Котето беглец!

За мнозина е ясно, че от известно време имаме 2 котки. Петко и Обамчо. Имената им си имат дълги за разказване истории. Днес, за 7 часа останахме само с една котка и мислехме, че ще си останем така завинаги.



Как започна всичко в котешкия хорър?


Както всеки такъв. Без нищо, което да подскаже какво ще се случи.

Събудих се в 7:30 и като робот, в просъница, отидох и сложих на котаците храна. Върнах се в леглото и както винаги се успах. След като се събудих повторно в 9 часа започнах обичайните процедури. Чистене на пясък, смяна на водата за котетата, отваряне на терасата за да се проветри и те да позяпат...

През това време влязох в банята. Едва след всичко изредено до тук обръщам внимание на себе си. Навици, какво да се прави.

Правя сутрешния си тоалет, излизам, Петко ме посреща на вратата на банята, отърква се в крака ми. Отивам в стаята, обличам се, отивам да затворя терасата и...

Едва тогава усещам, че нещо ми липсва.

Обамче?

Къде ли се е скрил?

Обиколих цялата къща, излязох на терасата... Няма го!

- Ваньо, ставай, че Обамчо е скочил от терасата. Няма го!

Паниката е пълна. Хукваме през глава да го търсим навън. Върнах се да взема паничка и малко храна. Обикновено и двамата са много благосклонни към лекото потропване с пръст по паничката. Това е сигнал, че е време за "сутрешна или вечерна проверка" (в зависимост от случая). Живеем в кооперация, построена насред поле. Няма нищо около нас, освен още една - две къщи. Може да е избягал къде ли не?

Питахме продавачката в магазина дали е виждала черна котка, която да е скочила от горните етажи.

- Да! Ама така бързо скочи и хукна натам (сочейки полето), че си помислих, че ми се е привидяло!

АХА! Сега вече имахме посока.

Хукнахме към полето, където баби от близките къщи си пасат козите.

След 3 часа тичане по блатистите поляни се отказахме. Няма начин... Може да е отишъл навсякъде. И двамата закъсняхме за работа. Аз отидох в 12:30. И младежа към толкова.

Помолих колегата, предвид форсмажорните обстоятелства да си тръгна по-рано. Таксито до вкъщи: 10 лв.

Разлепих обяви в района и точно половин час по-късно един от съседите звъннал на младежа.

- "Така и така, видях още тази сутрин едно коте под една решетка, до която се стига само през мазетата."

Ваньо ми звъни:

- "Така и така, нашия хубустник май е еди-къде-си под една решетка до блока. Слез да провериш дали още е там..."

Слизам аз и започвам да проверявам решетка след решетка.



Намирам го ето тук:



Вече по-спокойна, започвам да се смея. В този момент Ваньо ми звъни:

- Намери ли го?
- Ха ха ха ха ха. Тука е!
- Добре, аз сега тръгвам ще намерим начин как да го извадим.
- През решетките не става. Опитах, но не може.

Наистина не стана. Идея нямам как е влязъл вътре, но хубавото е, че половин час по-късно имахме отново втори котарак. Малко мръсен и доста уплашен, но си е вече вкъщи и си играе весело с Петко.