четвъртък, ноември 14, 2013

Моята непроизнесена лекция на #TEDxMladostWomen

Понеже темата на тазгодишното издание на #TEDxMladostWomen е „Invented here“ нямаше как да подмина чушкопека, неговата история и не на последно място - хората, които го ползват.

Няма човек в България, който да отрече, че едно от най-запомнящите се неща, създадени в родината ни, е чушкопекът. Или поне така му се носи слава.

Когато приех на шега да се захвана с тази тема (подстрекавана в
Twitter от @AnaGaDinkova @ntapankova и @Rokcafella) дори и аз не си давах сметка колко важен всъщност е чушкопекът за българина. 


Един бърз поглед на резултатите в Google ще ви убеди, че за българина чушкопекът е по-важен от телевизията, автомобила, мобилния телефон и дори от електричеството. При все, че този уред не може да работи без електричество!

И ако не ми вярвате за значимостта на този незаменим домакински уред - потърсете сами резултатите в допитването на БНТ от 2009 г. за „Българските събития на
XX век“.

Те са категорични:
Българскатa битова революция за XX век е чушкопекът.


Без грам съмнение е така. Познавам двойка прекрасни пенсионери, които до ден днешен пекат чушките си една по една в това чудо.

Даже, това лято имаха инцидент – изгоря им стария чушкопек и взеха (с много усилия, трябва да призная) този на съседите, за да си свършат работата. А не след дълго си купиха нов.

Както сами разбирате, до ден днешен всеки, който не се е сдобил с чушкопек, може да го направи. Ако проявявате интерес – мога да питам от къде да си го купите и на каква цена. 


Още по-любопитното, за невежите в чушкопеченето, е че има по-модерна версия на чушкопека с цели 3 (словом ТРИ) гнезда. Него наричат на галено „Чушкопек тип Мерцедес“, заради разделителите в сърцевината му. 

Така, с чушкопекът тип „Мерцедес“, вместо да печете един чувал (чушка по чушка) 3 дни, ще съкратите това време тройно и ще можете за 3 дни да изпичате цели три чувала чушки! Не е ли страхотно?!

Но не си мислете, че чушкопекът е само за чушки! С годините неговата мултифункционалност (през периодите, в които няма чушки за печене) е достигнала своя връх. Оказва се, че той може да се ползва за печене на патладжан, царевица, картофи и др.! Добавете малко чесън и зехтин и яденето е готово! 


Но от къде идва идеята за създаването на чушкопека и кой го е направил? 

До периода на индустриализацията, голяма част от населението в България е живяло на село. Сещате се - къща с двор, на който есенно време се прави огнище, а на него се варят всякакви ароматни амброзии - лютеница, компоти, сладка и всякакви други зимнини. Споменах ли печените на ламарина чушки?...


Когато индустриализацията настъпва, обаче, населението масово се мести в апартаменти в градовете, за да работи в заводите. И тази чудесна битова практика с печените чушки на ламарина рязко секва. 



Сами разбирате, че не е много безопасно да си накладете огън в кухнята, за да си изпечете чушките. На терасата също не е много удобно, а за огнище между блоковете... Възможно е да се направи, ама е срамота от съседите.

Точно в този период, в едно гаражче във Велико Търново двама съседи запретват ръкави и правят надежден, от инженерна гледна точка, уред за печене на чушки в домашни условия, захранван с електричество. 



Един от тези двама герои се нарича Давид Давидов и по думите му, първият чушкопек е създаден през 1974 година. Не след дълго той става толкова търсена стока, че се е чакало с месеци, за да си го купиш.

А сега нека се запитаме каква е тайната на чушкопека?

Лично според мен неговата тайна е дискретността!

Именно тя го прави толкова популярен. Хем съседите ти не те мислят за прост селянин, който пали огън пред блока, хем имаш чудни печени чушки цяла зима.

И днес, 39 години след първата му поява, Мерцедесът на родното производство – Чушкопекът е неделима част от домакинствата на минимум 2 милиона души (по данни на НОИ за броя на пенсионерите в България). 



Сега искам да си сложите ръката на сърцето и да ми посочите друго нещо, произведено в България, което да има толкова голям брой верни фенове.

Аз не се сещам...

петък, ноември 08, 2013

Намери си сам!

От известно време търся нова работа.

За мнозина , да напуснеш сигурна работа с добро заплащане, която си вършил почти 5 години и можеш да вършиш със затворени очи, ще се стори проява на чиста глупост. Особено по време на криза.

Но, идва един момент, в който човек има нужда от промяна. От "сътресение" в заспалото му и еднообразно ежедневие, за да се почувства отново добре в кожата си.

Любопитното е, че за първи път в живота си се сблъсквам с феноменът, наречен "работодател по време на криза". Както и с държавните институции, като "Агенция по заетостта", в която в прав текст ми казаха: "Оставяме ви сама да си намерите работа, защото знаете, че ние няма как да ви намерим такава!"

О, и обявите за работа са страхотно занимание.

Преди време попаднах на една много интересна такава, в която пишеше:
"Образование - не е необходимо. Колкото по-малко обременяваща информация знаете - толкова по-добре! Но, отлично владеене на английски и руски е задължително"

Оксиморон, а?!

Оказа се, че обявите за работа са още по-голяма загуба на време, в сравнение с висенето по коридорите на Бюрото по труда и НОИ.

Примери като горния са често явление и направо ще ви се завие свят, като видите изискванията. HR-рите в тази страна или са крайно самозабравили се или са толкова заблудени, че е редно да ги изпратим всички с еднопосочен билет до Марс. 

Вчера, например, имах среща точно с една такава персона. Известен новинарски сайт си  търси "редактор". По-просто казано - търси човек, който бързо и сравнително грамотно да качва колкото се може повече новини от всякакъв вид.

Не съм се занимавала със "сериозни" новини от години, но реших да опитам - нямам какво да губя. Когато ме попитаха дали следя "новините" и дали се чувствам подготвена да работя нещо такова - отговорих: "Имам някаква обща култура", на което съществото отсреща изпръхтя като задавена кобила.

Дадоха ми и задача: Да гледам сутрешния блок на bTV и да извадя "новина" от интервютата им.

Е, тази сутрин влязох във VIP-а, както се казва:

Едвин Сугарев и Николай Колев - Босия. Джакпот!
Не, че не си изпълних задачата. Напротив. Но го направих с нежелание и омерзение. По тази причина се принудих да напиша следното:

"Да стана в 6 часа, за да гледам предимно рекламите в сутрешния блок на bTV и демагогските изказвания на позабравени "дисиденти", като Николай Колев - Босия, е преживяване, което никога няма да забравя. 

За съжаление не смятам, че това е работата, която ще ме вдъхновява ежедневно и ще ме кара да работя с желание. За това си позволявам да бъда максимално искрена - не съм най-подходящия човек за тази работа. 

Надявам се по този начин да спестя време както на вас, така и на мен самата. 

Желая успех в намирането на редактор за сайта ви.
Хубав ден! "
И така! Търсенето продължава!

петък, август 16, 2013

Разговор*

На път за Гуча спряхме в Крушевац за късен обяд. Седнахме в празното заведение, сервитьора дойде и веднага ни излови, че не сме сърби. Макар Младежа да се стараеше много да говори на сръбски - аз издадох четата. Това беше и повод да заформим разговор от къде сме и на къде отиваме.

След като ни донесе напитките, сервитьорът съвсем небрежно започна с думите:
- Знаете ли, аз съм имал "честта" да работя за един ваш бизнесмен.
- За кой? (попитахме двамата в един глас)
- За Христо Ковачки.
- Ха, ха, ха! Гледай ти!
- Преди няколко години той купи един завод тук за гуми. Голям завод. С 5 фабрики и голяма почивна станция. Аз работех в нея, като сервитьор. Освен за гуми за трактори, мотори и автомобили, едната фабрика беше за експлозиви. Сега само тя му остана. Другите държавата си ги взе обратно. 
Останахме безмълвни и той продължи:
-Два пъти лично съм му сервирал в станцията. Като идваше - беше обграден от бодигардове. А веднъж извика ДесиСлава да му пее. Много хубаво пее тя!
_________________________________________________________________
*Пиша този епизод от пътуването ни до Гуча по повод днешните събития в България и автобусите с български граждани, живеещи извън София, докарани до столицата като контра на протеста на столичани. Докато се делим на "граждани" и "селяни" държавата ни ще изглежда като на снимката по-горе. Снимка, направена от Нели Томова в българското село Сив кладенец.  

вторник, август 13, 2013

Отидох, видях и... Хм... Не се напих...

Да отидеш в Гуча и да не се напиеш е грях непростим. Но аз си имам уважителна причина, която предизвика смях у сръбските полицаи.

Самото ни отиване беше доста инцидентно и почти непланирано.

За да е още по-вълнуващо избрахме да пътуваме с автомобил - пряка конкуренция на сръбските Юго-та. И по години и по технологии.


И все пак, баба Маргарита, като виден член на българския Skoda клуб за пореден път доказа, че е крайно подценяван автомобил и измина без никакъв страх около 1100 км. само за два дни.

Първото нещо, което прави впечатление в Сърбия са пътищата. Дори и в най-бедните райони на страната те са равни, широки и без никакви дупки. Другото, което прави впечатление е радостта във всеки сърбин, когато му кажеш, че пътуваш за Гуча и не си сигурен от къде да минеш.

След 9 часа живописен път, 2 от които прекарахме в обилен обяд по сръбски, най-накрая пристигнахме в Гуча. Беше около 4 следобед а настроението, макар и в предпоследния ден от фестивала, беше повече от заразително.





Организацията за превозните средства беше чудесна. Полиция имаше на всички по-конфликтни места и много бързо реагираше, ако се налагаше. В същото време не се набиваше на очи, но си вършеше отлично работата. А по-важното е, че всички много стриктно спазваха наложените от тях правила. Без "Ама от тука защо не може! Трябва да мина точно от тук!" и т.н.




Да се опише атмосферата на този фестивал е абсолютно невъзможно за мен. Това трябва да се преживее. И колкото и снимки и клипове да сте гледали в интернет - няма да са достатъчно, за да усетите духа на това място.










Това е събитие, което горещо ви препоръчвам да посетите. Макар и само за ден и половина, като нас.










вторник, юли 30, 2013

Речник на мъжките думи предназначен за жени

Този пост е вдъхновен от полемика, повдигната по-рано в Twitter. Няколко фини дами протестираха, че в даден офис, мъжката половина от офиса се обърнала към една от жените, работеща с тях, с цветущото "куре".

За да няма недоразумения, и за да не се разделят влюбените заради едното "куре", реших да напиша кратък речник на мъжките думи, които по една или друга причина жените не приемат добре. Когато разберат смисъла, влаган от мъжете, може и да започнат да гледат с друго око на тези думи.

Започвам логично с "Куре":

Куре - обръщение, което мъжете ползват към най-близките си. Думата е титла за дълбоко уважаван човек. Вероятността това обръщение да се използва по адрес на жена е много малка. Но когато това се случва, то идва да покаже, че тази жена е най-уважаваната жена, която мъжете, наричащи я така, познават, а тя от своя страна издълбоко познава мъжкия жаргон. Тези жени понякога остават впечатление на грубовати, ползващи цветущи псувни и дебелашки хумор дами, но мъжете, които се обръщат към тях с "куре" знаят, че въпросните дами  имат сериозни качества, в това число и навика да вадят с голи ръце горещите кестени заради тях.

Копеле - Макар буквално тази дума да има съвсем друг смисъл, то в ежедневния речник на мъжете "копеле" означава нещо от рода на "мила" (в женски еквивалент). Използва се, когато искате да се обърнете към някого (който не ви е съвсем близък) по любезен или неутрален начин. Както "куре", така и "копеле" рядко се ползва за обръщение към жена, но когато то се ползва за представителка на нежния пол, то тя определено е специална за мъжът, който се обръща към нея по този начин. Обикновено тези жени познават на добро ниво мъжките закачки, но все пак - не толкова както при "куре".

