понеделник, ноември 16, 2009

Да си заключиш ума!


Когато е казано, че жена не трябва да се занимава с някои неща, съдбата й праща знаци.

Днес, с най-голямо удоволствие, на път за вечерните ми лекции реших да сменя проблемния първи бушон на Маргарита (Шкодата). Купувам аз нови предпазители (бушони) от бензиностанцията, в която заредих, продължавам към университета, намирам си място за паркиране и се почва!

Първо се усетих, че трябва да заема доста неестествена поза, за да виждам какво точно правя. След това схванах, че нямам необходимите инструменти. Накрая се сетих за пиличката за нокти!

Шат-шат, нинджа стайл и пилата вече се подбождаше, за да извадя бушончето. То отскочи и се скри под мокета(все пак говорим за автомобил, облицован в мокет, за да се чувстваш като у дома си).

Оказвам се в ситуация, в която нямам представа колко ампера е бушона, не мога да извадя стария, нямам мануал, но за сметка на това имам празно място и около 30-тина бушона, готови да го запълнят.

Следва - "обади се на приятел". Първо се сещам за Макс (един младеж от фен-клуба на Шкода)! Звъня му и му разказвам какво съм направила. Той, съвсем категорично ми казва - 15 А.

- Ама как 15! Не може да е 15! Имам бушони от по 5, 8, 16 и т.н.
- Ами 15 е, ама слагай смело 16.
- Сигурен ли си?
- Слагай, бе! Нямаш никакви проблеми.

Разколебана, звъня на младежа (винаги проверявам от втори източник), разказвам му какво съм сторила и с какво разполагам. И той ми каза, че няма проблеми да е 16 ампера. Трудно, но го поставих проклетия му бушон!

Проверих дали имам аварийни, светлина в купето и клаксон, и доволна и щастлива от живота, прибирам малката си дамска чантичка в "скрития багажник", взимам учебниците, натискам палеца на вратата, излизам, тряяяяяяяяяяяяяяяс.... И в този момент осъзнавам каква огромна глупост съм направила.

В дамската ми чанта останаха както всички документи, така и телефона + ключовете за Шкодата. Последните - на една връзка с тези от нас.

Прекрасно! Оказвам се в следваща и още по-опасна ситуация: без телефон, със заключена кола, в която се намират ключовете, и тъпото усещане, че съм изключително куха блондинка.

Това забавление ми костваше 1 загубен час, 4 лв. за такси, 20 лв. за ключар и още 8 лв. за резервен ключ.

Сега вече знаете как се сменя първи бушон в Шкода 120L.

p.s. Поради повишеният интерес относно Маргарита - ето я и нея:

понеделник, ноември 09, 2009

Ако кихнеш - труп си!


Понеже реално няма къде другаде да се оплача - правя го тук.

Искам официално да се оплача от т.нар. Свински грип, който уж е грип като грип, но не е свински.

Тази невидима заплаха, която витае във въздуха и накара стотици хиляди българи да сложат маски, и да станат поне за няколко дни нинджи, успя да ме смачка психически.

Пускам телевизора - свински грип. Пускам радиото - свински грип. Влизам в интернет - свински грип. От цялата тази истерия дори котките взеха да грухтят вкъщи.

По принцип се радвам на добро здраве. Хората, които ме познават почти не са ме виждали настинала. Това, обаче има и своите недостатъци. Още повече, ако решиш да настинеш по време на истерията, обхванала цял свят.

Събуждам се тази сутрин към 6 часа с леки болки в гърлото. При това - само от ляво. Носът ми... Да е запушен - не е! Да де, ама се поразтече.

Отивам в работата, споделям с колегите, че леко ме боли гърлото и от там като се почна една:

"Бягай от тука! Само, ако ме заразиш!"; "Стой по-далече от мен, че да не лепна нещо на детето."

До обяд бях принудена да дам 20 лв. за "Морска вода", Витамин С, Парацетамол и някакви неща с ужасен вкус за смучене, които облекчавали болките в гърлото.

Всяко мое "подсмрък" се отброяваше от колегите с позорна чертичка на стената. Принудих се да кихна 2-3 пъти незабележимо, но двете ми прокашляния (аз съм пушач от години и е нормално от време на време да кашлям) внесоха истинска паника сред колегите.

В ранния следобед диагнозата беше толкова ужасна, че изведнъж всички симптоми на A (H1N1) се появиха. Заболяха ме последователно главата и очите, след това ми се зави свят и, малко след като бях хапнала, внезапно загубих трудоспособност.

До 17 часа вече се чувствах не само като тежко болна, но и като престъпник. Колегите започнаха да ме отбягват и да ме гледат накриво. Само дето не построиха нова Берлинска стена около мен.

Предложиха ми любезно, ако утре отида на работа - да го направя с маска.

Дадоха ми още куп полезни съвети, които по-подхождаха на такива за оцеляване след нападение с атомна бомба.

Сега, седя вкъщи, пиша всичко това, ям салата с чесън, оплаквам съдбата си на болен, на когото последните му дни са преброени и не мога да повярвам, че успях да настина в най-неподходящия момент!