След като мислих около 3 минути заглавие на този дълъг и напоителен, от гледна точка на снимки пост, под звуците на открояващо се котешко мъркане се предадох.
Няма да има заглавие, но за сметка на това ще е посветен на малкия дивак и на всичко, за което си струва да се разкаже по-долу.
Глава първа: Смяна на работа
Тук няма какво да се говори. След почти 6 години вярна служба отидох на място, където надявам се службата ще е още по-вярна, освен ако не спечеля няколко поредни шестици от спортния тотализатор или ако акциите в скромната ми сметка не скочато дo небето. И двата варианта са малко вероятни, за това - оставаме да лежим на вярната служба.
Между другото - мотото на снимката в блога ми остава моят лозунг, който подарявам на всички млади хора в блога.
Глава втора: Новата бърлога и нейния ремонт
Ето тук идват многото снимки. До скоро, за мен ремонта беше нещо като забавление, докато не се сблъскахме със следната ситуация:
Предлагам ви снимките на принципа: "преди и след"
ПРЕДИ:
СЛЕД:
ПРЕДИ:
СЛЕД:
ПРЕДИ:
ПО ВРЕМЕ НА:
СЛЕД:
Резултатите се виждат на много от снимките.
ПРЕДИ:
ПО ВРЕМЕ НА:
СЛЕД:
ПРЕДИ:
СЛЕД:
Ето и малко детайли , които спадат в процеса "по време на". :)
По време на ремонта, без да даваме никакви обещания решихме да помогнем на Столична Община за запълването на дупките по улиците. Съседната ще я оставим на професионалисти. И ако някой каже, че да запълваш софийски дупки е лесна работа - аз лично ще му гледам сеира, когато се опита да запълни поне една.
Може да се каже, че предвид завареното - направо извършихме чудеса за няколко седмици.
Двата най-неприятни спомена от ремонта:
1 Банята
2 услугите на COMO.
По втора точка ми се иска да посъветвам всички, които четат тези редове: НИКОГА НЕ СИ КУПУВАЙТЕ НИЩО ОТ ТАМ, АКО НЕ СТЕ СИГУРНИ, ЧЕ ЩЕ ВЛЕЗЕ В БАГАЖНИКА НА КОЛАТА.
Преди месец ни обещаха "до три дни" да ни докарат една секция, която бяхме принудени да платим, защото в противен случай не могат да ни я доставят вкъщи.
До днес помен от секцията няма. А до момента сме водили около 4 разговора с въпросния голям магазин за мебели.
Пъро беше: "Имаме я на склад и ще ви я докараме до няколко дни".
После: "Ами в момента не е налична и ще ви я докараме следващата седмица."
След още една седмица:"Има голямо забавяне от завода и ще пристигне при нас до седмица. При първа възможност ще ви я докараме"
След поредната седмица в очакване: "Ами вече е тръгнала от завода. Като дойде при нас ще ви се обадим"
Най-забавното е, че седмицата изтече. И никой не се обажда. Понеже много се ядосах реших да видя договорът за доставка. Оказва се, че този велик магазин, на който ме е гнус да произнеса името, си позволява да ви бави колкото си иска доставката. На всичкото отгоре, след като подадете ПИСМЕНА, а не устна, жалба те имат право да отложат с ОЩЕ 3 СЕДМИЦИ доставката. Което означава:
"Ти сега си плати цялата сума + доставката, защото с капаро не става, а Бай ти Ганя ще ти докара мебелите на кукуво лято или най-рано на следващите избори."
А някъде четох, че имало някаква комисия, която давала мило и драго за да защити потребителите! Ама една Кунева птичка пролет не правела, казват стаите хора.
Глава трета: Как Петко Фон Клостервизен* влезе в бърлогата преди нас и без нито дума за историята на името
Да оставим чакането и вълненията около пристигането на секцията. Дано до Коледа успеят да ни я докарат...
Сега ще ви разкажа за Петко Фон Клостервизен*, който се нанесе в бърлогата ни още преди ние да сме го направили.
Той е котка. Поне така твърдят ветеринарите, но заради няколко негови навика имаме известни съмнения. Още повече, след като един колега ме попита:
"Сигурна ли си, че не сте си прибрали от улицата много грозно куче?"
Това, което го доближава до кучетата е факта, че носи разни дребни предмети в устата си точно като куче. Ходи постоянно след нас точно като куче и по някога се опитва да издава звуци, подобни на кучешко скимтене.
Но теорията за "грозното куче" бе отхвърлена категорино при второто профилактично посещение във ветеринарната клиника.
Петко е котка, която избра нас, а не обратното, както се случва в повечето случи. Е, като го прибрахме от улицата беше някакво жалко подобие на котка, защото се събираше в 2 мои шепи, беше мърляв и много много уплашен.
И ние се уплашихме, когато младежа видя с очите си как Петко гони уличен помияр само със силата на дробовете си и онзи специфичен звук, който котките издават. Хъхкането.
И Петко и ние, и татко изкарахме една почти безсънна нощ, защото Петко беше малък, прибран от улицата котак, на който подсигурихме пясък от паркинга с камъни едри колкото капачка на минерална вода. Въпреки тези примитивни условия за през нощта, Петко се изпишка на мястото, което беше предназначено за целта.
Ние изкарахме една безсънна нощ заради това, че не знаехме какво ще причини Петко на татко, а татко е изкарал една безсънна нощ заради това, което Петко му е причинил.
Сега в момента Петко лежи на бюрото и гледа внимателно как тракам по клавиатурата.
Истината е, че Петко е малък демон, на който скоро ще му поникнат дяволските рогца, но въпеки това, всяка вечер от три седмици и половина, бързаме да се приберем от работа, за да заделим традиционните 2 часа в игри с малкия дивак и за още по-традиционните почистване и подреждане на резултатите от неговите бели.
И понеже вече имате добра представа за външния вид на Петко, позволете ми да ви го демонстрирам в пълният му бласък!
Глава четвърта: Сериалът на Петко
Тази глава ще бъде написана съвсем скоро. Само ще ви намекна, че в един от епизодите Петко Фон Клостервизен ще бъде най-добрият навигатор на планетата.
Е, това са новите неща при нас. А вие как сте?
Няма коментари:
Публикуване на коментар