Пич - Това е най-неутралната форма на обръщение, която се ползва за всичко и навсякъде. Може да се ползва както за близък приятел, така и за напълно непознат човек. Ако "пич" се използва за жена, то това означава, че дамата разбира на базово ниво мъжкия жаргон, но проявява любопитство и със сигурност може да достигне нива като "Копеле" или "Куре".

Готова съм да помогна и с още думи, но сега времето ми е ограничено. Трябва да сготвя вечеря, да изведа кучето на разходка, а по-късно да си лакирам ноктите. А единствения начин маникюра ми да остане невредим, докато съхне, е да играя Dota 2 с младежите от групата.

И за да не кажете, че съм с лош маниер (за жена) искам да ви кажа, че винаги, когато някой от тях се оригне звучно по skype му казвам "наздраве".

п.с. По искане на @i_venelin   добавям още една дума с неговото виждане за влагания смисъл: 
Брат - Ако мъж се обърне с "брат" към жена, то това означава, че той й има по-голямо доверие, отколкото на който и да било от приятелите му мъже.

сряда, юли 24, 2013

Из дневник на един протестиращ:

Ден 1: Тоя Пеевски койо го сложи там бе? Това е ненормално! Излизам на протест!
Ден 1 по-късно: Ех, че беше хубаво! Събраха се страшно много хора! Имаше и пънкари! Беше такава лудница, че не видях никой познат. За утре вече сме се уговорили. Много е готино!

Ден 2:
А, така вече е по-добре. Пихме бири с моите хора и повикахме "червени боклуци". Оня с голямата шапка и знаменцата е там. Добре му върви бизнеса.

Ден 3:
Купих си вувузел от Джъмбо. Добре свири!

Ден 4:
Абе тоя Волен е големо куку!

Ден 5:
Запознах се с две мацки, дето си бяха нарисували едни стрелки на коремчетата в посока хълмовете на Венера. Стават!

Ден 10: Тия верно се мислят за Лайза Минели!

Ден 11: Провокатори! Провокатори!

Ден 14: 2 седмици им обикалям като луд! Изтърках си кецовете от ходене, ама срещнах учителката ми от 1 до 3 клас. По навик я поздравих с "другарко", а тя ми се разсърди за кратко. После заедно викахме "кой не скача е червен".

Ден 20: Дадох си няколко дни почивка, че много се бях уморил. От утре пак съм на линия.

Ден 30: Хората от палатките много взеха да миришат, ама нали за общото благо... Разбрали сме се с един авер да го сменя в палатката. Пуснах си отпуска. Говори се, че ще има безплатен интернет скоро.

Ден 31: Имаме бюра и интернет на площада. Много е яко. Жалко, че отпуската ми свършва.

Ден 34: Депутатите ги вадят от парламента с линейки, брат! Всички се смеем отвън.

Ден 40: Завардихме целия парламент. Вътре имаше депутати. Дойде жандармерия. Опитаха се да ги извадят с автобус. Опитахме се да им попречим. Малко ни набиха. Едни пичове започнаха да строят барикади. Допринесох с 3 контейнера за боклук, една саксия и 18 плочки. Прибрах се в 3 през нощта. Сега не мога да мръдна. Всичко ме боли.

  

петък, юни 28, 2013

На бързи обороти

Понеже следя като хард фен родното риалити, реших да напиша най-важните моменти от събитията през последните 2 седмици, за да стане ясно на по-ангажираните със своите си дела люде, аджаба какво се случва в таз страна чудесна - страната на чудесата.

Първо се почна с едно назначение в ДАНС, което леко изнерви шъпа спартанци и те излязоха по площадите. Всичко стана толкова бързо, че народа нема време да си измисли нови лозунги, та се наложи да вземат назаем стари и добре заучени такива.

Започна се с искане за незабавното махане на тоз ми ти червендалест господин от шефското място в ДАНС, мина се през "кой не скача е червен", щото дадения ден беше леко хладен и дъждовен, та да се загрее масата с физкултура и, както често се случва, се стигна до призиви за оставка на правителството.

