Това е една история, която започва началото си в далечното минало.
В нея са намесени предимно някои мои роднини, които отговарят на истински лица и събития.
Всичко започва от родословното ми дърво или по-скоро от момента, в който бъдещия ми баща решава да вземе бъдещата ми майка за своя съпруга, докато смъртта ги раздели. Цялото това нещо е било с общ разход от 5 (словом: пет) лева.
Пари, които са стигнали на младото семейство да се придвижат от точка А до точка Б за да свият своето семейно гнездо.
От този момент насам започват и моите неприятности.
Е, минали са доста години от „онзи момент” до моето раждане, но това няма значение.
Сега, след всичките тези години мога спокойно да кажа, че повечето мъже в моето родословно дърво са свине.
Не бързайте да ме съдите. Обичам роднините си, но не и когато съм яхнала метлата. А нея в последно време яхам често, защото нито един от моите роднини не знае къде се намира. Прах се събира в къщата... Нали разбирате?...
Предполагам, вече сте прочели за тях.
Добре тогава. Да си дойдем на думата:
Снощи се прибирам след 12 часов работен ден. Колко идиоти ми скъсаха нервите за това време, няма да разказвам. Защото най-сладкото ме чакаше вкъщи. Някъде, между входната врата и прозореца на кухнята.
3 дни не се бях прибирала и това неминуемо е накарало най-свинската част от родословното ми дърво да се прояви в пълния си блясък.
Само си представете – още не сте си събули обувките, и ви посрещат чашите от кафе, които вие преди 3 дни сте оставили на масата. Пълни с недоизпитото кафе и с още някакви микроорганизми загнездили се удобно в тях.
Около тези чаши има и разни трохи по масата (не зная от кога датираха), още няколко неизмити чаши от безалкохолно, няколко празни бутилки от бира, няколко изоставени вилици (ползвани предварително)...
Да оставим масата. Нека погледнем сега към мивката:
О, чудо!
Тенджерата (която до преди време можехте да заварите празна в хладилника) вече се намира в мивката и е накисната от ... Може би от 3 дни? Нищо чудно, предвид факта, че започва да пада емайла от единия край...
Освен нея има още доста съдове в мивката, но и това е напредък. Все пак не са в хладилника, нали?
И в този момент отместваме поглед към пералната машина.
Върху нея винаги има или кърпа или покривка, защото „двамата мъже, но на половина” имат навика да плесват отгоре й мазни кокали (от снощната вечеря), баница (от мама) и все неща, които като видя – полудявам!!!
Снощи там имаше чиния. Пълна с нещо, което преди 3 дни беше череши. Снощи съдържанието на чинията представляваше една кафяво-синьо-лилава пихтия залепнала здраво за порцелана.
И като стана дума за череши, я да видим какво се случва с близо 3-те килограма в хладилника?
Слава Богу!
Поне половината ставаха за ядене.
А какво стана с „двамата мъже, но на половина”?
Скоро ще стане. Скоро...
Няма коментари:
Публикуване на коментар