Днес имах честта...

Знаех си, че не е обикновен ден. Още от минутата, в която се събудих с мисълта, че днес е последният ми шанс да мина Шкодата на преглед.

Точно така. Карам бяла Шкода 120 L с 3 много важни лепенки отзад. Едната е, че тази кола е управлявана от блондинка. Другата е на Шкода Клуб България, а третата гласи: "Пази моториста".

Докато чаках присъдата в сервиза, случайно се срещнах с една мацка от клуба, която се оказа, че работи там. Радост!

След това минах 300 метра за 30 минути по околовръстният път на София, направих обратен завой и беж към работата.

Свърших си работата и хукнах за лекции в късния следобед. Точно пред университета една кака се опита да се качи на капака на Шкодата ми и за благодарност, че съм я спряла - получих псувня.

После пък се оказа, че ме чака тест. Е, направих го. Един от колегите в групата, предния път не го оставих там, където трябва. А уж бях твърдо убедена, че съм на мястото, което търсим. Днес успях да му се извиня и да го оставя на място, което му е мноооооооого удобно.

И когато доволна реших да се прибирам се случи това, за което исках да ви разкажа.

Днес, за пръв път през живота си имах честта, голямата чест да слязат от колата зад мен, за да ми кажат, че съм "долен парцал" и... Другото го забравих...

Не искам да се оправдавам, защото не се чувствам виновна. Стана така, че светна жълто на светофара, под който се бях засилила да мина. Сами разбирате, че с кола като моята това е трудна задача. Прецених, че мога да спра и в момента, в който скочих на спирачките и свалих една предавка - зад мен стана дискотека.

Къси, дълги, къси, дълги и така, докато не спряхме. Това ме изнерви и в опита си да махна с ръка показах среден пръст. Доста колеблив, ако трябва да съм честна.

Да, ама човекът-дискотека го взел на сериозно.

Прибирам си ръката, поглеждам на огледалото и виждам как се отваря широко вратата на паркетното джипче зад мен. Излиза от вътре един симпатяга в модерен АНЦУНГ и с характерната походка "някой ми е бръкнал отзад, за това се движа само с рамене" се извисява в цялата си прелест до открехнатия ми прозорец.

"Абе парцал долен! На мен ли ми показваш такива работи бе? Ше ти .... мамата-мамата! Няма да ми ги показваш тия на мен бе, ше ти ... мамата-мамата, гнусен парцал долен..."

Изчаках го да си каже и последното, трето изречение, в което се споменаваше майка ми и израза "парцал долен", обясних му, че е светнало ОРАНЖЕВО и не съм имала друга възможност и му обещах повече никога да не показвам НАЙ-МАЛКОТО НА НЕГО средни пръсти. Било то и колебливи.

Човекът-дискотека се върна в паркетният си джип с характерната си походка, с модерният си АНЦУНГ и видимо успокоен.

А когато светна зеленото, това зелено, което той бе принуден да изчака не по негова воля, човекът-дискотека забрави да тръгне. За последно го видях много зад мен в опитите си да ме настигне.

p.s. Споменах ли, че Шкодата ми е със задно-разположен двигател? И, че има доста спортна динамика на тръгване?