"Е, тия там 55 милиона души умрели във войната не са нищо пред така важния договор за въглища и стомана!"

Няма и как да го кажа!

С ДНЕМ ПОБЕДЬI!

22.04.2008 23:44 - На баба ви У интернетУ!

Що е то услуга по интернет на държавната администрация?

Не. Нямам предвид всички. А само една част от администрацията. Тази, която се похвали, че вече предлага и такива.

НАП изсипа доста хиляди левове в радио и телевизионна реклама за да ни убеди, че е лесно да си платиш данъците У ИнтернетУ.

Е да, ама по бабешки. А както се знае - бабите не разбират много от интернет. И явно някоя баба е измислила системата.

А системата прилича много на онези, които едно време се ползваха на "Магурата".

Важното е клиентите да се въртят.

Ако може на бавен огън. И ако може - ааааааадски бавно, за да им е гадно.

Ето я и системата - нагледно, защото е трудно да се обяснява. Само като пояснение ще напиша, че в нея влизат тъпа регистрация, още по-тъпа регистрация, вкарване на код от още по-тъпата регистрация в довършителните работи на тъпата регистрация. Регистрация на карта, ходене до банкомат, ходене до тоалетната, ходене по мъките и..... Абе няма какво да ви обяснявам.


Тази схема е обект на авторски права. Ако от BTV ми откраднат и нея - ще ги съдя!

Въпреки тъпата упоритост и огромното ми желание да си платя данъците по интернет вече съм готова да отида до първата срещната банка и да направя това както до сега. За мен това ще е стъпка 9, защото ако продължа напред - не зная как ще изглежда схемата.

Идиотско е да ти казват, че ще можеш да си платиш лесно данъците по интернет, при положение, че в "системата" влиза и БАНКОМАТ! Реален! Стои на вратата пред офиса и почти никога не работи!

Той не е в интернет по дяволите! Той стои пред офиса! Може да се пипне!

И е точно толкова виртуален, колкото на баба ми интернетУ!

11.04.2008 22:10 - Новите дрехи на Динка...

Каква ви е първата асоциация, когато чуете думата "мотор"?

"Донори", "самоубийци", "кеф", "king of the road"?

Имам доста малък опит с точно този двуколесен представител на превозните средства, но макар и малък, благодарение на него съм видяла и 2 и 220 по Цариградско.

От днес нещата в моя живот се промениха в непонятна посока...

След 5 мирни години на съжителство с моя Младеж и след няколко месеца още по-мирно съжителство с него и с Петко Фон Клостервизен, сега спокойно мога да кажа, че ме очакват доста неизвестни занапред.

Малко по-рано днес, един колега, когато му споделих идеята на Младежа, той ми отговори така:

"Много се радвам, че ви познавах"

Точно това "Х" не е правописна грешка, Томас. То крие неизвестните в живота ми, но зная, че съм адски подготвена.

Новите ми дрехи са на лице! Един вид - моята втора кожа!

Екипировката е онази малка брънка от колелото, която от "донор" може да те направи жив човек. И за това не трябва да се пести.

По-добре си купи по-евтин мотор, отколкото да се движиш по джапанки и кърпа на главата със същия този мотор.

Ето защо - решихме да не пестим от екипировка.

Аз, като човек, който нищо не разбира от този вид екипировки, без да искам се ориентирах в правилната посока. Но усещането... То е повече от незабравимо!

Най-силната заблуда за мацка на мотор:

Мацките по филмите, които се возят на мотори изобщо не изглеждат така, както изглеждам аз, нахлузила всичко необходимо!


Първи впечатления за удобство:

Никакво! Адски трудно успях да облека якето. За панталоните да не говоря. А когато и двете са върху мен се чувствам като киборг. Убедиха ме, че това е заради "зимните хастари" и на двете.

Всички кори по ръкавите, гърба, коленете и на всякакви по-чупливи места" тежат толкова много, че се чувствам като оловно гюле, с диаметър 157 см.

На външен вид изглеждам като облечена в ски екип, но така биха изглеждали екипите на тези скиори, които имат намерения да ги мачка рактрак поне по няколко пъти на ден за наместване на кокалите.

За каската няма да говоря, защото вече имам 3 за велосипеда и някак съм свикнала с усещането.

А с ботушите още нямам опит, защото никой не предполага, че ще се появи една руса кака, която носи крак, отговарящ на детски номер.

Е, все пак постигнахме компромис, но ме убедиха, че след като си ги взема, мога да си ги суркам по асфалта в движение колкото си поискам, при това без да си оставя половината пръсти на платното.

За ръкавиците се отнася същото.

Е, пожелайте ми успех, попътен вятър и се оглеждайте за мотористи и велосипедисти, че са доста чупливи, да му се не види!

p.s. За Младежа ще пиша отделно, защото той е виновен за всичко!

10.03.2008 12:58 - Пей с мен или Music Idol?

Няма да крия, че се смятам за ощетена от войната за рейтинг.

От една страна много искам да гледам Music Idol, а от друга съм повече от любопитна да разбера какво ще се случи и кой участва в Пей с Мен.

За зла участ - имам само един телевизор. Не, че не мога да гледам един от двата канала на компютъра, но ако го направя вечерта ще приключи най-малко с една жертва.

Като човек, който сяда пред телевизора с ясната цел, че ще гледа САМО ЕДНО ОТ ДВЕТЕ предавания идва логичния въпрос КОЕ?

Music Idol, защото вече съм го гледала и ми се иска да видя как ще продължат младежите

Пей с мен, защото ми е напълно неизвестно какво се случва, с кого се случва и ЗАЩО?

В крайна сметка, заради борбата за рейтинг и заради нечия чужда накърнена чест - аз съм прецакана!

1. Защото имам желание да гледам и двете предавания, което е и в полза на тези, които ги пускат!

2. От друга страна точно тези, чиято полза е моя зрителски интерес, не ми позволяват да го направя, защото някой гений е решил да ги излъчи по едно и също време.

Ще ме извинявате уважаеми господа, създатели на телевизионните програмни схеми, но аз смятам да изляза от омагьосания ви кръг и да зарежа цялата тази работа с музикалните надпявания.

За това тази вечер ще си галя кротко котката и ще гледам, в тон с галенето Animal Planet, утре ще си чистя къщата докато вие се борите за рейтинг, в сряда и четвъртък ще се забавлявам на курса по народни танци, а в петък ще отида в някой задимен клуб и там ще си остана до ранни зори.

И така - докато не спрете да правите уважаемия зрител на идиот и да го подтиквате към раздвоение на личността.

24.02.2008 19:24 - С питане и инструмент до Цариград се стига!

Чуден, слънчев, топъл неделен ден. Какво по-хубаво от това да разполагаш с такъв ден и с велосипед?

Истината е, че има само едно по-хубаво нещо:
Да разполагаш с такъв прекрасен ден, велосипед и ... ИНСТРУМЕНТИ.

Знаех си, че някога ще ми се случи. И точно заради това си купих инструментите - да не ме свари ситуацията неподготвена.
Но, както се досещате, ме свари и се наложи да походя няколко километра пеша, да похарча малко пари за ненужни инструменти и да вляза в ролята на истинска блондикна, каквато между другото съм, след като сварих най-накрая да отида на фризьор миналата седмица.

Estrella ни е свидетел с какъв ентусиазъм отидохме в неделя до работата за да си приберем велосипедите. Каски, ръкавици, подходящо облекло - всичко!

Дори и болките в левия ми крак, набит от народните танци, не можа да ме спре да се повозя.

Е, колелото ме спря.

По-лошо - наложи се не само аз, но и младежа барабар с мен, да походим два километра пеша.

ПРОБЛЕМЪТ:
Разхлабено кормило.

РЕШЕНИЕТО:
Съвсем обикновен гаечен ключ, френски ключ + шестогран No.8.

Да се върнем на разхлабеното кормило.
Всеки велосипедист би се стреснал от този проблем, защото е един от най-опасните. Идва внезапно и има ужасно тежки последици при един съвсем лек скок, какъвто в градски условия се прави на всеки 40 секунди.

За пояснение на тези, които не могат да си го предствят ще вмъкна, че това е онзи прекрасен момент в живота, в който скачаш от тротоара на платното и в този момент предната гума застава в дясно, а кормилото в ляво. Изключително готин номер за пребиване.

В опит да намерим решение обиколихме сума бензиностанции и един голям магазин, в който ми се изсмяха, като ги попитах за инструменти. Купихме два напълно безполезни предмета и в отчаянието си започнах да се моля на шофьорите пред магазина за някакъв инструмент. Дори и клещи.

След четвъртия шофьор, който ми каза, че няма такива неща, се отказах и продължих да бутам, иначе прекрасното, зелено колело.

Продължихме бутайки по тротоара, от другата страна на велосипедната алея на "Цар Борис Трети"... И в един момент видяхме на нещо като паркинг няколко младежи, които седят около отворените си коли и си говорят.

Погледнах в краката им - кутии с инструменти!
Хайде сега някой да дойде и да ми каже, че е адски тъпо хоби мъжете да си ремонтират колите в неделя следобед! Напротив! Изключително полезно е! Направо МАННА НЕБЕСНА!

Веднага се насочих към тях, като маниак, те забелязаха интереса ми и се обърнаха да гледат забавлението...

- Добър ден, виждам, че имате инструменти, а аз имам един малък проблем с колелото...

- Какъв точно проблем? - питат те

- Ами ето такъв!
И с много ловко движение, хванах с едната ръка гумата, а с другата волана и със съвсем малко усилие направих показно на проблема.

- Имате ли някакъв съвсем обикновен ключ или шестограм, за да го стегна?

Докато задавах въпроса, вече двама от младежите се бяха навели и търсеха нужните инструменти

- Или френски ключ?... - обади се младежа, на свой ред, за да ги насочи по-добре.

В този момент заветния шестогран се появи в ръката на един от младежите. Леко ръждясал, стар... Но в очите ми беше толкова ценен, колкото жълъда за катерицата от Айс Ейдж.
Изскочиха клещи и се започна едно затягане с такава ловкост, че дори и аз останах леко втрещена.

Кормилото ми се затегна, но все още криеше опасности...

Изскочи и френския ключ.

Цак-цак и готово!

Всичко стана толкова бързо, че не разбрах как им благодарих с пламнал от щастие поглед.

Качих се, подскочих два пъти за да се уверя, че всичко ще е ок и няма да си счупя главата и потеглихме с младежа.

Сега ми е малко гузно и за това пиша поста. За да им благодаря отново и да обещая, че ще си напълня раницата с железа, за да може следващия път, когато те или някой друг има нужда - да бръкна в нея и редом до гримчетата и пиличката за нокти да извадя от джобчето й един френски ключ. Или шестогран!

Ще го направя! Още утре!

18.02.2008 23:09 - Съвсем сериозен наръчник за съжителство с котки. Част II

Както вече стана ясно, тук въпросът не опира до "гледане на котки", а по-скоро до съжителство с тях.

Разбрахме се още, че ще ползваме термина "Проблем" за улеснение на читателя. (В термина влизат всички разновидности на обръщенията с които ги мамим, крещим по техен адрес или просто ги сочим за пред околните).

Ако сте попаднали на предния научен труд, богат на снимков материал и истории черпани от живия живот, значи можете да продължите с глава шеста, но ако не сте - можете да отскочите на линка даден по-горе, а след това да се върнете за продължението.

И за да е ясно на всички искам да кажа, че съм от тези пристрастени съквартиранти на котките, които са склонни да направят всякакви безумщини за косматия си мъркащ любимец. При това абсолютно праволинейно и без грам мисъл за това, че искам нещо в замяна.

До тук с поясненията.

От първа до пета глава обхванахме един много кратък период от съжителството с Проблема. Да речем, че става дума само за няколко месеца - от влизането на Проблема в дома, до падането на млечните зъби. Във втория период котето е на около 6-7 месеца.

Щях да отложа продължението на "Съжителството с котки", но ето какво заварихме, когато се прибрахме след работа:







Тази гледка бе катализатор, за да продължим така:

Глава шеста
Когато почистването на дома стане игра "На котка и мишка"


В този случай много добре се знае кой е котката. Не искам да те засегна, но извода, който си правиш точно сега е истина! В момента, в който грабнеш парцал или метла - забрави за процедурата "бързо почистване". Нужни са часове, а след като си капнал от умора и мислейки, че най-накрая мъчението е свършено, докато се просваш доволно на дивана виждаш едно цяло вълмо косми до крака си.

Съвет: Ако не ти харесва ролята на мишка - помоли някой друг да чисти. Не е лошо да му предложиш и пари, защото едва ли ще се навие да те отмени срещу нищо. Също така се опитай да не му пречиш и не забравяй да държиш Проблема настрана. Ако все пак си решил да се прежалиш и този път - в никакъв случай не затваряй Проблема в съседно помещение, защото това ще го разгневи и разиграе още повече. Т.е. отпусни си още поне един час в гонитбата.

Глава седма
Когато големи и тежки неща започнат да падат от високо без никаква причина


Всъщност причина има. И това е Проблема.
Ако в 3 през нощта тежката сабя, подарена от дядо ти, която предвидливо си поставил върху секцията за да не я пипа никой, но всички да я виждат, се стовари върху чисто новия паркет, знай, че това не са призраци. Това е Проблема, който си разширява територията!

Съвет: Вече си се примирил с дамаската на мебелите. Какво ти пречи да се примириш и с дупката на паркета? Не е лошо дори да се зарадваш, че вече е достатъчно голям и се катери по висините, които дори и за теб са трудно достъпни без помощни средства. Също така не е лошо да събереш всички тежки предмети и да ги затвориш под ключ. Можеш да ги подариш на някой друг, който има куче например или направо да ги скриеш в мазето.

Глава осма
Когато твоите дрехи станат дрехи на Проблема


Тук нямаме предвид в буквалния смисъл, но бъди сигурен, че ще се лишиш поне от две жилетки през зимата, защото Проблема много харесва да лежи върху тях.
Останалите твои дрехи ще станат жертва на насилие. Те ще бъдат разкъсани, изгризани, а след това изплюти и абсолютно неизползваеми. Това може да е негов начин да ти покаже, че не се обличаш по вкуса му, но едва ли.

Съвет: Още с влизането на Проблема в дома ти започвай да събираш пари за нови дрехи, защото половината от тях ще бъдат изгризани, а другата половина - препикани (но това е само в краен случай). Аз лично за няколкото месеца съжителство се простих с три от любимите си блузи и с двете най-топли жилетки. Реално погледнато - спасение няма.


Глава девета
Невидимата заплаха


Като типични представители на семейство Котки, нищо котешко не е чуждо на Проблема. Това, че лови "плячката си" в паничка не го прави по-малко потаен и заплашителен. Да живееш под един покрив с Проблем е почти толкова опасно за живота и здравето ти, колкото да пресичаш оживена улица слепешката.

Съвет: При всяка крачка се оглеждай, защото Проблема може всеки момент да те нападне. Той дебне, крие се и скача точно тогава, когато най-малко очакваш! Научи се да разчиташ на ушите си така, както разчиташ на зрението си. Това е жизнено важно.


Глава десета
Кулинарни трикове


Като същество, доста по-надарено от нас, когато опре до сетива, Проблема е способен винаги да ти помогне при избора на вечерята. Само едно подушване е достатъчно за да си дадеш сметка дали морковите са подходящи за зеленчуковата супа. Нужно е само да разгадаеш физиономията му.

Съвет: Никога не прави това в присъствието на външни лица. Само да те видят, че така избираш менюто и веднага ще си намерят причина да си тръгнат преди да си сервирал супата. Също така трябва да се примириш и с факта, че никога повече няма да ти идват на гости. Още в трета глава обсъждахме момента със социалния живот.

От друга страна не е лошо да се доверяваш на Проблема при избора на храната и напитките. Познай защо вече рядко пием кола...


14.02.2008 16:54 - Най-хубавото нещо днес!

Знаете ли, аз съм щастлива и обичана. :) И за щастие днес няма да бъда по-обичана от вчера или от утре, поради простата причина, че всеки ден ме обичат на максимума.

Същото може да се каже и в обратна посока.

За това мили мои сълзливи и сополиви девойки, които очаквате нещата да се променят с един грозен балон, една завехнала китка-цвете и някакви други глупотевини...

Поздравявам ви с най-хубавото нещо, с което някой може да ви поздрави днес!

05.02.2008 22:21 - Искате котка? Сигурни ли сте?

Това е съвсем сериозен наръчник за съжителство с котки. Не за гледане на котки, а за съжителство с тях!



Много от нас изпадат в чудно умиление, когато видят малко котенце на улицата, което изглежда, че е в беда.

Не се подлъгвайте! Това е генетично заложена тактика на хитрите космати твари, която винаги работи!

Не от вчера, милиарди подмамени хора от измамната беззащитност на "Проблема", по цялата планета, а и не само на Майката Земя** приклякват до него и дори не се усещат как всичко се преобръща наопаки. Ето защо, като опитен проблемогледач реших да съставя един кратък наръчник на бъдещите жертви.

Глава първа.
Когато Проблема прекрачи прага на дома



Когато това се случи бъди сигурен, че няколко седмици Проблема ще души навсякъде. Ще влиза с теб в тоалетната и ще те гледа втренчено, а след това дори ще направи опити да подуши. Това води до безкрайно комични ситуации. И за теб и за Проблема. Ако се окажеш силно притеснен от това, че си държиш половината дрехи в ръка в доста неудобна поза и в същото време се опитваш да извадиш Проблема от тоалетната чиния, мога да ти кажа само едно: "Добре дошъл в клуба!"

Съвет: Не е лошо да слагаш капаците на тоалетните чинии в дома си, защото един удавен Проблем тежи много на съвестта.

Глава втора.
Когато Проблема окончателно приема вашия дом за негов, а вас за навлеците, които носят храната




Това се случва много бързо. Около 5 дни след нанасянето на Проблема върху меката мебел. Уви, ти ще схванеш какво се е случило едва тогава, когато меката мебел вече не е много мека и по-скоро прилича на закупена преди 30 години, отколкото преди 3 месеца. Няма да усетиш как за броени дни си се превърнали в роб на Проблема и дори приемаш за нормално гризането на всички кабели вкъщи. Нещо повече - ще ставаш всяка сутрин като роботчета и преди да се заемеш със сутрешния тоалет ще направиш 2 неща. Първо ще сложиш ядене в купичката на Проблема, а след това ще почистиш пясъка му. Едва тогава ще се сетиш, че е време за миене на зъби. Не се притеснявай. Няма да си единствени, а след третия месец от съжителството ще го правиш на сън.

Съвет: Ако си мислиш, че има начин да отучиш Проблема от гризането на краката ти за "Добро Утро" всяка сутрин между 6:30 и 7:00 часа - грешиш. По-добре стани от леглото, нахрани го и се върни да си доспиш. Друг метод няма.

Глава трета.
Когато схващаш, че Проблема е основната причина да съкратиш социалните си контакти



Единствения начин да се усетиш, че вече си се пуснал по наклонената плоскост е да се чуеш да изричаш: "Съжалявам, няма да мога да изляза след работа и да пия бира с вас, защото трябва да нахраня котката".

Съвет: Никога не оставяй повече храна на Проблема отколкото трябва. Първо, защото той няма да си я раздели на порции сам, а ще я изплюска безочливо и второ, защото това допълнително ще усложни ситуацията след като се прибереш, защото Проблема може да е повърнал върху възглавницата ти.

Глава четвърта.
Когато разбереш, че през почивните дни си обречен да си правиш компания с Проблема.



Много е трудно да убедиш някой от приятелите си да отскочи до вас и да нахрани Проблема, вместо да отиде на ски заедно с теб. След около година ще разбереш, че многобройните пропуснати възможности за кръчми, екскурзии и летен отдих на морето се дължат именно на Проблема. Ако няма кой да те замести в играта на "котешко семейство" - загубен си! Накрая единствения ти приятел ще остане Проблема.

Съвет: Първо, не се заблуждавай, че той ти е приятел, защото за него ти си онзи глупак, който сервира прясна храна и върши досадната работа по почистването на миризливия пясък. Ти не си му приятел. Второ, не вярвай на някой ако ти каже, че на еди-коя-си част от родното Черноморие има хотели, които ще те допуснат с Проблема под мишница. Има хотели за домашни любимци, но сигурен ли си, че не искаш да си останеш вкъщи? С Проблема?



Глава пета.
Забрави за всички кабели и се приготви да събираш зъби от пода

Това е съвсем сериозно. Скоро преминахме през тази фаза. Смяната на бебешките с "истинските" зъби. Ако лягайки си в леглото нещо те одере и ти пусне кръв - това е зъб. Единичен или троен - той винаги е там, където най-малко очакваш! Много често се открива в районите с много кабели.

Съвет: Огледай внимателно кабелите. Ако в продължение на близо месец и ти и доставчика ти сте се чудили за "загубите" на интернет - като нищо може да са виновни забитите бебешки зъби в кабела. Това не е в знак на отмъщение. Но можеше и да бъде! Не е лошо да си купиш още едно зарядно за телефона, защото рано или късно ще ти се наложи да прибегнеш до услугите му.



Следващия път в главите от шеста, поне до десета ще се занимаем с другите загуби, които ще си принуден да преглътнеш, защото единствено Проблема от всички същества на планетата може да мърка и да спи така:


-------------------------------------
* - за улеснени на читателя Проблема да се разбира като: котенцето, котето, котището и товагадномръсноживотно
** - Спомнете си Алф

01.12.2007 19:51 - Сърдечни благодарности към BTV

Или как една голяма медия се възползва от моя снимка...

Тук искам да отбележа, че все още съм шокирана от това, което видях преди минути в централната емисия новини на BTV.

Колеги, толкова ли нямате архивни снимки на Доньо Донев, че ползвахте моята? Хм... Не бих се заяждала, ако не беше факта, че снимката съм я публикувала само в blog.bg в този й вид. И само в още един сайт с 5 пъти по-малки размери!

Поне едно лично съобщение да бяхте пуснали с уведомление, че сте харесали снимката ми и, че ще я пуснете в репортажа си за Доньо!

Мир на праха му, но все пак не ми стана приятно да видя соствената си снимка по новините. Тя е нещо твърде лично, че да си позволявате да го правите!

28.11.2007 16:49 - Моите 10 минути с Доньо

Преди малко научих новината. Доньо Донев ни е напуснал след тежко боледуване.

Преди малко повече от година бях до него. Дори го помолих да нарисува нещо. Ето ги моите 10 минути с Доньо, които няма да забравя никога!

Почивай в мир!

26.11.2007 22:46 - "RED МЕИ" или разказ за надписите във входа

Искам да си призная, че това ми се случва за пръв път през 26-годишният ми живот.

"Е добре де, като малка не си ли висяла по стълбите за да чакаш някой да дойде и да ти отвори?", ме попита Дорката по телефона малко по-късно.

"Не, отговорих аз, за пръв път ми се случва!"

Както сами разбирате - не бих могла да зная, че във входа, точно до пощенските кутии има надпис, който гласи "RED МЕИ". При други обстоятелства не бих могла да го видя дори, ако някой ми го посочи, но сега вече го познавам добре. Имах достатъчно свободно време да го разгледам подробно, да схвана, че е написан с химикал и дори време, да се зачудя, защо е "RED МЕИ", а не нещо друго...

Но така или иначе - не познавам авторът му.

Също така имах достатъчно време да забележа, че номерата на пощенските кутии не следват никаква логика.

Те са точно 4 редици по вертикала и 6 редици по хоризонтала.

Освен, че имах време да запомня колко са, разполагах и с доста такова, за да се опитам да разгадая защо на трети ред втората в ляво е с номер 1, а до нея стои кутията на ап. No. 8. До него пък, е кутията на ап. 11 и т.н.

О, дори ми остана време да се опитам да намеря някаква логика в подредбата и след 15 минути напъване на малкото останали работещи клетки под капака ми* се отказах. Просто нямаше никаква логика.

Имах време да запомня и номерата на електромерите на магазина, който се намира в сградата на кооперацията. 407, 408, 409. Въпреки, че не помня числа (в продължение на повече от 3 години не знаех на изуст номера на мобилния си телефон), сега имах достатъчно време да ги запомня.

И като стана дума за електромерите... Забелязвали ли сте колко много отпечатъци от пръсти има по металните вратички, зад които се крият?

Как ще забележите. Сигурно половината от вас не знаят, че зад тези врати се крият електромерите.

А аз дори имах достатъчно време да ги послуашам как работят.

Хм... сега, като се замисля, за двата часа престой във входа, чакайки младежа да се прибере, успях да свърша още куп неща.

Успях да кажа точно 8 пъти "Добър вечер". Успях да подредя пликовете със сметките за телефон 3 пъти, защото двама от съседите ги разбъркаха, търсейки своите сметки.

Успях да узная, че във входа имаме съседи, които за разнообразие, минавайки край непознати си говорят на италиаски.

Успях да науча, че имаме много добри и мили съседи, които са склонни да ви поканят на гости, след като са чули, че се оплаквате на някого по телефона, че нямате ключ от вкъщи...

Хей! Като стана дума за телефони... Когато имате 2 часа свободно време, което по неволя прекарвате във входа имате достатъчно време да си поговорите с някого, за да ви стане по-топло през студените зимни дни.

Първо се чух с татко и майка. Точно така. Първо си поговорих с татко, а след това той даде телефона на майка.

След като обменихме клюките, се обадих на Дорката. Тя не вдигна телефона, защото, както се разбра по-късно, тя преповиваше Филип. Филип е пич. Сега му растат зъби и е много претенциозен.

След като номерът с Дорката не стана - звъннах на нейния съпруг, Илия. Той си вдигна телефона, посмяхме се над моята участ, след това се посмяхме и с Дорката на същата тема. Накрая тя ми каза, че сметката за телефон ще ми набъбне и ми пожела "чао". О, освен това ме помоли да й пратя sms когато ме приберат на топло. Вкъщи, де!

След това се обадих на Теди. И с нея се посмяхме. Доста.

Най-интересното е, че за двата часа прекарани във входа съм изпушила само 3 цигари. Ако това ми се бе случило година по-рано, сигурно щях да изпуша поне 30.

Хм... После се чухме с Него. Час и половина по-рано му бях пратила sms с текст:

"Много съм умна! Нямам ключ от вкъщи..."

Когато Той се обади, аз играех 10-та минута от една много интересна игра на телефона и 10 минути поред се благославях за това, че едно време нещо "свише" ме накара да не трия всички игри от телефона си.

Имах само един единствен урок по голф преди много време. Мога да кажа, че нещата, които получих тогава като знания и мускулна треска ми помонаха много за да мина "тренировката" на играта без грешка. Почувствах се доста горда, трябва да призная.

Малко преди Той да се появи, аз вече крачех нервно във входа с поизмръзнали крака и се чудех, защо има само един надпис по стените?!?...

Този път нямах много време за мислене. Двата часа изтекоха, той се появи на вратата на входа и 30 секунди по-късно вече влизахме вкъщи, на топло, а Петко фон Клостервизен ни се скара, за това, че сме закъснели с поднасянето на вечерята му.

Споменах ли, че никога повече няма да си забравям ключовете?

----------
* Държа да отбележа, че са сериозно увредени от многото перхидрол, с който ги поливам редовно...

29.10.2007 23:10 - Untitled

Посветено на Петко Фон Клостервизен*

След като мислих около 3 минути заглавие на този дълъг и напоителен, от гледна точка на снимки пост, под звуците на открояващо се котешко мъркане се предадох.

Няма да има заглавие, но за сметка на това ще е посветен на малкия дивак и на всичко, за което си струва да се разкаже по-долу.

Глава първа: Смяна на работа

Тук няма какво да се говори. След почти 6 години вярна служба отидох на място, където надявам се службата ще е още по-вярна, освен ако не спечеля няколко поредни шестици от спортния тотализатор или ако акциите в скромната ми сметка не скочато дo небето. И двата варианта са малко вероятни, за това - оставаме да лежим на вярната служба.

Между другото - мотото на снимката в блога ми остава моят лозунг, който подарявам на всички млади хора в блога.

Глава втора: Новата бърлога и нейния ремонт

Ето тук идват многото снимки. До скоро, за мен ремонта беше нещо като забавление, докато не се сблъскахме със следната ситуация:

Предлагам ви снимките на принципа: "преди и след"

ПРЕДИ:












СЛЕД:







ПРЕДИ:


СЛЕД:




ПРЕДИ:




ПО ВРЕМЕ НА:









СЛЕД:
Резултатите се виждат на много от снимките.

ПРЕДИ:



ПО ВРЕМЕ НА:







СЛЕД:






ПРЕДИ:







СЛЕД:










Ето и малко детайли , които спадат в процеса "по време на". :)

















По време на ремонта, без да даваме никакви обещания решихме да помогнем на Столична Община за запълването на дупките по улиците. Съседната ще я оставим на професионалисти. И ако някой каже, че да запълваш софийски дупки е лесна работа - аз лично ще му гледам сеира, когато се опита да запълни поне една.



Може да се каже, че предвид завареното - направо извършихме чудеса за няколко седмици.

Двата най-неприятни спомена от ремонта:
1 Банята
2 услугите на COMO.
По втора точка ми се иска да посъветвам всички, които четат тези редове: НИКОГА НЕ СИ КУПУВАЙТЕ НИЩО ОТ ТАМ, АКО НЕ СТЕ СИГУРНИ, ЧЕ ЩЕ ВЛЕЗЕ В БАГАЖНИКА НА КОЛАТА.

Преди месец ни обещаха "до три дни" да ни докарат една секция, която бяхме принудени да платим, защото в противен случай не могат да ни я доставят вкъщи.

До днес помен от секцията няма. А до момента сме водили около 4 разговора с въпросния голям магазин за мебели.

Пъро беше: "Имаме я на склад и ще ви я докараме до няколко дни".

После: "Ами в момента не е налична и ще ви я докараме следващата седмица."

След още една седмица:"Има голямо забавяне от завода и ще пристигне при нас до седмица. При първа възможност ще ви я докараме"

След поредната седмица в очакване: "Ами вече е тръгнала от завода. Като дойде при нас ще ви се обадим"

Най-забавното е, че седмицата изтече. И никой не се обажда. Понеже много се ядосах реших да видя договорът за доставка. Оказва се, че този велик магазин, на който ме е гнус да произнеса името, си позволява да ви бави колкото си иска доставката. На всичкото отгоре, след като подадете ПИСМЕНА, а не устна, жалба те имат право да отложат с ОЩЕ 3 СЕДМИЦИ доставката. Което означава:

"Ти сега си плати цялата сума + доставката, защото с капаро не става, а Бай ти Ганя ще ти докара мебелите на кукуво лято или най-рано на следващите избори."

А някъде четох, че имало някаква комисия, която давала мило и драго за да защити потребителите! Ама една Кунева птичка пролет не правела, казват стаите хора.

Глава трета: Как Петко Фон Клостервизен* влезе в бърлогата преди нас и без нито дума за историята на името

Да оставим чакането и вълненията около пристигането на секцията. Дано до Коледа успеят да ни я докарат...

Сега ще ви разкажа за Петко Фон Клостервизен*, който се нанесе в бърлогата ни още преди ние да сме го направили.



Той е котка. Поне така твърдят ветеринарите, но заради няколко негови навика имаме известни съмнения. Още повече, след като един колега ме попита:

"Сигурна ли си, че не сте си прибрали от улицата много грозно куче?"



Това, което го доближава до кучетата е факта, че носи разни дребни предмети в устата си точно като куче. Ходи постоянно след нас точно като куче и по някога се опитва да издава звуци, подобни на кучешко скимтене.



Но теорията за "грозното куче" бе отхвърлена категорино при второто профилактично посещение във ветеринарната клиника.

Петко е котка, която избра нас, а не обратното, както се случва в повечето случи. Е, като го прибрахме от улицата беше някакво жалко подобие на котка, защото се събираше в 2 мои шепи, беше мърляв и много много уплашен.



И ние се уплашихме, когато младежа видя с очите си как Петко гони уличен помияр само със силата на дробовете си и онзи специфичен звук, който котките издават. Хъхкането.



И Петко и ние, и татко изкарахме една почти безсънна нощ, защото Петко беше малък, прибран от улицата котак, на който подсигурихме пясък от паркинга с камъни едри колкото капачка на минерална вода. Въпреки тези примитивни условия за през нощта, Петко се изпишка на мястото, което беше предназначено за целта.



Ние изкарахме една безсънна нощ заради това, че не знаехме какво ще причини Петко на татко, а татко е изкарал една безсънна нощ заради това, което Петко му е причинил.


Сега в момента Петко лежи на бюрото и гледа внимателно как тракам по клавиатурата.



Истината е, че Петко е малък демон, на който скоро ще му поникнат дяволските рогца, но въпеки това, всяка вечер от три седмици и половина, бързаме да се приберем от работа, за да заделим традиционните 2 часа в игри с малкия дивак и за още по-традиционните почистване и подреждане на резултатите от неговите бели.



И понеже вече имате добра представа за външния вид на Петко, позволете ми да ви го демонстрирам в пълният му бласък!



Глава четвърта: Сериалът на Петко

Тази глава ще бъде написана съвсем скоро. Само ще ви намекна, че в един от епизодите Петко Фон Клостервизен ще бъде най-добрият навигатор на планетата.

Е, това са новите неща при нас. А вие как сте?