Чуден, слънчев, топъл неделен ден. Какво по-хубаво от това да разполагаш с такъв ден и с велосипед?
Истината е, че има само едно по-хубаво нещо:
Да разполагаш с такъв прекрасен ден, велосипед и ... ИНСТРУМЕНТИ.
Знаех си, че някога ще ми се случи. И точно заради това си купих инструментите - да не ме свари ситуацията неподготвена.
Но, както се досещате, ме свари и се наложи да походя няколко километра пеша, да похарча малко пари за ненужни инструменти и да вляза в ролята на истинска блондикна, каквато между другото съм, след като сварих най-накрая да отида на фризьор миналата седмица.
Estrella ни е свидетел с какъв ентусиазъм отидохме в неделя до работата за да си приберем велосипедите. Каски, ръкавици, подходящо облекло - всичко!
Дори и болките в левия ми крак, набит от народните танци, не можа да ме спре да се повозя.
Е, колелото ме спря.
По-лошо - наложи се не само аз, но и младежа барабар с мен, да походим два километра пеша.
ПРОБЛЕМЪТ:
Разхлабено кормило.
РЕШЕНИЕТО:
Съвсем обикновен гаечен ключ, френски ключ + шестогран No.8.
Да се върнем на разхлабеното кормило.
Всеки велосипедист би се стреснал от този проблем, защото е един от най-опасните. Идва внезапно и има ужасно тежки последици при един съвсем лек скок, какъвто в градски условия се прави на всеки 40 секунди.
За пояснение на тези, които не могат да си го предствят ще вмъкна, че това е онзи прекрасен момент в живота, в който скачаш от тротоара на платното и в този момент предната гума застава в дясно, а кормилото в ляво. Изключително готин номер за пребиване.
В опит да намерим решение обиколихме сума бензиностанции и един голям магазин, в който ми се изсмяха, като ги попитах за инструменти. Купихме два напълно безполезни предмета и в отчаянието си започнах да се моля на шофьорите пред магазина за някакъв инструмент. Дори и клещи.
След четвъртия шофьор, който ми каза, че няма такива неща, се отказах и продължих да бутам, иначе прекрасното, зелено колело.
Продължихме бутайки по тротоара, от другата страна на велосипедната алея на "Цар Борис Трети"... И в един момент видяхме на нещо като паркинг няколко младежи, които седят около отворените си коли и си говорят.
Погледнах в краката им - кутии с инструменти!
Хайде сега някой да дойде и да ми каже, че е адски тъпо хоби мъжете да си ремонтират колите в неделя следобед! Напротив! Изключително полезно е! Направо МАННА НЕБЕСНА!
Веднага се насочих към тях, като маниак, те забелязаха интереса ми и се обърнаха да гледат забавлението...
- Добър ден, виждам, че имате инструменти, а аз имам един малък проблем с колелото...
- Какъв точно проблем? - питат те
- Ами ето такъв!
И с много ловко движение, хванах с едната ръка гумата, а с другата волана и със съвсем малко усилие направих показно на проблема.
- Имате ли някакъв съвсем обикновен ключ или шестограм, за да го стегна?
Докато задавах въпроса, вече двама от младежите се бяха навели и търсеха нужните инструменти
- Или френски ключ?... - обади се младежа, на свой ред, за да ги насочи по-добре.
В този момент заветния шестогран се появи в ръката на един от младежите. Леко ръждясал, стар... Но в очите ми беше толкова ценен, колкото жълъда за катерицата от Айс Ейдж.
Изскочиха клещи и се започна едно затягане с такава ловкост, че дори и аз останах леко втрещена.
Кормилото ми се затегна, но все още криеше опасности...
Изскочи и френския ключ.
Цак-цак и готово!
Всичко стана толкова бързо, че не разбрах как им благодарих с пламнал от щастие поглед.
Качих се, подскочих два пъти за да се уверя, че всичко ще е ок и няма да си счупя главата и потеглихме с младежа.
Сега ми е малко гузно и за това пиша поста. За да им благодаря отново и да обещая, че ще си напълня раницата с железа, за да може следващия път, когато те или някой друг има нужда - да бръкна в нея и редом до гримчетата и пиличката за нокти да извадя от джобчето й един френски ключ. Или шестогран!
Ще го направя! Още утре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар