вторник, февруари 01, 2011

Бурето с барут на Европа и неговата музика!


Добре дошли на Балканите. Онази част на Европа, на която преди време някой даде много сполучливото определение: "Буре с барут".

Освен барут, наркотици, евтина работна ръка, цигари без бандерол и красиви жрици на любовта, Балканите са пазител на огромно и разнообразно културно наследство.

Историците и етнолозите могат да говорят с години за всичко това, но понеже аз не съм нито историк нито етнолог - мисля да се спра на личните си наблюдения над това как ние тук, на Балканите, рециклираме културното си наследство и къде може да се срещне то в бита ни с днешна дата.

В последно време, за добро или зло, имам много повърхностни наблюдения над модерната популярна музика на някои от съседните нам страни. Ето защо, с цел да бъда заклеймена в субективност, ще се спра на музиката на 3 държави. Румъния, България и Турция.

Първите две в списъка бяха присъединени към голямото европейско семейство заедно. И докато всички в България казваха: "Гледайте ги смотаните румънци - много са зле. Изобщо не са ни на европейското ниво" - Румъния бачкаше здраво във всички сфери на икономиката. И като казвам "всички сфери" - включвам и Музикалната такава, която от години си е индустрия, както всяка друга, и на всичкото отгоре все още е доста доходоносен бизнес, ако някой гепи подходящия модел.

Турците, набедени за "недоразвити азиатци, управлявани от султан" са доста далеч от това определение ширещо се в България и в много отношения са доста по-в-Европа, отколкото ние. Достатъчно е да минеш Българо-Турската граница и да си дадеш сметка за това.

Какво се случва в България?
Това е въпрос, на който почти всички от живеещите в самата България не могат да отговорят.
А в българската музика?
В българската музика, както във всяка друга сфера на българския бит цари отричане! Тотално отричане на всичко!

Но това не е от вчера - това е народопсихология, която е най-здравата брънка от генетичното ни наследство. И естествено - няма как да не се отрази на родната съвременна популярна музика.

За какво говоря?

Преди да започна да пиша всичко това ми трябваха няколко месеца, за да го обмисля. Имах няколко много сполучливи примери от съседните нам държави за чудесно съчетание на популярната музика с културното наследство, което е дало страхотен отзвук в Европата и само бледи подобия на този феномен "произведени в BG".

И това не е защото нямаме страхотни етно банди, а защото те си остават в дълбокия ъндърграунд, настъпени за главите от лица като Деян Неделчев (Икебаната), Графа и Мария Илиева.

За последните трима мога да говоря много, но не те са целта на заниманието ми днес. Те по-скоро са представени като контрапункт на това, което трябва да направим в България, за да може някоя наша банда да спечели награда на MTV. Така, както направиха maNga от Турция. Или пък да се превърнат в тотален хит на огромния немски пазар - така, както направи Miss Platnum от Румъния.

Беглите опити на ДесиСлава остават само опити. Пътуванията по корабите на Акага за забавление на европейските пенсионери си остават само за забавление на европейски пенсионери. Огромните суми, които Шамара плати за да направи общи песни със Snoop Dogg и неговите позабравени протежета си останаха изцяло за сметка на Мишо Шамара.

Всички тези неща, както и още доста примери, за съжаление, не намериха адeкватен отзвук у нас. Защото, както вече споменах, ние, българите, обичаме да отричаме всичко родно и да боготворим Макдонълдс и ефектните екшъни.

Защо се получава така - не мога да кажа. Не е в компетенциите ми. А защо не се получава при другите - още по-малко бих могла да кажа.

Зная само, че след като Саркози изгони румънските цигани една рок банда от Румъния направи страхотна песен и за нея писаха във всички големи световни информационни агенции. За 24 часа добиха световна популярност.

В същото време, една от най-обичаните наши банди сред българите в чужбина, Уикеда, бе ограбена 2 пъти за много кратък срок. Момчетата 2 пъти остават без инструменти и с огромни разходи за кредитите, с които ги бяха купили, но продължават да работят както винаги са го правили. При това - без да се оплачат никъде. И без да искат помощ от държавата. Точно заради това и защото наистина са много добра родна банда днес си позволявам да ги наредя сред доста популярните имена от Румъния и Турция.

Второто ми предложение от България на някого може да се стори доста неподходящо, но само за него се сещам като ясен пример за това, което правят в съседните на България страни. При това доста успешно.

За нещастие, в нашата татковина, Устата и неговият прочит на родния фолклор остана почти незабелязан, оплют и подценен.

А лично според мен точно в нашия фолклор се крие ключът към световна популярност. Ако не вярвате - спомнете си до къде стигнаха Елица и Стунджи на Евровизия преди няколко години и до къде всички останали наши представители.

И така, нека краткият музикален преглед да започне!

(Румъния) VAMA - Sarkozy vs Gypsy


(Румъния) Miss Platnum feat. Pete Fox - Come Marry Me


(Турция) Tarkan - Acımıyacak


(Турция) maNga - Bitti Rüya


(България) Уикеда - Кой съм аз?


(България) Устата - Пустоно Лудо И Младо