Вчера, събота, 14.02.2009г. хората имаха поводи да празнуват. Нали така?
И ние пийнахме скромно винце, за да отбележим зарязването на лозите и разни рождени дни. Хапнахме вкусни пържолки на открито с помощта на отверки и други подръчни материали. Повозихме се с мотора през деня, а вечерта скромно поиграхме на любимите си игри. И като истински геймъри си легнахме в малките часове.
Неделя, 15.12.2009г., 8:30 ч. сутринта:
Зловонна миризма достига до полу-запушеният ми нос, резултат от разходката с мотор на минусови температури.
8:40 ч. Миризмата става все по-силна и вече не може да се спи.
8:45 ч. Ставам, леко замаяна и с надеждата, че ще съм способна да поспя още малко, отварям всички възможни места за проветряване, подпирам вратите със столове и печки и чакам така 20 минути докато не се уверя, че и последната нотка на пържен лук в стара, клеясала мазнина, не се е изпарила от дома ми. Междувеременно пускам абсорбатор на макс.
9:05 ч. Опитвам се да заспя. Вкъщи мирише на чист въздух и прани дрехи.
9:10 ч. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Зловонието започва да се усеща пак.
9:15 ч. Младежа се разбужда и в просъница споделя:
- Искаш ли да отидем и да закусим в някоя сладкарница?
- Не, отговарям аз, искам да стоя тук и да се вмирисвам на пържен лук в мазнина, която преди това е ползвана за изпържването на поне 10 кг. риба.
Сподавен кикот из под завивките.
Междувременно единия котак се покрива някъде и губя 10 минути за намирането му. Номерът с паничката пак мина. За секунди, като под команда, и двамата бяха до мен.
9:30 ч. Вече не може да се спи. Обмислям варианти за отмъщение. Най-логичния от тях е: В понеделник да разпечата необходимото количество бележки и да ги пусна по пощенските кутии на съседите си със следния текст:
"Пърженето на лук в стара мазнина - бич за съседа!" И още:
"Ползването на чук в неделя сутрин е опасно за вашето здраве". Това в случай, че си несръчен.
Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Зловонието не спира да се разнася, а температурата в апартамента вече е 15 градуса. Абсорбатора работи на макс. Ще повърна.
Чудя се как котките не са паднали възнък? По принцип лукът може да ги убие. Без майтап. А в момента миризмата му се носи из цялата къща и едва не уби мен, въпреки, че съм със запушен нос.
Ами съседите? Как ли мирише в тях, щом тук едва дишам?
Те по принцип не са лоши хора. Винаги, когато се видим си казваме "Добър Ден".
Вярно, че през лятото мравките им решиха да завземат нови територии и много им допадна апетитното парче площ на терасата ни с изглед към изгрева. Но не им хареса факта, че няма нищо за ядене и се върнаха обратно.
Вярно, че когато Петко падна от терасата те стояха на прозореца и наблюдаваха цирка без да се опитат да помогнат. Едни младежи, живеещи до тях ни помогнаха, за което съм им благодарна.
Но защо по дяволите не сменят проклетата мазнина?
Сигурно, защото ако го направят тя ще доведе до катастрофални последици за екосистемата в района... Или до ново място с лечебна кал?
Вече е 10:00 ч. Спи ми се. Цялата съм се вмирисала на пържен лук в стара, клеясала мазнина. Май ще приема предложението за ходене на сладкарница.
Влизам в банята.
Господи! И там мирише на зловонието! Ще повърна!
Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр. Дум-дум-дум, чигъъъъъррррррр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар