Няма място за приказки по време на страстната седмица 2/5

От вчера до днес много неща се случиха. На 9 април по обед в София се случи поредното показно убийство. Убиецът, очевидно е бил майстор, след като е пръснал главата на жертвата си, но го е направил така, че когато деца намират лежащ човек с половин глава на улицата - той още дишал.

Надявах се с кървавите снимки по време на Страстната седмица да предизвикам дискусия. Дискусия, която да ни помогне да осъзнаем, че сме част от природата и всяко наше действие срещу нея ще ни излезе през носа.

Но след случилото се вчера си давам сметка, че няма как да се случи такава дискусия, след като в България през 2012 година децата ни са станали напълно безчувствени. Очевидно за тях е нещо нормално да си играят около лежащи хора с пръснати глави. За тях е нормално да виждат прегазени хора на пешеходните пътеки и също така е повече от нормално да убиват животни с камъни.

И въпреки това ще продължа до Разпети петък да ви доставям "дозичката" от кръв, защото очевидно без нея не можем да живеем.

След първообраза на филето ви от акула, което от време на време поднасяте с усмивка на най-близките си за вечеря, съм ви избрала едни много мили същества. Двете снимки са резултат от ловът им, който все още се прави "по традиционния начин" - с чукове.


Моля, заповядайте! И не забравяйте две неща:

1 - утре ще има поредна доза топла, наситена и лепкава кръв
2 - границата между днешното: "Да изтрепем помиярите" и (твърде-вероятното утрешно) "Да изтрепем мангалите" е по-тънка от лед. 

Няма място за приказки по време на страстната седмица 1/5

Очевидно е, че в днешно време много от нас не вярват на приказки.

Последната започна с кръв и съвсем скоро ще завърши с кръвопролитие, тъй като професор Ботьо Тачков, обезобразен от глутница кучета (стопанисвани от Столична община и обгрижвани от Екоравновесие), почина след тежка и неравна борба за живот.

В следствие на тази негова смърт, за която пряка вина и отговорност трябва да се търси в бездействието на институциите на общинско и национално ниво, съвсем скоро ще започнат да текат реки от кучешка кръв по улиците в цялата страна.

Ако си на мнение, че няма друг правилен начин за справяне с кучешката популация, освен избиването им - прочети това.

Ако след прочитането на статията все още си твърдо убеден, че масовата екзекуция на кучета "ще оправи нещата" - провери колко струва евтаназията на едно куче среден размер (около 20 кг.).

Ако след всичко това ВСЕ ОЩЕ ВЯРВАШ, че си готов да пролееш кръвта на тези кучета, не ми остава нищо друго, освен да те зарадвам.

Понеже седмицата е Страстна, а кучешката дискусия повече от страстна, реших във всеки един от дните ѝ да ти показвам по една снимка.

Снимка, от която, ако извърнеш поглед - значи си точно толкова способен да пролееш кръв, колкото си мисля. А, ако не извърнеш поглед - поне ще съм ти доставила нужната доза кръв за деня.

Моля, заповядай! И не забравяй две неща:

1 - утре ще има поредна доза топла, наситена и лепкава кръв
2 - границата между днешното: "Да изтрепем помиярите" и (твърде-вероятното утрешно) "Да изтрепем мангалите" е по-тънка от лед.

Смелата Йорданка и кучетата (приказка)

Една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно.

Да, за съжаление тази приказка започва с кръв, а как ще завърши - един Господ знае.

И такаaaa....

Една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно! Глутница свирепи кучета, нападнали обикновен човек и го разкъсали, защото те били много, а той - сам.

Едно време всички тези свирепи кучета бяха мили и обичани домашни любимци. Някои от тях бяха първи приятели на своите стопани. Даваха лапи, гонеха топки, доставяха на своите господари блажени мигове в парка.

Но настанаха тежки и тъмни времена. В Щастливата гора се случи нещо неочаквано! То се разпростря като чума до най-отдалечените ѝ краища. И беше толкова тежко и толкова трудно, че човек за човека вълк стана. И станаха тогава тези мили и обичани домашни любимци тегло за господарите си. Някои продължиха да полагат грижи, макар да им беше трудно, а други, изправени пред дилемата: "Кучето или аз", със сълзи на очи се разделяха с тях.

Пускаха ги на воля - сами да си търсят късмета.

И кучетата го намираха. Не всички! Някои от тях биваха убити целенасочено от хората. Други бяха блъскани с автомобили от невнимателни шофьори. Но трети наистина намираха късмет. По кучешки. Те успяха да се приспособят по-бързо от хората към новите условия във вече не до там Щастливата гора. Завъртяха се по полянките около пазарите и закусвалните. Намериха тишина и спокойствие в парковете и се събираха на глутници, защото така - по-лесно се справяха с трудностите. А и така намираха отново семейството, което бяха загубили след промените в Щастливата гора.
И макар да не живееха в разкош - бяха щастливи. Пролет и есен, когато женските се разгонваха се организираха боеве. Който спечели - той е Алфа. А който е Алфа - води глутницата и се възползва пръв да продължи поколението.

Храната не се намираше трудно. По полянките около пазарите и закусвалните винаги имаше кой да подхвърли нещо за хапване. От тяхна страна се очакваше да са благодарни и да пазят. Все пак бяха кучета, а кучетата това умеят най-добре. 

Да са благодарни и да пазят!

Ето, вижте стария пазач на строежа! Ако не бяха кучетата - той трябваше да будува цяла нощ в кабинката. А когато има верен приятел - срещу къшей хляб той ще пази, а пазача ще си предремне през нощната смяна, защото знае - има ли нещо нередно - кучето ще джафне и ще го събуди.

И така с години всички живееха в хармония. Кучетата на свобода и на воля, с малко помощ от страна на хората. Докато един ден някой не реши, че са твърде много и че са опасни. Тогава хората започнаха да кастрират мъжките кучета, за да може да намалят популацията им. Колкото повече, обаче, мъжките кучета биваха кастрирани - толкова повече се увеличаваше популацията на глутниците. Да! Като едни истински майки орлици, женските кучета засилиха още повече инстинкта си за продължаване на рода и започнаха да предизвикват домашните мъжки кучета. И така, година след година популацията на кучетата стана толкова голяма, че управниците на Щастливата горе взеха решение:

"Всеки собственик на куче да се грижи за любимеца си, да му постави чип, да му сложи ваксини, да му направи паспорт, да го обезпаразитява (вътрешно и външно), да го регистрира в общината, да плаща данък, да му събира акитата, да ходи на повод, да е с намордник и ако може - да не го разхожда на 2/3 от териториите на Щастливата гора! Ако собственикът не иска да заплаща данък куче - да му плати еднократно между 150 и 350 лв. за кастрация и тогава ще го освободим от данък".

И ето тук идва ред и на Смелата Йорданка. Със своята тежка ръка в кадифена ръкавица Смелата Йорданка реши проблема с кучетата, като погна стопаните им, развявайки горната наредба. Тя увеличи глобите 10 пъти и дори малко след това прати една събота свои служители в парка при кучкарите, за да пишат глоби. Винаги се намираше за какво. Я кучето не е с намордник, я не сте му събрали акито... Винаги има за какво.

Но година по-късно, през една прекрасна пролет, в Щастливата гора, се случило нещо ужасно! Глутница свирепи кучета, нападнали обикновен човек и го разкъсали, защото те били много, а той - сам.

Ядосала се Смелата Йорданка и решила: Да заловим водача на глутницата! Речено-сторено! На следващия ден, злия водач на глутницата бил заловен и пратен в приют накрая на Щастливата гора, а Смелата Йорданка гордо заявила, че работата е свършена и дори към горната наредба ще се добави и глоба за всеки, който храни някое бездомно куче.

Тази приказка започна с кръв. А как ще свърши? Един Господ знае!