Не съм се съвзела! И скоро може и да не се съвзема.
Depeche Mode в България е събитие, което едва ли ще забравя някога.
Толкова не съм в ред, че след първата татуировка направена преди десет години съм решила да си направя още една.
Проблема е, че не мога да се свържа с човека, който ми направи предната. Вярно, че е рано, но нещо в мен напира и иска час по-скоро да имам още една украса по кожата!
Спомням си как неволно го срещнах преди година. Беше зима. Рано сутринта. Имаше толкова силен вятър, характерен за „сухия студ”. Очите ми сълзяха и приличах на разплакана девойка, която скърби за гаджето, защото я е зарязал току-що.
Вярно, че нямаше нищо такова, но грима ми се стичаше по малкото непокрити от шала части на лицето.
Разминах се с един мъж, който се обърна след мен и ме извика по име.
И аз се обърнах. Но почти нищо не виждах заради вятъра и сълзите предизвикани от него. След няколко секунди го познах. Поприказвахме си. Кой как е, къде е и какво прави. Разменихме си телефоните и така се приключи сълзливата ми среща.
И него не го бях виждала от много години. Поне седем или осем.
Стана ми приятно, че го виждам.
А сега ми е неприятно, че не мога да се свържа с него за да се уговорим за татуировката!
Зная къде ще бъде, зная колко ще е голяма, зная и в каква форма ще е, но единствения човек на планетата, който ще ме разбере не вдига телефона!
Няма коментари:
Публикуване на коментар