В последно време все по-малко стават хората, заради които си струва да се пише или да се чете в блога. Тези, които си заслужават са описани от мен в една тема за Романтиката и Машините, но е тъжно...
Рискувайки да помрача настроението на собствения си блог, който се захвана преди време с една доста трудна задача – да повдига духа на останалите, бих заключила следното:
Изрази като: „водна гангрена” ме убиват.
Първо, защото във водата гангрена не може да се образува. Нито кариес, нито парадонтоза.
Всички тези ужасни неща се случват в блог-а.
И макар idiot да се оправя много по-добре от мен с „образите” тук, на мен ми става все по-гадно.
Сега разбирам как се почувства преди време xamctepa, който се оттегли.
И аз съм на път да го направя, но това ще се случи в момента, в който всички свестни и будни хора се разкарат.
Не, че имам нещо против пошлата „лирика” на някои тук, но като човек, регистрирал се в първия ден от пускането на този блог се чувствам като ветеран.
Много „образи” минаха и си заминаха от тук. Лошото е, че някой, който още не се е научил да римува ПЪТ с КУЧЕ сипе „стихоплетства” и (извинете ме за грубия език) сере на метеното!
Не може да си роден в тази страна, да знаеш какви хора са се раждали в нея и да пишеш пошлата си „мерена реч”, да порицаваш останалите и да се вземаш на сериозно.
Обичам българската литература. Толкова я обичам, че не мога да остана безразлична.
Особено, когато тази страна е дала на света Вапцаров, Яворов, Левчев...
И разбира се двамата най-големи: В. Петров и Чудомир!
Мила ми Секирке, ако познаеш кой е автор на следващия стих ще те изтърпя. Дори и да не го познаеш – ще те разбера, защото ти не си виновна, че природата ти е взела повече, отколкото на мен.
Важното е добре да прочетеш думичките...
По дяволите!
Този свят е тъй весел,
тъй развлекателен,
и тъй любезен,
че започва да ми напомня
къщата на обесен!
И аз се хиля.
Шляя се по улиците
с приятел някакъв си,
който
измисля хитрата игра -
да гледаме жените най-напред в лицето
и да отгатваме какви са им краката.
И аз се хиля.
Играем всеки сам за себе си.
И аз се хиля...
А как ми се говори за въжето!
Ах, как ми се говори за въжето!
Няма коментари:
Публикуване на коментар