четвъртък, август 27, 2009

Бай Зарко


Запознайте се с бай Зарко. Той е на 60 години. Живее там, където малко от вас са стъпвали. А там е божествен, но изключително беден край.

Селото на бай Зарко е в Родопите. То се казва Гургулица - там, където свършва пътя. Това, с което е известно е, че бившото училище сега е "министерство", както го нарича той.

Наблизо има ловно стопанство, а в училището отсядат ловджии. Кой ли не е идвал там. От телевизионни звезди - до президенти! Повечето от тях - на лов за сърни и елени.

"Един ден гледам, ей тука тъй, един от нашите продал едно теле на някакви, дето бяха отседнали в министерството. Мислех си, че ще го колят, както си му е реда. А те, взели, че се напили, вързали телето в двора, единия вдигна пушката и го повали на земята. После викам на нашия:
-Не те ли е срам бе? Това е теле бе! Не е диво животно!"

"Чувал съм, че елените плачат. Не го вярвах, докато не го видях. Някои казват, че те са ангели. Един ден, ей тука тъй, повалиха един. Отидох да го видя. А той гледа и плаче. Като дете. Като малко дете му текат сълзите", разказва бай Зарко и му става тъжно от спомена.

И за бракониерите разказа:

"Една вечер, чувам ей тука, до оградата някой минава. Излизам аз и му викам:
- Кой си ти бе? А той с качулка и някакво такова - хем лък, хем пушка. Със стрели стреля.
Той извади някакви пари, подаде ми ги и вика:
- Тези пари са, за да не казваш, че си ме видял.
А аз, на кого да кажа? 6 семейства са в цяло село! Пък и той с качулка - нито мога да го позная - нито нищо!"

За около час научих за бай Зарко достатъчно, че да ми стане по-близък от роднина.

За това, къде е служил, за това, че е заклет левскар и е гледал Гунди на живо в Кърджали. Научих за роднините му. За единия му брат и двете му сестри, които живеят в Турция. Научих за синът му, че работи в сервиз в Хасково, че се справя добре и онзи ден станал баща.

"И, ей тука тъй, си поплакахме малко", каза той и очите му се насълзиха от радост.

Бай Зарко е турчин.

"Дойдоха тука в село, малко по-нагоре, едно семейство шиити. Аз съм сунит. В тяхната къща не можеш да влезеш! Не те пускат."

Бай Зарко дори не говори много за "възродителния процес".

"Хубаво си живеехме, кротко, тихо. И цигани и турци и българи. Един ден какво стана - почнаха да ни гонят. Селото опустя. Аз не издържах и казах на жената: "Давай да отиваме!" Заминахме за Габрово. Там работихме. После и в София работих. Тези - виетнамските общежития. И в Кремиковци съм работил"...

Бай Зарко скача от тема в тема. И за турските сериали разказа:

"Гледам ги сега - много турски сериали дават. Аз само българска телевизия гледам. Но за превода - Ашколсун! Много хубаво са преведени!"

- Кажете с какво да ви почерпя?
- Не се притеснявай, нищо няма да ни черпиш. Ние така или иначе ще си ходим вече, за да си разпънем палатката по светло.

Този диалог го проведохме няколко пъти.

По едно време се чу крава.

- Ей, това е моята. Прибира се.

Поглеждам аз през дървената врата и виждам крава, две телета и едно куче. Кучето се зарадва, но бай Зарко ме спря. Щяло да ме ухапе. И покрай цялото това раздвижване, кучето мина през поляната от долната страна на двора, чу се някакъв шум и една сърна побегна към близката гора. През цялото време е била на 2 метра зад нас. Слушала е разказите на бай Зарко.

Той живее там, където мнозина от вас не са стъпвали. В беден родопски край. Обиколен от сърни и елени, но не ловува. Турчин е, но не симпатизира на ДПС. Безкрайно искрен - покани двама напълно непознати в дома си. Нещо, което българин не би направил. Дори предложи да нощуваме в каменната му къща, която той обеща да постегне за следващото ни идване там.

От вчера до днес, обаче не мога да си обясня едно нещо:

Защо искаме да изгоним този искрен, добър и гостоприемен човек от домът му? Само защото е турчин ли? Нима тези българи, които убиват на пияна глава вързано теле за удоволствие, са по-заслужили да живеят в страната ни?

Аз не мисля така и зная, че отново ще отидем при сърните и елените, но този път ще е заради бай Зарко. Най-малкото, за да пийнем сливова ракия с него под асмата.

9 коментара:

  1. "Нима тези българи, които убиват на пияна глава вързано теле за удоволствие, са по-заслужили да живеят в страната ни?".... друго не може и не трябва да се каже по темата! Хубава публикация!

    ОтговорИзтриване
  2. красиво написано, тъжно и много истинско. Благодаря...

    ОтговорИзтриване
  3. Хубаво и тъжно. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. Я да поитам аз - Вие ли вчера(неделя) "моторисвахте около и по яз. Кърджали? Вашата група ли мина по въжения мост с мАторите?

    ОтговорИзтриване
  5. Морт, не сме били ние. За жалост тази година бяхме с колата на обиколка, защото мотореткака ни предаде почти в последния момент. Нямаше време да й се откриват болежките. Иначе, снимки от Родопите и от нашата обиколка - ето тук:

    http://dinka.snimka.bg/nature/tuk-tam-iz-rodopa-planina.415153

    ОтговорИзтриване
  6. Az licno go poznavam tozi covek dobir e.
    Kazvam se Hikmet Mumun ot s.Tatul obl.Kirdcali.
    Blagodaria za dobrite otzivi za moya beden kray
    na Dinka makar ,4e ne se poznavame.
    Drug pit zpovyadayte pak vinagi dobre dosli
    v s. tatul i v s.Gurgulisa.

    ОтговорИзтриване
  7. Hikmet, благодаря от сърце за топлата покана. Пак ще дойдем при първа възможност! Бъди здрав и ако видиш бай Зарко - поздрави го от нас!

    ОтговорИзтриване
  8. Динке, жесток материал. Супер е. Суперррр! :)

    ОтговорИзтриване