Година по-късно съм на същото мнение. Въпреки опитите на някои колеги да ме убедят, че няма смисъл да отдам почит над паметта на милионите загинали.
Година по-късно не мога да добавя нищо друго към написаното тогава, освен това, че започва да ме боли все повече и повече.
Боли ме най-много за напъните на някой да ме накара да смятам , че германската капитулация дала край на Втората световна война е по-маловажна в исторически план от някакъв си апел за размяна на въглища и стомана (основна суровина по онова време за създаване на оръжия).
Да, в Европейски някакъв си съюз съм, но не мога да махна с лека ръка и да кажа:
"Е, тия там 55 милиона души умрели във войната не са нищо пред така важния договор за въглища и стомана!"
Няма и как да го кажа!
С ДНЕМ ПОБЕДЬI!
Няма коментари:
Публикуване на коментар