Днес е голям ден! Чудовищно голям!
Чакам този ден от мрачните зимни дни, в които чух новината за един концерт.
А самия концерт го чакам от дете!
Но нека започна от вчера.
Правя планове за днешния ден от много време. От момента, в който си поръчах билета. Но вчера ми беше наистина тежко.
Първо трябваше да си свърша работата за 2 дни напред. Най-интересното бе това, че когато се прибрах вечерта, мобилизирах силите си за да мога да поиграя малко на компютъра.
Не ми се иска да ви разказвам как се ядосах, когато в 2:30, точно тогава, когато изнасяхем поредните жертви с момчетата от моя клан, стана токов удър и как интернета ми предаде Бого дух.
Малко преди това, брат ми ми сервира новината, че татко е твърдо решен да участва във Survivor!
Морския* е много способен човек и както писах в предния постинг той, заедно с Генерала** , успяват да направят едно чудесно семейтво с начален капитал – 5 (словом: пет) лева. Сега имат три деца, още толкова внуци и чудесна къща от три ката.
Новината ми дойде като студен душ!
Все пак, приемам родителите си „на сериозно”, но наистина съм способна да преглътна тази таткова прищявка. Любопитното тук е, че и мама го подкрепя!!!
Очевидно живея в смахнато семейство!
Да оставим в страни сега идеите на родителите ми. С тях ще се разправям лично!
Когато след много опити да си върна нета се изнервих съвсем, реших да си легна.
Малко преди 4 сутринта беше. И никакво измъкване на кабели, рестартиране на компютъра или ритане на джаджата под краката ми не помогнаха.
Тъкмо започнах да се предавам в обятията на дрямката и се започна една серенада!
Котешка серенада!
Дебелия котак на съседите имаше териториален спор с някаква друга котка. Добре де, но защо на вратата на терасата ни? ЗАЩО?
ЗАЩО В ЧЕТИРИ ЧАСА ПРЕЗ НОЩТА?
Нямаше как – трябваше да се действа! Станах и без да се съобразя с факта, че съм само по гащи, започнах да ги хокам!
Само си представете колко несериозно съм изглеждала в очите на котките!
Но те се съобразиха с мен и се преместиха под прозореца на стаята, в която спят братовчед ми и брат ми. И се започна отново!
Но след петата минута не издържах. Този път се наметнах (за да не радвам очите на някой случаен минувач или на съседите) и ги изгоних окончателно.
По-късно се чуваха котешките писъци от друго място на махалата, но това не задържа съзнанието ми будно...
Сега съм се наспала. Пералната машина върти парцалките за концерта, а билета...
Билета за Depeche Mode стои на видно място, за да не го забравя.
След такава дълга нощ – нищо чудно и да ми се случи!
На всички, които няма да ходят, тържествено обещавам, че ще разказвам!
Безпристрастно.
Слънчев ден и много усмивки ви желая!
Генерала** - мама
Няма коментари:
Публикуване на коментар