Той твърди, че имам проблем. И аз наистина имам проблем! Пости са, отслабвам заради отказа ми да ги карам на соя, времето навън е доста подходящо за роклички и разни други женски глезотии, а аз нямам подходящите обувки.
Точно това е моя проблем! И според Него и според мен – проблема е в обувките.
Той твърди, че разполагам с най-богатата колекция на обувки в цяла България.
Аз твърдя, че за еди-коя-си-рокля нямам подходящи обувки.
Както сами разбирате – проблема е в обувките!
Тази вечер, докато вечеряхме с Него (зеленчукова супа, салата и за Него специално блюдо с разни забранени от постите неща) стигнах до извода къде се крие семейния ни проблем с моите обувки.
Но преди да разкрия тайната – нека ви запозная с Него.
Той не е типичен мъж. Той няма да забележи нищо в моя външен вид.
Ако сме заедно, докато аз си купувам някой парцал и след 2 дни го облека – Той няма да си спомни, че е присъствал на свещената покупка.
Когато сме решили да излизаме и аз се кипря пред огледалото, а Той си прави нещо на компютъра, ако го попитам: „С тази рокля хубава ли съм?” Той, без да отлепя поглед от монитора, ще измърмори нещо одобрително.
Той няма да забележи, ако тръгна гола по улиците до момента, в който двамата не влезем в някое заведение. Тогава ще разбере, че има нещо нередно, защото всички ще ни гледат, но едва ли ще стигне до извода, че причината е голата му приятелка. Той не забелязва, че приятелката му е гола. За него това няма никакво значение.
Това е Той! Моето вдъхновение!
Но, да се върнем на семейния ни проблем с обувките.
Къде е цялата драма?
Нека повторя:
Той твърди, че разполагам с най-богатата колекция на обувки в цяла България.
Аз твърдя, че за еди-коя-си-рокля нямам подходящи обувки.
Както сами разбирате – проблема е в обувките!
Да се върна на вечерята. Докато хапвахме му споменах, че днес на едно място съм разказала за нашия проблем с обувките. Тогава получих доста отговори, които бяха горе-долу на едно и също мнение.
На никоя жена никога обувките и не са достатъчни.
А Той отговори с онзи закачлив тон, който обожавам: „Значи проблема не е психологически?”
Започнах да разсъждавам на глас, че в повечето случаи, когато в даден магазин си купувам някаква дреха, огледалата не са достатъчно големи, че да покажат дали дадената дреха подхожда добре на носените от мен обувки. И много често, без да се загледам в тази подробност си купувам дрехата вдъхновена и окрилена.
Когато се прибера вкъщи и се облека отново, заставайки пред огледалото аз разбирам не само, че дрехата не стои добре на дадените обувки, но на всичкото отгорe по пътя съм... Тук Той ме прекъсна и каза:
„Си качила няколко килограма”
- АМИ ДА! ТИ ОТ КЪДЕ ЗНАЕШ?
- Просто се досетих – отговаря Той отново с онзи закачлив тон в галаса
- Да не сме водили този разговор и друг път? – питам аз притеснена
- Не! – отговаря Той – Значи наистина проблема не е психологически...
И наистина проблема не е психологически! По-скоро е ОГЛЕДАЛЕН!
Вече съм сигурна, че проблема ни идва от там, че всички големи производители на дрехи и обувки тенденциозно поставят криви огледала, за да изглеждаме стройни и красиви в дрехи, които на практика ни правят ТРЪТЛЕСТИ!
Момичета, проблема... Глобалния ни проблем с подходящите обувки за дадената дреха наистина не е ПСИХОЛОГИЧЕСКИ!
Всичко е от огледалата в магазините!
Първо, те са криви.
Второ, не са достатъчно високи, че да видим как дрехата стои на обувките.
Трето, плащаме твърде висока цена за това!
И четвърто и НАЙ-ВАЖНО:
Колкото и да не ни се вярва... ДА! ДЕБЕЛИ СМЕ!
Важното е, че момчетата ни обичат. И не забелязват, че сме такива!
Няма коментари:
Публикуване на коментар