"Донори", "самоубийци", "кеф", "king of the road"?
Имам доста малък опит с точно този двуколесен представител на превозните средства, но макар и малък, благодарение на него съм видяла и 2 и 220 по Цариградско.
От днес нещата в моя живот се промениха в непонятна посока...
След 5 мирни години на съжителство с моя Младеж и след няколко месеца още по-мирно съжителство с него и с Петко Фон Клостервизен, сега спокойно мога да кажа, че ме очакват доста неизвестни занапред.
Малко по-рано днес, един колега, когато му споделих идеята на Младежа, той ми отговори така:
"Много се радвам, че ви познавах"
Точно това "Х" не е правописна грешка, Томас. То крие неизвестните в живота ми, но зная, че съм адски подготвена.
Новите ми дрехи са на лице! Един вид - моята втора кожа!
Екипировката е онази малка брънка от колелото, която от "донор" може да те направи жив човек. И за това не трябва да се пести.
По-добре си купи по-евтин мотор, отколкото да се движиш по джапанки и кърпа на главата със същия този мотор.
Ето защо - решихме да не пестим от екипировка.
Аз, като човек, който нищо не разбира от този вид екипировки, без да искам се ориентирах в правилната посока. Но усещането... То е повече от незабравимо!
Най-силната заблуда за мацка на мотор:Мацките по филмите, които се возят на мотори изобщо не изглеждат така, както изглеждам аз, нахлузила всичко необходимо!
Първи впечатления за удобство:
Никакво! Адски трудно успях да облека якето. За панталоните да не говоря. А когато и двете са върху мен се чувствам като киборг. Убедиха ме, че това е заради "зимните хастари" и на двете.
Всички кори по ръкавите, гърба, коленете и на всякакви по-чупливи места" тежат толкова много, че се чувствам като оловно гюле, с диаметър 157 см.
На външен вид изглеждам като облечена в ски екип, но така биха изглеждали екипите на тези скиори, които имат намерения да ги мачка рактрак поне по няколко пъти на ден за наместване на кокалите.
За каската няма да говоря, защото вече имам 3 за велосипеда и някак съм свикнала с усещането.
А с ботушите още нямам опит, защото никой не предполага, че ще се появи една руса кака, която носи крак, отговарящ на детски номер.
Е, все пак постигнахме компромис, но ме убедиха, че след като си ги взема, мога да си ги суркам по асфалта в движение колкото си поискам, при това без да си оставя половината пръсти на платното.
За ръкавиците се отнася същото.
Е, пожелайте ми успех, попътен вятър и се оглеждайте за мотористи и велосипедисти, че са доста чупливи, да му се не види!
p.s. За Младежа ще пиша отделно, защото той е виновен за всичко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар