Да, за съжаление тази приказка започва с кръв, а как ще завърши - един Господ знае.
И такаaaa....
Една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно! Глутница свирепи кучета, нападнали обикновен човек и го разкъсали, защото те били много, а той - сам.
Едно време всички тези свирепи кучета бяха мили и обичани домашни любимци. Някои от тях бяха първи приятели на своите стопани. Даваха лапи, гонеха топки, доставяха на своите господари блажени мигове в парка.
Но настанаха тежки и тъмни времена. В Щастливата гора се случи нещо неочаквано! То се разпростря като чума до най-отдалечените ѝ краища. И беше толкова тежко и толкова трудно, че човек за човека вълк стана. И станаха тогава тези мили и обичани домашни любимци тегло за господарите си. Някои продължиха да полагат грижи, макар да им беше трудно, а други, изправени пред дилемата: "Кучето или аз", със сълзи на очи се разделяха с тях.
Пускаха ги на воля - сами да си търсят късмета.
И кучетата го намираха. Не всички! Някои от тях биваха убити целенасочено от хората. Други бяха блъскани с автомобили от невнимателни шофьори. Но трети наистина намираха късмет. По кучешки. Те успяха да се приспособят по-бързо от хората към новите условия във вече не до там Щастливата гора. Завъртяха се по полянките около пазарите и закусвалните. Намериха тишина и спокойствие в парковете и се събираха на глутници, защото така - по-лесно се справяха с трудностите. А и така намираха отново семейството, което бяха загубили след промените в Щастливата гора.
И макар да не живееха в разкош - бяха щастливи. Пролет и есен, когато женските се разгонваха се организираха боеве. Който спечели - той е Алфа. А който е Алфа - води глутницата и се възползва пръв да продължи поколението.
Храната не се намираше трудно. По полянките около пазарите и закусвалните винаги имаше кой да подхвърли нещо за хапване. От тяхна страна се очакваше да са благодарни и да пазят. Все пак бяха кучета, а кучетата това умеят най-добре.
Да са благодарни и да пазят!
Ето, вижте стария пазач на строежа! Ако не бяха кучетата - той трябваше да будува цяла нощ в кабинката. А когато има верен приятел - срещу къшей хляб той ще пази, а пазача ще си предремне през нощната смяна, защото знае - има ли нещо нередно - кучето ще джафне и ще го събуди.
И така с години всички живееха в хармония. Кучетата на свобода и на воля, с малко помощ от страна на хората. Докато един ден някой не реши, че са твърде много и че са опасни. Тогава хората започнаха да кастрират мъжките кучета, за да може да намалят популацията им. Колкото повече, обаче, мъжките кучета биваха кастрирани - толкова повече се увеличаваше популацията на глутниците. Да! Като едни истински майки орлици, женските кучета засилиха още повече инстинкта си за продължаване на рода и започнаха да предизвикват домашните мъжки кучета. И така, година след година популацията на кучетата стана толкова голяма, че управниците на Щастливата горе взеха решение:
"Всеки собственик на куче да се грижи за любимеца си, да му постави чип, да му сложи ваксини, да му направи паспорт, да го обезпаразитява (вътрешно и външно), да го регистрира в общината, да плаща данък, да му събира акитата, да ходи на повод, да е с намордник и ако може - да не го разхожда на 2/3 от териториите на Щастливата гора! Ако собственикът не иска да заплаща данък куче - да му плати еднократно между 150 и 350 лв. за кастрация и тогава ще го освободим от данък".
И ето тук идва ред и на Смелата Йорданка. Със своята тежка ръка в кадифена ръкавица Смелата Йорданка реши проблема с кучетата, като погна стопаните им, развявайки горната наредба. Тя увеличи глобите 10 пъти и дори малко след това прати една събота свои служители в парка при кучкарите, за да пишат глоби. Винаги се намираше за какво. Я кучето не е с намордник, я не сте му събрали акито... Винаги има за какво.
Но година по-късно, през една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно! Глутница свирепи кучета, нападнали обикновен човек и го разкъсали, защото те били много, а той - сам.
Ядосала се Смелата Йорданка и решила: Да заловим водача на глутницата! Речено-сторено! На следващия ден, злия водач на глутницата бил заловен и пратен в приют накрая на Щастливата гора, а Смелата Йорданка гордо заявила, че работата е свършена и дори към горната наредба ще се добави и глоба за всеки, който храни някое бездомно куче.
Тази приказка започна с кръв. А как ще свърши? Един Господ знае!
Няма коментари:
Публикуване на коментар