Ако кихнеш - труп си!

Понеже реално няма къде другаде да се оплача - правя го тук.

Искам официално да се оплача от т.нар. Свински грип, който уж е грип като грип, но не е свински.

Тази невидима заплаха, която витае във въздуха и накара стотици хиляди българи да сложат маски, и да станат поне за няколко дни нинджи, успя да ме смачка психически.

Пускам телевизора - свински грип. Пускам радиото - свински грип. Влизам в интернет - свински грип. От цялата тази истерия дори котките взеха да грухтят вкъщи.

По принцип се радвам на добро здраве. Хората, които ме познават почти не са ме виждали настинала. Това, обаче има и своите недостатъци. Още повече, ако решиш да настинеш по време на истерията, обхванала цял свят.

Събуждам се тази сутрин към 6 часа с леки болки в гърлото. При това - само от ляво. Носът ми... Да е запушен - не е! Да де, ама се поразтече.

Отивам в работата, споделям с колегите, че леко ме боли гърлото и от там като се почна една:

"Бягай от тука! Само, ако ме заразиш!"; "Стой по-далече от мен, че да не лепна нещо на детето."

До обяд бях принудена да дам 20 лв. за "Морска вода", Витамин С, Парацетамол и някакви неща с ужасен вкус за смучене, които облекчавали болките в гърлото.

Всяко мое "подсмрък" се отброяваше от колегите с позорна чертичка на стената. Принудих се да кихна 2-3 пъти незабележимо, но двете ми прокашляния (аз съм пушач от години и е нормално от време на време да кашлям) внесоха истинска паника сред колегите.

В ранния следобед диагнозата беше толкова ужасна, че изведнъж всички симптоми на A (H1N1) се появиха. Заболяха ме последователно главата и очите, след това ми се зави свят и, малко след като бях хапнала, внезапно загубих трудоспособност.

До 17 часа вече се чувствах не само като тежко болна, но и като престъпник. Колегите започнаха да ме отбягват и да ме гледат накриво. Само дето не построиха нова Берлинска стена около мен.

Предложиха ми любезно, ако утре отида на работа - да го направя с маска.

Дадоха ми още куп полезни съвети, които по-подхождаха на такива за оцеляване след нападение с атомна бомба.

Сега, седя вкъщи, пиша всичко това, ям салата с чесън, оплаквам съдбата си на болен, на когото последните му дни са преброени и не мога да повярвам, че успях да настина в най-неподходящия момент!