Да отидеш в Гуча и да не се напиеш е грях непростим. Но аз си имам уважителна причина, която предизвика смях у сръбските полицаи.Самото ни отиване беше доста инцидентно и почти непланирано.
За да е още по-вълнуващо избрахме да пътуваме с автомобил - пряка конкуренция на сръбските Юго-та. И по години и по технологии.
И все пак, баба Маргарита, като виден член на българския Skoda клуб за пореден път доказа, че е крайно подценяван автомобил и измина без никакъв страх около 1100 км. само за два дни.
Първото нещо, което прави впечатление в Сърбия са пътищата. Дори и в най-бедните райони на страната те са равни, широки и без никакви дупки. Другото, което прави впечатление е радостта във всеки сърбин, когато му кажеш, че пътуваш за Гуча и не си сигурен от къде да минеш.
След 9 часа живописен път, 2 от които прекарахме в обилен обяд по сръбски, най-накрая пристигнахме в Гуча. Беше около 4 следобед а настроението, макар и в предпоследния ден от фестивала, беше повече от заразително.
Организацията за превозните средства беше чудесна. Полиция имаше на всички по-конфликтни места и много бързо реагираше, ако се налагаше. В същото време не се набиваше на очи, но си вършеше отлично работата. А по-важното е, че всички много стриктно спазваха наложените от тях правила. Без "Ама от тука защо не може! Трябва да мина точно от тук!" и т.н.
Да се опише атмосферата на този фестивал е абсолютно невъзможно за мен. Това трябва да се преживее. И колкото и снимки и клипове да сте гледали в интернет - няма да са достатъчно, за да усетите духа на това място.
Това е събитие, което горещо ви препоръчвам да посетите. Макар и само за ден и половина, като нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар