вторник, май 31, 2011

НПОЧУОТСО*


Днес времето беше хубаво! Прекрасен ден от общината да решат да "си свършат работата"!

Решили те да поработят, хукнали по улиците и започнали да раздават правосъдие на базата на НПОЧУОТСО*

Близо до офиса има един район, кален. Няма нищо на него. Но повечето такива места се водят "зелени площи" и от общината масово "пляскат глоби" и вдигат с паяци автомобили, които се намират по буквата на градоустройствения план в "зелените площи", които са точно толкова зелени, колкото цвета на моята кожа е лилав.

Обаче, тук казуса е друг. Тук вече не говорим за градоустройствен план, а за "еко"-то на Екологията. Солта в манджата!

Днес след работа на моята, на съседната, по-съседната, още по-съседната и всички 40 автомобила, паркирали в "калта", както я наричаме всички в района, имаше по едно хвърчащо листче.

Без печат, без гордия герб на Столична община, без дори надпис "екоравновесие" (да му се не види!) Без нищичко! Само с някакви разкрачени числа по него, заведени под някакъв номер, изпринтени на A4, но за по-голяма икономичност - половината е за моята кола, а другата - за съседната.

На него както се вижда, аз съм нарушила чл. 31 т. 27 от НПОЧУОТСО*, а именно - "Излизането на транспортни средства на уличното платно с непочистена ходова част", което според НПОЧУОТСО* е забранено.

Да, обаче понятието "транспортно средство" ми е малко съмнително. Защото оказва се ИМА РАЗЛИКА между "транспортно средство" и "моторно превозно средство".

Едното е обяснено в държавен документ по следния начин:

1. Под "транспортно средство" се разбира всяко моторно транспортно средство или състав от автомобил с прикачено към него ремарке или полуремарке, предназначено за превоз на:
а) повече от 9 души, включително и шофьора;
б) товари.


А също така има и опит за изясняване на разликата от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" между "автомобил" и "транспортно средство" от 2003 година с писмо No. ОД-16247/03.09.2003г., в което е изразено следното становище:

ЗДП дава легално определение на понятието "автомобил". Считаме, че вложеният в определението, дадено с § 6, т. 12 от ЗДП смисъл е общоприетият смисъл на това понятие. В ЗДП не се използва понятието "транспортни средства", липсва и дефиниция. В редица подзаконови актове се дава определение на "транспортно средство", като разликата в дефинициите в различните актове се оправдава от целите на съответния нормативен акт. Общото в тези дефиниции е, че транспортните средства се определят като превозни средства, отговарящи на конкретни изисквания.".


Тъй, като моя автомобил не е "транспортно средство", според държавната дефиниция - този хвърчащ лист хартия на предното ми стъкло няма никаква стойност и е логично аз ДА НЕ ПОДЛЕЖА на никакво наказание. Както и всички останали 40 автомобила, за които Общината не е предвидила паркоместа.

Но, дори и по някакви неведоми пътища моя лек автомобил да се води транспортно средство, та било то и само заради касетката картофи, която може да се побере в багажника - общината пак удря на камък. И има 2 причини за това.

Първата е, че на 31 май 2011 година времето беше прекрасно, слънчево и топло и в 12 часа на обед, когато е съставен този документ, беше 22 градуса. А от традиционната кал в "калта" нямаше и спомен.

И второ, защото според същата тази НПОЧУОТСО* чл. 31 т. 9 - аз нямам право да измия иначе много калните ми гуми!

Оу, за малко да забравя!
Живея в пищен квартал в София, в рамките на Столична Община, където думата "асфалт" звучи като заклинание за плодородие. За да изляза от него в посока Околовръстен път - трябва да мина през 3 неасфалтирани улици. т.е. КАЛНИ! За да изляза в посока "Черни Връх" трябва да мина през 7 неасфалтирани улици. т.е. КАЛНИ!

Улици, които по градоустройствен план сигурно са асфалтирани поне от 30 години. Или, за да не съм голям максималист, поне от 5 години!

Добре сега, как да го разбирам това? Заради не-работата на СО аз нямам право на автомобил ли? Що ли? Защото, за да отида до работата аз трябва да си измия колата поне веднъж в едната посока, а за да се върна - 2 пъти. Въпреки, че не ми е разрешено да го правя, заради чл. 31 т. 9 от НПОЧУОТСО*

В такива моменти се сещам за Параграф 22 и извода на доктора, че "всеки, който твърди, че е луд НЕ е луд и обратното, че всеки, който твърди, че не е луд Е луд, но понеже твърди, че не е луд - няма как да се докаже, че е!".

И така... Имам 3 дни, за докажа, че съм луда пред СО и нейните служители, които цяла зима, когато беше кално и кишаво, не глобиха никой, че е паркирал в "калта".

НПОЧУОТСО* можеш да намериш ето тук.

четвъртък, май 26, 2011

Поздрав!


Поздрав най-сърдечен за Великия Вожд на вся и всьо в Родината ни, по случай поредния похвален доклад за него и постиженията му, подписан от другаря Байърли!



п.с. Нека се приеме и като поздрав за всички шумкари в храстите, които не са зайци, но се държат като такива!

сряда, май 25, 2011

Нещо си там на Седмицата...

По някога наистина стигам до извода, че живея в една безкрайна халюцинация. За съжаление, няма го онова опияняващо, спокойно и топло усещане, което се очаква от една стабилна халюцинация.

Ето, миналата седмица (а може да не е било миналата, а преди 2 години... или пък може още да не се е случило в реалността), прочетох едно физико-математико-журналистическо излияние по отношение живота в България, котката на Шрьодингер и разни други небивалици. Беше написано в смятано от мен за сериозно издание и цитирано на няколко (също смятани от мен за сериозни) места в интернет.

Притеснителното в случая не бяха разкъсаните мисли на автора, а самопризнанието в края на този мъчителен за четене материал, че е написан под влиянието на халюциногенни гъби.

Опитите за тънка ирония, поне при мен, не сработиха. Напротив. След този случай спрях да чета въпросното,смятано от мен за сериозно, издание.

Днес пък (а може и да не е било днес, а преди 2 седмици, или пък... може изобщо да не се е случвало никога) зададох въпрос на друго, смятано от мен за сериозно, издание каква е ползата от една от рубриките им.

Отговор не получих. т.е. Получих "покана за дискусия", а малко по-късно оправдание, че не могат да ми кажат каква е ползата със "само 140 символа".

Какви са изводите за мен ли?

1. Че в тази държава никой вече не приема буквалните въпроси за буквални.
2. Че не е незаконно да признаваш в национална медия, че похапваш забранени от закона неща, за да запълниш необходимото количество символи.
3. (но не по важност) Точно това гонене на броя символи не ни позволява да се изразяваме ясно и буквално само в 140 символа.

Е, ок. Аз сега ще опитам да напиша всичко по-горе със само 140 символа:

Тежкó на общество с празноглави политици, опиянен народ и надрусана журналистика. Куче, което не знае да лае, самó пуска вълците в кошарата.

петък, май 20, 2011

Конкурс:

Днес в Държавата се провежда конкурс за най-голям рапон.

По непотвърдена информация конкуренцията е жестока, но като цяло, един от най-видните анимационни герои в политиката ни има най-големи шансове.

Той поиска оставката на Вътрешния министър, защото полицията била на страната на "лошите" пред Джамията.

Очевидно Атака не са наясно, че като подпалиш килимчето на съседите много скоро ще пламнат и въшките по твоята глава...

сряда, май 18, 2011

Прогноза за времето:

Вчера, със започналото заоблачаване над бул. "Александър Стамболийски" № 62 в София се даде старт на започнали отдавна процеси, които тези дни ще повлияят силно на милионите жители на Република България.

През нощта, над много структури от държавата беше облачно и студено. На сутринта заваляха оставки.

По непотвърдени данни, бурята ще помете още няколко души на отговорни позиции и с отговорно поведение.

Очаква се на много трезво-мислещи хора да им се завие свят. На останалите - ще им се завие на есен.

вторник, май 17, 2011

А кой изяде кашкавала от пицата?

Постната пица не обича да му противоречат с железни аргументи. За това и Митрева вече не е удобна в НОИ. Чудя се има ли останал непогазен закон в България?!

сряда, май 11, 2011

Bob Marley (Ноу медия, ноу недоразумения)

Разговор между мен и колега в офиса преди малко:

Колегата: Боб Марли е починал! (с тон, сякаш съм пропуснала тази грандиозна новина)
Аз: Боб Марли е починал преди 30 години. Къде го прочете това? (смях)
Колегата: Няма значение (смях)
Аз: Хайде ела да пушим (смях)
Колегата: Не мога (смях) Срам ме е...