Влизали ли сте скоро в Националния Военноисторически Музей?
Много е хубаво там да ви кажа. Много! Имам доста голям сантимент към него. И няма как да е иначе. Там ме свали младежа. Докато се катерех безцелно по танковете и камионите в двора, той от долу ми даваше безценна информация за тях. Докато не се подхлъзнах и не паднах от един танк.
Милитъри Лав. Какво да се прави.
Не, той не е войник. И не беше, когато се случи случката. И сигурно няма да е. Защото скоро нали знаете. Промени в казармите. Вместо спални отделения ще има блокове, а вместо наборници, ще има наемници.
Разликата е само няколко букви, но как променя смисъла, а?
Заглеждали ли сте се скоро по девойките по улиците?
Жените... и те се заглеждат. Дори повече, отколкото мъжете. За да си сверят часовника, един вид.
Признавам! И аз се заглеждам. Но тук е проблема. Или аз не съм в ред или модата е ненормална.
Повечето момичета се носят така, сякаш вместо раница са нарамили пушка. Т.е. втъкнали си панталонките в ботушките и маршируват гордо по улиците. Като войничета. Крачат смело! Само дето не си припяват „велик е нашия войник”, защото войниците ни от много време не са велики.
А и голяма част от тези момичета сигурно не са запознати в българските военни униформи. Ако бяха, веднага щяха да извадят дънките от ботуша и да се изчервят.
Това, уважаеми момичета са старши подофицери от 9 пехотен полк през 1915 г., т.е. Първа световна война 1914 -1918 г.
А това тук е Българска земска войска - завеждащия инженерната част, командирите на северната рота, софийската полурота и др., 1879 г.
На горната снимка виждаме Юнкери, 1880 г.
А на тази снимка се вижда Топографско отделение, Първа световна война 1914 -1918 г.
А сега, за финал:
Тържествено връчване на бойно знаме, 1952 г.
Мили момичета,
Нямам нищо против да ми крачите униформени, ама поне и за мундирите помислете.
Повече за изяществото на този вид облекло, можете да намерите в самия Национален Военноисторически Музей или на адрес в интернет:
http://www.md.government.bg/nvim/_bg/un.html
p.s. Благодаря от сърце на НВИМ за снимковия материал. И за всичко, което съм видяла в музея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар