Скъпи Васил...

Скъпи Васил, не се познаваме лично, но съм длъжна да ти напиша подробно защо тази сутрин закъснях за работа.

Първо се успах, защото снощи четох книга до 3 часа. Просто книгата беше много интересна. Събудих се в 9:30 ч., видях, че в квартала ни има около 3 метра сняг по ливадите и се стреснах.

Предстояха ми поне 30 минути, в които да се погрижа за котките и да се оправя.

Благополучно в 10:10 ч. вече бях на спирката, за да изчакам като съвестен гражданин прохладния градски транспорт, за който се плаща по един български лев. Не се шегувам. Сигурно ти звучи странно, но е истина. Толкова струва в момента билета за автобус, тролей, трамвай или... в краен случай - коларска каруца.

-Здрасти, помниш ли ме?
-Е, как да не те помня...
-Ти тук ли живееш?
-Не, тук имам къща и дойдох да я нагледам. Ти как си? Още ли работиш там?
-Да. Ами ти?
-А, аз съм по Европа...
- !?!?
- Ами така е, ти като не ме направи директор на твоя отдел едно време... Как е при вас сега?
- А, днес ще ходя да правя проверки на ХЕИ. Те ни правят на нас, ние на тях - знаеш как е. Време да минава..

Скъпи Васил, виждаш ли какво се случва? Важното е време да минава. Май нищо не се е променило, нали? Освен цените на коларския превоз...

Този разговорт ме разсея от хубавото ми четиво точно на време, за да се прехвърля на следващата каруца за обществен транспорт. В нея беше по-забавно, защото се качи една голяма групичка от първолаци. Децата от едно от многото школа в града напълниха цялото "колело". Това е връзката между предната и задната част на тролея. Сигурно щеше да ти е интересно да я видиш.

Бяха много забавни. С едни цветни дрехи, с усмихнати лица... Успяха да засенчат дори кецовете на "Долче и Габана", обути върху краката на едно сърдито момче, което се изживяваше като гей. Макар да ми е трудно да ти обясня понятията в горното изречение ще ти кажа само, че въпросните кецове на "Долче и Габана" са нещо като много модерни цървули, доставени от Европата. Лошото е, че не си струва такива обувки да се разхождат по каруците, нали? Те по-скоро прилягат на файтон.

Думата гей и да ти обясня какво означава - няма да я разбереш. Просто пропастта межру твоето и моето време е огромна. Съжалявам.

Децата слязоха малко преди каруцата да се развали. Коларя ни помоли да сменим транспорта доста блози до мястото, където е паметника ти. Там, на края на София. Макар сега, в днешно време, да си е идеален център на столицата.

Знаеш ли, бабите, които всяка година продават цветя са вдигнали цените. Най вероятно е заради икономическата криза. Тя е глобална. Засяга целия свят, а не само родината ни. Сега времената са много по-различни. Не ги виня. И те трябва да се изхранват. А, ако знаеш само какви са им пенсиите. Само за сравнение ще ти кажа, че цървулите, за които ти споменах по-горе, струват толкова, колкото 4-ма пенсионери взимат за един месец под формата на пенсия. Е, логично е тогава да продават карамфилите за по 2 български лева, нали?

И тази година имаше много първолаци. Шарена картинка са. И млечните им зъбки, или по-скоро липсата им, биха те накарали да се усмихнеш. Имаше и една групичка пенсионери. Те донесоха голям венец. Сигурно са събирали цяла година от пенсиите си, за да си го позволят.

Знаеш ли? Имам само една тъжна новина за теб.

Твоят стар приятел, Йоло... Не го видях днес. Странно. Дано не се е разболял. А може и да е бил по-рано днес. Все пак стана ясно, че съм закъсняла за работа. Но този път ми беше приятно да закъснея. Имаше смисъл, нали?

Съжаслявам, ако съм ти досадила с всичко написано по-горе, но се чувствах длъжна да ти разкажа за закъснението си.

Моля те само за едно. Не се сърди на тези, които няма да успеят да отидат до паметника ти. Сигурно имат уважителни причини.

Желая ти да си щастлив там, където се намираш в момента.

Динка.