 |
| Преди повече от година това куче бе осъдено на смърт от Майката Природа. Днес то е живо и здраво. |
Днес, по невнимание, станах свидетел на разговор, в който се обсъждаше колко е важно правата на животните да са равни на тези на хората. И докато четях мазохистично излиянията на видна виртуална защитничка на животните обяда ми се качи в гърлото.
Имам 3 животни вкъщи. 2 котки и 1 куче. Защо са у нас - това си е моя работа. Обичам ги, грижа се за тях, но през ум не ми е минало да ги смятам за "мои деца". Те са друг вид. Живеят по много по-различни правила. Не можеш да научиш кучето да се храни с вилица и нож. Не можеш да забраниш на котката да се катери на високо и да скача от секцията.
Има нещо много гнило в крайните защитници на правата на животните. Същото се отнася и до БГ Мамите, които реват най-гръмогласно срещу бездомните кучета.
"Аз съм голяма защитничка на животните. Искам кучето ми да има равни права с тези на твоето дете! Така е в цивилизования свят. Е, ако ухапе някого - ще го приспя"
Ето от подобно мислене обяда ми се качва в гърлото. Ама честно!
За да се стигне до там кучето ти да е агресивно и да хапе който си поиска - значи не си се справил добре при възпитанието му. "Опущил си му края", както би казала някоя баба. И няма как да го не опущиш, ако "гегата ти не е дълга".
Не, не казвам да си биеш кучетата, котките, зайците, морските свинчета или рибките. Казвам, че трябва да си постоянен и всеотдаен при обучението на кучето си, за да те слуша без колебания и да реагира на всеки твой звук.
Да го приспиш, защото не си се справил с възпитанието за теб е най-лесния и "цивилизован начин" да се отървеш от ангажимент, който си поел при взимането на кучето вкъщи.
За мен - това е безотговорност към живота и здравето както на околните, така и на животното, за чиито равни права се бориш така кресливо в интернет.
Утре, раждаш дете. Проваляш се с възпитанието по някаква причина. То става на 14, взима нож и наръгва приятеля си с него до смърт. Какво ще направиш ти? Ще си приспиш детето ли?
Помисли над това.
И само още нещо последно: "Приспиването на животно" само звучи романтично. Опитай се да гледаш в очите и да галиш по главата здравото (т. нар. агресивно) животно, докато подписваш смъртната му присъда.
Мислиш се за Бог? Не. В този момент си най-жалкия страхливец на света, а наказанието ти ще дойде минути по-късно, когато ще ти се наложи да носиш на ръце мъртвото тяло.
Много ми харесва написаното. Според мен това, по което си приличат гледането на деца и на животни, е че трябва да го правиш с любов. Това не изключва строгостта.
ОтговорИзтриванеТова, по което се различават отглеждането на деца и на животни, е че детето се развива и един ден става напълно самостоятелен човек, докато животното, което гледаш, винаги ще бъде зависимо от теб.
И да – не бива да се проваляш във възпитанието – нито на детето, нито на животното, след като веднъж си поел отговорността да ги имаш и да се грижиш за тях.
Познавам доста хора и от двете категории, които описваш – крайните защитници на едното и на другото. Веднъж самата аз изпаднах в такава ситуация – дойде една съседка да й напиша и принтирам подписка в защита на едно улично куче, което искаха да приспят. Тя излагаше много силни аргументи. Написахме всичко и дори аз се подписах. Същия следобед, в градинката пред блока, ми донесоха друга подписка – от жена, ухапана от същото това куче. Подписах се и на нея и останах много объркана.