В следващите дни времето беше благосклонно, идваше уикенд а и не ставаше още за море, та на народа му дойде чудната идея да се разходи "по Царя". На мен ми допадна, че една такава стара традиция се възстановява. И на много хора им се хареса, та взеха и децата с тях - да видят Галерията (отвън), Природонаучния музей (отново отвън), Двореца, както и новите крака на коня, дето все към Народното събрание гледа. Жалко, че библиотеката на БАН е на малко по-закътано място, та не успя да влезе в този туристически маршрут.

После, като пекнаха едни ми ти жеги, та взеха, че напекоха многолюдното множество и се започнаха едни протестни манифестации! Ум да ти зайде. Стройни, красиви, млади и усмихнати хора маршируват всеки ден из центъра и го правят така задружно и така в такт и ритъм, че няма как да не ги сравниш с манифестациите, които бяха традиция на 1 май.

Междувременно всички забравиха за първоначалната идея на протестите. Сега шефското място в ДАНС не беше на дневен ред. Искаше се оставка на правителството, дето го подкараха още на втората седмица, след като се беше формирало. А сините, изведнъж решиха че могат пак да са единни, след като от години се отлюспваха един друг и се цепеха, сякаш кръжоци по интереси организират. Ама какво да се прави - късмет.

А то, правителството, си беше баш добре, ама на една от патериците му лекинко ѝ се развиха болтовете, та взе да подскача не в такт.

Така се стигна до грозни картини пред Операта (където в същото време се готвеха за тежка премиера по случай 200 години от рождението на Вагнер - тетралогията "Пръстенът на Нибелунгите".)

В тези смутни нощи, докато хората се разхождаха по хлад вкупом, въпросната патерица с развинтени болтове, взе, че спря съвсем да си пие лекарствата и почна едно театро - баш под прозорците на Операта. Кри се под масата, влезе в парламента с палка, след това нахлу в Националната телевизия и заяви, че е готов да прави "граждански арести". Все едни такива - нетрадиционни мерки, управленчески.

Лично според мен причината за този тип поведение се крие в това, че Едвин Сугарев отново обяви гладна стачка (отдавна не го беше правил), а в същия ден някой даде микрофона и на Васко Кръпката, че да позабавлява насъбралото се протестиращо множество на площада. За Едвин Сугарев не знам какви са позитивите, но за Кръпката те са ясни - той никога не е пял пред толкова много публика!

Междувременно, протестиращия гений роди няколко незабравими лозунга: "Не съм платен - мразя ви безплатно"; "Сега вече ядосахте мама" и не на последно място ето този лозунг, който, лично за мен, е един от бисерите на настоящите протести:



А какво стана с протеста, Пеевски и правителството ли? 

Протеста се случва всеки ден и интереса към него не спадна. Даже взеха сутрин да си пият хората кафето пред Народното събрание, та това доведе до липса на кворум в един от дните и изцапа костюма на Мая Манолова с домати от женския пазар.

Пеевски каза, че народа не го заслужава, а Конституционния съд се чуди сега той депутат ли е още или е шеф на ДАНС или не е нито едното нито другото.
 
Правителството... То си върши неговите си неща. Ходи по Европата на разни срещи, обсъжда някакви важни неща, като "младежката безработица в ЕС" и "А сега, като го няма Набуко ко ша прайм" и те така. Всичко по старо му!

Младите ще се напалуват, лудите ще се налудуват (че нали са с депутатски имунитет), а тия дето си вършат работата - ще си я вършат тихичко и иронично вечер ще повдигат вежди, докато гледат централните новини.

Всичко е по старо му. Само дето от лятото ли, от жегите ли - някак по-цветно ми се чини. По-като лунапарк. А най-продаваната стока, освен пластмасовите свирки се оказа изненадващо трибагреника. Българския.

понеделник, януари 28, 2013

...

Mодерната нова музика е като макдоналдс - гадна, но всички я ядат.

Ето ви и 5 1/2 причини да твърдя горното (тези пет причини са примери за страхотни музиканти, които не се излъчват по радиостанциите, от което самите радиостанции, а и масовата музикална култура, губят):

Janelle Monáe



Iyeoka



Andy Allo



Kimbra




Kate Nash



Ето я и последната, 1/2 причина. Човешката природа: