Много от близките ми и приятелите са наясно, че скоро се сдобих с Горица.
Горица е доста екзотичен модел мотоциклет, а моя още по-екзотичен, защото е с манивела.
Когато я взех бях запозната с факта, че това е единственото ендуро, на което мога да се кача. Ниско, женско, кротко четиритактово животинче само с 20 коня и 2-3 магарета за разкош.
Но не си давах сметка в колко неприятно състояние се намира самият мотор.
Купен е от Гърция в потресаващ вид. Предните собственици бяха направили основен ремонт на двигателя, което се оказа доста голям плюс, но в последствие осъзнах как един резервоар и много рядък карбуратор могат така да ти стъжнят живота, че да се чудиш от де имаш тия сочни псувни в речника си.
Емо и Боряна са пичове и ни предупредиха за "малките" проблеми, а аз като вечен оптимист си казах: "Спокойно, не може да не намеря части за пущината".
Това, с което разполагах след покупката:
Много нестабилно работещ мотоциклет със склонност към неочаквано гаснене и изключително триден за палене.
Течове на масло от двигателя. В последствие се оказаха няколко съвестно недозавити болта, които собственоръчно натегнах.
Резервоар в ужасно състояние и с толкова много ръжда в него, че беше избила отвън.
Карбуратор пред издихание с две скъсани и лепени многократно мембрани.
С "присадена" манивела от друг мотоциклет, което правеше паленето почти невъзможно. Стартер - няма.
Закъсана седалка.
Това, с което разполагам сега: Почти нов на вид мотор.
С изчистен по трудния, но далеч по-ефективен начин резервоар.
Отнето време: 3 дни усилен труд.
Нужни средства:
Секач, за да се отвори прецизно резервоара (без никакви загуби на метал). Ъглошлайф и специален диск с телени четки за остъргване на едрите частици. Ръждопреобразувател, за финната работа. Телоподаващо за "точкова заварка" и добрия стар електрожен за грубата работа + малко шлайфане за след това. Кит за изглаждане на неравностите, малко шкурка и един спрей с боя.
Цена: Безценен. Все пак татко го е правил за малката си дъщеричка.
Нова седалка
Отнето време: половин ден
Нужни средства:
Добър тапицер с остър нож, ножовка, хубава кожа и малко шевове.
Цена: 40 лв.
"Нов" карбуратор
Отнето време: един ден за покупка и още 2 за вкарване в експолатация
Нужни средства:
Автомобил, лична карта и парички за бензин за разходка до Солун. С вещи напътствия от други колеги намерихме без проблем нужната улица и нужния магазин. Там чакахме три часа за да го доставят. Втора ръка.
Цена: 100 евро (когато нямаш друг шанс да го набавиш, а и нямаш време - цената се преглъща с повечко студена вода)
Оригинална манивела
Отнетото време бе същото като при карбуратора, защото ни ги доставиха заедно.
Цена: 30 евро (това в скобите по-горе важи и за манивелата. С още малко студена вода)
Нова свещ.
Старата приличаше на негърче.
Пиша всичко по-горе за да ми олекне, че след малко повече от седмица чух отново нежния глас на Горица. Замесените в тази авантюра са както следва:
Емо и Боряна, аз, младежа, брат ми, татко и търговците в Солун.
Препятствията: една шепа кал и още две ръжда извадени от резервоара, поне литър изтекъл бензин, два успешни опита за удавяне на "новия" карбуратор. Заради сериозните ми съмнения, че в Солун са ме минали здраво той мина на тестове през "аеродинамичния тунел на татко" с помощта на прахосмукачка "Тайфун". Много бутане и сълзи в очите когато запали.
Как да не съм доволна сега?
Това, което ми остава:
Закачане на мигачите и минаване през КАТ.
Пожелайте ми успех, а когато всичко премине - ще кача снимки на Горица (Yamaha XT 225 Serow).
Няма коментари:
Публикуване на коментар