Не усетих как Петко се измъкна от леглото, но го чух как приказва някакви неща до входната врата. Очевидно на котето във входа.
Не успях да спя и реших да вляза в ролята на "Спасителят в ръжта".
Хукнах по стълбите рошава и още неизмила очи, за да намеря източника на котешкият вой. Получих дежа ву.
Преди една година, отново по това време намерихме Петко Фон Клостервизен по подобен начин на улицата пред кооперацията.
Днес, на входа на стълбите моето дежа ву стана реалност...
Не зная какво ме накара да взема и да го доведа вкъщи. Отворих вратата, пуснах го на прага и този веднага се навря в Петко. Да се запознаят.
Учудващо!
Петко не го шамароса за "добре дошъл". Малкия набра смелост и хукна да опознава дома. Аз, като миротворец след него и след Петко.
И така - вече два часа.
Междувременно написах бележка, в която запознавам евентуалните собственици на черния натрапник с това, че той е жив и в добро здраве вкъщи + телефон за контакти. Ако бележката е на вратата на вашия вход, значи сме съкооператори. :)
Обама. Така го кръстихме, заради това, че е чисто черен и защото днес са изборите в САЩ.
По всичко личи, че е от друго тесто. Наперен и без страх се втурва да гони Петко, който е 7-килограмов котарак!?!?! А Петко от своя страна си плюе на петите и бяга като дявол от тамян.
А когато малкия се скрие на някое тясно място - Петко започва да го вика, за да излезе...
Опре ли до пряк контакт, малкия ръмжи и хъхка, а Петко недоумява какво му се случва.
Очевидно днес вкъщи ще е интересно. Колегите ще ме извинят, но май ще работя в домашна обстановка.
Дано да свършва всичко, което имам на ум.
Ето и първите снимки на малкия черен демон и реакциите на собственика на апартамента:
Няма коментари:
Публикуване на коментар