Няма място за приказки по време на страстната седмица 2/5

От вчера до днес много неща се случиха. На 9 април по обед в София се случи поредното показно убийство. Убиецът, очевидно е бил майстор, след като е пръснал главата на жертвата си, но го е направил така, че когато деца намират лежащ човек с половин глава на улицата - той още дишал.

Надявах се с кървавите снимки по време на Страстната седмица да предизвикам дискусия. Дискусия, която да ни помогне да осъзнаем, че сме част от природата и всяко наше действие срещу нея ще ни излезе през носа.

Но след случилото се вчера си давам сметка, че няма как да се случи такава дискусия, след като в България през 2012 година децата ни са станали напълно безчувствени. Очевидно за тях е нещо нормално да си играят около лежащи хора с пръснати глави. За тях е нормално да виждат прегазени хора на пешеходните пътеки и също така е повече от нормално да убиват животни с камъни.

И въпреки това ще продължа до Разпети петък да ви доставям "дозичката" от кръв, защото очевидно без нея не можем да живеем.

След първообраза на филето ви от акула, което от време на време поднасяте с усмивка на най-близките си за вечеря, съм ви избрала едни много мили същества. Двете снимки са резултат от ловът им, който все още се прави "по традиционния начин" - с чукове.


Моля, заповядайте! И не забравяйте две неща:

1 - утре ще има поредна доза топла, наситена и лепкава кръв
2 - границата между днешното: "Да изтрепем помиярите" и (твърде-вероятното утрешно) "Да изтрепем мангалите" е по-тънка от лед.